Публикувано на: 09.03.2012г.
Щастлива съм, че мога да опиша историята на раждането на едно от бебетата на Зачатие.
Тази история е десетгодишна. Започна още преди създаването на сдружение Зачатие. Малко след като решихме да имаме дете, попаднах на един форум в дир.бг, за проблемно забременяване. Там възникна идеята за създаването на отделен сайт за репродуктивно здраве и учредяване на сдружение. Тогава, дори не предполагах, колко дълго ще се борим за чудото на зачатието.
Започнах да чета статиите в новосъздадения сайт и да се образовам. Във форума пишеха много малко момичета, а темата за проблемното за бременяване в обществото ни беше тема-табу.
Започнах да посещавам различни лекари и да си правя изследвания. От статиите в Зачатие разбрах, че първо трябва да се започне от спермограма и хормонални изследвания. Един от лекарите, при които ходех, успя да ме убеди, че тръбите ми са проходими само по УЗИ. Започна стимулация с Клостилбегит, секс по график. Последваха антибиотици за някаква уж съществуваща хламидийна инфекция. Тогава, все още вярвах на лекарите, без да ги проверявам. Сега вярвам на няколко конкретни лекари.
Продължавахме опитите, а аз продължаввах да чета в Зачатие мненията на увеличаващитесе потребители и статиите, които неуморните момичета продължаавваха да превеждат. От сайта на Зачатие разбрах за провежданите безплатни имунологични изследвания на доц. Конова. Оказа се, че имам завишени антифосфолипидни антитела. Това беше единственият диагностициран проблем до момента. Завъртяхме се по спиралата на имунологичния стерилитет, за който тогава почти нищо не се знаеше и говореше. 3 месеца след вливане на имуновенин, случайно забременях, но лечението бе оспорвано от доста лекари, не влях следващата доза, а бременността ми завърши в 6-та г.с. Реших, че вливането е щяло да предотврати аборта и повярвах, че трябва да лекувам имунологичен стерилитет. Все пак пуснах поредица от изследвания в следващите 2 години/лапароскопия, цветна снимка, генетични изследвания, спермограми, различни хормони, микробиологии и т.н./, но всички бяха с добри резултати и ме водеха до дебрите на имунологията. Четох, превеждах, коментирах с лекари и с потребители на Зачатие с подобни диагнози. Всичко беше неясно и объркано.
Свързах се с д-р Даскалова, активно пишеща във форума и я помолих ми помогне със стратегията. Направихме изследвания,лечение, инсеминации. Оттогава, д-р Даскалова е мой консултант във всеки заплетен за мен медицински казус. Решихме, че е дошло време за ин витро. Тогава всички опити се самофинансираха. Не беше създаден Фонда за асистирана репродукция. През това време, продължих да чета и пиша активно в сайта и форума, запознах се виртуално с някои страхотни момичета. И тъй като по това време в България само в новосъздадения медицински център в Плевен-КИРМ се обръщаше специално внимание на имунологията започнах процедура там. За съжаление, когато стартирах се установи,че яйчниковият ми резерв изведнъж рязко е спаднал, а щитовидната ми жлеза има някакъв проблем. Направихме опита - зверска стимулация, купища лекарства, вливания, надежди и отрицателен резултат. След това направихме още два ин витро опита там, но с донорски яйцеклетки. Свършихме всички финансови източници, но решихме да чуем и друго лекарско мнение. Аз почти бях готова да се откажа, проучвах възможности за осиновяване. Но мъжът ми и Мели смятаха, че все още има надежда (Мели, благодаря ти). Бяхме убедени, че проблемът е имунологичен. Започнах проучване на така наречената „активна имунизация”. Във форума имаше момичета, чиито бебета се появиха в резултат на такова лечение. Коментирах с тях, четях, превеждах статии. Накрая, опитах това лечение в клиниката на братя Тодорови. За един от тестовете се наложи да сев срещна с д-р Пенкова, която работеше и в клиника Малинов . Резултатите бяха противоречиви, но нямахме средства да ходим при д-р Райхел в Германия, както ни се искаше. Случайно, получих възможност да се консултирам с д-р Стаменов (Мимс и Деси, благодаря ви). Занесох му огромна папка с изследвания, протоколи и т.н. Той ги взе да ги разгледа. Обнадежди ме, че яйчниците ми изглеждат добре. Направихме един опит на естествен цикъл. Отново неуспешен. Вече нямахме средства, но пестяхме и заделяхме пари от заплата до заплата за биопсии, цветна снимка, хистероскопия и други изследвания. При биопсията се установи проблем, който лекувахме успешно. Междувременно, благодарение на Зачатие се създаде ЦФАР, който започна да финансира ин витро процедури. Вече имаше надежда. Направихме един стимулиран опит в клиника Надежда. Неуспешен. Обсъдихме с д-р Стаменов стратегията, но самият той не беше оптимист, че ще успеем с моя яйцеклетка. Решихме да замразяваме ембриони от естествен цикъл и да ги върнем заедно със свежи от стимулиран опит. Една година събирахме енбриони изамразихме само един. Или нямах фоликули, или вадехме незрели или презрели яйцеклетки, цикълът ми се разстрои. Опитах естествен цикъл в АГ Варна. Там дори до пункция не стигнахме. Вече не виждах смисъл да продължаваме. Излезе ми заповедта за втори опит, финансиран от ЦФАР. По Коледа разбрах, че съм спечелила и ваучер за 500 лв от томболата на Зачатие. Направих опита, но всичко вървеше много тягостно. Не исках да пускам тест. Все пак, на 15-ия ден отидох и дадох кръв.
Резултатът беше 3800!
След два дни прокървих. На прегледа се оказа, че има 1 ембрион. Не можех да повярвам. Бременността ми беше сравнително лека, въпреки инжекциите Фраксипарин и Неупоген, безкрайните притеснения и контракциите в последните месеци.
Лора се роди с цезарово сечение в Тутракан, в най-голямата виелица, но това е тема за друг дълъг разказ. Беше 2,750 кг, 47 см. Не е изплакала и са се борили за живота й.
Когато ми я донесоха, не можех да повярвам, че ми се случва.
Сега, всички ми се карат, че я разглезвам, като постоянно я гушкам. Може би са прави. Не знам.
Това е краткият вариант на историята ми.
Зачатие е част от нея от първия миг. В сайта получавах безценна информация превеждана в безсънни нощи, срещах мнения за различни проблеми и терапии, запознах се с невероятни хора, създадох приятелства. Ако не беше сдружението, нямаше да има финансиране за последните ми два опита, нямаше да имам контакти с толкова важни за мен хора и нямаше да имам удоволствието да срещна накуп толкова прекрасни, забележителни жени и мъже, нямаше да се чувствам част от тази общност, а това е невероятно усещане.
И вероятно нямаше да я има Лора...
Благодаря, Зачатие!
Тази история е десетгодишна. Започна още преди създаването на сдружение Зачатие. Малко след като решихме да имаме дете, попаднах на един форум в дир.бг, за проблемно забременяване. Там възникна идеята за създаването на отделен сайт за репродуктивно здраве и учредяване на сдружение. Тогава, дори не предполагах, колко дълго ще се борим за чудото на зачатието.
Започнах да чета статиите в новосъздадения сайт и да се образовам. Във форума пишеха много малко момичета, а темата за проблемното за бременяване в обществото ни беше тема-табу.
Започнах да посещавам различни лекари и да си правя изследвания. От статиите в Зачатие разбрах, че първо трябва да се започне от спермограма и хормонални изследвания. Един от лекарите, при които ходех, успя да ме убеди, че тръбите ми са проходими само по УЗИ. Започна стимулация с Клостилбегит, секс по график. Последваха антибиотици за някаква уж съществуваща хламидийна инфекция. Тогава, все още вярвах на лекарите, без да ги проверявам. Сега вярвам на няколко конкретни лекари.
Продължавахме опитите, а аз продължаввах да чета в Зачатие мненията на увеличаващитесе потребители и статиите, които неуморните момичета продължаавваха да превеждат. От сайта на Зачатие разбрах за провежданите безплатни имунологични изследвания на доц. Конова. Оказа се, че имам завишени антифосфолипидни антитела. Това беше единственият диагностициран проблем до момента. Завъртяхме се по спиралата на имунологичния стерилитет, за който тогава почти нищо не се знаеше и говореше. 3 месеца след вливане на имуновенин, случайно забременях, но лечението бе оспорвано от доста лекари, не влях следващата доза, а бременността ми завърши в 6-та г.с. Реших, че вливането е щяло да предотврати аборта и повярвах, че трябва да лекувам имунологичен стерилитет. Все пак пуснах поредица от изследвания в следващите 2 години/лапароскопия, цветна снимка, генетични изследвания, спермограми, различни хормони, микробиологии и т.н./, но всички бяха с добри резултати и ме водеха до дебрите на имунологията. Четох, превеждах, коментирах с лекари и с потребители на Зачатие с подобни диагнози. Всичко беше неясно и объркано.
Свързах се с д-р Даскалова, активно пишеща във форума и я помолих ми помогне със стратегията. Направихме изследвания,лечение, инсеминации. Оттогава, д-р Даскалова е мой консултант във всеки заплетен за мен медицински казус. Решихме, че е дошло време за ин витро. Тогава всички опити се самофинансираха. Не беше създаден Фонда за асистирана репродукция. През това време, продължих да чета и пиша активно в сайта и форума, запознах се виртуално с някои страхотни момичета. И тъй като по това време в България само в новосъздадения медицински център в Плевен-КИРМ се обръщаше специално внимание на имунологията започнах процедура там. За съжаление, когато стартирах се установи,че яйчниковият ми резерв изведнъж рязко е спаднал, а щитовидната ми жлеза има някакъв проблем. Направихме опита - зверска стимулация, купища лекарства, вливания, надежди и отрицателен резултат. След това направихме още два ин витро опита там, но с донорски яйцеклетки. Свършихме всички финансови източници, но решихме да чуем и друго лекарско мнение. Аз почти бях готова да се откажа, проучвах възможности за осиновяване. Но мъжът ми и Мели смятаха, че все още има надежда (Мели, благодаря ти). Бяхме убедени, че проблемът е имунологичен. Започнах проучване на така наречената „активна имунизация”. Във форума имаше момичета, чиито бебета се появиха в резултат на такова лечение. Коментирах с тях, четях, превеждах статии. Накрая, опитах това лечение в клиниката на братя Тодорови. За един от тестовете се наложи да сев срещна с д-р Пенкова, която работеше и в клиника Малинов . Резултатите бяха противоречиви, но нямахме средства да ходим при д-р Райхел в Германия, както ни се искаше. Случайно, получих възможност да се консултирам с д-р Стаменов (Мимс и Деси, благодаря ви). Занесох му огромна папка с изследвания, протоколи и т.н. Той ги взе да ги разгледа. Обнадежди ме, че яйчниците ми изглеждат добре. Направихме един опит на естествен цикъл. Отново неуспешен. Вече нямахме средства, но пестяхме и заделяхме пари от заплата до заплата за биопсии, цветна снимка, хистероскопия и други изследвания. При биопсията се установи проблем, който лекувахме успешно. Междувременно, благодарение на Зачатие се създаде ЦФАР, който започна да финансира ин витро процедури. Вече имаше надежда. Направихме един стимулиран опит в клиника Надежда. Неуспешен. Обсъдихме с д-р Стаменов стратегията, но самият той не беше оптимист, че ще успеем с моя яйцеклетка. Решихме да замразяваме ембриони от естествен цикъл и да ги върнем заедно със свежи от стимулиран опит. Една година събирахме енбриони изамразихме само един. Или нямах фоликули, или вадехме незрели или презрели яйцеклетки, цикълът ми се разстрои. Опитах естествен цикъл в АГ Варна. Там дори до пункция не стигнахме. Вече не виждах смисъл да продължаваме. Излезе ми заповедта за втори опит, финансиран от ЦФАР. По Коледа разбрах, че съм спечелила и ваучер за 500 лв от томболата на Зачатие. Направих опита, но всичко вървеше много тягостно. Не исках да пускам тест. Все пак, на 15-ия ден отидох и дадох кръв.
Резултатът беше 3800!
След два дни прокървих. На прегледа се оказа, че има 1 ембрион. Не можех да повярвам. Бременността ми беше сравнително лека, въпреки инжекциите Фраксипарин и Неупоген, безкрайните притеснения и контракциите в последните месеци.
Лора се роди с цезарово сечение в Тутракан, в най-голямата виелица, но това е тема за друг дълъг разказ. Беше 2,750 кг, 47 см. Не е изплакала и са се борили за живота й.
Когато ми я донесоха, не можех да повярвам, че ми се случва.
Сега, всички ми се карат, че я разглезвам, като постоянно я гушкам. Може би са прави. Не знам.
Това е краткият вариант на историята ми.
Зачатие е част от нея от първия миг. В сайта получавах безценна информация превеждана в безсънни нощи, срещах мнения за различни проблеми и терапии, запознах се с невероятни хора, създадох приятелства. Ако не беше сдружението, нямаше да има финансиране за последните ми два опита, нямаше да имам контакти с толкова важни за мен хора и нямаше да имам удоволствието да срещна накуп толкова прекрасни, забележителни жени и мъже, нямаше да се чувствам част от тази общност, а това е невероятно усещане.
И вероятно нямаше да я има Лора...
Благодаря, Зачатие!