Публикувано на: 06.02.2013г.
Публикувана 2011 г.
Искам да разкажа нашата история, за да ви убедя, мили момичета, че чудеса се случват!
Опитите ни за бебче започнаха още от далечната 2004 г..Пробвахме и пробвахме, но бебе все нямаше.И така една година, през което време аз четях непрекъснато за проблемно забременяване.Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране.
Опитите ни за бебче започнаха още от далечната 2004 г..Пробвахме и пробвахме, но бебе все нямаше.И така една година, през което време аз четях непрекъснато за проблемно забременяване.Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране.
В средата на 2005 г. направихме спермограма в Майчин дом и проблемът лъсна.Отидохме при д-р Кацаров, откри варикоцеле, оперирахме го.Аз междувременно направих цветна снимка и диагностична хистероскопия, резултата от която беше проходими, но силно нагънати тръби.Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране.
Записахме час за преглед в клиника Малинов за 2007 г.На първото виждане още д-р Стаменов ми вдъхна страхотно доверие, а на следващите прегледи бях очарована и от д-р Персенска.Това бяха лекарите, а по-късно и д-р Сигридов, на които имах безрезервно доверие, и знаех, че сме в сигурни ръце.
През март 2008 г. ни одобриха за инвитро по ЗК. Резултатите от спермограмата ни и СДИ теста бяха все така трагични, но д-р Стаменов беше на мнение въпреки малкия шанс, първия път да е само с наш материал.
И така през ноември 2008 г. започнахме първото си икси.Мъжа ми беше оптимист, въпреки лошите показатели.Трансферираха ми четири ембриончета.На 17 ден направих тест, ЧХГ 1885, направо се ококорих.Хванали се бяха три ембриончета и се наложи редукция на едното.
Толкова бяхме щастливи!Почнах да усещам леки движения в корема си и не спирах да се усмихвам.
На 23.03.2009 г. се случи непоправимото, изтекоха ми водите в 21 г.с., по средата на бременността.Сложиха ме на едно легло и до сутринта никой не дойде да ме види.А аз не смеех да мръдна, да не текът води, не смеех да се разплача, да не почнат контракции.Прегледаха ме на сутринта, едното бебе си беше добре, но на второто водите бяха на долна граница.И лекарите решиха да не ми спестят истината, казаха ми, че вероятно до 1-2 дни ще направя спонтанен аборт, да съм подготвена.
Но лежах цели 18 дни, по 24 часа почти неподвижно.И всеки ден си казвах, „след като издържах досега, ще успея да стигна до 28 г.с., само трябва да съм спокойна „.
На 09.04.2009 г. започнаха силни контракции, направих спонтанен аборт.Всичко свърши.Отидоха си моите ангелчета! След три седмици лежане повярвах, че Господ ще ни измъчи, но няма да ни изостави!Сега на какво да вярвам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Та аз ги обичах безкрайно, още преди даже да съм ги усетила в мен!
Последва един от най-тежките периоди в живота ми.Всеки ден се събуждах с подпухнали от плач очи и не исках да стана.В нищо не виждах смисъл, нищо не можеше да ме зарадва.През цялото време до мен беше неотлъчно мъжа ми и семейството ми, а момичетата от зачатие ме успокояваха и ми вдъхваха кураж.
Тогава реших, че трябва да продължа, и само една нова бременност ще ме извади от това състояние.Трябваше да го направя заради мъжа ми, заради сестра ми, на която предстоеше инвитро, трябваше да се изправя заради себе си!Вече съществуваше фонда за асистирана репродукция, подадохме документи.Направих изследвания, имунологичната ми биопсия не беше добре, поставиха ми лекарство, после нова биопсия, и пак лекарство, и пак биопсия.Направиха ми и нова хистероскопия за отстраняване на полипи.
През февруари 2010 г. стартирахме второто си икси.Този път бях оптимистично настроена, всичко вървеше добре.На 13 ден ЧХГ 15, на 19 ден ЧХГ 121, на 23 ден ЧХГ 468, нарастваше.На 02.04.2010 г. направих спонтанен аборт, всичко приключи.
Но този път не го приех тежко, мисълта ми и молитвите ми бяха за опита на сестра ми, бяха направили икси в клиника Малинов и резултата беше положителен, но имаше кървене и трябваше да стискаме палци да премине кризисния период.
През април по идея на д-р Персенска направихме цветна снимка.Оказа се, че тръбите ми са тотално запушени, вероятно след първия аборт и последвалата инфекция.Насрочихме дата за прекъсване на тръбите ми, вече бяхме и с тубарен фактор.Направих още няколко биопсии и бяхме готови за нов опит.
Искахме да направим трансфер на четирите ни замразени ембриончета от втория ми опит, но в деня на трансфера се оказа, че изобщо не са издържали размразяването, това се случвало изключително рядко и било случайност този път.
През октомври 2010 г. се родиха двете слънца на сестра ми, на леля сладурите!Радвахме се всички, цялото семейство ликуваше, най-накрая родителите ми станаха баба и дядо, страхотно!!!Това ми вдъхна още повече позитивизъм.
През ноември 2010 г. стартирахме третия си опит.Този път вярвах, че сме на финалната права, тръгнахме с големи надежди.Трансферираха ми три прекрасни ембриончета, а двете замразихме.На 15.12.2010 г. направих кръвния тест, ЧХГ 0.00, гледах го няколко пъти и не исках да проумея, че е приключило и този път.Вече нямах никакви сили...и никакви надежди.
През януари 2011 г. цикълът ми дойде навреме, но продължи 15 дни.Притесних се и записах час при д-р Стаменов за началото на февруари 2011 г.
На прегледа д-р Стаменов ми каза, че всичко е наред и ако искам още този месец да върнем двете замразени ембриончета, аз се съгласих веднага.Нови надежди.
През февруари 2011 г. започнахме четвърти опит.Искахме да направим комбиниран ЗЕТ и икси на ец.Отидох за трансфер.Ембриоложката дойде и ми каза, че ембриончетата ми пак не са се размразили, били хубави, но крехки и не издържали размразяването, пак и отново.А аз вече нямах какво да кажа, не се и ядосах, само гледах с празен поглед към доктора.Но още помня изражението на д-р Стаменов, искаше сякаш да ми каже "ех, Силве, какъв е този твой късмет, как да ти помогна"?!
Направихме трансфера на едничкото цветенце от икси на ец.
Тръгнах си без капка надежда този път, на 10 ден даже спрях лекарствата.
На 07.03.2011 г. отидох да направя кръвен тест с идеята да го покажа на доктора и да решим какво да се прави.И какво да видя, ЧХГ 200 , отварях и затварях няколко пъти резултата.Истина ли е това?!
Последва най-хубавия период, една прекрасна безпроблемна бременност. Аз така и не можах да се отпусна за момент, непрекъснато се будех нощем, сънувах кошмари, притеснявах се ужасно много.Правих изследвания три пъти повече, отколкото е необходимо, поставях си инжекции фраксипарин, ходих на прегледи на всеки две седмици с голям списък с въпроси, а д-р Сигридов ми отговаряше търпеливо и ми казваше " този път всичко ще е наред, довери ми се ", и така ме успокояваше.
В големи притеснения мина много бавно за мен времето.
На 3.11.2011 в 10:00 часа чух най-прекрасния плач, на малкото ми слънчице Георги, гледах го и не можех да повярвам, че е истина, това детенце е истинско и наше, плаках от вълнение!
Благодарим на д-р Стаменов, на д-р Сигридов, че ни успокояваше и вдъхваше вяра, на целия екип на клиника Малинов.Благодарим на д-р Дяволов!
Благодаря на Зачатие, на всички вас за подкрепата и приятелствата!
Записахме час за преглед в клиника Малинов за 2007 г.На първото виждане още д-р Стаменов ми вдъхна страхотно доверие, а на следващите прегледи бях очарована и от д-р Персенска.Това бяха лекарите, а по-късно и д-р Сигридов, на които имах безрезервно доверие, и знаех, че сме в сигурни ръце.
През март 2008 г. ни одобриха за инвитро по ЗК. Резултатите от спермограмата ни и СДИ теста бяха все така трагични, но д-р Стаменов беше на мнение въпреки малкия шанс, първия път да е само с наш материал.
И така през ноември 2008 г. започнахме първото си икси.Мъжа ми беше оптимист, въпреки лошите показатели.Трансферираха ми четири ембриончета.На 17 ден направих тест, ЧХГ 1885, направо се ококорих.Хванали се бяха три ембриончета и се наложи редукция на едното.
Толкова бяхме щастливи!Почнах да усещам леки движения в корема си и не спирах да се усмихвам.
На 23.03.2009 г. се случи непоправимото, изтекоха ми водите в 21 г.с., по средата на бременността.Сложиха ме на едно легло и до сутринта никой не дойде да ме види.А аз не смеех да мръдна, да не текът води, не смеех да се разплача, да не почнат контракции.Прегледаха ме на сутринта, едното бебе си беше добре, но на второто водите бяха на долна граница.И лекарите решиха да не ми спестят истината, казаха ми, че вероятно до 1-2 дни ще направя спонтанен аборт, да съм подготвена.
Но лежах цели 18 дни, по 24 часа почти неподвижно.И всеки ден си казвах, „след като издържах досега, ще успея да стигна до 28 г.с., само трябва да съм спокойна „.
На 09.04.2009 г. започнаха силни контракции, направих спонтанен аборт.Всичко свърши.Отидоха си моите ангелчета! След три седмици лежане повярвах, че Господ ще ни измъчи, но няма да ни изостави!Сега на какво да вярвам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Та аз ги обичах безкрайно, още преди даже да съм ги усетила в мен!
Последва един от най-тежките периоди в живота ми.Всеки ден се събуждах с подпухнали от плач очи и не исках да стана.В нищо не виждах смисъл, нищо не можеше да ме зарадва.През цялото време до мен беше неотлъчно мъжа ми и семейството ми, а момичетата от зачатие ме успокояваха и ми вдъхваха кураж.
Тогава реших, че трябва да продължа, и само една нова бременност ще ме извади от това състояние.Трябваше да го направя заради мъжа ми, заради сестра ми, на която предстоеше инвитро, трябваше да се изправя заради себе си!Вече съществуваше фонда за асистирана репродукция, подадохме документи.Направих изследвания, имунологичната ми биопсия не беше добре, поставиха ми лекарство, после нова биопсия, и пак лекарство, и пак биопсия.Направиха ми и нова хистероскопия за отстраняване на полипи.
През февруари 2010 г. стартирахме второто си икси.Този път бях оптимистично настроена, всичко вървеше добре.На 13 ден ЧХГ 15, на 19 ден ЧХГ 121, на 23 ден ЧХГ 468, нарастваше.На 02.04.2010 г. направих спонтанен аборт, всичко приключи.
Но този път не го приех тежко, мисълта ми и молитвите ми бяха за опита на сестра ми, бяха направили икси в клиника Малинов и резултата беше положителен, но имаше кървене и трябваше да стискаме палци да премине кризисния период.
През април по идея на д-р Персенска направихме цветна снимка.Оказа се, че тръбите ми са тотално запушени, вероятно след първия аборт и последвалата инфекция.Насрочихме дата за прекъсване на тръбите ми, вече бяхме и с тубарен фактор.Направих още няколко биопсии и бяхме готови за нов опит.
Искахме да направим трансфер на четирите ни замразени ембриончета от втория ми опит, но в деня на трансфера се оказа, че изобщо не са издържали размразяването, това се случвало изключително рядко и било случайност този път.
През октомври 2010 г. се родиха двете слънца на сестра ми, на леля сладурите!Радвахме се всички, цялото семейство ликуваше, най-накрая родителите ми станаха баба и дядо, страхотно!!!Това ми вдъхна още повече позитивизъм.
През ноември 2010 г. стартирахме третия си опит.Този път вярвах, че сме на финалната права, тръгнахме с големи надежди.Трансферираха ми три прекрасни ембриончета, а двете замразихме.На 15.12.2010 г. направих кръвния тест, ЧХГ 0.00, гледах го няколко пъти и не исках да проумея, че е приключило и този път.Вече нямах никакви сили...и никакви надежди.
През януари 2011 г. цикълът ми дойде навреме, но продължи 15 дни.Притесних се и записах час при д-р Стаменов за началото на февруари 2011 г.
На прегледа д-р Стаменов ми каза, че всичко е наред и ако искам още този месец да върнем двете замразени ембриончета, аз се съгласих веднага.Нови надежди.
През февруари 2011 г. започнахме четвърти опит.Искахме да направим комбиниран ЗЕТ и икси на ец.Отидох за трансфер.Ембриоложката дойде и ми каза, че ембриончетата ми пак не са се размразили, били хубави, но крехки и не издържали размразяването, пак и отново.А аз вече нямах какво да кажа, не се и ядосах, само гледах с празен поглед към доктора.Но още помня изражението на д-р Стаменов, искаше сякаш да ми каже "ех, Силве, какъв е този твой късмет, как да ти помогна"?!
Направихме трансфера на едничкото цветенце от икси на ец.
Тръгнах си без капка надежда този път, на 10 ден даже спрях лекарствата.
На 07.03.2011 г. отидох да направя кръвен тест с идеята да го покажа на доктора и да решим какво да се прави.И какво да видя, ЧХГ 200 , отварях и затварях няколко пъти резултата.Истина ли е това?!
Последва най-хубавия период, една прекрасна безпроблемна бременност. Аз така и не можах да се отпусна за момент, непрекъснато се будех нощем, сънувах кошмари, притеснявах се ужасно много.Правих изследвания три пъти повече, отколкото е необходимо, поставях си инжекции фраксипарин, ходих на прегледи на всеки две седмици с голям списък с въпроси, а д-р Сигридов ми отговаряше търпеливо и ми казваше " този път всичко ще е наред, довери ми се ", и така ме успокояваше.
В големи притеснения мина много бавно за мен времето.
На 3.11.2011 в 10:00 часа чух най-прекрасния плач, на малкото ми слънчице Георги, гледах го и не можех да повярвам, че е истина, това детенце е истинско и наше, плаках от вълнение!
Благодарим на д-р Стаменов, на д-р Сигридов, че ни успокояваше и вдъхваше вяра, на целия екип на клиника Малинов.Благодарим на д-р Дяволов!
Благодаря на Зачатие, на всички вас за подкрепата и приятелствата!
Публикувана 2011 г.