Публикувано на: 06.03.2012г.
Здравейте, приятели от Сдружение Зачатие!
Пишем тези редове, сгрявани от топлината на едно малко създание, което с ваша помощ се гушка в нас и пълни душите и сърцата ни – нашето детенце – Димитър!
Всичко започна през 2005г., когато решихме да имаме детенце.Аз-на 24 г., съпругът ми – на 31 г. Спряхме всякакви предпазни средства, но месеците минаваха, а бебе нямаше. Последваха прегледи, лекари, следене на овулации, мерене на температура - обичайната лутаща се пътека на незнаещия, но търсещ човек....
Причина уж нямаше, но нямаше и резултат.
През 2007г.решихме да направим спермограма, просто ей така, не , че сме се съмнявали в нещо - резултатът – олигоастенозооспермия. Д-р Александров ( който впоследстие зае едно специално място в нашите сърца), бе на мнение, че при такива показатели би трябвало да се получи, ако имам проходими тръби. Направих цветна снимка – тръбите ми бяха в перфектно състояние .
По съвет на доктора, си дадохме още малко време. Чакахме 2 години - много любов, много надежди и никакъв резултат – бебенцето не идваше.
През тези две години научих за вас, за Зачатие, регистрирах се във форума, четях темите във всяка свободна минута и добивах все повече кураж и увереност. Разбрах, че не сме сами в борбата със стерилитета, както и че ни е необходима квалифицирана помощ. Темата за инвитро поглеждах отгоре-отгоре – като нещо страшно, до което вярвах, че няма да се стигне.
Но, друго ни било писано.
Годината 2009, срещу 2010, след поредната самотна Коледа и Нова Година, когато вместо да празнуваме, сърцата ни пустееха, взехме решение да потърсим помощ от клиника по стерилитет. Ще кажете – дълго сте чакали...И аз така мисля, но чак сега!
И така, в първите дни след нова година, се свързах с д-р Александров – ЦАР АГ Варна. Уговорихме се да се видим, занесох си изследванията и още след първата седмица направихме инсеминация – на рожденния ден на майка ми – 17 ти януари. В дните до теста сърцата ни тръпнеха, надявахме се, обичахме се... На 14 тия ден – цикъла ми дойде, точен като часовник.
Втора инсеминация не последва – доктора ни посъветва, да минем направо към инвитро(в нашия случай ИКСИ)-спермограмата не била много добре.
Месец май 2010г. – първото ни ИКСИ . Бяхме развълнувани, уплашени, тръпнещи с надежда и вяра, че това ще е нашия опит. На 22 май 2010-тест положителен. Плакахме от радост, много. До първия преглед, при който не се видя сърдечна дейност на плода. Доктора каза – може да е рано, преглед след 10 дена. На 10 тия ден – сърчицето тупкаше на екрана, едно незабравимо чувство. Е, малко изоставаше бебчо в размерите, но малко.Казах си – ще навакса, сигурно е нормално понякога да има отклонения... Поуспокоихме се, но мен все нещо ме човъркаше.
Преглед след 2 седмици – липса на сърдечна дейност – миссед аборт... Колко плаках тогава, колко плака съпругът ми ... Мислех си, че сълзите имат край, но не !
Още помня думите на моя съпруг – „ Ами не може ли пак да му забие сърчицето?”...
Месец ноември 2010г. – второто ни ИКСИ . Докторът реши да раздели яйцеклетките на инвитро и ИКСИ оплождане – спермограмата била по-добре. От инвитрото нито една не се оплоди, от ИКСИто – всички. Развиваха се добре в началото, но на третия ден доктора ме върна от трансфер, за да изчакаме до петия ден, и ако има останали борбени ембриони, да направим трансфера. Всичко ми се срина, отново сълзи, отново чакане...Тези два дни ми се сториха цяла вечност...На петия ден имаше един герой, който докторът трансферира, но излизайки на вратата ми каза, че не е от най-добрите ! Въпреки всичко аз не отписвах борбеното ембрионче –вярвах, че ще ме хареса, и така цели девет месеца. Но, уви ! На 14тия ден от ЕТ - тест отрицателен. След аборта се съвзех бързо, окрилена от мисълта, че щом веднъж е станало бебето, ще стане пак. Отрицателния тест обаче ме срина. За първи път незнаех как да продължа напред.
През всичкото това време, всички вие, приятели, бяхте до мен !
Запознах се с невероятни хора, с много изстрадали, но борбени семейства, познали щастието да са родители !
Давахте ми кураж, давахте ми сили, надежди и хъс да се боря !
Ставах, работех и лягах с форума !
Знаех, че има приятелско рамо, на което да се опра, да поплача, да споделя... Че ви има всички вас, от Зачатие.
Разбрахме за инициативата „ Коледно желание”, и че ЦАР АГ Варна подаряват безплатна процедура. Бяхме решили, че това е нашият екип, това е нашият лекар – д-р Александров, който ще сбъдне мечтата ни, и докато имаме средства и сили да се борим, ще искаме той да е до нас. Затова кандидатствахме за жребия, написах анкетата и двамата заедно с моя съпруг натиснахме с мишката бутона , за да изпратим писмото.
Надявах се да спечелим, естествено, но не очаквах.
Затова, когато на 18.12.2010г., късно вечерта няколко пъти ме потърси непознат номер, не можах да свържа нещата – същата вечер бях на коледен банкет.
На следващата сутрин същия този номер ме потърси, за да ми подари най-хубавия коледен подарък – чух думичките – Сиска, спечелихте процедурата при д-р Александров! Сълзите бяха на очите ми, мъжът ми също много се вълнуваше, този път вярвахме , че и нашето чудо ще се случи.
Решихме да изчакаме до пролетта, за да направим процедурата.
Месец май 2011г. - третото ни ИКСИ . Още в началото не реагирах добре на стимулацията – на първия преглед имаше само 3 фоликула. Е, надявах се да тръгнат още, или поне яйцеклетките да са качествени. Все пак една ни трябваше, за да имаме бебче. В крайна сметка яйцеклетките на пункцията станаха 11 – най-много от всичките ни опити. Толкова се радвах и се молех всички да се оплодят и да се развиват добре. Имахме 7 оплодени, доктора каза – трансфер на трети ден. Отивайки обаче на трансфера, се оказа, че не могат да преценят кои ембриони да върнат, имат фаворити, но не са сигурни как ще се развият . Отново ме върнаха, за трансфер на пети ден. Този път дни ми се сториха не вечност, минутите просто едва минаваха. Молех се да оцелеят хубави ембриони, за да не се провали опита. Ден 5ти от пункцията – имаме си два бластоциста – един много хубав, и един малко по-малко. Радост...
26 ти май – тест положителен, ЧХГ-1235 Съмнение нямаше , бях бременна. До шестия месец имах една прекрасна бременност, наслаждавах се на всеки миг, радвахме се заедно със съпруга ми на растящото коремче и ритничетата на нашето неродено детенце... Бяхме много щастливи!
Останалото е история, която съм написала на друго място. Важното е , че
На 05.12.2011г. се роди нашето дългочакано детенце – Димитър.
Малкото човече, което не можем да погледнем, без сълзи на радост и благодарност в очите...
Благодарим Ви, Сдружение Зачатие!
Затова, че помагате мечтите да стават реалност!
Научихте ни да се борим, научихте ни да не се срамуваме, а да говорим и споделяме проблемите си, научихте ни да търсим и защитаваме правата си!
Благодарение на вас, и на екипа на ЦАР АГ Варна, ние днес сме родители! Сърцата ни за първи път са пълни, мечтите ни са по-смели, домът ни е топъл и уютен !
В стаите мирише на щастие, на бебе, на един нов, по-красив живот !
Благодарим и се прекланяме пред Вас!
Винаги ще бъдете една съкровена частица от нашия живот.
Анастасия (Във форума siska81) и Светльо Станчеви, Варна
Пишем тези редове, сгрявани от топлината на едно малко създание, което с ваша помощ се гушка в нас и пълни душите и сърцата ни – нашето детенце – Димитър!
Всичко започна през 2005г., когато решихме да имаме детенце.Аз-на 24 г., съпругът ми – на 31 г. Спряхме всякакви предпазни средства, но месеците минаваха, а бебе нямаше. Последваха прегледи, лекари, следене на овулации, мерене на температура - обичайната лутаща се пътека на незнаещия, но търсещ човек....
Причина уж нямаше, но нямаше и резултат.
През 2007г.решихме да направим спермограма, просто ей така, не , че сме се съмнявали в нещо - резултатът – олигоастенозооспермия. Д-р Александров ( който впоследстие зае едно специално място в нашите сърца), бе на мнение, че при такива показатели би трябвало да се получи, ако имам проходими тръби. Направих цветна снимка – тръбите ми бяха в перфектно състояние .
По съвет на доктора, си дадохме още малко време. Чакахме 2 години - много любов, много надежди и никакъв резултат – бебенцето не идваше.
През тези две години научих за вас, за Зачатие, регистрирах се във форума, четях темите във всяка свободна минута и добивах все повече кураж и увереност. Разбрах, че не сме сами в борбата със стерилитета, както и че ни е необходима квалифицирана помощ. Темата за инвитро поглеждах отгоре-отгоре – като нещо страшно, до което вярвах, че няма да се стигне.
Но, друго ни било писано.
Годината 2009, срещу 2010, след поредната самотна Коледа и Нова Година, когато вместо да празнуваме, сърцата ни пустееха, взехме решение да потърсим помощ от клиника по стерилитет. Ще кажете – дълго сте чакали...И аз така мисля, но чак сега!
И така, в първите дни след нова година, се свързах с д-р Александров – ЦАР АГ Варна. Уговорихме се да се видим, занесох си изследванията и още след първата седмица направихме инсеминация – на рожденния ден на майка ми – 17 ти януари. В дните до теста сърцата ни тръпнеха, надявахме се, обичахме се... На 14 тия ден – цикъла ми дойде, точен като часовник.
Втора инсеминация не последва – доктора ни посъветва, да минем направо към инвитро(в нашия случай ИКСИ)-спермограмата не била много добре.
Месец май 2010г. – първото ни ИКСИ . Бяхме развълнувани, уплашени, тръпнещи с надежда и вяра, че това ще е нашия опит. На 22 май 2010-тест положителен. Плакахме от радост, много. До първия преглед, при който не се видя сърдечна дейност на плода. Доктора каза – може да е рано, преглед след 10 дена. На 10 тия ден – сърчицето тупкаше на екрана, едно незабравимо чувство. Е, малко изоставаше бебчо в размерите, но малко.Казах си – ще навакса, сигурно е нормално понякога да има отклонения... Поуспокоихме се, но мен все нещо ме човъркаше.
Преглед след 2 седмици – липса на сърдечна дейност – миссед аборт... Колко плаках тогава, колко плака съпругът ми ... Мислех си, че сълзите имат край, но не !
Още помня думите на моя съпруг – „ Ами не може ли пак да му забие сърчицето?”...
Месец ноември 2010г. – второто ни ИКСИ . Докторът реши да раздели яйцеклетките на инвитро и ИКСИ оплождане – спермограмата била по-добре. От инвитрото нито една не се оплоди, от ИКСИто – всички. Развиваха се добре в началото, но на третия ден доктора ме върна от трансфер, за да изчакаме до петия ден, и ако има останали борбени ембриони, да направим трансфера. Всичко ми се срина, отново сълзи, отново чакане...Тези два дни ми се сториха цяла вечност...На петия ден имаше един герой, който докторът трансферира, но излизайки на вратата ми каза, че не е от най-добрите ! Въпреки всичко аз не отписвах борбеното ембрионче –вярвах, че ще ме хареса, и така цели девет месеца. Но, уви ! На 14тия ден от ЕТ - тест отрицателен. След аборта се съвзех бързо, окрилена от мисълта, че щом веднъж е станало бебето, ще стане пак. Отрицателния тест обаче ме срина. За първи път незнаех как да продължа напред.
През всичкото това време, всички вие, приятели, бяхте до мен !
Запознах се с невероятни хора, с много изстрадали, но борбени семейства, познали щастието да са родители !
Давахте ми кураж, давахте ми сили, надежди и хъс да се боря !
Ставах, работех и лягах с форума !
Знаех, че има приятелско рамо, на което да се опра, да поплача, да споделя... Че ви има всички вас, от Зачатие.
Разбрахме за инициативата „ Коледно желание”, и че ЦАР АГ Варна подаряват безплатна процедура. Бяхме решили, че това е нашият екип, това е нашият лекар – д-р Александров, който ще сбъдне мечтата ни, и докато имаме средства и сили да се борим, ще искаме той да е до нас. Затова кандидатствахме за жребия, написах анкетата и двамата заедно с моя съпруг натиснахме с мишката бутона , за да изпратим писмото.
Надявах се да спечелим, естествено, но не очаквах.
Затова, когато на 18.12.2010г., късно вечерта няколко пъти ме потърси непознат номер, не можах да свържа нещата – същата вечер бях на коледен банкет.
На следващата сутрин същия този номер ме потърси, за да ми подари най-хубавия коледен подарък – чух думичките – Сиска, спечелихте процедурата при д-р Александров! Сълзите бяха на очите ми, мъжът ми също много се вълнуваше, този път вярвахме , че и нашето чудо ще се случи.
Решихме да изчакаме до пролетта, за да направим процедурата.
Месец май 2011г. - третото ни ИКСИ . Още в началото не реагирах добре на стимулацията – на първия преглед имаше само 3 фоликула. Е, надявах се да тръгнат още, или поне яйцеклетките да са качествени. Все пак една ни трябваше, за да имаме бебче. В крайна сметка яйцеклетките на пункцията станаха 11 – най-много от всичките ни опити. Толкова се радвах и се молех всички да се оплодят и да се развиват добре. Имахме 7 оплодени, доктора каза – трансфер на трети ден. Отивайки обаче на трансфера, се оказа, че не могат да преценят кои ембриони да върнат, имат фаворити, но не са сигурни как ще се развият . Отново ме върнаха, за трансфер на пети ден. Този път дни ми се сториха не вечност, минутите просто едва минаваха. Молех се да оцелеят хубави ембриони, за да не се провали опита. Ден 5ти от пункцията – имаме си два бластоциста – един много хубав, и един малко по-малко. Радост...
26 ти май – тест положителен, ЧХГ-1235 Съмнение нямаше , бях бременна. До шестия месец имах една прекрасна бременност, наслаждавах се на всеки миг, радвахме се заедно със съпруга ми на растящото коремче и ритничетата на нашето неродено детенце... Бяхме много щастливи!
Останалото е история, която съм написала на друго място. Важното е , че
На 05.12.2011г. се роди нашето дългочакано детенце – Димитър.
Малкото човече, което не можем да погледнем, без сълзи на радост и благодарност в очите...
Благодарим Ви, Сдружение Зачатие!
Затова, че помагате мечтите да стават реалност!
Научихте ни да се борим, научихте ни да не се срамуваме, а да говорим и споделяме проблемите си, научихте ни да търсим и защитаваме правата си!
Благодарение на вас, и на екипа на ЦАР АГ Варна, ние днес сме родители! Сърцата ни за първи път са пълни, мечтите ни са по-смели, домът ни е топъл и уютен !
В стаите мирише на щастие, на бебе, на един нов, по-красив живот !
Благодарим и се прекланяме пред Вас!
Винаги ще бъдете една съкровена частица от нашия живот.
Анастасия (Във форума siska81) и Светльо Станчеви, Варна