Рискове и усложнения при ин витро . Проблеми свързани със стимулацията на яйчниците от лекарствата.
Не съществува лекарство, което да е абсолютно безопасно и употребата му да гарантира липса на каквито и да е странични ефекти. Стимулиращите лекарства, с които се стимулира овулацията рядко се свързват с усложнения. Съществуват възможни проблеми, които включват именно: странични ефекти от лекарствата за стимулация, синдром на яйчниковата хиперстимулация (OHSS), многоплодна бременност, аднексално усукване (яйчниково усукване) и риск от рак на яйчниците.
Странични ефекти от лекарствата за стимулация.
При много малко пациенти се проявяват странични ефекти предизвикани от лекарствата за стимулация. Страничните ефекти от лекарствата включват локални реакции – леки травми и раздразнение в местата, където се бият инжекциите.
Това е по-често срещано при HMG препарати отколкото при пречистени или рекомбинантни FSH. Съществува също малък риск от генерализирана алергична реакция.
Други лекарства като GnRh аналози могат да причинят главоболие, честа промяна на настроенията, горещи струи и изсушаване на вагината при някои жени. Тези ефекти обикновено са краткотрайни и не са причина за притеснение.
Приблизително 15% от пациентите развиват функционални кисти в режими на GnRH агонисти. Тези кисти могат да произведат естроген, и понякога се свързват с неуспеха на процедурата. Ако това се случи, пациентът ще бъде посъветван да продължи приемането на GnRH агонисти докато кистата не се разпадне от само себе си. Може да се поиска и аспирация на кистата.
Синдром на яйчниковата хиперстимулация (OHSS)
Това е най-сериозното усложнение при IVF. Всеки пациент, който е подложен на индукция на овулацията е изложен на риск да развие синдром на яйчниковата хиперстимулация (OHSS). Синдрома на яйчниковата хиперстимулация може да бъде класифициран като лек, умерен или тежък по симптоми и знаци. Тежкият OHSS е животозастрашаващо усложнение в резултат на овариалната стимулация.
Симптомите започват обикновено 4-5 дни след събирането на яйцеклетките. Болшинството от жените има лека или умерена форма на синдрома и винаги се намалява в рамките на няколко дни освен ако не е настъпила бременност, което може да забави възстановяването. Пациентите могат да се оплакват от болка, чувство на подпухналост и леко абдоминално отичане. При малка част от жените, степента на дискомфорт може да бъде напълно ясно изразена.
В някои случаи се образуват кисти в яйчниците (яйчникови кисти) и течността да се натрупа в абдоминалната кухина причинявайки дискомфорт.
Много рядко, в около 1-2% от случаите яйчниковата хиперстимулация е тежка и яйчниците са много издути. Жената се чувства зле, с гадене и повръщане, коремна болка. Течността се натрупва в абдоминалната кухина и гръдния кош, предизвиква абдоминално подуване и затруднения ма дишането. Редукция в количеството на произведената урина. Тези усложнения изискват спешна хоспитализация за да се възстанови флуидалния и електролитен баланс, да се контролира прогреса, болката и в някои много сериозни случаи, прекъсване на бременността. Усложненията свързани с тежък OHHS включват смущения в кръвосъсирването, увреждане на бъбреците и усукване на яйчниците (ovarian torsion).
Заболеваемост от OHSS:
Въпреки стриктния контрол, малък брой жени (около 3 - 5% от циклите на ин-витро) могат да развият OHHS.
Причини за OHSS:
Реакция на медикаментите. Причината е неясна. Но, жените изложени на риск да развият OHHS включват.
* жени с поликистозни яйчници.
* сравнително млади жени.
* високи хормонални нива на естроген и висок брой на фоликули и яйцеклетки.
* поставяне на инжекции от GnRh агонисти.
* употреба на hCG поддръжка на лутеалната фаза.
източник: www.ivf-infertility.com