Сега малко предистория на забременяването ми. Откакто сме се оженили с мъжа ми правим опити за бебе, къде с прекъсвания, къде по-редовно, но това са си 2.5 години. От 1 година се водя, че сериозно се занимавам с проблема. Ходих при един доктор с много титли, но той едва ли не ме изкара болна от рак – ст.н.с. II ст. д-р Иванов
Накрая ми дойде до гуша и реших да си карам по каналния ред. Нямах нито личен лекар, нито здравна книжка, а бях потрошила доста пари безрезултатно.
И така, записах си личен лекар, който ме насочи към д-р Манчев от 1 АГБ “Св.София”, отделение за лечение на стерилитет и ин-витро оплождане. Не знам дали да го нарека късмет, но това е най-добрия доктор, който съм срещала до сега. Такова внимание не съм получавала от друг, което е повод да ви го препоръчвам непрекъснато. Някъде по това време намерих и клуба, чрез една търсачка. Многотитлованият доктор ми беше казал, че имам т.нар. “шоколадова киста”. Търсих в Гугъл нещо по въпроса и ми излезе тема от клуб “Проблемно забременяване” на дир.бг. Умрях от кеф, защото до този момент само мъжа ми знаеше за проблема, а знаете все пак мъжете колко ги е грижа...
Четях, четях и не вярвах на очите си – това беше всичко от което имах нужда. Леко страхливо започнах да пиша първите пъти, всичките момичета знаеха колкото доктори, а аз бях в самото начало на изследвания и тепърва навлизах.
Д-р Манчев ми назначи всички изследвания и вече се чувствах спокойна, че влизам в някакви релси. След всичко, което направих като изследвания (от които се оказа че всичко е наред с изключение на много ниското ниво на естрадиол) направихме стимулация с Меногон и инсеминация през декември 2003. За съжаление нищо не стана, въпреки огромното количество фоликули, които образувах.
Не знам дали от хормоналната стимулация или от нещо друго, но като че ли хормоните ми се регулираха. Отслабнах, цикъла ми стана като по часовник. След неуспешната инсеминация реших, че ще почивам и ще се отдам на работа. Въобще спрях да мисля за бебета, овулация и всичко. Бачках като луда четири месеца. През март си говорихме със Сигнус и Бери, че е време да се заемем с учредяването на сдружение на хора с нашите проблеми. Направихме устав, проведохме учредително събрание... и то взе, че се получи. Казахме си, че сега вече трябва да ни потръгне. И през март Si_Key забременя – една от учредителките. Тя като че ли повлече крак...
През април ми закъсня. Направих първият си тест от четири месеца насам - отрицателен. Казах си, че може би е време пак да се заема с въпроса. Срещнахме се д-р Манчев и уговорихме следващия цикъл за стимулация и повторна инсеминация – през юни, защото заминавах командировка в Испания и след това можех спокойно да се отдам на бебеправене. Обаче М. не идваше и не идваше и реших да направя още един тест. ПОЛОЖИТЕЛЕН.
Не можех да повярвам на очите си, а за мъжа ми да не говорим. Не можех да се радвам – само мигах на парцали. Пълното ми недоверие в теста ме накара да излезем и да вземем още два теста (от аптеката ми се присмиваха, че си взимам два и че ще си избера резултата, който ми харесва ) и двата се оказаха положителни. Това се случи в четвъртък вечерта. Ама нали съм си Тома Неверни - веднага звъннах на доктора и му казах, че трябва да ме прегледа. Уговорихме среща за понеделник и цяла събота и неделя не спрях да мисля за това. И на прегледа се потвърди, че съм бременна.
Страшно много бях развълнувана, трепереха ми ръцете и краката – едвам успях да се добера до офиса след прегледа. Казах на шефката ми, че съм бременна и не ме интересува нито Испания нито нищо, че няма да пътувам през следващите 9 месеца и ще си почивам максимално.
Не че стана така де, но слава Богу всичко мина прекрасно. Въпреки огромното ми натоварване, въпреки малките, но и не толкова малки проблеми по време на бременността На 8 декември 2004 год. се роди моята прекрасна Анна – слънцето, въздуха и живота ми.
И сега един съвет от мен за вас – давайте си почивки! Много е хубаво човек да спре да прави целенасочени опити и секс по график поне за 3-4 месеца. Това е нещо, което действа много освежаващо на психиката и пътят след това не ви се вижда толкова труден.
Най-искрено и сърдечно пожелавам на всички вас препятствията през които минавате да са по-малко, да имате сили да се радвате на живота такъв какъвто е, да не губите надежда и да имате търпение! Защото всички вие сте страхотни жени и съм сигурна, че ще бъдете най-добрите майки! Вие заслужавате това най-много и ще се моля за вас!
Целувам ви!
албенади