От скоро влизам в този клуб, но чувствам всички момичета много близки, т.к. и аз минах по пътя на проблемното забременяване.За щастие пътуването свърши приблизително бързо (сега ми се струва така!) – за около 3 години. Бих искала да ви разкажа моята история с единствената цел – ако мога да съм полезна на някого.
Още като момиче имах нередовен цикъл, който се дължеше се на поликистозни яйчници. Когато се омъжих започнах да пия противозачатъчни и лекарката ми ни уверяваше, че яйчниците ми няма да са проблем като решим да имаме бебе. И така една година. Спрях противозачатъчните и още първия месец не ми дойде. Въпреки безкрайната ми надежда, не беше защото съм бременна. И така се почна...
Хормонални изследвания – прогестерон и естрадиол много ниски. Три месеца бих прогестерон инжекции по схема + пластири естроген. Нищо!
После три месеца хормонални противозачатъчни – след поддтискане на яйчниците би трябвало да има обратна реакция, т.е. хубава овулация. Нищо!
Пак прогестерон + пластири естроген....
През това време меря базална температура, ходя на УЗИ за проследяване на овулация, секс по график, пия билки от д-р Кирчева и т.н., и т.н.
Все неща, които сега ми се струва, че бяха по метода “проба-грешка”.
Чак тогава намериха за уместно съпругът ми да направи спермограма, защото било “грехота” да мъчат мен ако причината е в него. За щастие беше идеална.
Започнах стимулация на яйчниците Клостилбегит + Дуфастон. На първия месец не ми дойде. Направих тест за бременност – отрицателен. Отидох на видеозон – виждаше се малка точица, която би трябвало да е плодния сак.
Беше най-щастливият ден в живота ни до тогава.
След седмица прокървих...и изхвърлих всичко.
Повторихме стимулацията – нищо...
Мислех си , че щом веднъж е станало не може да не стане пак. Трети път Клостилбегит + Дуфастон. Отново закъснение. Тестът – положителен. На УЗ този път всичко изглеждаше повече от прекрасно.
След седмица ужасът се повтори...
Не можех да го преживея трети път. Исках да знам защо става така и до кога. Записах си час за консултация с проф.Налбански в “Майчин дом”.
Според него до момента ( 2 години и ... ) не бяхме правили абсолютно нищо. Единственото положително в лечението ми беше спермограмата на мъжа ми. И на практика се оказа точно така. Нямах снимка на тръбите, а след като направих се видя, че вдясно имам сраствания вероятно от операция от апандисит като дете и проф.Налбански ми препоръча лапароскопия. В края на март 2001 г. той ми направи оперативна лапароскопия, при която са оправили срастванията вдясно, премахнали са от левият ми яйчник дермоидна киста с големина на орех, “почистили”са лигавицата на яйчниците и са изгорили ендометриозните огнища. Думите на асистиращата лекарка бяха: “-Много хубава операция ти направихме. Мисля, че ще имаш късмет.”
От този ден спрях да меря температура, да следя кой ден от цикъла ми е, кога трябва да ми дойде и т.н.
Един ден (в началото на август) ми стана лошо в магазина. Според календара трябваше да ми дойде през идните дни. Не ми дойде. Не си купих тест. Изчаках още няколко дни и отидох на УЗИ. Бях бременна. Толкова се уплаших, че не можах да се зарадвам. Веднага ме взеха в болница под наблюдение. Когато за пръв път чух тоновете на моето бебче плаках часове наред и май едва тогава повярвах, че това е истина. Че в мен расте живот. Ами ...това е.
Сега сме щастливи родители на едно прекрасно момиченце, а съпругът ми е най-грижовния баща. Благодарна съм му, че през всичкото това време беше плътно до мен и нито веднъж не показа, че е разочарован, че този месец не е станало.
След това, което преживяхме си мисля, че най-важно в такива моменти е да успееш да запазиш вярата, че мечтите се сбъдват.
Аз ВЯРВАМ, че всяко момиче от този клуб ще преживее щастието от майчинството!