Калина на Жана

Все още сърцето ми се свива и очите ми се насълзяват когато чета историите с щастлив край. Ще разкажа и моята с надеждата че всички, които по една или друга причина, са тук ще имат история със щастлив край.

Казвам се Жана забременях на 23 години без да сме го планирали. Ужасно много исках дете и бях много щастлива. Нямах идея какво значи бебе в къщи и си мислих че така между другото – между студентството и работата ще си отгледаме детенцето и всичко ще бъде наред. Бременността ми беше прекрасна до шестия месец когато се оказа че имам много лоши резултати на хормоните на щитовидната жлеза. Диагнозата беше хипотериоза /за просветените ТСХ беше 50/. Това беше 1999 г. – тогава нямах компютър, дори не си спомням дали изобщо имаше интернет… Бях в абсолютно информационно затъмнение: нямаше 4Д ултразвук и цъкащите погледи на лекарите и възклицанията „ О-милата…” определено ме притесняваха ужасно. До края на бременността ми не спирах да се моля и да се надявам, че всичко с моето бебенце ще бъде наред, и то ще бъде живо и здраво. И Господ наистина чу молитвите ми. Роди се синът ми, който беше най-красивото бебе на света. След раждането започнаха какви ли не здравословни проблеми, някой сериозни, някой не толкова. Към астмата и хипотериозата прибавих и витилиго. След това ми откриха ендометриозна киста – последва операция. Тогава лекарите ми казаха че вероятността да имам второ дете е минимална… В душата ми се загнезди една болчица, мъничка и пареща… Не се решавахме да започнем да правим опити за второ бебче – проблемите, ежедневието, кризата    така ни бяха налегнали че просто ни беше страх. Пък и нали не мога да забременея… Така отлагахме истината за по късно….

 

В началото на  2006 г. решихме, че не можем да отлагаме повече – толкова много исках второ дете, че само за това мислех. Започнахме опитите – знаех че имам проблем и започнах да чета из форумите… така попаднах в ЗАЧАТИЕ. Регистрирах се и започнах лека полека да се ориентирам и да събирам информация от къде да тръгна и какво да правя… и така месеци наред следях овулация, температури цикли… До октомври 2007 г. когато видях две чертички на заветния тест. Не можах да повярвам – някак си нереално беше – та аз нали имам проблем, нали лекарите казаха че не  мога да имам повече деца…. Но беше истина - втори тест, трети тест, четвърти тест все положителни! Бях тотално откачила. И тогава пак четях всякакви съвети от форума. За съжаление си нямах мой гинеколог и доста се лутах къде да отида и как да накарам някой да ме вземе на сериозно – някак си бях сигурна че нещо лошо ще се случи. И така не след дълго прокървих – последва спонтанен аборт и аз се сринах…. Обвинявах че не направих всичко което е необходимо да спася моето неродено детенце.  Не можах да намеря своя лекар и бях тотално сама… Тогава си спомням че излях гнева си на „Зачатие” Бях се логнала с истинското ми име и написах че за последен път влизам във форума… За последен защото тук има прекалено много болка….Спомням си че Мели някак си ме успокои, но и леко ме свали на земята – такива неща се случват! Досрамя ме и естествено останах – само тук ми беше надеждата да намеря своя път към така жадуваната рожбичка.

 

Така от зачатие разбрах че трябва да намеря клиника по стерилитет и да не губя повече време в хаотични опити… През 2008 г. отидох на първата си консултация в клиника Малинов, д-р Персенска каза че най-вероятно ще се наложи инвитро. От там нататък изцяло им се доверих – последваха редица изследвания. Кандидатствах по фонда. След около две години в началото на 2010 г. на рождения ден на синът ми започнах своя опит инвитро. Няма да пиша за всичките трепети, страхове и надежда – това с думи не може да се опише – пък и рискувам пак да почна да рева. Единственото което със сигурност няма да забравя, когато си взех кръвния тест го занесох на д-р Стаменов да го погледне. Тайничко погледнах резултата, които беше доста значителна цифра, знаех че това значи че е положителен, но един глас в главата ми отсече – не се радвай още - може да е грешка. Така изчаках чинно пред кабинета, влязох между две пациентки и го помолих да го погледне – Той се обърна и ми каза – положителен е! Това е - нищо не можах да изрека – да благодаря да кажа нещо адекватно – само почнах да рева. Ей така като магаре….

Бременността ми беше без особени проблеми въпреки че се чувствах изключително зле през цялото време.На 20 11.2010 г. се сбъдна моята мечта роди се моята дъщеря Калина. Най- сладкото, жадувано и изстрадано бебче. Така чаканото сестриче на вече порасналият батко.

Сега като се обърна назад мога твърдо да заявя, че пътя по който тръгнах и ме доведе до нея го начерта Зачатие. Няма думи с които да мога да благодаря на всички мили момичета които ми помогнаха, на д-р Стаменов, д-р Персенска, д-р Сигридов и на д-р Дяволов при когото родих моето ангелче.
Благодаря Ви!