Публикувано на: 11.12.2011г.
Здравейте,
Първо искам да се извиня, ако съм допуснала правописни грешки или такива в термините...
Никога до сега не съм разказвала моята историята, първо не ме бива в писането, второ винаги когато съм искала да я напиша прочитах другите истории и моята ми се струваше недостойна. Двете години борба до заветните 2 чертички на фона на момичетата, борили се по 10 години и претърпели множество процедури, ми изглеждаха като да мрънкам и хленча... Често казвам, че съм имала късмет и, че бързо съм успяла да се преборя със стерилитета, на което моят мъж отговаря, че късмет е изобщо да не съм била болна. Но за мен си е късмет, защото намерих Зачатие и се запознах с толкова прекрасни хора. Никога не съм си мислела, че хора които много от тях познавам само виртуално, ще ги чувствам толкова близки и ще мога да им споделям болките си и тревогите си, радостните ми моменти и те да се вълнуват и тревожат заедно с мен, както и аз се вълнувам и тревожа за тях. Всички вие се превърнахте в семейство за мен, за което ви Благодаря!
А сега и историята - всичко започна февруари 2005, с моя приятел решихме, че след 2 години съвместно съжителство искаме дете. Бях много наивна тогава и незнайно защо си мислех, че като спрем да се пазим и бебето ще стане от раз. Февруари, март, април се изтърколиха, през май се оженихме, а бебето го нямаше, мен ме човъркаше нещо отвътре, че нещата не са наред. И като програмист, свикнал да рови за всичко в интернет, седнах пред компютъра и попаднах на сайта на Зачатие. Започнах да чета, направих си овулационен календар, начертах си план. Месеците продължиха да се нижат, края на август отидох на гинеколог в Търново, пуснаха ми микробиология, гледаха ми яйчниците на видеозон (уж бяха добре), лекувах "гъбички" и после продължихме с опитите. Септември, октомври, ноември резултат нулев. Края на ноември изпратих мъжа ми да си направи спермограма в специализирана клиника. Резултата беше сравнително добър като изключим високия вискозитет. Пуснаха му и микробиология и започна лечение на "гъбички", доктора му беше поръчал и аз да пия същите лекарства и така и аз почнах да ги пия, но дозите не бяха като за мен и ми се виеше свят и ми се гадеше. Така, на втория ден от "лечението" нахлух в най-близкия до офиса ми гинекологичен кабинет със съответните оплаквания и тук извадих късмет - попаднах на възрастна гинеколожка, която ми се накара, че лекарства без изследвания не се пият и взе нещата в свои ръце. Пусна ми микробиология, при мен излязоха съвсем различни неща от тия при мъжа ми. Преместих и него при гинеколожката тя да му пуска микробиологии и да му изписва лекарства, защото се оказа, че дозите които му беше изписал андролога изобщо не отговаряха на теглото му и нямаше да го излекуват. Аз бързо се излекувах и след месец бях чиста, но при мъжа ми тъкмо изчиствахме нещо се появяваше ново. През март 2006 бяхме чисти и двамата и подновихме опитите за бебе. Март, април, май резултат няма. Отидох пак при гинеколожката ми и казах, че смятам че имам проблем и че искам да ми направят цветна снимка на тръбите. Изпрати ме в Шейново и в края на май ми направиха снимка на тръбите, резултата не беше обещаващ, едната тръба беше запушена, другата беше пропуснала под налягане. Предложиха ми лапароскопия и така имах дата за края на юни. Имах късмета да ме оперира доктор Попов - бях изчела форума на Зачатие и знаех, че един от най-добрите. Бях и много спокойна, заради разказите на момичетата преминали през лапароскопия и знаех какво ще ми се случи на всеки един етап. Единственото което не знаех беше резултата - ендометриоза четвърта степен. Доктор Попов беше отстранил седем сантиметрова киста която беше "изяла" половината ми яйчник, имала съм и много сраствания. Червата ми са били сраснали с матката с тръбите, както се изрази доктора в мен е имало материал за дисертация, да не говорим, че още малко и съм щяла да свърша в Пирогов с пробити черва. Като чух диагнозата си поплаках, мислех че няма да имам деца никога, чувствах се съкрушена. Като излязох от болницата взех да чета в под форум "Ендометриоза и забременяване", историите на забременели след лечение с Диферелин момичета ми даваха надежда, че и аз ще успея. Август, септември, октомври - лечение с Диферелин, естествено, не по здравна каса, защото да вземеш нещо по каса е все едно да спечелиш шестица от тотото. Ноември ми дойде цикъла, а така се надявах да не идва а да съм забременяла, на всичкото отгоре бяхме поканене на гости у наши познати и момичето беше бременно в петия месец. Тя с такова въодушевление разказваше как са гледали бебето на видеозон, как е мърдало с ръчички и краченца, а думите и сякаш пробиваха с нож сърцето ми. Радвах се за нея, знам че и тя имаше проблеми, но мисълта че може да не изпитам това щастие което тя описваше, ме раняваше жестоко. Декември 2006 направих повторна цветна снимка, резултата беше една запушена тръба и една пропускаща. Доктор Попов ни предложи следния план, първо да пробваме няколко месеца сами, като правим и фоликуметрия, след това ако не се получи да пробваме с инсеминация и ако до есента няма резултата - инвитро. Аз нали съм една "оптимистка" се настроих директно за инвитро. Януари започнахме с тестовете за овулация, секс по график и всичко както си му е реда... И началото на февруари, взе да ми закъснява, но тъй като заради ендометриозата цикъла винаги ми е бил от 23 до 32 дена и изобщо не бързах да се радвам. Но мъжът ми сякаш знаеше, накара ме да си направя тест и не можех да повярвам на очите си - имаше 2 чертички. Реших, че теста е стар и не показва вярно, на другия ден си купих още два и вече трябваше да повярвам в чудото и така след сравнително безпроблемна бременност (като изключим прокървяване в 8 седмица) на 8 октомври 2007 се появи моята слънчева светлина Елена. Осем месеца по-късно бях бременна за втори път, този път бременността не беше лека, бях с диагноза Плацента превия тоталис и последните 3 месеца от бременността трябваше да прекарам в болница. Прокървявах 3 пъти и за мой голям късмет не достатъчно сериозно за да застраша моя живот или този на бебето, въпреки това се наложи секцио по спешност, месец преди термина ми. И така на 23 януари се роди Стефан, малък и едвам дишащ, наложи се да диша на апарат и да остане 10 дена в кувьоз, а после още 20 на легло - прибрахме си го на един месец, а нямаше 3 кила. Понякога му се ядосвам и мрънкам, че е инатест, но после осъзнавам, че ако го нямаше този инат у него можеше да не оцелее. Престоя му в болница, беше тежък момент за мен и без приятелите ми от Зачатие нямаше да се справя, знам че тогава събудих болезнени спомени в много от тях, не съм искала да нараня никого и ако съм го направила съжалявам. Стана дълго, а уж е само 2 години..
Наближава Коледа искам да пожелая пътя, на всички семейства борещи се за своята мечта, да е по-кратък от моя!
Благодаря на Зачатие и на всички, които седят за него!
С уважение:
Гергана Марчева (gery_k77)
Първо искам да се извиня, ако съм допуснала правописни грешки или такива в термините...
Никога до сега не съм разказвала моята историята, първо не ме бива в писането, второ винаги когато съм искала да я напиша прочитах другите истории и моята ми се струваше недостойна. Двете години борба до заветните 2 чертички на фона на момичетата, борили се по 10 години и претърпели множество процедури, ми изглеждаха като да мрънкам и хленча... Често казвам, че съм имала късмет и, че бързо съм успяла да се преборя със стерилитета, на което моят мъж отговаря, че късмет е изобщо да не съм била болна. Но за мен си е късмет, защото намерих Зачатие и се запознах с толкова прекрасни хора. Никога не съм си мислела, че хора които много от тях познавам само виртуално, ще ги чувствам толкова близки и ще мога да им споделям болките си и тревогите си, радостните ми моменти и те да се вълнуват и тревожат заедно с мен, както и аз се вълнувам и тревожа за тях. Всички вие се превърнахте в семейство за мен, за което ви Благодаря!
А сега и историята - всичко започна февруари 2005, с моя приятел решихме, че след 2 години съвместно съжителство искаме дете. Бях много наивна тогава и незнайно защо си мислех, че като спрем да се пазим и бебето ще стане от раз. Февруари, март, април се изтърколиха, през май се оженихме, а бебето го нямаше, мен ме човъркаше нещо отвътре, че нещата не са наред. И като програмист, свикнал да рови за всичко в интернет, седнах пред компютъра и попаднах на сайта на Зачатие. Започнах да чета, направих си овулационен календар, начертах си план. Месеците продължиха да се нижат, края на август отидох на гинеколог в Търново, пуснаха ми микробиология, гледаха ми яйчниците на видеозон (уж бяха добре), лекувах "гъбички" и после продължихме с опитите. Септември, октомври, ноември резултат нулев. Края на ноември изпратих мъжа ми да си направи спермограма в специализирана клиника. Резултата беше сравнително добър като изключим високия вискозитет. Пуснаха му и микробиология и започна лечение на "гъбички", доктора му беше поръчал и аз да пия същите лекарства и така и аз почнах да ги пия, но дозите не бяха като за мен и ми се виеше свят и ми се гадеше. Така, на втория ден от "лечението" нахлух в най-близкия до офиса ми гинекологичен кабинет със съответните оплаквания и тук извадих късмет - попаднах на възрастна гинеколожка, която ми се накара, че лекарства без изследвания не се пият и взе нещата в свои ръце. Пусна ми микробиология, при мен излязоха съвсем различни неща от тия при мъжа ми. Преместих и него при гинеколожката тя да му пуска микробиологии и да му изписва лекарства, защото се оказа, че дозите които му беше изписал андролога изобщо не отговаряха на теглото му и нямаше да го излекуват. Аз бързо се излекувах и след месец бях чиста, но при мъжа ми тъкмо изчиствахме нещо се появяваше ново. През март 2006 бяхме чисти и двамата и подновихме опитите за бебе. Март, април, май резултат няма. Отидох пак при гинеколожката ми и казах, че смятам че имам проблем и че искам да ми направят цветна снимка на тръбите. Изпрати ме в Шейново и в края на май ми направиха снимка на тръбите, резултата не беше обещаващ, едната тръба беше запушена, другата беше пропуснала под налягане. Предложиха ми лапароскопия и така имах дата за края на юни. Имах късмета да ме оперира доктор Попов - бях изчела форума на Зачатие и знаех, че един от най-добрите. Бях и много спокойна, заради разказите на момичетата преминали през лапароскопия и знаех какво ще ми се случи на всеки един етап. Единственото което не знаех беше резултата - ендометриоза четвърта степен. Доктор Попов беше отстранил седем сантиметрова киста която беше "изяла" половината ми яйчник, имала съм и много сраствания. Червата ми са били сраснали с матката с тръбите, както се изрази доктора в мен е имало материал за дисертация, да не говорим, че още малко и съм щяла да свърша в Пирогов с пробити черва. Като чух диагнозата си поплаках, мислех че няма да имам деца никога, чувствах се съкрушена. Като излязох от болницата взех да чета в под форум "Ендометриоза и забременяване", историите на забременели след лечение с Диферелин момичета ми даваха надежда, че и аз ще успея. Август, септември, октомври - лечение с Диферелин, естествено, не по здравна каса, защото да вземеш нещо по каса е все едно да спечелиш шестица от тотото. Ноември ми дойде цикъла, а така се надявах да не идва а да съм забременяла, на всичкото отгоре бяхме поканене на гости у наши познати и момичето беше бременно в петия месец. Тя с такова въодушевление разказваше как са гледали бебето на видеозон, как е мърдало с ръчички и краченца, а думите и сякаш пробиваха с нож сърцето ми. Радвах се за нея, знам че и тя имаше проблеми, но мисълта че може да не изпитам това щастие което тя описваше, ме раняваше жестоко. Декември 2006 направих повторна цветна снимка, резултата беше една запушена тръба и една пропускаща. Доктор Попов ни предложи следния план, първо да пробваме няколко месеца сами, като правим и фоликуметрия, след това ако не се получи да пробваме с инсеминация и ако до есента няма резултата - инвитро. Аз нали съм една "оптимистка" се настроих директно за инвитро. Януари започнахме с тестовете за овулация, секс по график и всичко както си му е реда... И началото на февруари, взе да ми закъснява, но тъй като заради ендометриозата цикъла винаги ми е бил от 23 до 32 дена и изобщо не бързах да се радвам. Но мъжът ми сякаш знаеше, накара ме да си направя тест и не можех да повярвам на очите си - имаше 2 чертички. Реших, че теста е стар и не показва вярно, на другия ден си купих още два и вече трябваше да повярвам в чудото и така след сравнително безпроблемна бременност (като изключим прокървяване в 8 седмица) на 8 октомври 2007 се появи моята слънчева светлина Елена. Осем месеца по-късно бях бременна за втори път, този път бременността не беше лека, бях с диагноза Плацента превия тоталис и последните 3 месеца от бременността трябваше да прекарам в болница. Прокървявах 3 пъти и за мой голям късмет не достатъчно сериозно за да застраша моя живот или този на бебето, въпреки това се наложи секцио по спешност, месец преди термина ми. И така на 23 януари се роди Стефан, малък и едвам дишащ, наложи се да диша на апарат и да остане 10 дена в кувьоз, а после още 20 на легло - прибрахме си го на един месец, а нямаше 3 кила. Понякога му се ядосвам и мрънкам, че е инатест, но после осъзнавам, че ако го нямаше този инат у него можеше да не оцелее. Престоя му в болница, беше тежък момент за мен и без приятелите ми от Зачатие нямаше да се справя, знам че тогава събудих болезнени спомени в много от тях, не съм искала да нараня никого и ако съм го направила съжалявам. Стана дълго, а уж е само 2 години..
Наближава Коледа искам да пожелая пътя, на всички семейства борещи се за своята мечта, да е по-кратък от моя!
Благодаря на Зачатие и на всички, които седят за него!
С уважение:
Гергана Марчева (gery_k77)