Публикувано на: 15.03.2012г.
Април 2004г с половинката решихме, че искаме да си имаме бебе. На 24.07.20004г. беше сватбата. Спрях противозачатъчните и започнахме с опитите, мислех, че щом ние сме решили няма причина да не забременея още на морето след сватбата, бях изчислила дори каква зодия ще е бебето...
На 09.02.2005г видях първия положителен тест, но за съжаление радостта беше краткотрайна - миссед аборт в 9г.с. Преживях го много тежко, съпругът ми беше голяма опора в тези моменти, предполагам и на него не му е било никак леко, но през цялото време беше до мен и ми даваше сили да продължа напред!
Минаха няколко месеца и подновихме опитите. Една колежка ми каза за Зачатие, благодаря ти Краси! Регистрирах се в сайта, прочетох във форума, че е добре да се мери БТ, да се следи кога е овулацията и аз започнах да си водя бележки в овулационния календар. Но при мен БТ не беше с ясно изразен пик, а непрекъснато се променяше и не ме ориентираше никак.
Мина година от неуспешната първа бременност и резултат от бебеправенето нямаше. Направих фоликулометрия оказа се, че овулация изобщо нямам. От първите хормонални изследвания стана ясно, че имам висок пролактин. Направих консултация с ендокринолог, той ме прати на ЯМР. Няма да забравя как влязох за резултата и докторката ми каза „ Не се притеснявайте доброкачествен е”, бях шокирана, изобщо не бях разбрала за какво всъщност ме изследват. Заключението беше - аденом на хипофизата. Започнах да пия достинекс, мина време докато регулираме неоходимата доза, имаше периоди когато пролактинът ми беше под долна граница дори.
Taka 2 години и половина от както започнахме с опитите, уж вече имах овулация и всичко беше наред, но времето си минаваше, а бебе нямаше.
Ендокринолога реши да ми пусне още някои хормони. TSH беше в норма (1.97), но на прегледа с ехограф на щитовидната жлеза, резултата беше друг, още една диагноза – тиреоидит. Започнах да пия и L –thyroxin 50mg дневно.
Октомври 2006-та правих ехография на бъбреци, заради силни болки в ляво, оказа се, че съм се обзавела с камък, който трябва да изкарам някак.
На 30.10.2006г. (две седмици по-късно) отново видях положителен тест! Но…отново прокървих. При прегледа, гинеколога установи – „бременност в 4г.с., вижда се матка с плоден сак”. На въпроса ми вижда ли се бебето и колко е голямо, отговора беше – 2мм! Болките в ляво продължаваха, по моя молба ме гледа отново с ехограф, заради съмненията ми, че камъчето от бъбреците излиза и на това се дължат силните болки. Каза, че няма проблем, нормално било да боли понякога при бременност! Изписа ми Дуфастон, Но-шпа и фолиева к-на и ме прати да си ходя.
Четири дни по-късно болките бяха ужасни. Втрисаше ме чак. Не помня друг път през живота си толкова да ме е боляло. Към 20ч. не издържах и звъннах отново на доктора, но беше петък вечер и той с леко нежелание ме викна на преглед. Получих кръвоизлив по време на прегледа, диагноза – извънматочна бременност! По пътя за болницата док спря да си вземе поръчаната торта от една сладкарница, явно това беше с приоритет в момента за него…
Някъде час по-късно ме оперираха по спешност.
Отново бях отчаяна и обезверена. Мислех, че животът ми е свършил и не намирах смисъл. Трудно ми е да опиша как се чувствах, и сега като се връщам назад ми е трудно да си спомням. И не искам.
Депресирах се, не ми се излизаше никъде, седях пред компа и четях ли четях.
Намерих подкрепа и утеха във форума на Зачатие, разбрах, че не съм единствена и има успели и с една тръба! Благодаря ти Стефи! Помня как в една от темите на проблемното забременяване ми пусна линк към твоят разказ, аз дори не бях влизала да чета в подфорум „Дългоочакваната бременност, раждане и майчинство след стерилитет” до тогава. Историята ти ми даде кураж, че и за мен това не е краят!
И така с оцеляла една тръба, кистозни яйчници, аденом на хипофизата, тиреоидит и може би камъче в левия бъбрек за колорит, реших, че е време да спра да се самосъжалявам и да намеря добър специалист по стерилитет.
За един месец бях на преглед при четирима от най-известните доктори в града, всички препоръчани ми от колежки и приятелки. При първия се оказа, че изобщо няма ехограф в частния си кабинет, трябвало да ида в болницата където работи и прегледа се състоя основно в разговор. Другият препоръча лапароскопия за установяване на проходимост на дясната тръба в новата частна клиника където работеше, макар да съм му показала епикризата от операцията. Третият лекар установи „двойно” уголемен яйчник, лечението било 6 до 9 месеца. Не разбрах точно за какво става въпрос, но прозвуча страшно и се притесних много.
Междувременно бях чела във форума добри отзиви за д-р Даскалов и записах час и при него. На прегледа, установи наличие на някаква свободна течност, вероятно в резултат на спукана киста. Препоръча изследване за проходимост на дясната тръба, но преди това били необходими още много изследвания, които е трябвало да направя доста по-рано. Спечели доверието ми, това беше моят лекар!
Направихме всички изследвания, лекувахме бактерии от микробиологията, после направихме и снимка на оцелялата тръба. Резултатът беше добър.
„Проходима маточна тръба в дясно – пропуска свободно контрастната материя”. Светлинка в тунела! Подновихме опитите
Пет месеца по-късно започнах фоликулометрия. Оказа се, че отново няма овулация. Вероятно ЛУФ синдром. Док препоръча стимулация с инсеминация. Решихме, да си починем малко и ако лятото не се случи чудо, на есен да започнем с инсето.
Есента бях на санаториум, правих разни процедури за собствено успокоение, че правя нещо. Реших, че няма да навреди, ако не помогне.
На 15.12.2007г. видях положителен тест на 3-ти ден закъснение! Бях много щастлива и още по-притеснена! Цялата бременност мина в страх дали всичко ще е наред до края, но на 11.08.2008г се роди прекрасната ни дъщеря Габриела!
Две години и три месеца по късно на 11.11.2010г се сбъдна и другата ни мечта Мартин!
Безкрайно щастливи сме, че имаме тези две прекрасни деца! Тази радост няма цена!Пожелавам от сърце на всички, които се борят и молят за рожба, скоро да се сбъдне и тяхната мечта!
В Зачатие намерих много информация, подкрепа и помощ в трудните моменти! Намерих своя доктор и много добри приятели! Благодаря Ви!
Април 2004г с половинката решихме, че искаме да си имаме бебе. На 24.07.20004г. беше сватбата. Спрях противозачатъчните и започнахме с опитите, мислех, че щом ние сме решили няма причина да не забременея още на морето след сватбата, бях изчислила дори каква зодия ще е бебето...
На 09.02.2005г видях първия положителен тест, но за съжаление радостта беше краткотрайна - миссед аборт в 9г.с. Преживях го много тежко, съпругът ми беше голяма опора в тези моменти, предполагам и на него не му е било никак леко, но през цялото време беше до мен и ми даваше сили да продължа напред!
Минаха няколко месеца и подновихме опитите. Една колежка ми каза за Зачатие, благодаря ти Краси! Регистрирах се в сайта, прочетох във форума, че е добре да се мери БТ, да се следи кога е овулацията и аз започнах да си водя бележки в овулационния календар. Но при мен БТ не беше с ясно изразен пик, а непрекъснато се променяше и не ме ориентираше никак.
Мина година от неуспешната първа бременност и резултат от бебеправенето нямаше. Направих фоликулометрия оказа се, че овулация изобщо нямам. От първите хормонални изследвания стана ясно, че имам висок пролактин. Направих консултация с ендокринолог, той ме прати на ЯМР. Няма да забравя как влязох за резултата и докторката ми каза „ Не се притеснявайте доброкачествен е”, бях шокирана, изобщо не бях разбрала за какво всъщност ме изследват. Заключението беше - аденом на хипофизата. Започнах да пия достинекс, мина време докато регулираме неоходимата доза, имаше периоди когато пролактинът ми беше под долна граница дори.
Taka 2 години и половина от както започнахме с опитите, уж вече имах овулация и всичко беше наред, но времето си минаваше, а бебе нямаше.
Ендокринолога реши да ми пусне още някои хормони. TSH беше в норма (1.97), но на прегледа с ехограф на щитовидната жлеза, резултата беше друг, още една диагноза – тиреоидит. Започнах да пия и L –thyroxin 50mg дневно.
Октомври 2006-та правих ехография на бъбреци, заради силни болки в ляво, оказа се, че съм се обзавела с камък, който трябва да изкарам някак.
На 30.10.2006г. (две седмици по-късно) отново видях положителен тест! Но…отново прокървих. При прегледа, гинеколога установи – „бременност в 4г.с., вижда се матка с плоден сак”. На въпроса ми вижда ли се бебето и колко е голямо, отговора беше – 2мм! Болките в ляво продължаваха, по моя молба ме гледа отново с ехограф, заради съмненията ми, че камъчето от бъбреците излиза и на това се дължат силните болки. Каза, че няма проблем, нормално било да боли понякога при бременност! Изписа ми Дуфастон, Но-шпа и фолиева к-на и ме прати да си ходя.
Четири дни по-късно болките бяха ужасни. Втрисаше ме чак. Не помня друг път през живота си толкова да ме е боляло. Към 20ч. не издържах и звъннах отново на доктора, но беше петък вечер и той с леко нежелание ме викна на преглед. Получих кръвоизлив по време на прегледа, диагноза – извънматочна бременност! По пътя за болницата док спря да си вземе поръчаната торта от една сладкарница, явно това беше с приоритет в момента за него…
Някъде час по-късно ме оперираха по спешност.
Отново бях отчаяна и обезверена. Мислех, че животът ми е свършил и не намирах смисъл. Трудно ми е да опиша как се чувствах, и сега като се връщам назад ми е трудно да си спомням. И не искам.
Депресирах се, не ми се излизаше никъде, седях пред компа и четях ли четях.
Намерих подкрепа и утеха във форума на Зачатие, разбрах, че не съм единствена и има успели и с една тръба! Благодаря ти Стефи! Помня как в една от темите на проблемното забременяване ми пусна линк към твоят разказ, аз дори не бях влизала да чета в подфорум „Дългоочакваната бременност, раждане и майчинство след стерилитет” до тогава. Историята ти ми даде кураж, че и за мен това не е краят!
И така с оцеляла една тръба, кистозни яйчници, аденом на хипофизата, тиреоидит и може би камъче в левия бъбрек за колорит, реших, че е време да спра да се самосъжалявам и да намеря добър специалист по стерилитет.
За един месец бях на преглед при четирима от най-известните доктори в града, всички препоръчани ми от колежки и приятелки. При първия се оказа, че изобщо няма ехограф в частния си кабинет, трябвало да ида в болницата където работи и прегледа се състоя основно в разговор. Другият препоръча лапароскопия за установяване на проходимост на дясната тръба в новата частна клиника където работеше, макар да съм му показала епикризата от операцията. Третият лекар установи „двойно” уголемен яйчник, лечението било 6 до 9 месеца. Не разбрах точно за какво става въпрос, но прозвуча страшно и се притесних много.
Междувременно бях чела във форума добри отзиви за д-р Даскалов и записах час и при него. На прегледа, установи наличие на някаква свободна течност, вероятно в резултат на спукана киста. Препоръча изследване за проходимост на дясната тръба, но преди това били необходими още много изследвания, които е трябвало да направя доста по-рано. Спечели доверието ми, това беше моят лекар!
Направихме всички изследвания, лекувахме бактерии от микробиологията, после направихме и снимка на оцелялата тръба. Резултатът беше добър.
„Проходима маточна тръба в дясно – пропуска свободно контрастната материя”. Светлинка в тунела! Подновихме опитите
Пет месеца по-късно започнах фоликулометрия. Оказа се, че отново няма овулация. Вероятно ЛУФ синдром. Док препоръча стимулация с инсеминация. Решихме, да си починем малко и ако лятото не се случи чудо, на есен да започнем с инсето.
Есента бях на санаториум, правих разни процедури за собствено успокоение, че правя нещо. Реших, че няма да навреди, ако не помогне.
На 15.12.2007г. видях положителен тест на 3-ти ден закъснение! Бях много щастлива и още по-притеснена! Цялата бременност мина в страх дали всичко ще е наред до края, но на 11.08.2008г се роди прекрасната ни дъщеря Габриела!
Две години и три месеца по късно на 11.11.2010г се сбъдна и другата ни мечта Мартин!
Безкрайно щастливи сме, че имаме тези две прекрасни деца! Тази радост няма цена!Пожелавам от сърце на всички, които се борят и молят за рожба, скоро да се сбъдне и тяхната мечта!
В Зачатие намерих много информация, подкрепа и помощ в трудните моменти! Намерих своя доктор и много добри приятели! Благодаря Ви!