Публикувано на: 11.12.2011г.
Започвам да пиша нашата история и се усмихвам. За първи път след толкова години, съм щастлива. Със семейството си извървяхме труден път, радостта ми е голяма. На финала сме победители.
Ще е дълъг моят разказ, като борбата ни...
Историята започва през 1999год. вече бяхме семейство от 7 години но понеже и двамата сме авантюристи и романтици, работата ни беше свързана с непрестанно пътуване и трябва да призная, че за тези години живота ни по-скоро беше “песен” :) и в буквалния смисъл и нямахме ни най-малка предства от това, което ни предстоеше.
През 1999год. след 1 годишен план да имаме бебе, все пак решихме, че е време да се насочим към специалист за изследвания. По това време имаше кабинет за “ Семейно планиране ” във ВМИ Пловдив. Д-р Кючукова доста адекватно ни насочи и много бързо се установи проблема. След направена цветна снимка лъсна проблема, едната тръба пропуска под напрежение, другата непропусклива.
Насочихме се към “светилото” в Майчин дом, проф. Налбански. Февруари месец 2000г. Първа диагностична лапароскопия – потвърждава се състоянието на цветната снимка. Необходимо е да се направи пластика на маточни тръби, да, но ми предстои пътуване трябва да е най-скоро време. Месец април правя операцията проф. Налбански сподели, че ако до 6 месеца не забременея да си осиновяваме детенце и в никакъв случай да не се насочвам към ин витро процедури. Негова е заслугата 4 години да не искам да припаря до АГ кабинет. Въпреки разочарованието си желанието да имаш дете е по-силно от човека и чувствата му. Така 2004г. седнахме със съпруга ми и взехме решение, че трябва да променим живота си, защото нещо ни липсва, има голяма празнота.
Годината е 2005г. кандидатствахме по тогавашната програма и ни одобриха, първо ин витро при д-р Владимиров, по негова препоръка направих цветна снимка , имаше опасения за хидросалпингс , за моя радост изглежда нещата бяха добре но само ”изглеждаха” такива. Резултата положителен но за кратко. Той ни насочи към д-р Начев за лапароскопия отново Майчин дом. След лапароскопията доктора пред майка ми каза, да си осиновим детенце, защото положението при мен е много опасно и има : “Риск за живато ти, никой няма да направи лапароскопия да прекъсне тези тръби “. Тогава бяхме притиснати до стената не можех да продължа, защото имах хидросалпингс и никой не искаше да ми направи операция.
В клиниката на д-р Владимиров видях реклама на Зачатие и много плахо отворих сайта, който стана и продължава да е всеки ден част от моя живот. Никога няма да забравя първите си “глупави” въпроси и какво разбиране намерих във Форума. Вече бях разбрала, че няма да е лесно и имах нужда от информация. Започнах да чета всички преведени статии, обсъждах всичко, което ме вълнува. Така открих Мели, тя като ангел спасител ме окуражи, чрез нея и д-р Даскалов направихме връзка с проф. Горчев, изпратих снимките и той каза, че ще направи лапароскопия за отстраняване на мат. тръби. Бях толкова щастлива, стената беше паднала.
2006год записах час за новата клиника на д-р Стаменов започнахме с ин витро на естествен цикъл, за наш ужас нямаше оплождане. Последва стимулирана процедура, отрицателен тест. След 3 месеца стартирахме отново, къс протокол, резултата положителен. На рожденния си ден чухме сърдечен пулс, всичко вървеше прекрасно до 17 гест. седмица след втората фетална морфология д-р Даскалов ме насочи за второ мнение със съмнениния, за несъвършенно развитие на костната система на плода. Д-р Марков, д-р Димитрова потвърдиха проблема. Приеха ме в патологична бременност и назначиха аборт по медицински причини, аз отказах и реших, че ще изчакам да видя развитието в динамика. Отидохме до Солун на преглед, за жалост и там се потвърди диагнозата, в същото време с напредването на бременността мнението на д-р Марков беше, че диагнозата е несъвместима с живота. В 22 гест седм. всичко приключи, аборт по медицински причини, д-р Даскалов беше непрестанно до мен.
2007год. Февруари нова процедура при д-р Саменов, отрицателен тест. Юни 2007год. процудера при д-р Стаменов отрицателен тест.
Бях на ръба... Реших да опитам другаде.
2008год. стартирахме стимулация за процедура в Солун но не реагирах достатъчно добре на стимулацията и аз самата стопирах. Бях в безиходица, непрестанно четох в Зачатие и реших да се насоча към Варна. Направих консултация с д-р Александров . Още на първата ни среща никак не ми беше трудно да го харесам и да усетя, че е Моят лекар. Направихме процедура септември, положителен тест но за кратко. Ноември нова процедура с лека стимулация, отрицателн тест. Не знаех каква да правя и защо следваха неуспехите един след друг. Декември месец спечелих ваучер от Коледния конкурс на Зачатие, бях много щастлива, за жалост не се получи следваща процедура но не бях готова да спра.
Вече е 2009 г. Предложих на д-р Александров да направим цветна снимка, независимо, че са ми махнати маточните тръби, имах усещането, че нещо не е наред. Той не допускаше такава възможност, защото знаеше, че тръбите са ми прекъснати, предложи ми да изгледа двд филма от лапароскопията в Плевен. Тогава установи, че части от тръбите са останали, достатъчни, в които да се образува хидросалпингс и ли извънматочна бременност.
Веднага назначи цветна снимка, която потвърди опасенията му. Беше много обезсърчително, защото трябваше да правим 4 –та поред лапароскопия за един и същ проблем. Благодарна съм му, че буквално 4 дни след цветната снимка направихме лапароскопия и цялата епопея с тръбите приключи. Така 3 месеца по-късно стартирахме нова процедура но... на финала отрицателен тест.
Е, за това не бях подготвена. Отново бях съкрушена и не знаех как да продължа.Точно тогава дойде времето за ДРЗ Бургас. Реших да обсъдя отново всичко с д-р Стаменов, той предложи да направим маточна биопсия.
Септември 2009г. първа биопсия, резултат - налична инфекция, добри имунологични показатели. Признавам, че не помня колко биопсии направих, важното за мен беше, че лечението беше успешно, показателите на последната бяха много добри. С тартирахме процедура по ФАР, април –май 2010.
Но отново положител тест с ниски стойности на Бета ЧХГ. Този път някак преживях всичко по-спокойно а и два дни след това старира ДРЗ Пловдив 2010, положителната емоция някак изтри болката от поредния неуспех. ДРЗ отмина и отново предстоеше решението как да продължим. Опитахме да направим ин витро на ЕЦ но за мой “късмет” двата фоликула се бяха спукали вечерта преди пункцията. Не оставих разочарованието да ме обземе и директно от София продължихме за Рокфест Каварна, и двама та със съпруга ми имахме необходимост от “разпускане”. След хубавата музикална емоция отново предстоеше време за избор. Усещах, че не мога да се откажа и да спра, имах хиляди причини за това но... имах ВЯРА в сърцето си и едно ОБЕЩАНИЕ, на което бях положила тази вяра. Д-р Александров беше спечелил сърцето ми и чисто по приятелски му се обадих и отново започнахме да говорим, споделих му желанието си за ин витро на ЕЦ и за моя приятна изненада той ме подкрепи да не се отказвам и да направя процедура на ЕЦ. Вече знаех, че ще направя процедура при него но все още не бях събрала смелост д а го питам . На рожденния си ден реших да му звънна и да питам дали е съгласен и той потвърди. Нямаше по-щастлив човек от мен в този ден, непрекъснато се усмихвах, летях от радост. С нетърпение дочаках месец Септември 2010, ин витро на спонтанен цикъл. Преглед, два фоликула в ляво, много лека стимулация да се борим за тях но на пункцията една яйцеклетка. Аз бях щастлива до този момент всичко вървеше на 100% успех, д-р Александров сподели, че ще остави на ин витро оплождането, а аз се пошегувах с думите: “ Докторе, правете каквото сте решили и по-добре да не зная, за да не се притеснявам!“ :) Никога няма да забравя обаждането му да ми каже, че имаме оплождане и всичко изглежда добре. Трансфер на 2 ден, два дни след това се прибрахме в къщи. Започна чакане но реших да не лежа и се изнервям в къщи, започнах работа по един проект но на 11 ден прокървих, този път устоях и направих тест на 15 –ти, резултат 996. На 2.06.2011 г. под грижите на д-р Даскалов се роди нашата вяра - Хрисиана.
Пропуснах емоции и други подробности умишлено... И така разказа ми е много дълъг, но зная, че е изпълнен с надежда за всички смели жени и мъже, които се борят.
За първи път преди време погледнах небето и се усмихнах , моето дете спеше в количката а аз се почувствах свободна... Имах сълзи в очите но този път от щастие.
deep
Ще е дълъг моят разказ, като борбата ни...
Историята започва през 1999год. вече бяхме семейство от 7 години но понеже и двамата сме авантюристи и романтици, работата ни беше свързана с непрестанно пътуване и трябва да призная, че за тези години живота ни по-скоро беше “песен” :) и в буквалния смисъл и нямахме ни най-малка предства от това, което ни предстоеше.
През 1999год. след 1 годишен план да имаме бебе, все пак решихме, че е време да се насочим към специалист за изследвания. По това време имаше кабинет за “ Семейно планиране ” във ВМИ Пловдив. Д-р Кючукова доста адекватно ни насочи и много бързо се установи проблема. След направена цветна снимка лъсна проблема, едната тръба пропуска под напрежение, другата непропусклива.
Насочихме се към “светилото” в Майчин дом, проф. Налбански. Февруари месец 2000г. Първа диагностична лапароскопия – потвърждава се състоянието на цветната снимка. Необходимо е да се направи пластика на маточни тръби, да, но ми предстои пътуване трябва да е най-скоро време. Месец април правя операцията проф. Налбански сподели, че ако до 6 месеца не забременея да си осиновяваме детенце и в никакъв случай да не се насочвам към ин витро процедури. Негова е заслугата 4 години да не искам да припаря до АГ кабинет. Въпреки разочарованието си желанието да имаш дете е по-силно от човека и чувствата му. Така 2004г. седнахме със съпруга ми и взехме решение, че трябва да променим живота си, защото нещо ни липсва, има голяма празнота.
Годината е 2005г. кандидатствахме по тогавашната програма и ни одобриха, първо ин витро при д-р Владимиров, по негова препоръка направих цветна снимка , имаше опасения за хидросалпингс , за моя радост изглежда нещата бяха добре но само ”изглеждаха” такива. Резултата положителен но за кратко. Той ни насочи към д-р Начев за лапароскопия отново Майчин дом. След лапароскопията доктора пред майка ми каза, да си осиновим детенце, защото положението при мен е много опасно и има : “Риск за живато ти, никой няма да направи лапароскопия да прекъсне тези тръби “. Тогава бяхме притиснати до стената не можех да продължа, защото имах хидросалпингс и никой не искаше да ми направи операция.
В клиниката на д-р Владимиров видях реклама на Зачатие и много плахо отворих сайта, който стана и продължава да е всеки ден част от моя живот. Никога няма да забравя първите си “глупави” въпроси и какво разбиране намерих във Форума. Вече бях разбрала, че няма да е лесно и имах нужда от информация. Започнах да чета всички преведени статии, обсъждах всичко, което ме вълнува. Така открих Мели, тя като ангел спасител ме окуражи, чрез нея и д-р Даскалов направихме връзка с проф. Горчев, изпратих снимките и той каза, че ще направи лапароскопия за отстраняване на мат. тръби. Бях толкова щастлива, стената беше паднала.
2006год записах час за новата клиника на д-р Стаменов започнахме с ин витро на естествен цикъл, за наш ужас нямаше оплождане. Последва стимулирана процедура, отрицателен тест. След 3 месеца стартирахме отново, къс протокол, резултата положителен. На рожденния си ден чухме сърдечен пулс, всичко вървеше прекрасно до 17 гест. седмица след втората фетална морфология д-р Даскалов ме насочи за второ мнение със съмнениния, за несъвършенно развитие на костната система на плода. Д-р Марков, д-р Димитрова потвърдиха проблема. Приеха ме в патологична бременност и назначиха аборт по медицински причини, аз отказах и реших, че ще изчакам да видя развитието в динамика. Отидохме до Солун на преглед, за жалост и там се потвърди диагнозата, в същото време с напредването на бременността мнението на д-р Марков беше, че диагнозата е несъвместима с живота. В 22 гест седм. всичко приключи, аборт по медицински причини, д-р Даскалов беше непрестанно до мен.
2007год. Февруари нова процедура при д-р Саменов, отрицателен тест. Юни 2007год. процудера при д-р Стаменов отрицателен тест.
Бях на ръба... Реших да опитам другаде.
2008год. стартирахме стимулация за процедура в Солун но не реагирах достатъчно добре на стимулацията и аз самата стопирах. Бях в безиходица, непрестанно четох в Зачатие и реших да се насоча към Варна. Направих консултация с д-р Александров . Още на първата ни среща никак не ми беше трудно да го харесам и да усетя, че е Моят лекар. Направихме процедура септември, положителен тест но за кратко. Ноември нова процедура с лека стимулация, отрицателн тест. Не знаех каква да правя и защо следваха неуспехите един след друг. Декември месец спечелих ваучер от Коледния конкурс на Зачатие, бях много щастлива, за жалост не се получи следваща процедура но не бях готова да спра.
Вече е 2009 г. Предложих на д-р Александров да направим цветна снимка, независимо, че са ми махнати маточните тръби, имах усещането, че нещо не е наред. Той не допускаше такава възможност, защото знаеше, че тръбите са ми прекъснати, предложи ми да изгледа двд филма от лапароскопията в Плевен. Тогава установи, че части от тръбите са останали, достатъчни, в които да се образува хидросалпингс и ли извънматочна бременност.
Веднага назначи цветна снимка, която потвърди опасенията му. Беше много обезсърчително, защото трябваше да правим 4 –та поред лапароскопия за един и същ проблем. Благодарна съм му, че буквално 4 дни след цветната снимка направихме лапароскопия и цялата епопея с тръбите приключи. Така 3 месеца по-късно стартирахме нова процедура но... на финала отрицателен тест.
Е, за това не бях подготвена. Отново бях съкрушена и не знаех как да продължа.Точно тогава дойде времето за ДРЗ Бургас. Реших да обсъдя отново всичко с д-р Стаменов, той предложи да направим маточна биопсия.
Септември 2009г. първа биопсия, резултат - налична инфекция, добри имунологични показатели. Признавам, че не помня колко биопсии направих, важното за мен беше, че лечението беше успешно, показателите на последната бяха много добри. С тартирахме процедура по ФАР, април –май 2010.
Но отново положител тест с ниски стойности на Бета ЧХГ. Този път някак преживях всичко по-спокойно а и два дни след това старира ДРЗ Пловдив 2010, положителната емоция някак изтри болката от поредния неуспех. ДРЗ отмина и отново предстоеше решението как да продължим. Опитахме да направим ин витро на ЕЦ но за мой “късмет” двата фоликула се бяха спукали вечерта преди пункцията. Не оставих разочарованието да ме обземе и директно от София продължихме за Рокфест Каварна, и двама та със съпруга ми имахме необходимост от “разпускане”. След хубавата музикална емоция отново предстоеше време за избор. Усещах, че не мога да се откажа и да спра, имах хиляди причини за това но... имах ВЯРА в сърцето си и едно ОБЕЩАНИЕ, на което бях положила тази вяра. Д-р Александров беше спечелил сърцето ми и чисто по приятелски му се обадих и отново започнахме да говорим, споделих му желанието си за ин витро на ЕЦ и за моя приятна изненада той ме подкрепи да не се отказвам и да направя процедура на ЕЦ. Вече знаех, че ще направя процедура при него но все още не бях събрала смелост д а го питам . На рожденния си ден реших да му звънна и да питам дали е съгласен и той потвърди. Нямаше по-щастлив човек от мен в този ден, непрекъснато се усмихвах, летях от радост. С нетърпение дочаках месец Септември 2010, ин витро на спонтанен цикъл. Преглед, два фоликула в ляво, много лека стимулация да се борим за тях но на пункцията една яйцеклетка. Аз бях щастлива до този момент всичко вървеше на 100% успех, д-р Александров сподели, че ще остави на ин витро оплождането, а аз се пошегувах с думите: “ Докторе, правете каквото сте решили и по-добре да не зная, за да не се притеснявам!“ :) Никога няма да забравя обаждането му да ми каже, че имаме оплождане и всичко изглежда добре. Трансфер на 2 ден, два дни след това се прибрахме в къщи. Започна чакане но реших да не лежа и се изнервям в къщи, започнах работа по един проект но на 11 ден прокървих, този път устоях и направих тест на 15 –ти, резултат 996. На 2.06.2011 г. под грижите на д-р Даскалов се роди нашата вяра - Хрисиана.
Пропуснах емоции и други подробности умишлено... И така разказа ми е много дълъг, но зная, че е изпълнен с надежда за всички смели жени и мъже, които се борят.
За първи път преди време погледнах небето и се усмихнах , моето дете спеше в количката а аз се почувствах свободна... Имах сълзи в очите но този път от щастие.
deep