Публикувано на: 10.02.2013г.
Въведение: Независимо от непрекъснато нарастващата популярност и социална значимост на асистираните репродуктивни технологии /АРТ/, реалната им ефективност при лечение на безплодието продължава да се оценява като субоптимална. Сред възможните причини би могъл да бъде и подборът на апоптотични сперматозоиди при интрацитоплазменото спермално инжектиране /ICSI /, което и търсенето на средства за тяхното отстраняване от еякулата с цел подобряване успеваемостта при АРТ.
Целта на изследването е да установи доколкото включването на магнитно клетъчно сепариране /MACS/ в процеса на обработка на семенната течност би имало положителен ефект върху спермалната подвижност в сравнение с техниката на центрофугиране през плътностен градиент /DGC/.
Материали и методи: В проучването са включени семенни проби от 22 донора с диагноза астено - или олигоастено-зооспермия. Всички проби са обработени чрез центрофугиране в плътностен градиент, след което всяка от тях е разделена на две части - едната е контролна, другата е подложена на магнитно клетъчно сепариране /MACS/, съобразно препоръките на производителя /Miltenyi Biotec, Germany/. Подвижността на сперматозоидите е изследвана на два етапа /след DGC и след MACS/, като резултатите са съпоставени между посочените по-горе техники за обработка на семенна течност.
Резултати: Повишаване на процента прогресивно подвижни сперматазоиди след MACS обработка на пробите /в сравнение с DGC/ беше отчетено при 16 от 22 случая /68%/; понижаване на стойностите по този показател беше детектирано при 6 от изследваните случаи /27%/, а при един от тях не беше установена разлика в процента сперматозоиди с прогресивна подвижност. След DGC обработка на семенните проби осреденения дял на прогресивно подвижните сперматозоиди съставлява 60,4% ±21,5 SD. За сравнение допълнителният етап на магнитна сепарация и отстраняване на апоптотичните сперматозоиди доведе до повишаване на осреднените стойности на процента сперматозоиди с прогресивна подвижност до 65,8%± 19,5 SD
Техниката на магнитно клетъчно сепариране /MACS/ оказва положителен ефект върху подвижността на сперматозоидите при мъже с астено /олигоастенозооспермия
Въведение: Независимо от непрекъснато нарастващата популярност и социална значимост на асистираните репродуктивни технологии /АРТ/, реалната им ефективност при лечение на безплодието продължава да се оценява като субоптимална. Сред възможните причини би могъл да бъде и подборът на апоптотични сперматозоиди при интрацитоплазменото спермално инжектиране /ICSI /, което и търсенето на средства за тяхното отстраняване от еякулата с цел подобряване успеваемостта при АРТ.
Техниката на магнитно клетъчно сепариране /MACS/, базирана на използването на анексин - 5 - свързани магнитни микрогранули, дава възможност за отдиференциране на експресиращите фосфатидилсерин /апоптотични/ сперматозоиди от тези с интактна плазмена мембрана. Тази нова методика за спермална обработка би позволила приложението при АРТ на сперматозоиди с повишен оплодителен потенциал.
Целта на изследването е да установи доколкото включването на магнитно клетъчно сепариране /MACS/ в процеса на обработка на семенната течност би имало положителен ефект върху спермалната подвижност в сравнение с техниката на центрофугиране през плътностен градиент /DGC/.
Материали и методи: В проучването са включени семенни проби от 22 донора с диагноза астено - или олигоастено-зооспермия. Всички проби са обработени чрез центрофугиране в плътностен градиент, след което всяка от тях е разделена на две части - едната е контролна, другата е подложена на магнитно клетъчно сепариране /MACS/, съобразно препоръките на производителя /Miltenyi Biotec, Germany/. Подвижността на сперматозоидите е изследвана на два етапа /след DGC и след MACS/, като резултатите са съпоставени между посочените по-горе техники за обработка на семенна течност.
Резултати: Повишаване на процента прогресивно подвижни сперматазоиди след MACS обработка на пробите /в сравнение с DGC/ беше отчетено при 16 от 22 случая /68%/; понижаване на стойностите по този показател беше детектирано при 6 от изследваните случаи /27%/, а при един от тях не беше установена разлика в процента сперматозоиди с прогресивна подвижност. След DGC обработка на семенните проби осреденения дял на прогресивно подвижните сперматозоиди съставлява 60,4% ±21,5 SD. За сравнение допълнителният етап на магнитна сепарация и отстраняване на апоптотичните сперматозоиди доведе до повишаване на осреднените стойности на процента сперматозоиди с прогресивна подвижност до 65,8%± 19,5 SD
Зключение: Представените резултати показват, че включването на MACS към стандартните протоколи за обработка на семенната течност оказва положителен ефект върху подвижността на сперматозоидите при пациенти с астено – или олигоастено–зооспермия. Този позитивен резултат вероятно се дължи на премахването от еякулата на сперматозоиди в процес на апоптоза. Изложените наблюдения ни дават основание да предполагаме, че приложението на MACS техниката като допълнителен етап в обработката на семенната течност би могло да има позитивно отражение върху успеваемостта на някои АРТ процедури като IVF и ICSI, особено при наличието на индикации за влошено качество на спермата или повтарящи се имплантационни неуспехи.
Източник: конгрес на БАСРЗ 2011г.
Бончев И., Кюркчиев С., Щерев А.
САГБАЛ „д-р Щерев”
Бончев И., Кюркчиев С., Щерев А.
САГБАЛ „д-р Щерев”