Студенти даряват на бездетни семейства радостта на детската милувка, а на мъжете гордостта от бащинството.
Той отива при доктора винаги сам. Изчаква далеч от вратата на кабинета, макар че пред него никога няма опашка. Пристъпва плахо като гузно дете. После като влиза бързешком поглежда през рамо дали някой не го е видял. Това е донорът на сперма - студентът останал без пари. Кабинетът е в банката за сперма в болницата "Майчин дом"
Двадесетина годишен мъж разказва "Давам сперма повторно, беше ми трудно само първия път". Оказва се, че е студент по медицина в трети курс. За възможността да продава еякулат научава от свои колеги. Дълго обмислял дали да го направи. Решението взел по финансови причини. Като него са постоянни донори над 70 мъже в разцвета на силите си, все студенти.
Анонимността на татковците е гарантирана от няколко закона и разпоредби. Но най вече от медицинския екип на Банката за сперма при Акушеро-гинекологична клиника "Майчин дом" при софийската Медицинска академия.
"Дискретността и строгото спазване на медицинската тайна са повече от задължителни в работата ни", обяснява нейния шеф д-р Ромил Станиславов. Двамата с микробиолога Весела Николова са единствените хора, които работят в нея. Още една гаранция срещу изтичане на информация между дарителите и реципиентите. Картоните им с медицинските им данни (всяка от страните е със свой номер, но никога със имената си), телефоните и адресите за връзка с тях са закючени в сейфове извън "Майчин дом".
"Желаещите да продават сперма са много, но взимаме само надеждни и проверени хора.", споделя докторът. "Предпочитаме предимно студенти, защото те са амбициозни, дисциплинирани, с по-висока култура от останалите, мотивирани и с чувство за отговорност. След всяка публикация или предаване за нас желаещите да станат дарители нарастват, но те са предимно слабообразовани и ниско културни... При това с ниска хигиенна култура и ние ги връщаме..." - обяснява едно от неудобствата на професията си лекарят. Процедурата за подбор е сложна, но винаги според изискванията на семейната двойка. Дарител и реципиент обаче никога не се срещат. Не се виждат дори и на снимка. Изключено е някой да познае биологичния баща на детето си, дори да пътува до него в трамвая.
За да продава спермата си, един български гражданин трябва да удовлетворява изисквания, подобни на тези за снимки в италиански сериал. Но най-напред медиците търсят сходни физически белези между бездетният мъж в семейството и донорът на еякулат.
"Ако мъжът и жената са кестеняви, изключено е да им дадем материал от рус дарител"- категоричен е д-р Станиславов. Подбират ги още по ръст, овал на лицето, нос, цвят на очите като тези на бъдещите родители. Кръвната група и дори резус факторът също трябва да съвпадат. После кандидатът за донор задължително минава редица изследвания, между които за СПИН, хепатит, венерически болести, за онкологични и генетични заболявания. Изисква се бележка за психичното му здраве. От класацията за донорство отпадат още хипертониците, хората с нарушено зрение, сърдечни и бъберчни заболявания. Дори, когато желаещият за донор отговаря на тези изисквания, не може да бъде сигурен, че ще бъде одобрен. Защото започва задължителното изследване на генетичния материал. Проверява се също дали спермата е годна за оплождане. Приема се, че тя отговаря на изискванията само ако в 1 мл. от нея има поне 80 млн. сперматозоиди с подвижност най-малко 60 на сто. Мъжът може да стане дарител само ако удовлетворява всяко едно от тези изисквания.
За донорите в спермалната банка са обзаведени 4 кабинки, преградени една от друга с плюшени завеси. Табуретка и снимки с разголени красавици прикрепени с кабарчета към стената и няколко еротични списания са единствените практически помагала. Ограничения в опитите няма. Повтаря се отново и отново докато се получи. За една порция еякулат дарителят получава 36% от минималната работна заплата, което към днешна дата прави 43,20 лева. Един и същ мъж може да бъде използван за 3 забременявания. Така се намалява вероятността да се срещнат децата след години...
Лекарите пристъпват към осеменяване с чужда сперма само след като и двамата в семейството са подписали клетвени декларации, че са съгласни на инсеминация. Документът се съхранява в сейф, до който имат достъп ограничен кръг лица. Със спринцовка и катетър еякулатът се впръсква в шийката на матката. Следващите 9 месеца зародишът се развива така, както ако беше заченат по естествен път. В медицинския картон на бременната не се вписва начинът, по който е заченала. Това не знаят дори акушерката и лекарят, които израждат бебето й.
Близо 500 деца са заченати чрез посредничеството на банката за сперма.
Няколко семейни двойки вече повторно са взели материал от нея и са си родили второ дете. Родители на поотраснало вече дете дори поискали второ дете, но от същия донор. И тъй като били минали 6 години е трябвало доста труд докато се издири донора. Хубавото било, че никой от тях не отказал братче или сестриче на роденото си вече биологично отроче.
"Тези деца обикновено заприличват досущ на родителите си - походка, миманс, начин на изразяване, се предават при продължително съжителство. Забележително е и това, че всички те са изключително красиви, находчиви, с много природни дарби, защото са желани и им се отделя много внимание, грижа и нежност." - споделя наблюденията си лекарят.
от материал на : Горица Ангелова
в. "Ние Жените" 
бр. 14 (714) - 11.05 - 17.05.2004 г.
Oще по темата за хетероинеминация: 
Хетероинсеминациите
За инсеминация от донор в bg-mamma: Спасението е в баща назаем