Публикувано на: 11.12.2011г.
Следва консултация със следващото „светило в този кабинет по стерилитет. Отново някое и друго изследване, разчитане на цветната снимка по същия начин. Само че той поне след няколко месеца каза: Аз съм дотук – отивай в София.
В София - 2000г. – консултация – становище след поглед над цветната ми снимка / иначе с добро качество/: Ами ясно – тръбите ти са запушени!!!!!!!!!!!!! Шах и мат! Това беше нещо ново! И всъщност тръбите ми отначало ги е нямало никакви. Следва лапароскопия за доказване на диагнозата и потвърждение на същата.
Оттам / понеже се видя някакъв полип на шийката/, следва махане на полипа в Стара Загора – 2001г. Там за първи път един доцент ми заговори за инвитро. Само че, когато казах, че нямам финансова възможност, изказването тогава беше: Всеки има една кола, която струва 2000 долара. Моя отговор беше: Докторе, моята струва 200 лв. И дотам – нямахме пари и информация – също!
В следващите години опитите ни се базираха на „любов, любов, любов......”
2005г. – Здравната каса започна да отпуска пари за опити инвитро. Подадохме документи чрез Клиника Олимед – Варна. Дадоха ни лекарствата, стимулацията – супер, пункция, трансфер на 6 ембриона, резултат – отрицателен. Дълбоко разочарование! Стигнахме дъното, но........ вдигнахме глави и отново напред.
2006г. – Аз като старо куче знам пътеките за Здравната каса и ще стартирам подаване на документи. Но уви – касата не отпускала за втори опит пари. Но писмена забрана в Районната каса няма. Аз, за един ден – ходене до Варна, подготвяне на документи и подаване на същите. В същия ден по-късно вече всички Районни каси имаха писмена забрана за приемане на документи за втори опит. Но....... спаси ме това, че системата в България никаква я няма и отново ме одобриха. Взех си лекарствата и щях да стартирам пак в Олимед, но имах някакви кисти на яйчниците и не успяхме да стартирами същия цикъл.
Вече имам достъп до интернет. Чрез форума на Зачатие, аз отивам на първа среща със съфорумки в Бургас. Много ми беше неловко докато пътувах към заведението, в което беше срещата, но благодарение на момичетата там, аз организирам консултация с доц. Конова – Плевен. Имунологични генетични изсредвания – ОК. Но тя /за което ще съм и благодарна винаги/, ме насочи към АГ – Варна – д-р Александров за консултация. И след консултацията, аз решавам да сменя клиниката.
2007г. – опит при д-р Кателия Александров – тест – положителен. Радостта не мога да ви я опиша просто! След толкова години – аз съм бременна! На прегледа се видяха два живи ембриона! Чудо, но за кратко. След няколко прокървявания, в 18 г.с. – спукване на околоплоден мехур – кюртаж и срив на психиката ми! Много трудно излязох от това състояние и все пак излязох, благодарение на всички мои близки, приятели, дружките ми вече от Зачатие и най-вече на мъжа ми!
Същата година на рожденния ми ден, както си се рових в Зачатие / то вече беше част от мен/, видях кандидатстване за помощ, с организатор Людмила Филипова. Кандидатурата беше чрез разказ за историята ми. В края на годината – моя милост беше изтеглена като печеливша и ми отпуснаха 1500 лв за лекарства, а д-р Владимиров ми пое следващата процедура.
2008г. – инвитро при д-р Владимиров. Процедурата мина гладко, резултат – отрицателен. Но имаме замразени 5 ембриона. След 2-3 месеца – трансфер на замразени – тест – отрицателен.
2008г – към края на годината следва друг опит при д-р Александров. Тест – положителен. На прегледа – два живи ембриона! Няма по-щастлива от мен! Този път нямаше кървене и подобни. И на 09,04,09г. в София пристигнала да лежа за задържане в Майчин дом, се оказва, че съм с разкритие и с пролабирал мехур. Бях в 25 г.с. – рано за малките мишки. Но........... на 12.04.09. със спешно секцио те излязоха на бял свят. Много малки за съжаление – 540гр и 590 гр. И така на 14.04. почина едното бебче, а другото – Божидар го кръстих, живя 16 дни и на 29.04. почина и той. Мъката ни беше непоносима! Не знаехме на кой свят сме! И въпреки това – човешкия организъм може би е така устроен – продължихме ежедневието си. Как – само ние си знаем!
И така – нали все пак съм си късметлийче / мама ми се чуди като го казвам/, в края на 2009 г. аз пак печеля от една томбола – този път на Кампанията на Роза импекс „За още едно българче”. Благодаря им отново и отново за помощта, която ни оказаха! Дадоха ми 4000 лв за процедура. Заедно с това, Община Бургас отпускаше по 2000 лв на семейства като нас. И аз – нали съм навсякъде – и оттам си получих помощта!
Всичко това всъщност е благодарение на форума на Зачатие! Там беше и кандидатурата ми в Роза импекс, от там и разбрах за финансовата помощ на Община Бургас.
2010г – старт на процедура в АГ – Варна – д-р Александров, положителен тест на 09.04.10 – кръвен, на 12.04. – официален уринен – тлъста дебела, червена втора черта! Забележете датите – предната година на 09.04. ме приеха в болницата, на 12.04. родих близнаците! Радост до небесата и страх в душата! Макар, че вече знаех, че ще си имаме бебе! На прегледа се видя жив ембрион /трансфера беше само на един ембрион/, така че....... бебето ще е едно! Това искахме заедно с д-р Александров!
И така – пазене до......... нямам думи да го обясня. Лежане, пълен покой!
На 27.09.10г. в 7 ч сутринта в 29 г.с. спукване на околоплодния мехур. Хем страх, хем знаех вътрешно, че този път всичко ще завърши добре. Звъннах на моя си д-р Александров, а той – Тръгвай за София – Майчин дом!!!!!!!!!!!! Лелееееееее, не ме питайте как сме пътували 5 ч!!!!!!!!! Но пристигнахме навреме. Системи, инжекции за дробчето на бебето и на 29.09.10 в 13,21 ч изплака нашето бебе Златомир! Роди се 1250 гр., 38 см, но си дишаше сам от начало.
На 09.11. в 19 ч нашата къща вече беше пълна! Прибрахме си Златото от София – 2230гр.
Няма по-голямо щастие от това да мирише на бебе и да пипаш бебешка кожа! Да го целуваш тук и там и да знаеш, че това малко нещо носи твоята кръв!
Сега е вече на година и почти 2 месеца, ходи, щъка из къщи, радва ме, ядосва ме и само като ме погледне с тези големи очи и ми мигне с големите си мигли, всичко друго става толкова маловажно, че.......
Боже, понякога си мисля, че съм пристрастена към моето Злато! Моля се само да ни е жив и здрав – всичко друго си идва, когато му е времето!
Благодаря на всички, които имат пръст в това наше щастие! На мъжа ми, на д-р Александров, на всички от Неонатологията в Майчин дом – София, на близките ми, на приятелите ми, на Зачатие, на дружките ми виртуални и не само - от Зачатие!
Искам да кажа на всички, които имаха търпението да ме изчетат:
Борете се за своето щастие - Мечтите се сбъдват! Не се отказвайте!
Мама Барбаронка /както ме наричат/
Илиана – Бургас
Хахахахахаха! Докато пиша и препрочитам написаното, се усещам, че вече сме 27.11.2011г. – 18 години от сватбата ни!
Зачатско бебе Златомир спинка спокойно в легълцето си, докато мама пише.
1993 година – 27 ноември – сватбата – щастливи и влюбени. Оттогава стартирахме с опитите за бебе. Месец, два, три....... бебе няма. Аз, понеже живеехме при свекърите, го отдавах на напрежението и така успокоявах мъжа ми. На следващата година вече бяхме в наше си жилище – нямаше „дразнители” така да се каже и въпреки тава – бебе няма. И се започва ходене по лекари. И както почти всички – тръгваме при кварталните гинеколози и то в Бургас. Следват хапченца – хоромонални някакви, преглед /вагинален/ - и становище – „нищо ти няма – успокой се и ще стане – млада си”! А да – омъжих се на 19 години. Последва цветна снимка вече при „специалиста по стерилитет” в Бургас – становището от нея беше – тръбите пропускат, матката ти е двурога – това е причината за незабременяване. Спермограмата в обикновената лаборатория беше ОК. И продължение – хормонални някакви хапчета и така години наред. Ама като едно време нямаше информация от къде да черпиш?!?!?!?! Така си откарахме години наред.
1993 година – 27 ноември – сватбата – щастливи и влюбени. Оттогава стартирахме с опитите за бебе. Месец, два, три....... бебе няма. Аз, понеже живеехме при свекърите, го отдавах на напрежението и така успокоявах мъжа ми. На следващата година вече бяхме в наше си жилище – нямаше „дразнители” така да се каже и въпреки тава – бебе няма. И се започва ходене по лекари. И както почти всички – тръгваме при кварталните гинеколози и то в Бургас. Следват хапченца – хоромонални някакви, преглед /вагинален/ - и становище – „нищо ти няма – успокой се и ще стане – млада си”! А да – омъжих се на 19 години. Последва цветна снимка вече при „специалиста по стерилитет” в Бургас – становището от нея беше – тръбите пропускат, матката ти е двурога – това е причината за незабременяване. Спермограмата в обикновената лаборатория беше ОК. И продължение – хормонални някакви хапчета и така години наред. Ама като едно време нямаше информация от къде да черпиш?!?!?!?! Така си откарахме години наред.
Следва консултация със следващото „светило в този кабинет по стерилитет. Отново някое и друго изследване, разчитане на цветната снимка по същия начин. Само че той поне след няколко месеца каза: Аз съм дотук – отивай в София.
В София - 2000г. – консултация – становище след поглед над цветната ми снимка / иначе с добро качество/: Ами ясно – тръбите ти са запушени!!!!!!!!!!!!! Шах и мат! Това беше нещо ново! И всъщност тръбите ми отначало ги е нямало никакви. Следва лапароскопия за доказване на диагнозата и потвърждение на същата.
Оттам / понеже се видя някакъв полип на шийката/, следва махане на полипа в Стара Загора – 2001г. Там за първи път един доцент ми заговори за инвитро. Само че, когато казах, че нямам финансова възможност, изказването тогава беше: Всеки има една кола, която струва 2000 долара. Моя отговор беше: Докторе, моята струва 200 лв. И дотам – нямахме пари и информация – също!
В следващите години опитите ни се базираха на „любов, любов, любов......”
2005г. – Здравната каса започна да отпуска пари за опити инвитро. Подадохме документи чрез Клиника Олимед – Варна. Дадоха ни лекарствата, стимулацията – супер, пункция, трансфер на 6 ембриона, резултат – отрицателен. Дълбоко разочарование! Стигнахме дъното, но........ вдигнахме глави и отново напред.
2006г. – Аз като старо куче знам пътеките за Здравната каса и ще стартирам подаване на документи. Но уви – касата не отпускала за втори опит пари. Но писмена забрана в Районната каса няма. Аз, за един ден – ходене до Варна, подготвяне на документи и подаване на същите. В същия ден по-късно вече всички Районни каси имаха писмена забрана за приемане на документи за втори опит. Но....... спаси ме това, че системата в България никаква я няма и отново ме одобриха. Взех си лекарствата и щях да стартирам пак в Олимед, но имах някакви кисти на яйчниците и не успяхме да стартирами същия цикъл.
Вече имам достъп до интернет. Чрез форума на Зачатие, аз отивам на първа среща със съфорумки в Бургас. Много ми беше неловко докато пътувах към заведението, в което беше срещата, но благодарение на момичетата там, аз организирам консултация с доц. Конова – Плевен. Имунологични генетични изсредвания – ОК. Но тя /за което ще съм и благодарна винаги/, ме насочи към АГ – Варна – д-р Александров за консултация. И след консултацията, аз решавам да сменя клиниката.
2007г. – опит при д-р Кателия Александров – тест – положителен. Радостта не мога да ви я опиша просто! След толкова години – аз съм бременна! На прегледа се видяха два живи ембриона! Чудо, но за кратко. След няколко прокървявания, в 18 г.с. – спукване на околоплоден мехур – кюртаж и срив на психиката ми! Много трудно излязох от това състояние и все пак излязох, благодарение на всички мои близки, приятели, дружките ми вече от Зачатие и най-вече на мъжа ми!
Същата година на рожденния ми ден, както си се рових в Зачатие / то вече беше част от мен/, видях кандидатстване за помощ, с организатор Людмила Филипова. Кандидатурата беше чрез разказ за историята ми. В края на годината – моя милост беше изтеглена като печеливша и ми отпуснаха 1500 лв за лекарства, а д-р Владимиров ми пое следващата процедура.
2008г. – инвитро при д-р Владимиров. Процедурата мина гладко, резултат – отрицателен. Но имаме замразени 5 ембриона. След 2-3 месеца – трансфер на замразени – тест – отрицателен.
2008г – към края на годината следва друг опит при д-р Александров. Тест – положителен. На прегледа – два живи ембриона! Няма по-щастлива от мен! Този път нямаше кървене и подобни. И на 09,04,09г. в София пристигнала да лежа за задържане в Майчин дом, се оказва, че съм с разкритие и с пролабирал мехур. Бях в 25 г.с. – рано за малките мишки. Но........... на 12.04.09. със спешно секцио те излязоха на бял свят. Много малки за съжаление – 540гр и 590 гр. И така на 14.04. почина едното бебче, а другото – Божидар го кръстих, живя 16 дни и на 29.04. почина и той. Мъката ни беше непоносима! Не знаехме на кой свят сме! И въпреки това – човешкия организъм може би е така устроен – продължихме ежедневието си. Как – само ние си знаем!
И така – нали все пак съм си късметлийче / мама ми се чуди като го казвам/, в края на 2009 г. аз пак печеля от една томбола – този път на Кампанията на Роза импекс „За още едно българче”. Благодаря им отново и отново за помощта, която ни оказаха! Дадоха ми 4000 лв за процедура. Заедно с това, Община Бургас отпускаше по 2000 лв на семейства като нас. И аз – нали съм навсякъде – и оттам си получих помощта!
Всичко това всъщност е благодарение на форума на Зачатие! Там беше и кандидатурата ми в Роза импекс, от там и разбрах за финансовата помощ на Община Бургас.
2010г – старт на процедура в АГ – Варна – д-р Александров, положителен тест на 09.04.10 – кръвен, на 12.04. – официален уринен – тлъста дебела, червена втора черта! Забележете датите – предната година на 09.04. ме приеха в болницата, на 12.04. родих близнаците! Радост до небесата и страх в душата! Макар, че вече знаех, че ще си имаме бебе! На прегледа се видя жив ембрион /трансфера беше само на един ембрион/, така че....... бебето ще е едно! Това искахме заедно с д-р Александров!
И така – пазене до......... нямам думи да го обясня. Лежане, пълен покой!
На 27.09.10г. в 7 ч сутринта в 29 г.с. спукване на околоплодния мехур. Хем страх, хем знаех вътрешно, че този път всичко ще завърши добре. Звъннах на моя си д-р Александров, а той – Тръгвай за София – Майчин дом!!!!!!!!!!!! Лелееееееее, не ме питайте как сме пътували 5 ч!!!!!!!!! Но пристигнахме навреме. Системи, инжекции за дробчето на бебето и на 29.09.10 в 13,21 ч изплака нашето бебе Златомир! Роди се 1250 гр., 38 см, но си дишаше сам от начало.
На 09.11. в 19 ч нашата къща вече беше пълна! Прибрахме си Златото от София – 2230гр.
Няма по-голямо щастие от това да мирише на бебе и да пипаш бебешка кожа! Да го целуваш тук и там и да знаеш, че това малко нещо носи твоята кръв!
Сега е вече на година и почти 2 месеца, ходи, щъка из къщи, радва ме, ядосва ме и само като ме погледне с тези големи очи и ми мигне с големите си мигли, всичко друго става толкова маловажно, че.......
Боже, понякога си мисля, че съм пристрастена към моето Злато! Моля се само да ни е жив и здрав – всичко друго си идва, когато му е времето!
Благодаря на всички, които имат пръст в това наше щастие! На мъжа ми, на д-р Александров, на всички от Неонатологията в Майчин дом – София, на близките ми, на приятелите ми, на Зачатие, на дружките ми виртуални и не само - от Зачатие!
Искам да кажа на всички, които имаха търпението да ме изчетат:
Борете се за своето щастие - Мечтите се сбъдват! Не се отказвайте!
Мама Барбаронка /както ме наричат/
Илиана – Бургас
Хахахахахаха! Докато пиша и препрочитам написаното, се усещам, че вече сме 27.11.2011г. – 18 години от сватбата ни!