Публикувано на: 06.06.2005г.
Ще направя едно подробно допълнение, въз основа на световни публикации и въз основа на практиката, към така поднесения материал и добре преведен от Ембриологичен форум (подобен на този в Зачатие), като искам да подчертая, че все още няма световен стандарт за това на кой ден да се връщат обратно ембрионите при ин-витро култивирането им. 1. Мащабно проучване – ретроспективно e публикувано в Human Reproduction (journal of European Society of Human Reproduction and Embryology- ESHRE) през 2000 г. В него са изследвани ембрионите на пациенти с индикации за ПГД (Пре-имплантационна генетична диагностика): т. е. най-често единият или двамата родители имат носителство на генетични или хромозомни аномалии и има риск за потомството, което налага такъв вид диагностика. При генетичното изследване на всички ембриони на тези двойки, се оказва, че еднакъв процент от „здравите” и еднакъв процент от „болните” ембриони достигат до стадий – бластоцист. Така, че бластоцистният трансфер т. е. на пети ден е доказано вече, че не отделя генетично здравите ембриони от другите. Като както нормалните, така и генетично абнормалните ембриони, средно имат капацитет средно 40-60% от тях да достигат до стадий бластоцист в ин-витро условия.
2. Когато при една жена са налице само два или три ембриона (или повече, но с бавен темп на делене, неправилна структура и т. н.) вероятността да се стигне до бластоцистен трансфер в ин-витро условия е много малка.
3. Ин-витро условията са различни от ин-виво средата, въпреки перфектните среди за бластоцистно отглеждане на ембрионите и новите модерни инкубатори, матката подсигурява най-добрите условия за ембрионите, както и най-малък стрес за тях. Дори е доказано, че ембриони, които нямат добър потенциал при ин-витро култивиране (с лошо качество), когато се върнат на 2-ри или 3-ден в матката, могат да доведат до нормално развиваща се бременност (което означава, че в матката, те успяват да достигнат, макар и в по-малък процент от случаите до стадия бластоцист, отколкото в ин-витро условия).
4. Не случайно водещи екипи в света не намират разлика в процента бременности при реализирани трансфери на 2-ри, 3-ти или 5-ти ден при еднакъв брой стимулирани пациенти без селекция и в трите групи. Като средно по-висок процент бременности на реализиран трансфер на 5-ти ден в някои статии идва от броя на жените, които отпадат по време на стимулацията – poor responders и не достигат до реализация на трансфера си. Всяка клиника има свои принципи на работа и обикновено тези принципи се установяват след анализ на това кога и как настъпва бременност в най-голям процент от случаите. Екипите в България могат да правят както единия, така и другия вид трансфер и по нищо не отстъпват на световните стандарти като работа, среди за култивиране, инкубатори и т. н. Политиката на всички екипи в нашата родина, мисля, е да дадат на всяка жена оптимален шанс за бременност и повече жени да достигнат до трансфер, а не до канселиране на целият процес след като яйцеклетките са вече извадени и оплодени.
5. В страни, където ин-витро оплождането се реимбурсира поне от 3 до 6 опита от държавата, има смисъл бластоцистният трансфер, като отново се има в предвид, че около 30% от всички цикли на трансфер отпадат спрямо първоначалният брой стимулирани жени. Т. е. ако клиниката работи с реимбурсиране изцяло на минимум 3 цикъла при жена, както е в Словения например, то тази схема може да бъде приложена, т. к. тя води и до отсяване на ембрионите с по-голям имплантационен потенциал в ин-витро условия и до намаляване на броя жени за трансфер. Тогава се връщат само 1, а в много редки случаи и два бластоциста-ембриона. Причината е да се избегнат многоплодните бременности. Това е от една страна заради усложнения при пациентите и фетусите, а от друга заради многократно по-високите разходи на държавата по износването и рисковете от една такава бременност. Това е политика на държавата и макар и сурова се прилага и в Дания и в още някои страни. По този начин забременяват по-преспективните пациенти и в по-голямата част от случаите бременността е едноплодна.
6. По отношение на Асистираното излюпване (Assisted Hatching) трябва сериозно да се вземат под внимание както предимствата, така и рисковете от тази микро-манипулация. Тя представлява пробиване на дупка в обвивката на ембриона и води до нарушаване на неговият интегритет. За това тази методика не е препоръчително да се прилага при всички ембриони, а само при строги показания. Методът не влияе върху сформирането на бластоцист, т. к. последното т. е. дали ще се образува бластоцист или не е заложено в програмата на самия ембрион. Ако един ембрион се развива много добре, то оформеният бластоцист разпъва обвивката и в последствие се излюпва. Ако ембрионът не се развива добре в ин витро условия и няма потенциал да стигне този стадиий, това „подпомагане на излюпването му= Assisted Hatching само ще го увреди допълнително и ще намали потенциалът му за развитие.
Коментар: Таня Милачич, магистър ембриолог
Коментар по статията: Въпроси и отговори на тема ''Трансфер на 3-ти ден или трансфер на бластоцист?''
2. Когато при една жена са налице само два или три ембриона (или повече, но с бавен темп на делене, неправилна структура и т. н.) вероятността да се стигне до бластоцистен трансфер в ин-витро условия е много малка.
3. Ин-витро условията са различни от ин-виво средата, въпреки перфектните среди за бластоцистно отглеждане на ембрионите и новите модерни инкубатори, матката подсигурява най-добрите условия за ембрионите, както и най-малък стрес за тях. Дори е доказано, че ембриони, които нямат добър потенциал при ин-витро култивиране (с лошо качество), когато се върнат на 2-ри или 3-ден в матката, могат да доведат до нормално развиваща се бременност (което означава, че в матката, те успяват да достигнат, макар и в по-малък процент от случаите до стадия бластоцист, отколкото в ин-витро условия).
4. Не случайно водещи екипи в света не намират разлика в процента бременности при реализирани трансфери на 2-ри, 3-ти или 5-ти ден при еднакъв брой стимулирани пациенти без селекция и в трите групи. Като средно по-висок процент бременности на реализиран трансфер на 5-ти ден в някои статии идва от броя на жените, които отпадат по време на стимулацията – poor responders и не достигат до реализация на трансфера си. Всяка клиника има свои принципи на работа и обикновено тези принципи се установяват след анализ на това кога и как настъпва бременност в най-голям процент от случаите. Екипите в България могат да правят както единия, така и другия вид трансфер и по нищо не отстъпват на световните стандарти като работа, среди за култивиране, инкубатори и т. н. Политиката на всички екипи в нашата родина, мисля, е да дадат на всяка жена оптимален шанс за бременност и повече жени да достигнат до трансфер, а не до канселиране на целият процес след като яйцеклетките са вече извадени и оплодени.
5. В страни, където ин-витро оплождането се реимбурсира поне от 3 до 6 опита от държавата, има смисъл бластоцистният трансфер, като отново се има в предвид, че около 30% от всички цикли на трансфер отпадат спрямо първоначалният брой стимулирани жени. Т. е. ако клиниката работи с реимбурсиране изцяло на минимум 3 цикъла при жена, както е в Словения например, то тази схема може да бъде приложена, т. к. тя води и до отсяване на ембрионите с по-голям имплантационен потенциал в ин-витро условия и до намаляване на броя жени за трансфер. Тогава се връщат само 1, а в много редки случаи и два бластоциста-ембриона. Причината е да се избегнат многоплодните бременности. Това е от една страна заради усложнения при пациентите и фетусите, а от друга заради многократно по-високите разходи на държавата по износването и рисковете от една такава бременност. Това е политика на държавата и макар и сурова се прилага и в Дания и в още някои страни. По този начин забременяват по-преспективните пациенти и в по-голямата част от случаите бременността е едноплодна.
6. По отношение на Асистираното излюпване (Assisted Hatching) трябва сериозно да се вземат под внимание както предимствата, така и рисковете от тази микро-манипулация. Тя представлява пробиване на дупка в обвивката на ембриона и води до нарушаване на неговият интегритет. За това тази методика не е препоръчително да се прилага при всички ембриони, а само при строги показания. Методът не влияе върху сформирането на бластоцист, т. к. последното т. е. дали ще се образува бластоцист или не е заложено в програмата на самия ембрион. Ако един ембрион се развива много добре, то оформеният бластоцист разпъва обвивката и в последствие се излюпва. Ако ембрионът не се развива добре в ин витро условия и няма потенциал да стигне този стадиий, това „подпомагане на излюпването му= Assisted Hatching само ще го увреди допълнително и ще намали потенциалът му за развитие.
Коментар: Таня Милачич, магистър ембриолог
Коментар по статията: Въпроси и отговори на тема ''Трансфер на 3-ти ден или трансфер на бластоцист?''