Публикувано на: 11.12.2011г.
От самото начало на съществуването ми като жена, почти няма доктор, който да не съм посетила, защото цикълът ми идваше на 3-4, 5 месеца и все с инжекции. Диагноза нямаше, само подмятания, че един ден най-вероятно няма да стане бебето. Бях много млада и не се замислях надълбоко в този проблем, докато...
Всичко започна през 2001 г. , когато аз и любимият станахме двойка и сякаш веднага поискахме да имаме детенце. Обичахме се, но така се случи, че той замина от мен и аз не знаех дали ще се върне. Написах му едно писмо, в което му казвах "Върни се, мили, за да имаме нашето детенце! Детенце с твоята брадичка, детенце с моите очи!" И той се върна! През 2004 г. не се пазихме един единствен път и цикълът ми не се появи - бях бременна. Много се радвахме, планувахме сватба, но уви! След 2 седмици неотлъчно пазене на леглото, направих спонтанен аборт. Плакахме много, но ни крепеше надеждата, че ще имаме друго дете. И така през 2005 г. вдигнахме сватба, обичахме се безумно, бяхме невероятно щастливи един с друг и единственото, което липсваше беше детето с моите очи. Така и не забременях повече сама. Края на 2006 г. се запознахме с най-страхотния Човек и Доктор - Д-р Александров и започнахме да вървим по пътя към нашето щастие. Година по-късно, на прага на първата ни АРТ процедура, открих “Зачатие”. Тук се почувствах някак защитена, сигурна и обградена с хора, които ме разбират, които биха ми помогнали. Толкова бързо се почувствах съпричастна към съдбите и случващото се на момичетата във форума, че не беше далеч момента, когато не можех, без да посетя сайта... ей така, макар и само, за да видя как са дружките ми.
Началото на 2008 направихме ин витро, като първата си информация почерпих естествено от “Зачатие” Върнахме 3 ембриончета на 3 ден и зачакахме. Не мръднах от леглото, на 13 ден си направих уринен тест и видях 2 чертички-отново бях бременна! Щастието беше неописуемо, любопитствахме колко ембриончета са се хванали. Две седмици след това отидохме на първия преглед и сякаш ни поля студена вода-док каза кухо яйце. Изплакахме си очите, но знаехме, че продължаваме борбата! Бях уморена, недоумяваща какво се случва и си мислех да почакаме до есента за второ ин-витро. Започнах да стоя до късно посред нощ пред компютъра и да търся обяснение за неуспехите, препрочитах постингите на момичета с подобни проблеми и вече знаех какво трябва да направя. През това време доктор Александров ме убеди да направим една инсеминация, а аз бях много скептично настроена към този метод. И така 2 месеца след поредния аборт, направихме инсе. Две седмици след това, невярваща на очите си, отново видях 2 чертички. Бях щастлива, но и много ме беше страх. Всичко вървеше добре, следях ЧХГ –то, което се удвояваше като по учебник, докато един ден отидох да се запиша за ЖК и чух едни думи, които още кънтят в главата ми-ембрионът няма пулс, миссед. . . Не исках да повярвам, целият свят се срина, видях как капят мъжките сълзи, моето момче беше съсипано. Доктор Александров беше много разстроен и ми обещаваше, че аз ще родя здраво дете. Тогава нямаше сила на света, която да ме накара да повярвам, но все пак док ни даде надежда и ние продължихме по Пътя. Продължих, подкрепяна и окуражавана от момичетата в “Зачатие”, намираща утеха в дневника си в подфорума “Дневници”.
Направихме всички възможни изследвания, за които бях прочела, като се откри само един вероятен проблем при специфично кръвно изследване в Плевен. Така началото на 2009 направихме още една процедура, но неуспешна. Почакахме само един месец и пак направихме процедура. 12 дни след това, нетърпеливо си направих тест и да, чертичките отново бяха 2! Началото на бременността ми не беше леко, изтръпвах всеки път при цвета на алената кръв, но този път продължи до края, макар и 9 месеца да се бодях с фраксипарин. Чувствах се прекрасно и истински се наслаждавах на дългоочакваната бременност, мечтата ни се сбъдваше!
На 04. 12. 2009 г. в 3.35 часа сутринта благодарение на най-страхотния Лекар и Човек, който с годините се превърна в наш приятел, се роди нашата безценна дъщеричка Антониа! Благодаря ти докторе, благодаря “Зачатие”, че ме накара да повярвам, че Мечтите се сбъдват! А когато вярваш, има и прекрасни изненади от съдбата - за нас това беше изненадващата, последвала само 6 месеца след раждането на Тони, нова спонтанна бременност. Така имаме и щастие в синьо, нашият син Калоян. Та, искам да ви кажа, момичета ВЯРВАЙТЕ и се борете, не се отказвайте, защото нещата се случват, когато има кой да вярва и да мечтае!
С най-топли чувства- TINI78
Ще ви разкажа как щастието влезе в нашият дом...
От самото начало на съществуването ми като жена, почти няма доктор, който да не съм посетила, защото цикълът ми идваше на 3-4, 5 месеца и все с инжекции. Диагноза нямаше, само подмятания, че един ден най-вероятно няма да стане бебето. Бях много млада и не се замислях надълбоко в този проблем, докато...
Всичко започна през 2001 г. , когато аз и любимият станахме двойка и сякаш веднага поискахме да имаме детенце. Обичахме се, но така се случи, че той замина от мен и аз не знаех дали ще се върне. Написах му едно писмо, в което му казвах "Върни се, мили, за да имаме нашето детенце! Детенце с твоята брадичка, детенце с моите очи!" И той се върна! През 2004 г. не се пазихме един единствен път и цикълът ми не се появи - бях бременна. Много се радвахме, планувахме сватба, но уви! След 2 седмици неотлъчно пазене на леглото, направих спонтанен аборт. Плакахме много, но ни крепеше надеждата, че ще имаме друго дете. И така през 2005 г. вдигнахме сватба, обичахме се безумно, бяхме невероятно щастливи един с друг и единственото, което липсваше беше детето с моите очи. Така и не забременях повече сама. Края на 2006 г. се запознахме с най-страхотния Човек и Доктор - Д-р Александров и започнахме да вървим по пътя към нашето щастие. Година по-късно, на прага на първата ни АРТ процедура, открих “Зачатие”. Тук се почувствах някак защитена, сигурна и обградена с хора, които ме разбират, които биха ми помогнали. Толкова бързо се почувствах съпричастна към съдбите и случващото се на момичетата във форума, че не беше далеч момента, когато не можех, без да посетя сайта... ей така, макар и само, за да видя как са дружките ми.
Началото на 2008 направихме ин витро, като първата си информация почерпих естествено от “Зачатие” Върнахме 3 ембриончета на 3 ден и зачакахме. Не мръднах от леглото, на 13 ден си направих уринен тест и видях 2 чертички-отново бях бременна! Щастието беше неописуемо, любопитствахме колко ембриончета са се хванали. Две седмици след това отидохме на първия преглед и сякаш ни поля студена вода-док каза кухо яйце. Изплакахме си очите, но знаехме, че продължаваме борбата! Бях уморена, недоумяваща какво се случва и си мислех да почакаме до есента за второ ин-витро. Започнах да стоя до късно посред нощ пред компютъра и да търся обяснение за неуспехите, препрочитах постингите на момичета с подобни проблеми и вече знаех какво трябва да направя. През това време доктор Александров ме убеди да направим една инсеминация, а аз бях много скептично настроена към този метод. И така 2 месеца след поредния аборт, направихме инсе. Две седмици след това, невярваща на очите си, отново видях 2 чертички. Бях щастлива, но и много ме беше страх. Всичко вървеше добре, следях ЧХГ –то, което се удвояваше като по учебник, докато един ден отидох да се запиша за ЖК и чух едни думи, които още кънтят в главата ми-ембрионът няма пулс, миссед. . . Не исках да повярвам, целият свят се срина, видях как капят мъжките сълзи, моето момче беше съсипано. Доктор Александров беше много разстроен и ми обещаваше, че аз ще родя здраво дете. Тогава нямаше сила на света, която да ме накара да повярвам, но все пак док ни даде надежда и ние продължихме по Пътя. Продължих, подкрепяна и окуражавана от момичетата в “Зачатие”, намираща утеха в дневника си в подфорума “Дневници”.
Направихме всички възможни изследвания, за които бях прочела, като се откри само един вероятен проблем при специфично кръвно изследване в Плевен. Така началото на 2009 направихме още една процедура, но неуспешна. Почакахме само един месец и пак направихме процедура. 12 дни след това, нетърпеливо си направих тест и да, чертичките отново бяха 2! Началото на бременността ми не беше леко, изтръпвах всеки път при цвета на алената кръв, но този път продължи до края, макар и 9 месеца да се бодях с фраксипарин. Чувствах се прекрасно и истински се наслаждавах на дългоочакваната бременност, мечтата ни се сбъдваше!
На 04. 12. 2009 г. в 3.35 часа сутринта благодарение на най-страхотния Лекар и Човек, който с годините се превърна в наш приятел, се роди нашата безценна дъщеричка Антониа! Благодаря ти докторе, благодаря “Зачатие”, че ме накара да повярвам, че Мечтите се сбъдват! А когато вярваш, има и прекрасни изненади от съдбата - за нас това беше изненадващата, последвала само 6 месеца след раждането на Тони, нова спонтанна бременност. Така имаме и щастие в синьо, нашият син Калоян. Та, искам да ви кажа, момичета ВЯРВАЙТЕ и се борете, не се отказвайте, защото нещата се случват, когато има кой да вярва и да мечтае!
С най-топли чувства- TINI78