Наистина ли лечението на стерилитета е емоцинален възход и падение, за което само сме чували? За повечето хора, да. Докато провеждат лечение за стерилитет, много от двойките започват да живеят цикъл на надежда и разочарование, месец за месец в периода от овулация до менструация. Докато преминават стегнат график на тестове и лечение, те застопоряват живота си - отлагат ваканции, отказват се да учат, изостават в кариерата. Други откриват, че тъгата и гневът, както и чувството на безнадеждност, които съпътстват проблемите със стерилитета, засягат всяка част от живота, потъпкват изграденото самочувствие и провалят приятелства.
Осъзнайте и приемете, че Вие и вашият партньор ще имате своите възходи, но и много падения, след като се сблъскате със стерилитета. Добре е да потърсите някаква група, която има същите проблеми като Вас.
На пръв поглед изглежда сякаш жените страдат повече от мъжете?
Повечето жени са отгледани с мисълта, че ще станат майки някой ден. От първите игри на кукли, до посещенията при новородени бебета, момичетата и жените са заобиколени от картини и очаквания от родителите, обществото, религията, медиите. За някои жени майчинството е най-голяма част от женствеността, за други е най-голямата им амбиция. Даже жените, които не искат да станат майки на всяка цена усещат очакванията на обществото да забременеят. Затова натискът да се оженят и да отгледат семейство може да бъде огромен – простиращ се до там, че жените, които по някава причина не могат да осъществат тези неща, мислят, че нещо не е наред с тях и нещо липсва в живота им.
Мъжете са притискани по същия този начин да станат бащи. И повечето от тях трябва да подтискат чувствата си или да ги пазят вътре в себе си. Те може би изпитват същата безнадеждност и разочарование, когато с партньора започват поредното лечение, след поредния месец без бременност. Но повечето виждат своята роля като опора за своя партньор. А може би са свикнали да пазят чувствата си за себе си, объркани са, или не могат да потърсят помощ. Ако проблемът за стерилитета е в тях, започва да страда тяхната представа за мъжественост.
Според изследвания жените с проблемно забременяване са загрижени и депресирани, подобно на жените с рак, сърдечни проблеми и СПИН. Причина за това може би са физическите действия на лечението на стерилитета - кръвни тестове, хапчета, хормони, ултразвук, операции, които водят до стрес и емоционално разстройство при жените. Освен това обществото не разпознава мъката, причинена от проблеми при забременяването, затова хората са принудени да крият болката си, което причинява зараждането на чувство на срам и изолация.
Любовта ни стана механична. Това случва ли се и на другите двойки?
Да. Повечето двойки споделят, че когато започнат да се се тревожат за това могат ли да имат бебе, сексът се превръща в неприятно задължение, а не е удоволствие. Някои от леченията на стерилитет изискват да се прави секс в точно определени дни, което е далеч от представата за спонтанно удоволствие от секса.
Ако мислите, че сексуалнит Ви живот е влошен, не можете са си спомните какво е това романтика, ще е добре да си починете от лечението за месец –два, за да се опитате да си върнете любовта и удоволствието, което са Ви събрали като двойка.
Хората ни питат постоянно, кога ще започнем да увеличаваме броя на семейството? Какво да отговаряме, без да бъдем груби?
Те може да изглеждат небрежни и незаинтересувани, но приятелите и семейството Ви осъзнават много добре, когато Ви питат за вашите планове относно това, кога ще ставате родители. Те може би не знаят, че имате проблеми със забременяването или ако се досещат или знаят просто се интересуват докъде се стигнали. Но тези въпроси могат да бъдат много болезнени за вас, особено при семейни събирания - с всички деца на приятели и роднини. Можете да отговорите просто “Работим по въпроса” или “Ти ще бъдеш първият/първата, която ще узнае хубавата новина”.
Ако обаче нямате притеснения относно Вашите проблеми със стерилитета и имате симпатичен събеседник, можете да му се доверите. Разговорите за проблемите Ви и тяхното споделяне могат да Ви успокоят, съветват специалистите.
Ако някои срещи и събирания са твърде болезнени за Вас, опитайте се да ги избягвате или си поплачете добре след тях.