Нашата история започна през 2004 г., когато на шега решихме, че бебето се прави от раз, стига да има любов между двама души. Де да беше толкова лесно, но след година опити, както всеки нормален човек и ние решихме, че консултация с лекар е подходяща, но попаднахме на „печелбарка“, която ни загуби близо още година.
Благодаря на сдружение „зачатие“ и прекрасния форум, че ме „светнаха“, че се нуждая от специалист по репродуктивна медицина, а не от квартален гинеколог. Това се случи на срещите с невероятните момичета, които ми показаха пътя към нашето щастие и така през 2007 г. започнаха нашите задълбочени изследвания, последвани от лапароскопия и увереността на доктора, че всичко е наред и бебето ще се появи до три месеца. Да ама не.
Така дойде и 2008 г. и започнахме с инсеминациите, но за съжаление и четирите бяха неуспешни. За да съм честна, последната бе успешна за кратко, тъй, като теста беше на долна граница положителен. За сълзите през това време няма да споменавам, крепеше ме само човека до мен и момичетата на срещите. Така през 2009 г. последва първото ин витро, не беше голяма драма, защото бяхме наясно, че това е спасението, но не. Създаде се Фонда за Асистирана Репродукция, чиято помощ е невероятна, и дойде ред на опит номер две. Положителен тест „ура“, но доктора не видя, че бременността е извънматочна и така се стигна до спешна лапаротомия, от която едвам оживях, след 6 часа операция и загуба на литър кръв приблизително. Това не ме сломи отново, а ме направи по силна и вярваща, че следващия път ще е нашия, след като веднъж съм видяла положителния тест.
През цялото време продължавах да живия благодарение на човека до мен, но той имаше едно единствено желание - да почиваме една година от лекари, да не инвестираме в скъпи процедури и изследвания, а да отидем до Израел и Божи гроб, защото вярваше, че там е спасението.
След загубата на едната тръба, запушихме и втората, за да не се повтори ситуацията. Последваха още два опита и нищо. На моите генетични изследвания излезнаха проблеми, но генетиците от „Майчин дом“ ме увериха, че не е там болката за умиране. Така след 7 години мъки при един и същи доктор, го сменихме, защото нищо не променяше и нямаше смисъл да тъпчем на едно место. Брат ми се съгласи да ми подари една процедура, но на друго място, за да изпитам и аз щастието да съм майка. На първите консултации за избор на нова клиника бях шокирана и попарена от това, че без преглед и само от разказ какво сме направили до сега, ми се предложи директно донорска програма. Не съм против, но исках да чуя друго мнение и да видя погледа на други ембриолози и тогава вече сама щях да преценя как да стана майка – с донор или чрез осиновяване. Е все пак от втория път намерех клиника и доктор, който се зае с моя случай сериозно. Направихме опита, подарен ми от братчето, но пак не видях заветния положителен резултат, но имах останали замразени ембриони от него и вярвах, че „сладоледчетата“ ще ме изненадат. Докато чаках да изминат поредните коледни празници, изпълнени със сълзи за нашето семейство, за да започна подготовка за ЗЕТ, получихме изненадващо парички и половинката постави ребром въпроса - Израел или последен опит, но вече в чужбина, тук вече ни се бяха изпарили всички надежди. Размислих и реших, че една разходка до Израел ще ми се отрази добре, защото после опит щеше да има с нови кредити и така. Отмених подготовката за ЗЕТ, предвид внезапното заминаване за Израел. Запазих час за след това, защото вече нямаше време за чакане и мотане, годинките си вървяха, а ние не сме в първа младост. Цикълът ми така и не дойде, но аз го отдадох на смяната на климата, тъй, като тук беше -22 градуса, а ние там се къпахме в Мъртво море при +22 градуса, но си отидох на преглед за да видим от къде идва закъснението и познайте имах киста. Е трябваше и през това да мина, но от болки не издържах и след 3 дни отново на лекар. Накараме да пусна чхг, а за го гледах умно предвид липсата на една тръба и запушена такава налична по епикризи. Кагато ми се обади с резултат 13 804, го попитах истина ли е това?
Аз не вярвах, до първия ритник на бебето и всички ми се смееха. Част от потребителите, които ме познават лично знаят колко мъка е имало в сърцето ми до този момент, но от ритника натам живота ми се преобърна. Обещах си на Божи гроб, че ако забременея в даден момент ще се върна отново там да благодаря. Мъжа ми се е молил за същото, сподели ми го след време. Повярвах в чудеса и силата на вярата, повярвах в инстинкта на мъжа до мен, явно трябва повече да го слушам, а не да се налагам и така мисля да е за в бъдеще.
Вече прегръщам нашето чудо и се радваме истински на живота. Наистина повярвах, че майка се става трудно, но си заслужава. Раждането мина перфектно, благодарение на един чуден лекар, благодаря ти докторе. Малката се появи с перфектни мерки и сме щастливи родители вече. Искам да вдъхна кураж и вяра и в най-скоро време всички да имат свои дечица.
мама Таня и тати Тодор