Публикувано на: 11.12.2011г.
Моята история започва лятото на 2003, когато с моято мъж се запознахме. Смешна и забавна история, която ще разкажа ако има конкурс „Как се запознахме с половинката ”. Аз живеех в София, той във Варна. Същата година на Коледа казахме на моите родители, че смятаме да живеем заедно, а аз ще напусна работа и ще се преместя при него във Варна.
Февруари 2004 се преместих, а Октомври беше сватбата. Не съм си и мислила, че мога да забременея първите месеци, но когато не се получи половин година съмнението за проблем започна да се прокрадва бавно в главата ми. Иронията е, че винаги съм се страхувала да не забременея непланирано, в началото се пазехме, а се оказа че не е имало нужда Започнах да се ровя в интернет какво мога да направя, за да засеча овулацията. Така попаднах на метода на базалната температура – търсачката ме препрати в сайта на Зачатие. Така от края на 2005 някъде до сега всеки ден Зачатие е част от моето ежедневие. Попивах всяка тема, всяка статия и правих план за посещения при лекари и изследвания, които да направим. Започнах да пиша в теми, но кой да ти гледа че са стари и така ги лепнах отново като актуални Няма да забравя тогава Лейди_11 леко ме сдъвка и с право, а Джам каза – Нова е , ще се научи, нищо не е станало Е, научих се. В този ред на мисли чата от едно време ми липсва, беше хубаво.
Започнах да намеквам пред половинката, че вероятно има проблем, щом не мога да забременея вече година, но удрях на камък. Отричаше да имаме проблем и каквото и да е посещение при лекар. Започнах да ходя аз.Ще прескоча посещенията при лекари, на каквито всички сме попадали в началото. Определено смятам че точно информацията която всекидневно попивах ми помогна да се ориентирам на време и да си спестя много време в обиколки напразно. Спестих и пари, защото всички знаете, че една рецепта да ти изпишат ще хвръкнат 30-40 лева, а дори лечението няма да даде резултат. Моята рецепта при една варненска лекарка беше на стойност 200 лева С много усилия, нерви и сълзи дори успях да склоня мъжът ми да направи спермограма, за да игнорираме него като фактор за проблема. Благодаря на Миси, която ме насочи към правилният човек. Прегледа при д-р Александров беше ден след рождения ден на мъжа ми и за съжаление подаръкът, който му поднесохме не беше добър, но това е живота – „радост и тъга” както казва Шишо-Бакшишо Докато чакахме резултата аз чертаех план за действие, като че знаех повече от лекаря, а той ме гледаше странно, особено като му казах че искам направо лапароскопия вместо да минавам първо през цветна снимка Така или иначе ме склони на цветна снимка (тръбите ми бяха проходими) и отби напъните ми за лапароскопия на този етап Диагнозата на мъжът ми беше от дългите – олиго-терато-астенозооспермия. Вероятно се досещате че след като се прибрах, седнах с листа пред компютъра и написах диагнозата в търсачката на сайта, за да прочета с какво си имам работа. Не че подробно не бях питала Лекаря, но нека да си знам аз, от повече глава не боли След като преобърнха сайта с главата надолу попаднах на бърканиците на Мини. Мели беше моят виртуален лекар и след консултация с нея списъка с лекарства за мъжкият фактор беше готов После Милен се майтапеше че бил като бабите – сутрин обед и вечер шепа хапчета. Една вечер ми казва – „Виж рекламират моето хапче”....кое мислите, това което вдига самолета разибра се Трибестан.
След три месеца повторихме спермограмата, но нямаше подобрение, дори количеството и подвижността бяха влошени, но все пак не беше крайно зле. Както казвах, важното е че има сперматозоиди. Беше труден период за нас. Момичетата с проблеми при половинката знаят как го изживяват мъжете. Отново посетихме д-р Александров и макар да искаше да продължаваме с естествените опити, аз настоях да преминем направо към Икси. Да, можеше да станем родители след година или 10 години опити, но не исках да чакам и да се надявам всеки месец, а в същия момент да се моля показателите на спермограмата да не се влошат критично.
Януари 2007 започнахме първият опит – дълъг портокол с декапептил ежедневни дози и Гонал 150 единици. Странно но бях спокойна. На първия преглед вече се бях притеснила – единият яйчник не отговаряше и разчитахме само на десния. Левия така и не догони с фоликулите като размери и при пункцията извадихме само 6 яйцеклетки. Иксираха всичките, 4 се делиха; 2 върнати на 3ти ден. Денят до теста мина бързо, не се вглеждах в симптоми, не изследвах тялото си. Последваха положителни кръвни тестове и тиха радост от страна на мъжа ми, но аз знаех че нещо не е наред – резултатите бяха ниски. След третия кръвен спрях и знаех че всичко е свършило. Когато дойде време за прегледа резултата беше че няма ембрион в матката – биохимична бременност. Спрях лекарствата и след два-три дена ми дойде цикъла – обилен и болезнен, заради натрупалата се лигавица. Всичко мина. Останаха ми само положителните тестове. Не желаех да правя нов опит, не исках пак да минавам през всичко. Но го направих. Когато плачех, мъжа ми каза: „Не плачи, ще опитаме пак.” Не вярвах че го чувам от него – той, който не искаше една спермограма да направи и дума да се издума че имаме проблем искаше да опитаме отново.
Решихме да мине малко време и да опитаме есента – стартирахме краят на август 2007 година. На моят рожден ден (20 август) получих подарък, след който плаках доста време. Само вие ще ме разберете защо Моят порадък бяха лекарства за вторият опит – дози Пурегон. Приятелката ми Наси се свързала в сайта с момче, което подарявало лекарства останали от опита с жена му. Казала че иска да ги подари на приятелката си, за рождения ден, защото малко след него ще започва втори опит Икси. От всички, които му писали на лични, той избрал точно нея Това е най-ценният подарък, който съм получавала. Подаръкът, от който се роди моето дете. Вторият опит бях пак по дълъг портокол с декапептил и 250 единици Пурегон. Този път и двата яйчника реагира и бях спокойна че няма изненади. По-късно разбрах че от 9те яйцеклетки 7 не са се оплодили въобще, а две са тръгнали но едната с много фрагментации. Разчитах само на един ембрион. Разплаках се, предадох се още преди да довърша този опит. Питах има ли смисъл да правим трансфера. Тогава д-р Александров каза:”Разбира се, това което остана е вундеркинда – дели се идеално, всичко ще е наред, ще видиш, не го отписвай още”. Тук е момента отново да благодаря за подкрепата на този Човек. Помогна ми в много трудни моменти.Трансфера на трети ден мина и чакането започна. Признавам си вторият път ми беше по-натоварващо от първия. Направих първия кръвен, но не исках да гледам резултата. Мъжът ми го донесе в офиса и каза: ”Бременни сме” – ЧХГ – 98.34, а усмивката му беше....няма думи да се опише. Аз трябваше да се радвам, а не можех да възприема какво ми казва....седях без да мърдам, не вярвах, че наистина може да се случва. Колежките чакаха реакцията ми, за да разберат какво ми е казал. Бях бременна, а следващите кръвни тестове потвърдиха доброто покачване на ЧХГ. Имах трудна бременност, много страхове, но това е друга тема. Важното е че я имах и моето момче Мартин проплака на 3.06.2008 година. Няма да изпадам в подробности и без това доста се отплеснах – имам дневник в подфорума с подробностите. Днес Марти е на 3 години и половина и всеки ден е различен, весел, усмихнат и пълен с безброй изненади. Вечер, когато се прибера изморена от работа и четем книжки, а той ме прегръща и казва „Обичам те, мамо !” ... чувството не може да се опише....
Всичко това, през което минахме с мъжът ми ни сближи още повече. Той се справи със страховете си. Започна да говори открито за проблема си пред близки и приятели.Присъства на протеста на Зачатие на 15.12.2008 година и беше горд че е видял негов познат и му обяснил за какво сме там. И Марти беше там – до Бари и Лиско Зачатие не е просто сайт за репродуктивно здраве и семейно планиране. Зачатие е общност от много стойностни хора, силни хора, които се подкрепят в добро и лошо, които се смеят заедно и плачат заедно.....Зачатие е сила....не може да се опише с думи...аз не мога.
Мартин е дете на Зачатие от неговото зачатие. И заради информацията, която аз намерих и пътя които начертах, за да го има; и заради подарените лекарства, които нямаше да са при мен, ако го нямаше Зачатие, за да се подарява безвъзмездно; заради сълзите в трудни моменти, които попиваха по раменете на приятели, които намерих във форума и станаха неразделна част от ежедневието ми; дори и работата ми е по „вина” на форума - работа, която бе намерена пак благодарение на приятел от Зачатие – благодаря Ники
Макар да звучи нелогично се радвам, че минах през проблемите на забременяването, защото иначе Зачатие нямаше да е част от живота ми, а пътя, който щеше да ме заведе при детето ми щеше да е много, много по-дълъг и сив. За Приятелите, дори няма да отварям дума Знаете какви страхотни хора има тук.....вкъщи, където си спокоен сред свои
Благодаря, че Ви има !
С уважение: Венцислава Петрова (Black_rose)
Февруари 2004 се преместих, а Октомври беше сватбата. Не съм си и мислила, че мога да забременея първите месеци, но когато не се получи половин година съмнението за проблем започна да се прокрадва бавно в главата ми. Иронията е, че винаги съм се страхувала да не забременея непланирано, в началото се пазехме, а се оказа че не е имало нужда Започнах да се ровя в интернет какво мога да направя, за да засеча овулацията. Така попаднах на метода на базалната температура – търсачката ме препрати в сайта на Зачатие. Така от края на 2005 някъде до сега всеки ден Зачатие е част от моето ежедневие. Попивах всяка тема, всяка статия и правих план за посещения при лекари и изследвания, които да направим. Започнах да пиша в теми, но кой да ти гледа че са стари и така ги лепнах отново като актуални Няма да забравя тогава Лейди_11 леко ме сдъвка и с право, а Джам каза – Нова е , ще се научи, нищо не е станало Е, научих се. В този ред на мисли чата от едно време ми липсва, беше хубаво.
Започнах да намеквам пред половинката, че вероятно има проблем, щом не мога да забременея вече година, но удрях на камък. Отричаше да имаме проблем и каквото и да е посещение при лекар. Започнах да ходя аз.Ще прескоча посещенията при лекари, на каквито всички сме попадали в началото. Определено смятам че точно информацията която всекидневно попивах ми помогна да се ориентирам на време и да си спестя много време в обиколки напразно. Спестих и пари, защото всички знаете, че една рецепта да ти изпишат ще хвръкнат 30-40 лева, а дори лечението няма да даде резултат. Моята рецепта при една варненска лекарка беше на стойност 200 лева С много усилия, нерви и сълзи дори успях да склоня мъжът ми да направи спермограма, за да игнорираме него като фактор за проблема. Благодаря на Миси, която ме насочи към правилният човек. Прегледа при д-р Александров беше ден след рождения ден на мъжа ми и за съжаление подаръкът, който му поднесохме не беше добър, но това е живота – „радост и тъга” както казва Шишо-Бакшишо Докато чакахме резултата аз чертаех план за действие, като че знаех повече от лекаря, а той ме гледаше странно, особено като му казах че искам направо лапароскопия вместо да минавам първо през цветна снимка Така или иначе ме склони на цветна снимка (тръбите ми бяха проходими) и отби напъните ми за лапароскопия на този етап Диагнозата на мъжът ми беше от дългите – олиго-терато-астенозооспермия. Вероятно се досещате че след като се прибрах, седнах с листа пред компютъра и написах диагнозата в търсачката на сайта, за да прочета с какво си имам работа. Не че подробно не бях питала Лекаря, но нека да си знам аз, от повече глава не боли След като преобърнха сайта с главата надолу попаднах на бърканиците на Мини. Мели беше моят виртуален лекар и след консултация с нея списъка с лекарства за мъжкият фактор беше готов После Милен се майтапеше че бил като бабите – сутрин обед и вечер шепа хапчета. Една вечер ми казва – „Виж рекламират моето хапче”....кое мислите, това което вдига самолета разибра се Трибестан.
След три месеца повторихме спермограмата, но нямаше подобрение, дори количеството и подвижността бяха влошени, но все пак не беше крайно зле. Както казвах, важното е че има сперматозоиди. Беше труден период за нас. Момичетата с проблеми при половинката знаят как го изживяват мъжете. Отново посетихме д-р Александров и макар да искаше да продължаваме с естествените опити, аз настоях да преминем направо към Икси. Да, можеше да станем родители след година или 10 години опити, но не исках да чакам и да се надявам всеки месец, а в същия момент да се моля показателите на спермограмата да не се влошат критично.
Януари 2007 започнахме първият опит – дълъг портокол с декапептил ежедневни дози и Гонал 150 единици. Странно но бях спокойна. На първия преглед вече се бях притеснила – единият яйчник не отговаряше и разчитахме само на десния. Левия така и не догони с фоликулите като размери и при пункцията извадихме само 6 яйцеклетки. Иксираха всичките, 4 се делиха; 2 върнати на 3ти ден. Денят до теста мина бързо, не се вглеждах в симптоми, не изследвах тялото си. Последваха положителни кръвни тестове и тиха радост от страна на мъжа ми, но аз знаех че нещо не е наред – резултатите бяха ниски. След третия кръвен спрях и знаех че всичко е свършило. Когато дойде време за прегледа резултата беше че няма ембрион в матката – биохимична бременност. Спрях лекарствата и след два-три дена ми дойде цикъла – обилен и болезнен, заради натрупалата се лигавица. Всичко мина. Останаха ми само положителните тестове. Не желаех да правя нов опит, не исках пак да минавам през всичко. Но го направих. Когато плачех, мъжа ми каза: „Не плачи, ще опитаме пак.” Не вярвах че го чувам от него – той, който не искаше една спермограма да направи и дума да се издума че имаме проблем искаше да опитаме отново.
Решихме да мине малко време и да опитаме есента – стартирахме краят на август 2007 година. На моят рожден ден (20 август) получих подарък, след който плаках доста време. Само вие ще ме разберете защо Моят порадък бяха лекарства за вторият опит – дози Пурегон. Приятелката ми Наси се свързала в сайта с момче, което подарявало лекарства останали от опита с жена му. Казала че иска да ги подари на приятелката си, за рождения ден, защото малко след него ще започва втори опит Икси. От всички, които му писали на лични, той избрал точно нея Това е най-ценният подарък, който съм получавала. Подаръкът, от който се роди моето дете. Вторият опит бях пак по дълъг портокол с декапептил и 250 единици Пурегон. Този път и двата яйчника реагира и бях спокойна че няма изненади. По-късно разбрах че от 9те яйцеклетки 7 не са се оплодили въобще, а две са тръгнали но едната с много фрагментации. Разчитах само на един ембрион. Разплаках се, предадох се още преди да довърша този опит. Питах има ли смисъл да правим трансфера. Тогава д-р Александров каза:”Разбира се, това което остана е вундеркинда – дели се идеално, всичко ще е наред, ще видиш, не го отписвай още”. Тук е момента отново да благодаря за подкрепата на този Човек. Помогна ми в много трудни моменти.Трансфера на трети ден мина и чакането започна. Признавам си вторият път ми беше по-натоварващо от първия. Направих първия кръвен, но не исках да гледам резултата. Мъжът ми го донесе в офиса и каза: ”Бременни сме” – ЧХГ – 98.34, а усмивката му беше....няма думи да се опише. Аз трябваше да се радвам, а не можех да възприема какво ми казва....седях без да мърдам, не вярвах, че наистина може да се случва. Колежките чакаха реакцията ми, за да разберат какво ми е казал. Бях бременна, а следващите кръвни тестове потвърдиха доброто покачване на ЧХГ. Имах трудна бременност, много страхове, но това е друга тема. Важното е че я имах и моето момче Мартин проплака на 3.06.2008 година. Няма да изпадам в подробности и без това доста се отплеснах – имам дневник в подфорума с подробностите. Днес Марти е на 3 години и половина и всеки ден е различен, весел, усмихнат и пълен с безброй изненади. Вечер, когато се прибера изморена от работа и четем книжки, а той ме прегръща и казва „Обичам те, мамо !” ... чувството не може да се опише....
Всичко това, през което минахме с мъжът ми ни сближи още повече. Той се справи със страховете си. Започна да говори открито за проблема си пред близки и приятели.Присъства на протеста на Зачатие на 15.12.2008 година и беше горд че е видял негов познат и му обяснил за какво сме там. И Марти беше там – до Бари и Лиско Зачатие не е просто сайт за репродуктивно здраве и семейно планиране. Зачатие е общност от много стойностни хора, силни хора, които се подкрепят в добро и лошо, които се смеят заедно и плачат заедно.....Зачатие е сила....не може да се опише с думи...аз не мога.
Мартин е дете на Зачатие от неговото зачатие. И заради информацията, която аз намерих и пътя които начертах, за да го има; и заради подарените лекарства, които нямаше да са при мен, ако го нямаше Зачатие, за да се подарява безвъзмездно; заради сълзите в трудни моменти, които попиваха по раменете на приятели, които намерих във форума и станаха неразделна част от ежедневието ми; дори и работата ми е по „вина” на форума - работа, която бе намерена пак благодарение на приятел от Зачатие – благодаря Ники
Макар да звучи нелогично се радвам, че минах през проблемите на забременяването, защото иначе Зачатие нямаше да е част от живота ми, а пътя, който щеше да ме заведе при детето ми щеше да е много, много по-дълъг и сив. За Приятелите, дори няма да отварям дума Знаете какви страхотни хора има тук.....вкъщи, където си спокоен сред свои
Благодаря, че Ви има !
С уважение: Венцислава Петрова (Black_rose)