Здравейте, милички! Първо искам да се извиня, че едва сега пиша историята. Искам още веднъж да благодаря на всички за чудесните пожелания и аз от своя страна да пожелая много щъркели да прелетят през клуба тази пролет!
Истината е, че я писах вече 2 пъти /вторият път така се бях улисала, че забравих нещо на котлона и цялата къща миришеше на изгоряло/, но в бързината натискам някаква клавишна комбинация, която всичко ми изтрива и ме връща на последното мнение. Може би модераторите или някой по- в час на РС ще знае за какво става въпрос. Аз само се надявам този път всичко да е ОК.
Повечето от вас знаят историята в една или друга степен. Започвам малко по-отдалеч:
Със съпруга ми сме по на 31 г., женени от 2,5 г., заедно сме почти от 10 г. Започнахме с опитите за бебе няколко месеца преди сватбата. Никога дотогава не съм предполагала, че ще имаме някакви проблеми със забременяването-имах редовен цикъл и не съм имала сериозни гинекологично проблеми. По природа съм оптимист и винаги вярвам в добрия изход на нещата. Тогава термини като овулация, стимулация, инсеминация и др. бяха само абстрактни понятия. Сега, не с особена гордост мога да заявя, че съм половин доктор. Когато след няколко месечни опити нищо не се получи, реших да се обърна към гинеколог. Тъй като съпругът ми пътува и предстоеше заминаване, направихме два цикъла стимулация. Стимулацията се правеше така да се каже на сляпо - без необходимите изследваия, за да използваме времето. И при двете стимулации с клостил организмът реагираше адекватно - имаше доминантни фоликули вдясно, таймирахме овулацията с прегнил, секс по график и НИЩО. паралелно с това правих и тестове за овулация /чрез лентички/, които бяха само отрицателни, а по температура ову имаше.
Съпругът ми тръгна на рейс и аз заредена с нови надежди очаквах завръщането и новите опити.
При завръщането му, няколко месеца опити - пак нищо! Докторката ми беше казала, като реша следващия път да отида, да нося и спермограма. Повечето от вас са се сблъсквали с проблема "Спермограма". Моят съпруг, иначе много добър и сговорчив, се инатеше и отлагаше момента, или отиваше в най-неподходящото време /като събота наобяд/. С молби, уговорки успях да го придумам да я направи и голяма беше радостта ми, когато спермограмата беше с много добри показатели. Което автоматически означаваше, че проблемът е в мен. Точно по това време открих "Зачатие" и "Проблемно" и намерих много отговори и много мнения и опит. Продължихме със стимулациите - пак същото - дом фоликули отдясно, наличие на овулация и резултат НИКАКЪВ! Когато вече изнервена от всичко реших да попитам докторката защо не се получава- отговорът беше - "абе, момиче, хората с години чакат, ти искаш ей така да стане!"
Според моята философия, за да не става, значи има проблем, който явно беше при мен и който след като се констатираше трябваше да се търси решение.
След това, което бях чела в Клуба, решихме с моя съпруг да замразим материал, за да мога аз да правя опити, когато той е на рейс. Дори се бях свързала с 2 софийски клиники, за които бях чела, че имат криобанки с възможности за криоконсервация. Бях уговорила и евентуални дати и часове.
Точно в този момент именно въпросната докторка ме насочи към доц. Маркова, от която разбрахме, че в инвитро центъра във Варна също има такава криобанка. Тя ни свърза с д-р Александров/ ембриолог и андролог от инвитро центъра/, който направи повторна спермограма /пак с мн добри показатели/ и замрази материал. Доц. Маркова ми обясни точно какви изследвания трябва да подготвя и с уговорката всичко като е готово , да се уговорим за цветна снимка.
Изпратих си мъжа по-живо, по-здраво - и се почнаха изследвания СПИН, Васерман, Хепатит А, В, микробиология, хламидия, кръвни картини и т.н.
И така въоръжена с всички тези изследвания - през май миналата година в Майчин дом доц. Маркова ми направи цветната снимка.
От нея стана ясно защо не се беше получавало досега- диагнозата беше "салпингитис дер бил" / двустранно възпаление на тръбите/ - десният яйчник беше срастал към апендикса, дясната тръба беше ммного дълга и нагъната, лявата беше също нагъната с няколко прищипвания /удебеления/. Самата манипулация беше доста болезнена- може би болката е произтекла при реканализирането на срастванията, незнам.
И така, вариантът за мен с инсеминацията отпадаше- според Маркова просто нямаше смисъл да се тъпча с лекарства и да се дават пари, когато шансът беше минимален! Думите й бяха - ако искам да се готвя през есента за инвитро.
Не искам да ви описвам какво отчаяние ме обзе! Толкова се надявах да мога да направя инсеминациите, въобще да правя нещо по мечтата да имам дете, докато мъжът ми го нямаше. А и как да му съобщя по телефон, или чрез смс, че направо сме на вариант за инвитро! Само, момичетата, чиито съпрузи или приятели пътуват или ги няма дълго време, могат да ме разберат! Отчаянието да си сам и да не можеш да направиш нищо, да споделиш с най-близкия, е огромно!
Така и така друго не ми оставаше, реших това време да го отдам на време за подготовка, изследвания и пр.
Маркова ми назначи 30 ампули алое, кални бани, много евин плаж. За калните бани се възползвах от НОИ - бях писала подробен постинг за санаториума в Кюстендил / само да вметна, че приятелката ми с която бях, забременя на 3-тия месец след баните, след близо 3 год стерилитет/.Направих 10 дни по 5 процедури, които включваха лечебна физкултура, кални бани, минерални вани, промивки с минерална вода, 2 вида физиотерапии.
На пристигане, и на тръгване от санаториума те преглежда гинеколог, който назначава процедурите, освен това тя ми изписа антибиотик по време на цикъл за възпалението и дуфастон.
Завърнах се във Варна, всяко свободно време бях на плажа, не евин, но с оскъден бански, така че да ми се напичат яйчниците и тръбите. Тогава беше дошло и предложението до Зачатие от д-р Конова за безплатите имунологични изследвания. Свързах се с нея по емайла, разбрахме се как да изпратя серума. Реших, че проблемът и от тази страна трябва да я ясен! Тук е мястото да благодаря на д-р Конова за отзивчивостта и професионализма. За моя радост резулатите от имулогичните изследвания бяха, че не е открита причина от имулогичен характер.
Опитах се да потърся по подробна информация за дуфастона и тогава попадах на лекар, който ми направи няколкомесечна схема за лечение на салпингита, включваща антибиотик, геритамин, неуробекс, алое, фолиева киселина, витамини венозно и физиотерапии. Всичко това беше в точно определени дни от цикъла. По време на физиотерапията, вечер си правих и кални апликации с торф, който си бях донесла от Кюстендил. На Котлона загрявах торфа и минерална вода , лягях на дивана върху найлон и кърпа, слагах си апликации в областта на яйчниците, отгоре бутилка гореща вода и така 30 мин. Това беше програма за 3 месеца. Предстоеше месеца в който трябвяше да почна дуфастона. Точно тогава по трудова медицина на работа бяха включили и гинеколог- специалист с опит. Споделих и за проблемите си, показах й температурите, които продължих да меря и тя ми назначи изследване на прогестерона на 21 ден от цикъла, за да се знае дуфастона в какво количество трябва да бъде. Резултатът беше 42 / при реф стойности 16-121/ , който според нея беше нисък, а също и темп от 37 градуса също беше ниска. Дуфастона ми го изписа 2*1 от 11 до 25 ден от цикъла. През декември съпругът ми се върна, пих първата доза клостил и дуфастон, редовен секс и нищо.
През януари това се повтори от 3-7 ден Клостил 2*1 и Дуфастон от11 до 25 ден 2*1. На узи на 10 ден се видя много добра лигавица, 2 фок вляво, 1 вдясно. Съветът беше да се прави секс всеки ден! Ние пропуснахме 1-2 дни - да не сме машини в крайна сметка! На 15 ден беше останал по един фоликул вляво и вдясно. Продължихме с кекса- бяхме даже на една вила, където трябваше 2 двойки да спят в една стая, обаче аз категорично заявих, че ние ще сме сами. Пропуснахме я тази вечер по разбираеми причини-стоене до късно, алкохол, легнах си по-рано и много плаках. забравих да кажа, че тия тестове лентички за овулация пак бяха отрицателни от 10 до 16 ден!!!
Следващите дни не пропускахме и аз на 25 ден след като свърших Дуфастона реших да направя тест - отрицателен /знам, че ако си бременна дуфастона не трябва да се спира/ . Пак рев, разочарование, уговорки с моя мъж да ходим заедно пак на кални бани, инвитро и пр. Имаше обаче нещо което ме озадачаваше - симптомите, че ще ми идва не бяха, както обикновено 1-2 дни преди да се случи, а 10 дни преди евентуалния М. Това още повече ме караше да си мисля, че ще ми дойде. На датата, която трябваше да се случи, имах леко зацапване- казах си край и тоя път не стана. Много, много страдах- след всичко това, което направих за здравето си и пак не ставаше, незаех накъде да продължа. Забравих да спомена, че междувременно от месеци ядях много здравословно - много плодове, ядки, чайове. Исках да направя моето тяло най-гостоприемното място за бъдещето човече. Продължавах да меря температурата си и с учудване забелязах, че е висока 37,2- 37,4. На другия ден след зацапването- понеделник- бях на работа и за мое учудване нямаше и помен от такова. Реших на връщане от работа да си купя нов тест -този път касетъчен - от тия дето Жоро е виновен Прибрах се вкъщи и първото нещо в тоалета да го направя - вече писах какво е усещането - пожелавам ви го най-искрено!!!!
Направих и кръвен тест на другия ден- положителен. Мъжът ми искаше да се похвали на целия свят, аз много се страхувах дали всичко ще е наред!
Веднага след теста се обадих по тел на докторката и тя ми каза да почна вагинално утрогестан и но-шпа и се разбрахме в края на седмицата /петък/да отида да видим къде се е загнездило плодното сакче.
Беше много рано, тя само за миг го зърна, че беше имплантирано в матката, но нещо очевидно много я притесни и тя не можеше да каже какво е само казваше, че такова нещо не е виждала и уговорката в понеделник да ме види на друго място на вагинален ехограф.
Излизайки от там с мъжът ми много притеснени, решаваме да не чакаме до понеделник и да отидем в АГ при дежурния и да видим какво става.
Попаднахме на Герджиков, шеф на патология, който констатира овариална киста, доста напрегната с размери 7 см и препоръка да влизам в болница за наблюдение. Не мога да ви опиша какъв страх брах, че нещо ще се случи! И така на 13.02. неделя - на рождения си ден - постъпих в болница. Лежах 10 дни - положението не се променяше-кистата дори стигна 9 см. Изписаха ме с постелъчен режим и уговорка периодично да ходя на контролни прегледи.
След седмица отивам на контролен преглед - с надежда, че всичко е ще е ок и д-р Герджиков ни посреща с думите към съпруга ми "Тя, твойта жена против всякакви закони на природата" , при което ние се споглеждаме !!! Както се разбра май се беше припознал. И Така, този доктор изведнъж както ме гледаше - откри две матки - една маточна и една извънматочна бременност , при което аз щях да получа удар! Препоръча ми още на другия ден пак в болницата, за да направим консулт с проф. Козовски. Аз още там ревнах с глас и казах на мъжа ми, че никъде няма да влизам и проклинах всичко, че точно на мен се случва. Целият следобед плаках, случайно познати на съпруга ми го видели и той им казал за случая. Те му казали мнение за Герджиков, че доста обича да плаши и препоръчали д-р Мичев, даже уредили още на другия ден да ме види. И така със свито сърце отидох, за да констатира Мичев, че всичко това са врели некипели и всичко е наред! Само че нервите са за моя сметка и на малкото човече! В последствие имах прокървяване, пак илачи , болницата ми се размина на косъм.....
Та това е, милички, моята история!!!
Все още малко ме е страх. Ще изкарам бременността вкъщи, повече си полежавам. Изпратих си пак мъжлето-сега съм сама и отговорността е още по-голяма. Просто се моля всичко да мине оттук нататък безпроблемно.... Господ е добър!
Извинявайте, ако това, което съм написала е хаотично!
Знайте и вярвайте, че един ден ще изгрее слънце!
Може би историята ми е показателна с това, че оправда максимата "Помогни си сам, че да ти помогне и Господ!"
Прегръщам ви и ви пожелавам щастие!!!
voltage