Публикувано на: 06.02.2013г.
След половин година - някакво вътрешно усещане ме кара да направя тест, само един ден ми закъснява, но... Отново е положителен. Да, ама докторът не вижда нищо. Кръвна проба - БЧХГ 3,3. След 5 дни - 3410. На УЗ продължава да не се вижда нищо.
Влизам в болница , след няколко дни виждат нещо в дясната тръба. Отново извънматочна. Успяват да ми запазят тръбата с пластика.
Следват две години, в които нищо не се случва. А и аз вече не съм сигурна, че искам да видя положителен тест повече. Междувременно откривам "проблемо забременяване" в дир-а, после "Зачатие". Имунологични изсл. в Плевен - няма проблем.
Януари 2005 - отново ми закъснява, отново положителни тестове. Не мога да се зарадвам. И има защо - пак спонтанен аборт. Приключва и 5-тата ми бременност.
Поне единствената ми тръба с пластика е проходима, все някога ще стане...
Още година и половина. Лапароскопия. Тръбата пропуска, но задържа течност...Не е много читава...
Отивам и на калолечение в Кюстендил, може пък да помогне...
Вече ще търсим специалист по стерилитет, досега такъв не ми беше нужен. Ще се подготвяме за инвитро. Междувременно пускаме някои изсл. В генетичните - проблем. Вродена тромбофилия, носител на две патологични мутации. Проблем и с цикъла - оказвам се изведнъж и с ПКЯ. После и повишени НК клетки.
Започвам подготовката за инвитрото някак без много вълнение. Направих и един курс физиотерапия, дори без да споделя за това с лекаря си, ей така... То от толкова манипулации досега, вече нищо май не може да ме впечатли. Всичко минава като по учебник. Правим вливания на интралипид, преди трансфера и след положителния тест.
Терапията с аспирин протект и фраксипарин продължава до края... Шестата ми бременност завърши успешно. На 27.10 2008г след секцио се роди чаканото ни 10 години слънчице.
През всичките тези години с неуспешни бременности плътно до нас с мъжа ми беше гинекологът д-р Гунев. Той ми е правил всички операции и манипулации, секциото. Винаги съм се оставяла спокойно в ръцете му, вярвам му безрезервно. Той не ми даде да се предам, вярваше заедно с нас. Не знам дали някога ще мога да му се отблагодаря...
За ивитрото избрах д-р Йосиф Димитров и екипът му. Не съжалявам. Като дойде време Коко да става батко, пак на него ще се доверя. Професионалисти са, вярвам им.
Момичета, не се отказвайте да се борите за мечтата си. Вярвайте!
Успех на всички!!!
Всичко започна далечната 1999г.Не се пазим. Организираме сватбата. Лудница - лекции, работа, тичане...Получавам някакво зацапване, решавам, че е резултат от стреса. После забравям. Двайсетина дни след това - силни болки и кръвоизлив. Първата ми бременност приключи - Спонтанен аборт.
Следва година и половина опити - без резултат. Нищо - млади сме още, ще стане.
Следва година и половина опити - без резултат. Нищо - млади сме още, ще стане.
Юни 2001г. получавам силни болки, дежурната лекарка в поликлиниката казва - за гинеколог си. "Какъв гинеколог, мен ме болят бъбреците". Да, ама не. Извънматочна. И втората ми бременност приключи - спешна коремна операция, отстранена лява тръба.
Минава още една година. Ще стане пак, нали вече два пъти става...
Закъснява ми няколко дни - теста е +, не смея да се зарадвам. Отново кървене, лекаря вижда "точка", следва терапия за задържане. Всичко приключва в 10-та г.с. - мисед.
Минава още една година. Ще стане пак, нали вече два пъти става...
Закъснява ми няколко дни - теста е +, не смея да се зарадвам. Отново кървене, лекаря вижда "точка", следва терапия за задържане. Всичко приключва в 10-та г.с. - мисед.
След половин година - някакво вътрешно усещане ме кара да направя тест, само един ден ми закъснява, но... Отново е положителен. Да, ама докторът не вижда нищо. Кръвна проба - БЧХГ 3,3. След 5 дни - 3410. На УЗ продължава да не се вижда нищо.
Влизам в болница , след няколко дни виждат нещо в дясната тръба. Отново извънматочна. Успяват да ми запазят тръбата с пластика.
Следват две години, в които нищо не се случва. А и аз вече не съм сигурна, че искам да видя положителен тест повече. Междувременно откривам "проблемо забременяване" в дир-а, после "Зачатие". Имунологични изсл. в Плевен - няма проблем.
Януари 2005 - отново ми закъснява, отново положителни тестове. Не мога да се зарадвам. И има защо - пак спонтанен аборт. Приключва и 5-тата ми бременност.
Поне единствената ми тръба с пластика е проходима, все някога ще стане...
Още година и половина. Лапароскопия. Тръбата пропуска, но задържа течност...Не е много читава...
Отивам и на калолечение в Кюстендил, може пък да помогне...
Вече ще търсим специалист по стерилитет, досега такъв не ми беше нужен. Ще се подготвяме за инвитро. Междувременно пускаме някои изсл. В генетичните - проблем. Вродена тромбофилия, носител на две патологични мутации. Проблем и с цикъла - оказвам се изведнъж и с ПКЯ. После и повишени НК клетки.
Започвам подготовката за инвитрото някак без много вълнение. Направих и един курс физиотерапия, дори без да споделя за това с лекаря си, ей така... То от толкова манипулации досега, вече нищо май не може да ме впечатли. Всичко минава като по учебник. Правим вливания на интралипид, преди трансфера и след положителния тест.
Терапията с аспирин протект и фраксипарин продължава до края... Шестата ми бременност завърши успешно. На 27.10 2008г след секцио се роди чаканото ни 10 години слънчице.
През всичките тези години с неуспешни бременности плътно до нас с мъжа ми беше гинекологът д-р Гунев. Той ми е правил всички операции и манипулации, секциото. Винаги съм се оставяла спокойно в ръцете му, вярвам му безрезервно. Той не ми даде да се предам, вярваше заедно с нас. Не знам дали някога ще мога да му се отблагодаря...
За ивитрото избрах д-р Йосиф Димитров и екипът му. Не съжалявам. Като дойде време Коко да става батко, пак на него ще се доверя. Професионалисти са, вярвам им.
Момичета, не се отказвайте да се борите за мечтата си. Вярвайте!
Успех на всички!!!
Публикувана 2009 г.