Много или малко са 30 години? Точно толкова са изминали от първия успешен инвитро опит в България. Представяме ви Таня Златинова – майката на Илияна, първото бебе у нас, заченато с помощта на този метод. Заповядайте на 9-ти юни в Плевен, където ще се проведе 13-тото поред издание на Деня на Репродуктивното Здраве, организиран от Сдружение Зачатие под надслов „30 години инвитро в България – минало настояще и бъдеще“, където ще се срещнете с водещи специалисти у нас, специализирали в областта на репродуктивната медицина.
Таня, кое Ви липсваше най-много в онова време, преди 30 години?
В личен план – най-вече това, което липсва ужасно много на една млада и омъжена жена - да има своя рожба и да бъде майка.
Преди 30 години липсваше също така достатъчно информация, избор на клиники, опит в България именно в тази сфера. Липсваха и пациентски организации, които да подкрепят двойките с проблеми в забременяването.
Колко време продължи периода, в който да гушнете собствена рожба беше само мечта?
За мое щастие, този период не беше много дълъг. Приблизително около една година и няколко месеца.
Как приемаше обществото преди 30 години, че някой дълго време няма деца?
Признавам, че не се гледаше с добро око на жените, които не могат да имат деца.
Кои са най-неприятните епитети, които сте чували по адрес на бездетните семейства?
Най-грозният епитет, който съм чувала, се отнасяше до жената в семейството. Думата, която съм слушала най-често да се споменава беше „ялова“. За съжаление 30 години по-късно този епитет все още не е изчезнал от речника ни.
Пазихте ли в тайна от познатите си че имате репродуктивен проблем?
Не, никога не съм крила от близките си. Не съм се чувствала виновна за проблема, затова и не смятах, че това е нещо, което трябва да пазя в тайна.
Как разбрахте за съществуването на метода “инвитро”?
Бях след операция от извънматочна бременност. Оказа се, че ще имам проблем да забременея отново. И така, 6 месеца по-късно споделих с моя приятелка. Тя ми каза за съществуването на някакъв „експеримент“ и така се озовах в Ендокринологичната болница. Там вече бях запозната с всички подробности за метода.
Кой Ви насочи към д-р Ватев?
По това време д-р Ватев беше биолога, сформирал този екип. Намерих го в болницата.
Как приехте идеята да се подложите на нещо, за което няма нито един пример за успешен резултат у нас?
Да ви призная честно, не мислих много, много. Съгласих се веднага. Чувствах се по-скоро развълнувана, отколкото притеснена от предложението на лекарите.
Как приеха близките Ви решението да се подложите на “инвитро”?
Не им разказах предварително какво започвам. Казах им след като вече бях бременна.
Как се чувствахте по време на самата процедура?
Бях много напрегната, но и много щастлива от факта, че имам възможност да бъда част от този експеримент. Притесненията, дали всичко ще е наред с бременността и с бебето, предполагам, че изпитва всяка една бъдеща майка.
Кога и как разбрахте, че опитът е успешен? Как се почувствахте?
След връщането на оплодения ембрион в мен, д-р Ватев направи теста за установяване на бременност. И се оказа, че чудото е станало. Бях най-щастливият човек на Земята, никога няма да забравя това усещане.
Кои са най-неприятните въпроси, които са ви задавали след като се роди детето?
Неприятни не знам… Но най-глупавия въпрос, който ми беше задаван е как ще обясня на Илияна, че тя НЕ е мое дете… Надявам се, че в днешно време на никой не би му хрумнало да каже подобна глупост .
Мислили ли сте някога да скриете от детето си, че е заченато с помощта на асистираните технологии?
Никога и през ум не ми е минавало да крия този факт.
Кога й казахте, че точно тя е първото инвитро бебе в България?
От много малка знаеше. Често й пусках видеокасетата със запис от раждането. Когато стана време да тръгне на училище й обясних, защо е зачената по този начин.
Какво според вас е различното отпреди 30 години и сега?
Много неща са се променили оттогава до днес. Технологията е много по-напреднала, лекарите са с много по-голям опит, има голям избор от клиники и специалисти, хората са много по-информирани.
Какво искате да кажете на д-р Ватев?
Това, което винаги съм му казвала – „Да си жив и здрав и още дълги години да помагаш на хората. Техните мечти се сбъдват в твоите ръце. Ти се не само доктор, ти си човек с голямо сърце и винаги ще заемаш специално място в моето семейство. Благодаря ти, че те има“
Какво искате да кажете на всички лекари у нас, посветили се на това да помагат на двойките, страдащи от стерилитет?
Едно голямо благодаря от името на всички, които имат нужда от тях. Да продължат да се развиват и да помагат да се сбъдват мечти.
Какво искате да кажете на жените, които имат репродуктивни проблеми?
Мили жени, не спирайте да вярвате и мечтаете. Чудеса стават. И ние с Илияна сме едно живо доказателство за това.
Пожелайте нещо на Сдружение Зачатие:
Бъдете живи и здрави! Приемете поздравления за усилията, които полагате в подкрепата за двойките, страдащи от стерилитет. Благодаря ви за вниманието и за това, че ме накарахте да се върна 30 години назад и да изживея всички усещания наново.
www.zachatie.org/drz2018
Ден на репродуктивното здраве
9 юни 2018, 11 ч.
Зала Плевен
Областна администрация
Плевен