Спермограмата (сперма + гръц. gramma — запис;), представлява пълен анализ на семенната течност (сперма) (физически свойства, химически и клетъчен състав и др.), даващи възможност да се оценят способностите и за оплождане. Характеристиката на спермограмата включва следните показатели
(в скоби са дадени техните нормални стойности): количество на еякулята (2 — 5 мл); цвят (млечно-бял); мирис (кестен); рН (7,2 — 7,4); време на втечняване (20 — 30 мин); лепкавост (0 — 5 мм); количество сперматозоиди в 1 мл (60 — 120 млн/мл); количество сперматозоиди в целия еякулят (120 — 600 млн.); подвижност — активноподвижни (60 — 70%), слабоподвижни (10 — 15%), неподвижни (20 — 25%); количество живи сперматозоиди (70 — 80%); патологически форми — общ процент (до 20%); клетки на сперматогенезата, общ процент (1 — 2%); левкоцити (до 10 в зрително поле); еритроцити (не); епители (2 — 3); кристали на Бехтер (единични); лецитинови зърна (много); слуз (не); спермаглутинация (не); микрофлора (не); специални проби: резистентност (120 мин и повече); метаболитна активност (60 мин и повече); уморителност (процент на подвижните форми след 1 час се намалява на 10%, след 5 часа — на 40%); скорост на движение на сперматозоидите (3 мм/мин).
Следва да се отбележи, че не винаги отклонение от дадените характеристики в една или друга посока означава признак на заболяване. Само комплексна оценка на получените данни и връзката между тях може да позволи оценка на оплодителната способност на мъжа. При това спермограмата се използва не само за да се установи причина за безплодие, но и дава възможност да се оценят и други патологически отклонения в състоянието на здравия мъж.
При даване на материал за спермограма мъжът трябва да спази няколко изисквания. Необходимо е полово въздържание 4 — 5 дни, включително не трябва да има и полюции в този период. В тези дни е непрепоръчително да се употребява алкохол (дори бира), лекарствени продукти, сауна, взимане на вана (само душ). Най-добре е пробата да се отбере в лаборатория чрез мастурбация или прекъснат полов акт. Не е правилно да се използва от презерватив, поради съприкосновението от веществата, от които е изработен презерватива, сперматозоидите губят своята подвижност. Не трябва да се преохлажда материала, нито да се подлага на преки слънчеви лъчи. Много е важно, целия материал от еякулацията да попадне в лабораторния съд. Загуба на количество би оказало влияние на резултатите. При изпълнението на всички тези изисквания се намалява вероятността за грешка при анализа и достоверност на резултата. Това е особено важно при мъже с малко общо количество на сперматозоидите и нисък процент на подвижните сперматозоиди .
 сперматозоиди, заснети при голямо увеличение |
СПЕРМАТОЗОИД (сперма + зоо... + греч. eidos — вид;), Това е зрялата мъжка полова клетка. Открити са от студент-медик Й. Гам (1680), по-късно описани от А. Льовенхук. Сперматозоидите се образуват като резултат от спермогенезата и участват в оплождането. Зрелият нормален сперматозоид се състои от главичка, шийка, тяло и опашка. Общата дължина на сперматозоида е около 50 — 60 мкм (главичка 5 — 6 мкм, шийка и тяло 6 — 7 и опашка 40 — 50 мкм). В главичката се намира ядро, носещо наследствения материал на бащата. На предния и край се намира акросома, която осигурява проникването му през обвивката на женската яйцеклетка. В шийката и тялото са разположени митохондрии и спираловидни нишки, които са генератора на двигателната активност на сперматозоида.
Според критериите на СЗО идеалният, зрял сперматозоид има овална глава с правилен, симетричен контур (с размери 4,0 – 5,0 микрона дължина и 2,5 – 3,5 микрона ширина) с бледа предна част (акрозома, 40 – 70% от общата площ на главата) и по – тъмна задна част. Съотношението между дължина и ширина на главата трябва да е 1,5 до 1,75. Опашката на сперматозоида трябва да бъде захваната в симетрично разположена ямка в основата на главата. Основата на главата трябва да е широка и да не е с форма на стрела. Всеки сперматозоид трябва да има само една опашка (около 45 микрона дължина), която да не е навита като спирала, нащърбена или под ъгъл. Непосредствено зад главата първата част на опашката трябва да е малко по-широка (максимална ширина 1 микрон) и дълга около 7 – 8 микрона. “Нормалните” цитоплазмени капчици трябва да имат гладки контури (не назъбени), разположени са в основата на главата и са с размер по – малък от 1/ 3 от нормалната дължина на главата.
Подвижността е най-характерното свойство на сперматозоида и се осъществява с помощта на равномерни удари на опашката чрез завъртане около собствената им ос по посока на чаовниковата стрелка. Продължителността на съществуването на сперматозоида във влагалището достига до 2,5 часа, в шийката на матката 48 часа и повече. Сперматозоидът се движи до срещата с яйцеклетката със скорост 3 мм/мин. Известно е, че за определянето на пола роля играят двете хромозоми — Х и Y .Яйцеклетката може да се оплоди само от един сперматозоид. В спермограмата на здравия мъж наред с нормалните се срещат и патологични форми на сперматозоиди, но не повече 20 — 25%. При патология в семенната течност е възможно да се намали броя на сперматозоидите (олигозооспермия), да се намали броя на подвижните сперматозоиди (астенозооспермия). Понякога отсъстват зрели сперматозоиди, но се срещат клетки на спермогенезата ( азооспермия). Когато всички сперматозоиди са неподвижни ( акиноспермия, некроспермия) или липсват не само сперматозоиди, ни и клетки на спермогенезата (аспермия).
СПЕРМА (греч. sperma — семя; синоним — семенна течност, еякулят), това е смес от отделените по време на еякулацията продукти от мъжките полови органи: тестисите, простатната жлеза, семенните мехури, куперовите жлези, уретрата. Спермата на зрелия мъж представлява лепкава слузободобна нееднородна и непрозрачна течност с характерна миризма на суров кестен. В течение на 20 — 30 минути спермата се втечнява, става хомогенна, лепкава и има непрозрачнен беловато-сив цвят. Количеството и е индивидуално и варира от 1 — 2 до 10 мл и повече, средно 3 — 3,5 мл. На практика, голлемият обем на спермата не означава още висока оплодителна способност. Количеството зависи още от честотата на еякулациите. Оплодителнта и способност зависи не само от нейния обем , но и от количеството на сперматозоиди в 1 мл сперма, което нормално е 60 — 120 млн. При това подвижните сперматозоиди не трябва да са по-малко от 70% от общото количество. За долна граница се приема не по-малко от 20 млн сперматозоиди/мл. Освен зрелите сперматозоиди в спермата могат да се наблюдават и други клетки на спермогенезата, а също и други органични вещества, микроелементи, протеини, аминокиселини, ферменти, глюкоза, фруктоза, лимонена киселина и други вещества. Всички те са необходими за узряването и нормалната жизненост на сперматозоидите, обезпечаващи тяхната жизнепродължителност и подвижност, поддържащи тяхната оплодителна способност. Възможно е промяна на количеството, състава и цвета на спермата.
СПЕРМАТОГЕНЕЗАТА (сперма + греч. genesis — произход, развитие),е процеса на развитие на мъжките полови клетки, който завършва с формиране на сперматозоиди. Протича във вътрешността на извитите семенни канали, съставляващи повече от 90% от обема на тестиса на зрелия мъж. На вътрешната стена на каналите са разположени 2 типа клетки — сперматогонии (най-ранните, първите клетки на сперматогенезата, от които в резултат на последователни клетъчни деления през ред стадии постепенно се образуват зрелите сперматозоиди) и хранителни клетки Сертоли. Сперматогенезата започва едновременно с функциите на тестисите под влиянието на половите хормони през периода на пубертета и продължава непрекъснато (при повечето от мъжете до края на живота им), има отчетлив ритъм и равномерна интензивност. Времето необходимо за превръщането на сперматогония в сперматозоид, отнема при човека около 74 — 75 денонощия. При тези сперматогонии, които се намират в тестисите още преди настъпването на периода на половото съзряване, биват два типа: А и В, или тъмни и светли; част от тях се запазват като запасни, а други започват да растат и да се делят. Сперматогонии, които съдържат удвоен набор хромозоми, се делят чрез митоза, довеждат до възникване на последващи клетки — сперматоцити 1-ви порядък. По-нататък в резултат от две последователни деления (мейотични деления) се образуват сперматоците от 2-ри порядък, а след това сперматиди (клетки на сперматогенезата, непосредствено предшестващи сперматозоида). При тези деления се получава два пъти намаление (редукция) броя на хромозомите. Сперматидите не се делят, а навлизат в заключителния период на сперматогенезата (периода на формиране на сперматозоидит) и след продължителна фаза на диференциация се превръщат в сперматозоиди. Това се получава чрез постепенно разтегляне на клетките, изменения, удължение на формата им, в резултат на което клетъчното ядро на сперматида образува главичката на сперматозоида, а обвивката и цитоплазмата — шийката и опашката. В последната фаза на развитие на главичката на сперматозоидите се придвижват към клетките на Сертоли, получавайки от тях храна до пълно съзряване. След това сперматозоидите, вече узрели, попадат в пролуката на каналите на тестисите и по-нататък в придатъка, където се натрупват и извеждат от организма по време на еякулацията.
Предвид концентрацията, общия брой, подвижността, морфологията различаваме:
нормоспермия – нормална концентрация , подвижност и морфология на сперматозоидите
аспермия - пълна липса на сперматозоиди и клетки на сперматогенеза
азооспермия - отсъствие на живи сперматозоиди , но наличие на клетки на сперматогенеза
некроспермия, акиноспермия - наличие само на неподвижни сперматозоиди
астенозооспермия - намален брой на подвижните сперматозоиди
олигоспермия - намалено количество сперматозоиди
НОРМОСПЕРМИЯ: Според критериите на СЗО= Световната здравна организация (WHO Laboratory manual of human semen and sperm-cervical mucus interaction 1992, Cambridge university UK говорим за нормоспермия, когато е налице:
1. обем на еякулата - 2. мл и повече
2. концентрация на сперматозоидите - над 20 000 000 бр./мл
3. общ брой сперматозоиди - над 40 000 000 бр.
4. подвижност (мотилитет) - над 50% прогресивно подвижни или над 25% бързо линеарно подвижни за поне 60 мин.
5. морфология - над 30% с нормална морфология
6. левкоцити - до 1 000 000
Въведен е критерият КФЦ - концентрация на функционални сперматозоиди т.е сперматозоиди с нормална морфология и добра прогресивна подвижност. На базата на този критерий се различава: - КФЦ > 13 000 000/мл. - нормална фертилност
- КФЦ = 13 000 000 - 3 000 000 /мл. - лека (1 степен) субфертилност
- КФЦ = 3 000 000 - 1 300 000 /мл. - средна (2 степен) субфертилност
- КФЦ = 1 300 000 - 300 000 /мл. - тежка (3степен) субфертилност
- КФЦ < 300 000 /мл. - на практика стерилни
- КФЦ = 0/мл - на практика азооспермия
АСПЕРМИЯ (а... + сперма), липса в еякулата на сперматозоиди и клетки на сперматогенезата. При това по време на половия акт (коитуса) се запазва отделяне на течност, състояща се от секрета на простатната жлеза, семенните мехури, и усещане за оргазъм, което отличава аспермията от асперматизма. Обаче количеството течност, отделено при еякулацията е незначително, а усещането за оргазъм слабо изразено. Причини за аспермия са отсътвие или недоразвити семеизнасящи канали или или тяхното запушване в резултат на възпалителен процес или травма на половите органи (обтурационна аспермия), а също и неспособност на тестисите да произведат сперматозоиди (тестикулярна аспермия). Тестикулярната аспермия представлява признак на секреторно бесплодие. Аспермия, причинена от запушване на семенните канали, е причина за екскреторно безплодие и изисква пластическа операция.
АЗООСПЕРМИЯ (а... + зоо... + сперма), липса на сперматозоиди в еякулата, но наличие на предшестващите ги форми — клетки на сперматогенезата наред с продуктите на секреция на простатната жлеза и семенни мехурчета. Следва да се разграничава от аспермията. При азооспермията се подтиска сперматогенезата (деление или съзряването на сперматозоидите) на различни стадии. Към това могат да се отнесат нарушения, токсически въздействия ( алкохол, вредни химически вещества, някои лекарствени препарати и др.), различни заболявания на организма. До азооспермия могат да доведат и различни видове нарушения на проходимостта на семенните канали в резултат на възпалителни заболявани на половите органи. Азооспермия — една от причините на безплодие при мъжете, която е нужно да се изследва и лекува от лекар.
АКИНОСПЕРМИЯ (а... + гръц. kineo — привеждане в движение + сперма; синоним — акинезия), пълна неподвижност на живите сперматозоиди в спермата и неспособността им да оплождат. Причините на това явление не са изучени достатъчно. Предполага се, че биха могли да бъдат заболявания на половите жлези ( възпаление, хормонална недостатъчност и др.; в лабораторни условияи — рязко преохлаждане на спермата при хранене, излагане на преки слънчеви лъчи, попадение на химически вещества в пробата, попаднали през презерватив и др. За установяване на акиноспермия е необходимо 2 — 3-кратно щателно изследване на еякулата.
НЕКРОСПЕРМИЯ (некр... + сперма), наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в еякулята. Некроспермията бива обратима (лъжлива), когато е възможно оживление на сперматозоидите, и необратима (истинска). Последната се среща много рядко, причините са неисяснени и не се поддава на лечение. Различват се също частична некроспермия, при която живите сперматозоиди са по-малко от 20%. Некроспермията заради неподвижността на сперматозоидите често се бърка с акиноспермия. Некроспермията понякога се обяснява с въздействието на багрилото на сперматозоида или случайно попадание на химически вещества в пробата при нейното изследване. За да се избегнат артефактите, трябва да се отбере повторна проба. В случаите на истинска некроспермия следва да се препоръча изкуствено оплождане с материал от донор или осиновяване. Лъжливата или частична некроспермия, причини за която биха могли да бъдат астеноспермия, акинезия и други фактор, се поддава на медикаментозно лечение.
АСТЕНОЗООСПЕРМИЯ (гръц. astheneia — бессилие, слабост + зоо... + сперма; синоним — астеноспермия), намаление на количеството на подвижните форми, а също и скоростта на движение на сперматозоидите в еякулата. Количеството на слабоподвижните или неподвижни форми при това превишава 30%. Причините за астенозооспермията не са изяснени окончателно, но се предполага ролята на изменение на химическия състав на плазмата в спермата, снижения състав на въглеводороди или други енергетически вещества, също и намаление или изчезване на отрицателния електрически заряд на сперматозоидите, различни микроорганизми, особено микоплазмена инфекция. Причините могат да бъдат и различни нарушения на сперматогенезата, в резултат на което се образува не само по-малко колочество сперматозоиди (олигозооспермия), но и патологически форми, неспособни на пълноценно движение. Астенозооспермията може да доведе до стерилитет у мъжа, във връзка с което е необходима консултация с уролог, преглед и лечение.
ОЛИГОЗООСПЕРМИЯ (олиг... + зоо... + сперма), намалено количество на сперматозоидите в еякулата. Не трябва да се бърка с олигоспермията. Нормално е, когато в 1 мл се съдържат 60 — 150 млн. сперматозоиди (тогава говорим за нормоспермия). Различават сеняколко степени олигозооспермия: I — в 1 мл еякулят се съдържат 60 — 40 млн. сперматозоида; II — 40 — 20 млн.; III — 20 — 5 млн.; IV — по-малко 5 млн. В момента долната граница по норма е преразгледана и по данни на световната здравна организация е 20 млн. сперматозоида в 1 мл еякулат. Счита се, че за настъпване на беременност това количество сперматозоиди може да бъде достатъчно при условия на нормално количество в 2 — 5 мл еякулат и висока оплодителна способност . Необходимо е, в матката към яйцеклетката да попадне определено количество сперматозоиди, така наречения "фертилен пул", който създава условия за проникване в яйцеклетката на един сперматозоид, който я опложда. Ако бременност при доказано здрава жена не настъпва, то олигозооспермията, независимо от степента, трябва да се разглежда като патологическо състояние. Причини за олигозооспермия се смятат хормоналната недостатъчност, водеща до нарушения в сперматогенезата, гладуване, авитаминоза, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене, хроническо отравяне с олово, живак и техните производни, въглероден двуокис, действието на рентгеново и радиоактивно излъчване, хронически възпалителни процеси (хламидиоза, микоплазмоза и др.). Към олигозооспермията могат да се отнесат и физическите и психическите пренатоварвания, стресът, конфликти, чести еякулации . За здравия човек са свойствени колебания на тези показателли, но не трябва да превишават 10 — 15% . Решението на въпроса, представлява ли олигозооспермията причина за стерилитет или не следва да се отнесе към компетенцията налекаря.
ТЕРАТОЗООСПЕРМИЯ - по-малко от 30% сперматозоиди с нормална морфология
ПИОСПЕРМИЯ – гной в еякулата
ХИПОСПЕРМИЯ - количеството на еякулата е по-малко от 2 мл
ХИПЕРСПЕРМИЯ - количеството на еякулата е по-голямо от 6 мл
АСПЕРМАТИЗЪМ - липсва еякулат
ХИПЕРЗООСПЕРМИЯ - повишен брой на сперматозоидите в еякулата
Методи за "оползотворяване" на семенната течност в зависимост от концентрацията:
Влагалищна инсеминация с ‘cervical cap’ (напр. SPTC > 10 х 10^6/ml);
Интрацервикална инсеминация (напр. SPTC > 7.5 х 10^6/ml);
Интраутеринна инсеминация (напр. SPTC > 5.0 х 10^6/ml);
IVF–ET (100,000 – 150,000 sp. за всеки овоцит / 1 ml);
IVF–ET (микроинсемианция в капки под парафин или пейети);
ICSI (единични живи, незадължително подвижни сперматозоиди).
Очаквани резултати (ограничения и целесъобразност)
Влагалищна инсеминация (5 - 20% / овулационен цикъл);
Интрацервикална инсеминация (5 - 10% / овулационен цикъл);
Интраутеринна инсеминация (в диапазона: 5 - 15 % / овул. цикъл);
IVF–ET (в диапазона: 15 - 30 % текущи бременности / ЕТ);
ICSI (в диапазона: 15 - 30 % текущи бременности / ЕТ);