Не много отдавна в списъка на заболяванията, предизвикващи повтарящи се спонтанни аборти, се прибави и още едно – антифосфолипиден синдром. За това как се бори с него съвременната медицина разказва Анна Арамовна Агаджанова - доктор на медицинските науки в Московския институт по акушерство, гинекология и перинатология.
Защо някои жени не успяват да износят бременността си?
Причините за спонтанните аборти са различни. Аборт в ранен срок на бременността по принцип изхвърля от организма т.нар. “генетичен брак”, т.е. ембрион, който се развива със сериозни отклонения от нормите. В по–късен срок – 10 – 12 седмица, абортът възниква главно заради проблеми с майчиния организъм. Тук роля могат да играят както анатомични нарушения в строежа на женските репродуктивни органи, инфекциозни заболявания, така и дефекти в работата на имунната система. В последната група се отнася и антифосфолипидният синдром – една от най–честите причини за невъзможност да се износи бременността. Какво се крие зад това сложно название?
Грешка при работата на имунната система, която води до война на организма сам със себе си. При антифосфолипидния синдром се изработват вещества, които повреждат нервните тъкани, стените на съдовете и, най-вече, правят кръвта излишно гъста. Движението и по съдовете се затруднява, възниква вероятност за образуване на тромби. Жената е болна, а страда плода. Защо?
Всичко необходимо за нормалното развитие плодът получава от плацентата, която е обилно кръвоснабдена чрез огромно количество кръвоносни съдове. Всеки проблем в тях пречи за нормалното постъпване на хранителни вещества и кислород в организма на плода. Такава недостатъчност води до забавяне на неговото ембрионално развитие и често завършва с вътреутробна смърт на плода и аборт. Какъв тогава е пътя към успешната бременност?
Първо е диагностицирането на заболяването. Затова се провежда анализ на кръвта, чрез който се определя има ли в кръвта на жената специфично вещество – лупусен антикоагулант. По резултатите от този анализ може да се определи не само наличието на болестта, но и колко активно тя протича. Диагнозата е установена. Какво следва?
Следва щателна подготовка към забременяване. До настъпването и е необходимо да се проведе комплексно лечение за максималното отстраняване на имунното нарушение, да се предотврати възможност от развитие на инфекции, да се подържа нормалната гъстота на кръвта. Това става с хормонални препарати, имуноглобулини, специално подбрани витамини и лекарства, въздействащи на кръвта. Те се подбират в зависимост от индивидуалното състояние на пациентката. Когато показателите от анализа максимално се приближават към нормата, жената може да забременява. Какво трябва да прави жена с антифосфолипиден синдром по време на бременност?
Преди всичко да се пази, да избягва излишно претоварване и неоправдани резки движения, да не вдига тежко, да се храни пълноценно. Трябва да се провежда редовен медицински контрол. В първите седмици на бременността трябва да се направи нов анализ на кръвта и ултразвуково изследване на ембриона. По резултатите се определя какви препарати и процедури са необходими на бъдещата майка, за да се подържа нейното състояние в норма и да се подобри функционирането на плацентата.
Във второто тримесечие на бременността, обикновено през 24 седмица, непременно да се провери кръвосъсирващата система: нормално ли се движи кръвта в съдовете на плода, получава ли той необходимите му кислород и хранителни вещества. След още 8 седмици да се изследва сърдечната дейност и двигателната активност на плода.
В края на бременността понякога жената да се хоспитализира. Може ли жена с това заболяване да роди по естествен път?
С наближаване срока на бременността лекарят и пациентката трябва да вземат решение необходимо ли е цезарово сечение или не. Ако няма медицински показания, не се прибягва да цезарово сечение. Но ако се реши да се оставят нещата на естествения им ход, по време на целия процес на раждането непременно трябва да се провежда контрол за съсирваемостта на кръвта. Не вреди ли на плода постоянният прием на многобройни лекарства по време на бременността ?
Точно обратното, ако не се провежда лечение и бременността все пак се износи, се раждат деца с много усложнения. Лечението, което получава жената, е с цел по време на бременността нейния организъм да работи “по часовник”. Така плодът расте в максимално комфортни за него условия и се намира под непрекъснат контрол. Възможно ли е да се предотврати появата на антифосфолипидния синдром?
И да, и не. От една страна към него има определена наследствена предразположеност, с която е трудно да се борим. От друга страна, има известни отключващите фактори. Това са хронични инфекции, които често протичат без оплаквания: бактериални, като например хламидии, и вирусни, хирургичните операции и най-вече абортите. Затова профилактиката е на принципа “да не будим звяра” – внимателно и уважително отношение към женското здраве. Като изключим бременността, как се проявява синдромът?
При тежките случаи може да доведе до ранни инфаркти и инсулти, до нарушение на кръвообращението на мозъка, към тромбози. Често в детството се проявява с увреждане на ретината.
При леките случаи го издават “косвените улики”: лесното образуване на точковидни кръвоизливи, а също и възникващите “от нищото” синини.
Анна Арамовна Агаджанова
Превод: venus_melena
Редакция: д-р Мариела Даскалова
източник: ma-ma.ru