Публикувано на: 11.12.2011г.
Ще ви разкажа моята приказка със щастлив край, като се надявам да дам кураж на много отчаяни жени. Оженихме се през 1997 г. Аз бях на 23, съпруга ми на 25 г. И през ум не мие минало, че ще трябва да мина през ада, за да чуя думичката "мама" на 37. Мина 1 г. след сватбата ни и бебе нямаше. Започнах да обикалям лекарите наред в града, в който живеем. В продължение на 1 година изпих куп лекарства, без да имам направени никакви изследвания. Решихме да потърсим лекар в София. Без да познаваме никой, отидохме в Майчин дом. Сега разбирам колко е било важно да има кой да ти каже къде да НЕ ходиш. Там след една спермограма отсякоха " Донор или осиновяване! Друг избор нямате!" Едва ли е нужно да ви казвам как се чувствахме месеци наред...
Потърсихме други лекари. За нещастие попаднахме на лекар, който викаше мъжа ми всяка седмица за спермограма, а мен на 7, 8, 9 ден от цикъла, после на 11, 12, 13 ден, и пак на 17, 18, 19 ден, пишеше нещо в един бележник и не даваше обяснения. Накрая се било решавало дали сме за инсеминация, ин витро, ИКСИ. Сменихме го с друг, който не беше по-различен. Казваше ни какъв късмет сме извадили, че сме попаднали точно на него и ни поиска 2000 долара да ни направи лично той ин витро, а беше андролог...
Започнаха мъките ни. Непрекъснати пътувания, смяна на работа, много изгубени нерви, пари и време. И така близо 6 години, докато попаднахме на истински специалисти в тази област. През 2002 д-р Кацаров оперира мъжа ми от варикоцеле. Надявахме се да се подобри спермограмата след това, но при мъжа ми показателите си останаха почти същите. Това налагаше ИКСИ. През 2004 направихме първото ИКСИ в клиника по стерилитет. Бяхме сигурни на 100% че ще стане. Доста тежко се преживява първия неуспешен опит. Последва второ ИКСИ , след това трето, трансфер на замразени ембриони. Резултатът - само сълзи. Тъй като нямахме пари за повече опити ИКСИ, решихме да направим донорска инсеминация. 1, 2, 3... 6 – всичките неуспешни. Вече бяхме много отчаяни. Всички хормони ми бяха в норма, лигавица "чудесна" по думите на докторката, тръбите без проблем. И на въпроса защо не става и с донор, щом всичко е наред при мен, отговора беше "Ще стане, но не се знае от кой опит".
Тогава започнах сама да търся причината. Стоях пред компютъра нощем до 2 часа и търсех информация. Получих я от Зачатие. Имаше всичко, което търсех - клиники, лекари, необходими изследвания, консултация с Мели. Не със всеки можех да споделя проблема, беше ми много трудно да говоря за мъката си. Докато в Зачатие беше лесно, там всички изпитваха същото и обменяхме информация, радвахме се и плачехме на всяка бременност и всяко родено бебе без да се познавахме лично. След неуспешен опит получавах съобщения от вече успели момичета, които ми даваха кураж и казваха: "Бори се! Ше успееш и ти!"
Направих имунологични и генетични изследвания на своя глава, и както ми нямаше нищо, се оказа че си имам от всичко - завишени НК-клетки, тромбофилия, още 2 други генетични мутации. Имах и мозаечен кариотип в цитогенетичното. Тогава решихме да сменим клиниката, в която бях направила всичките опити. Лукса и доброто отношение там не ми помогнаха. Вече бяхме изнервени до краен предел. Всеки път като минавах покрай детски магазин буцата в гърлото ми ставаше все по-голяма. Радвах се на всяко родено бебе на мои близки и приятелки, след това плачех и се чудех дали някога и аз ще изпитам това чувство. Гледах как възрастни хора разхождат дечица и очите ми се пълнеха – дали и нашите родители ще разхождат някога внуче...Най-тежко ми беше по празниците. Не исках да идва Коледа, нито рождени дни. И аз като всички се питах защо точно на мен, с какво го заслужих, толкова ли съм лоша?! Избягвах срещи с хора, които не съм виждала от доста време, за да не задават въпроса за бебе. Общувахме предимно с такива с нашия проблем и момичетата от Зачатие. Стерилитета ми отне много, но пък ми даде страхотни приятели от цяла България!
Записахме час в Клиника "Малинов". Така се запознахме с Човека, който промени живота ни и на когото никога няма да можем да се отблагодарим - д-р Стаменов! На първата ни среща разгледа всички изследвания, въздъхна и каза, че ще направи всичко, за да открие причината. Това ми стигаше. Думите му “Господ обича смелите! “ ми дадоха сили да продължа да се боря докрай!
Изтеглихме нов кредит, с помощта на Искам бебе. Направихме първото ИКСИ при д-р Стаменов, като решихме да направим и предимплантационна генетична диагностика. Толкова вярвахме, че това е нашия опит. Но на 17-тия ден отново отрицателен тест, който преживяхме най-тежко. Цяла нощ плакахме. Тогава взехме решение да подадем документи за осиновяване. Казахме си, че не бива да позволяваме проблема да ни съсипе, ще си вземем детенце и пак ще сме истинско семейство.
След няколко месеца обаче отново отидохме в клиниката. Не можех да се откажа толкова лесно. Д-р Стаменов предложи да пробваме ИКСИ на естествен цикъл. Всичко тръгна добре, но на пункцията се оказа, че фоликула е кух. Бяхме принудени да спрем дотук поради финансови причини. Но след няколко месеца аз отново бях в кабинета му. Близките ни помогнаха за ново ИКСИ. Върнахме 3 хубавиембриона и се надявах този път да стане. За съжаление опита отново беше неуспешен. Вече не ми бяха останали сълзи...Повече пари нямаше. И повече кредити не можехме да изтеглим. Казвах, че няма да спра с опитите, докато не забременея. Казвах също, че докато доктора не се откаже, и аз няма да се откажа. Но се налагаше да спрем.
Месец след този опит стояхме на студа пред малкото НДК със запалени свещички и празни бебешки колички. В “Шоуто на Слави” бяха д-р Стаменов, Радина, Ани. В тях ни бе надеждата – може да се промени нещо и отново да продължим. Скоро след това беше създаден Фонда. Веднага подадохме документи и 4 месеца по-късно ми се обадиха,че съм одобрена. Предстоеше нов опит! Вече бях направила цветна снимка и още изследвания. Д-р Стаменов беше категоричен, че ще открие причината за липсата на имплантация. Вярвах му! Каза, че ще ми направи биопсия и е сигурен, че там е проблема. Направихме биопсията, която наистина показа, че има проблем с имплантацията. Сложиха ми лекарство и последва контролна биопсия. Никога няма да забравя как доктора ми се обади да ми съобщи резултата. Толкова беше щастлив. Биопсията ми беше идеална!
На 12.11.2009 започнахме стимулацията по къс протокол. На 21.11.2009 бе пункцията. Винаги след пункция съм се чувствала много зле, кръвното ми падаше. Но този път бях в отлично състояние и настроение и мъжа ми предложи да отидем на Манастира “Св. Мина” край София. Беше Въведение Богородично, Деня на Християнското семейство. Редихме се на огромна опашка, за да се докоснем до иконата и да се помолим за така жадуваното детенце!На 24.11.2009 ми върнаха 4 ембриона.
На 10.12.2009 направих кръвния тест в клиниката. Бета ЧХГ 900.
Толкова не бях плакала през живота си. След 13 години аз бях бременна за първи път!
ДОКТОРЕ, БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД, ЧЕ ВИ ИМА!!!
На 16.08.2010г. се роди толкова чаканата ни рожба! Нашата Йоана!
Благодаря на Господ, че чу молитвите ни!
Благодаря на Човека и лекаря д-р Стаменов! Благодаря на д-р Сигридов и целия екип!
Благодаря на Зачатие! По време на бременността ми момичета от различни краища на България бяха готови да ми изпратят лекарство, което нямаше в аптеките в нашия град. Само за 2 часа получих толкова много съобщения, в които ме питаха да пратят ли на следващия ден по куриер лекарството. Мъжа ми се засмя и каза, че момичетата от форума на Зачатие биха свалили и Правителството ако решат, толкова са единни и солидарни!
Благодаря на всички, които помогнаха да бъде създаден Фонда за асистирана репродукция!
Мили момичета, които вече нямате сили и не знаете по кой път да хванете!
Вярвайте и се борете! Когато усетих първото ритниче в корема си и после, когато гушнах за първи път Йоана разбрах, че всяка сълза си е заслужавала! Бих извървяла отново целия дълъг и труден път, за да видя усмихнатото и личице!
За нищо на света не се отказвайте от мечтата си, защото чудеса се случват!
Теодора Стойкова
Ще ви разкажа моята приказка със щастлив край, като се надявам да дам кураж на много отчаяни жени. Оженихме се през 1997 г. Аз бях на 23, съпруга ми на 25 г. И през ум не мие минало, че ще трябва да мина през ада, за да чуя думичката "мама" на 37. Мина 1 г. след сватбата ни и бебе нямаше. Започнах да обикалям лекарите наред в града, в който живеем. В продължение на 1 година изпих куп лекарства, без да имам направени никакви изследвания. Решихме да потърсим лекар в София. Без да познаваме никой, отидохме в Майчин дом. Сега разбирам колко е било важно да има кой да ти каже къде да НЕ ходиш. Там след една спермограма отсякоха " Донор или осиновяване! Друг избор нямате!" Едва ли е нужно да ви казвам как се чувствахме месеци наред...
Потърсихме други лекари. За нещастие попаднахме на лекар, който викаше мъжа ми всяка седмица за спермограма, а мен на 7, 8, 9 ден от цикъла, после на 11, 12, 13 ден, и пак на 17, 18, 19 ден, пишеше нещо в един бележник и не даваше обяснения. Накрая се било решавало дали сме за инсеминация, ин витро, ИКСИ. Сменихме го с друг, който не беше по-различен. Казваше ни какъв късмет сме извадили, че сме попаднали точно на него и ни поиска 2000 долара да ни направи лично той ин витро, а беше андролог...
Започнаха мъките ни. Непрекъснати пътувания, смяна на работа, много изгубени нерви, пари и време. И така близо 6 години, докато попаднахме на истински специалисти в тази област. През 2002 д-р Кацаров оперира мъжа ми от варикоцеле. Надявахме се да се подобри спермограмата след това, но при мъжа ми показателите си останаха почти същите. Това налагаше ИКСИ. През 2004 направихме първото ИКСИ в клиника по стерилитет. Бяхме сигурни на 100% че ще стане. Доста тежко се преживява първия неуспешен опит. Последва второ ИКСИ , след това трето, трансфер на замразени ембриони. Резултатът - само сълзи. Тъй като нямахме пари за повече опити ИКСИ, решихме да направим донорска инсеминация. 1, 2, 3... 6 – всичките неуспешни. Вече бяхме много отчаяни. Всички хормони ми бяха в норма, лигавица "чудесна" по думите на докторката, тръбите без проблем. И на въпроса защо не става и с донор, щом всичко е наред при мен, отговора беше "Ще стане, но не се знае от кой опит".
Тогава започнах сама да търся причината. Стоях пред компютъра нощем до 2 часа и търсех информация. Получих я от Зачатие. Имаше всичко, което търсех - клиники, лекари, необходими изследвания, консултация с Мели. Не със всеки можех да споделя проблема, беше ми много трудно да говоря за мъката си. Докато в Зачатие беше лесно, там всички изпитваха същото и обменяхме информация, радвахме се и плачехме на всяка бременност и всяко родено бебе без да се познавахме лично. След неуспешен опит получавах съобщения от вече успели момичета, които ми даваха кураж и казваха: "Бори се! Ше успееш и ти!"
Направих имунологични и генетични изследвания на своя глава, и както ми нямаше нищо, се оказа че си имам от всичко - завишени НК-клетки, тромбофилия, още 2 други генетични мутации. Имах и мозаечен кариотип в цитогенетичното. Тогава решихме да сменим клиниката, в която бях направила всичките опити. Лукса и доброто отношение там не ми помогнаха. Вече бяхме изнервени до краен предел. Всеки път като минавах покрай детски магазин буцата в гърлото ми ставаше все по-голяма. Радвах се на всяко родено бебе на мои близки и приятелки, след това плачех и се чудех дали някога и аз ще изпитам това чувство. Гледах как възрастни хора разхождат дечица и очите ми се пълнеха – дали и нашите родители ще разхождат някога внуче...Най-тежко ми беше по празниците. Не исках да идва Коледа, нито рождени дни. И аз като всички се питах защо точно на мен, с какво го заслужих, толкова ли съм лоша?! Избягвах срещи с хора, които не съм виждала от доста време, за да не задават въпроса за бебе. Общувахме предимно с такива с нашия проблем и момичетата от Зачатие. Стерилитета ми отне много, но пък ми даде страхотни приятели от цяла България!
Записахме час в Клиника "Малинов". Така се запознахме с Човека, който промени живота ни и на когото никога няма да можем да се отблагодарим - д-р Стаменов! На първата ни среща разгледа всички изследвания, въздъхна и каза, че ще направи всичко, за да открие причината. Това ми стигаше. Думите му “Господ обича смелите! “ ми дадоха сили да продължа да се боря докрай!
Изтеглихме нов кредит, с помощта на Искам бебе. Направихме първото ИКСИ при д-р Стаменов, като решихме да направим и предимплантационна генетична диагностика. Толкова вярвахме, че това е нашия опит. Но на 17-тия ден отново отрицателен тест, който преживяхме най-тежко. Цяла нощ плакахме. Тогава взехме решение да подадем документи за осиновяване. Казахме си, че не бива да позволяваме проблема да ни съсипе, ще си вземем детенце и пак ще сме истинско семейство.
След няколко месеца обаче отново отидохме в клиниката. Не можех да се откажа толкова лесно. Д-р Стаменов предложи да пробваме ИКСИ на естествен цикъл. Всичко тръгна добре, но на пункцията се оказа, че фоликула е кух. Бяхме принудени да спрем дотук поради финансови причини. Но след няколко месеца аз отново бях в кабинета му. Близките ни помогнаха за ново ИКСИ. Върнахме 3 хубавиембриона и се надявах този път да стане. За съжаление опита отново беше неуспешен. Вече не ми бяха останали сълзи...Повече пари нямаше. И повече кредити не можехме да изтеглим. Казвах, че няма да спра с опитите, докато не забременея. Казвах също, че докато доктора не се откаже, и аз няма да се откажа. Но се налагаше да спрем.
Месец след този опит стояхме на студа пред малкото НДК със запалени свещички и празни бебешки колички. В “Шоуто на Слави” бяха д-р Стаменов, Радина, Ани. В тях ни бе надеждата – може да се промени нещо и отново да продължим. Скоро след това беше създаден Фонда. Веднага подадохме документи и 4 месеца по-късно ми се обадиха,че съм одобрена. Предстоеше нов опит! Вече бях направила цветна снимка и още изследвания. Д-р Стаменов беше категоричен, че ще открие причината за липсата на имплантация. Вярвах му! Каза, че ще ми направи биопсия и е сигурен, че там е проблема. Направихме биопсията, която наистина показа, че има проблем с имплантацията. Сложиха ми лекарство и последва контролна биопсия. Никога няма да забравя как доктора ми се обади да ми съобщи резултата. Толкова беше щастлив. Биопсията ми беше идеална!
На 12.11.2009 започнахме стимулацията по къс протокол. На 21.11.2009 бе пункцията. Винаги след пункция съм се чувствала много зле, кръвното ми падаше. Но този път бях в отлично състояние и настроение и мъжа ми предложи да отидем на Манастира “Св. Мина” край София. Беше Въведение Богородично, Деня на Християнското семейство. Редихме се на огромна опашка, за да се докоснем до иконата и да се помолим за така жадуваното детенце!На 24.11.2009 ми върнаха 4 ембриона.
На 10.12.2009 направих кръвния тест в клиниката. Бета ЧХГ 900.
Толкова не бях плакала през живота си. След 13 години аз бях бременна за първи път!
ДОКТОРЕ, БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД, ЧЕ ВИ ИМА!!!
На 16.08.2010г. се роди толкова чаканата ни рожба! Нашата Йоана!
Благодаря на Господ, че чу молитвите ни!
Благодаря на Човека и лекаря д-р Стаменов! Благодаря на д-р Сигридов и целия екип!
Благодаря на Зачатие! По време на бременността ми момичета от различни краища на България бяха готови да ми изпратят лекарство, което нямаше в аптеките в нашия град. Само за 2 часа получих толкова много съобщения, в които ме питаха да пратят ли на следващия ден по куриер лекарството. Мъжа ми се засмя и каза, че момичетата от форума на Зачатие биха свалили и Правителството ако решат, толкова са единни и солидарни!
Благодаря на всички, които помогнаха да бъде създаден Фонда за асистирана репродукция!
Мили момичета, които вече нямате сили и не знаете по кой път да хванете!
Вярвайте и се борете! Когато усетих първото ритниче в корема си и после, когато гушнах за първи път Йоана разбрах, че всяка сълза си е заслужавала! Бих извървяла отново целия дълъг и труден път, за да видя усмихнатото и личице!
За нищо на света не се отказвайте от мечтата си, защото чудеса се случват!
Теодора Стойкова