Историята на monik_s

Аз винаги съм искала бебе,то беше толкова естествено за мен да бъдеш майка,че никога не съм се замисляла че няма да стане веднага.Винаги съм била здрава и не съм имала проблеми но...Заживяхме с мъжа ми на семейни начала 2009г.,отначало той не искаше деца и се пазехме,но ето че в един момент и той пожела детенце...Спряхме да се пазиме и след няколко месеца се появи първия положителен тест януари 2010г.,зарадвахме се но не задълго,още преди да отида на док.прокървих,последваха сълзи,разочарование ,но си казах ,че следващия път ще е наред всичко.

 

Март месец отново пол.тест,отново надежди,на 9.03 преглед и док.видя плодно сакче и официално бях бременна-радост ,надежди...но отново не задълго.Прокървих,но док.ми назначи Прегнил,виждаше точицата при всеки преглед и ние се успокоявахме,че щом точицата е там скоро ще чуем и пулс,същевременно реших да сменя доктора тъй като работи и в София и няма да може да е нон-стоп на разположение с такъв ,който си е в града само....След една седмица отивам на преглед,кървенето спря и аз съм спокойна,новия док.вижда ембрион и дори ми прави картон за проследяване на бременноста,радостта ни е безкрайна ...но ме праща при негов колега с по-добър Ехограф ,за да чуе сърдечна дейност и там бях попарена сякаш-Няма Бебе.Незнам как съм излязла от болницата,плаках цяла вечер ,плакахме и двамата....Но надеждата умира последна-нали-реших отново да се обадя за преглед на док.установил бременноста-гледа човека и казва да отида в София в болницата при него,съмнява се за извънматочна бременност или пък имало такава ,но матката ми била много "назад" и не се виждало....Ужас,поредната безсънна нощ,поредния страх от извънмагочна бременност,отивам в Сф,гледат ме всички в отделението,почуствах се като опитно зайче .Нищо,няма бременност...Прибрахме се смазани от мъка...Реших да си почина от мерене на БТ,от графики ,но не се сдържах и продължихме,направих си хормонални изследвания ....и мислехме за СГ ,когато на 16.06.2010г реших да направя тест,много невярвах  дори нямах закъснение,но все пак...и се оказа положтелен...Естествено плаках в банята като малко дете,бях обзета от страх да не се повтори ужаса,но за наша радост не стана така и малкото бебче Тео е вече при нас и ни радва
Наистина го гледам и не мога да повярвам ,че го имаме...

 

Публикувана 2011 г.