Автор: Джуди Ейнзиг
Джуди Ейнзиг е писател и психотерапевт на частна практика в Сан Франциско, Калифорния. Тя ръководи групата “living without children” на RESOLVE в Сан Франциско.
Когато човешкото желание за дете се сблъска с действителността на безплодието, чувството на безсилие и болка добиват огромни размери. По пътя на търсене на бебето често се преминава през медицински процедури и терапии, които никога не са били очаквани, планирани, нито вземани предвид. Някои хора и двойки имат щастливия късмет да имат дете след успешно лечение на стерилитет или след осиновяване. Други продължават да живеят своя живот без деца.
Жаждата за дете и радостта от живот без деца стоят на двата срещуположни полюса на спектъра. Макар, че на пръв поглед ни се струва абсурдно, определено е възможно примиряването с факта да заживеем своя живот без деца. Дори понякога може да се почувства прилив на енергия и виталност с приемането и осъзнаването на новото решение.
Вземането на решение
Емоционалната подготовка да бъдем щастливи без деца в предстоящите години от живота си преплита в себе си огорчение. Когато хората, които са се борили с безплодието се изправят лице в лице с перспективата за живот без деца, това е първото чувство, което нахлува в душите им. Това е своеобразно прощаване с тяхната мечта. Те често се чувстват подтиснати, а тяхното страдание рядко може да бъде разбрано. Околните често си правят погрешния извод, че хората, които нямат деца сами са направили този избор.
Много хора, особено жените, свързват своя принос в живота основно с дейностите около майчинството и отглеждането на децата. Обществото уважава и възнаграждава многодетните семейства, често пренебрегвайки хората, които следват и ценят другите поприща на пълноценен живот. Когато приемем перспективата за живот без деца, трябва добре да обмислим къде ще насочим енергиите, които бихме имали като родители. Трябва да се споразумеем с партньора си и да установим приоритетните алтернативи, с които ще продължи всеки от нас да задоволява своите родителски (майчински / бащински) инстинкти. Трябва един друг да си позволим времето и пространството да развием и следваме тези свои чувства.
Решението често намесва двойки с деца в нашия живот: роднини, деца на приятели, деца изпаднали в нужда в обществото. Те оценяват, че тяхното участие им позволява да бъдат свободни да вършат други неща поддържайки баланс в живота ни.
Животът без деца отваря цял един нов свят от възможности. Дава се нов живот и сили на връзките с различни нови хора. Започва едно ново усещане за цялост дори може да е примесено с чувство на освобождаване. Внезапно виждаме заслепяващо множество от възможности, които съществуват в живота, някои от които не биха били постижими ако имаме дете. Когато това разбиране достигне до съзнанието ни усещаме да се надига голяма вълна от енергия и вълнение. Усещаме се отново ангажирани с живота, дори по-широко ангажирани, отколкото бихме били единствено с ангажиментите за своето дете. Много хора стават по-креативни отколкото са били досега.
С това освобождаване, хората преминават през своята тъга по загубата на голямата мечта. Те влагат своята енергия в това, което най-много ги вълнува в живота: работа, роднински семейства, други деца, приятели, обществени услуги, пътувания, интереси и хобита. Те харчат парите си за удоволствията на живота и за благотворителност.
Една жена каза: "Преди си мислех, че единственият начин да се направи наистина разлика, че си бил тук на земята, е да имаш деца. Сега вече не мисля така. Има много поприща в живота."
С приемането на живот без деца, се научаваме да живеем гледайки с по-голямо желание напред отколкото назад. С това емоционално решение не трябва повече да си припомняме неуспехите – разочарования, аборти и др. Важно е да погледнем напред с очаквания за щастлив и стойностен живот. За някои, емоционалното решение води до духовно разширяване. По често се влюбват, приемат целия свят като нашето семейство с по-голямо желание отколкото съвременното ограничаване с малко на брой хора, с които се чувстваме свързани. Една жена изрази този преход: "Когато исках дете, си мислех че емоционалната връзка с детето е единственият път към дълбокото щастие и човешки взаимоотношения. Това е един от начините, вероятно най-популярния и разпространен начин. Но не е единственият. Можем да създаваме нови."
Нашето емоционално пътуване през живота ни учи, че голямата ни мечта наречена „семейство” може да приема много форми. Когато сме млади, мечтаем да постигнем всичко в живота. В зрялата си възраст, посрещаме нашите повалени надежди и мечти като: децата, рицарят в лъскави доспехи, славата, блестящата кариера. Трябва да преглътнем тези разочарования и да приемем живота ни такъв какъвто е, заедно с изборите, които сме направили в миналото и които по някакъв начин са довели до тази ситуация, да живеем в мир с живота си и със самите себе си.
Интервю със Сю Слотник (Президент на RESOLVE в Ню Джърси) разказва за трудностите, които съпътстват решението свързано с избора на живот без деца:
"...Когато ин витро фертилизацията не даде резултат се почувствах сякаш на автопилот и исках да направя крачка назад. Осъзнах, че не искам просто да имам деца. Аз исках да имам децата на любовта на моя живот. Когато не можах да имам тях не бях сигурна дали искам деца. Трудността, когато взехме нашето решение беше да кажем на нашето семейство и най-близките ни приятели. Сега трудността е да преодолеем общественото мнение. Често се чувствам изолирана от обществото защото нямам деца. Трудно е да се говори за това и все още ме боли, когато някой попита: "Имате ли деца? Защо?" Част от решението да останеш без деца е да се научиш какво да казваш. За мен в момента е най-удобно, когато кажа: "Моят съпруг и аз взехме решение да живеем без деца"..."
Митове и факти за алтернативата „живот без деца”
Мит: Да продължим да живеем без деца означава да останем завинаги отчаяни, както сме в момента.
Факт: Само част от нашата настояща болка е от фактическата липса на дете. Друга част е огорчение от процеса, през който преминаваме в момента. Трета част е влудяването ни от несигурността дали някога ще станем родители или не.
Мит: Животът без деца е празен живот.
Факт: Животът без деца е празен за двойките, които не могат да намерят нови интереси. Хората без деца запълват живота си с работа, хобита, политически каузи!
Мит: Животът без деца никога не е избор, когато страдаме от безплодие.
Факт: Разбира се, за много хора, алтернативи като осиновяване, инсеминация от донор или ин витро фертилизация са предпочитани. За много двойки, животът без деца би бил задънена улица. За някои двойки обаче, които имат силата да преразгледат своите ценности, вариантът да останат без деца също е добро решение. За тях това е следващото добро решение след алтернативата да бъдат биологични родители.
Мит: Ако остана без деца, ще се чувствам емоционално наранена винаги, когато видя дете.
Факт: Веднъж огорчени и взели определено решение да останат без деца, двойките са склонни да почувстват редки пристъпи на тъга, но не и пронизващата предишна болка.
Мит: Не са ли егоистични и незрели хората, които остават без деца? Не са ли нещастни техните бракове?
Факт: Обширни изследвания на психолози са установили, че двойките без деца могат да бъдат толкова щастливи, колкото и двойките с деца. И в противоречие на стереотипа за егоизъм, висок процент от хората без деца са учители, социални работници, или хора, които прекарват своите почивни дни в доброволни мероприятия с деца или за социални каузи. Доста по-често срещан факт са някои хора, които имат деца, но единствено по егоистични и незрели причини.
Мит: Ако останем без деца, ще бъдем нещастни на стари години.
Факт: Децата не са застрахователна полица срещу самотата на стари години. Не можем да бъдем сигурни колко стари ще бъдем. Не можем да бъдем сигурни дали децата ще живеят около нас и ще ни бъдат утеха.
Мит: Ще се чувстваме като кръгли глупаци ако решим да останем без деца след всичко това, което опитахме.
Факт: Никой друг не може да реши вместо нас дали осиновяването или живота без деца биха били по-доброто решение за нас самите. Това е нашият живот. Имаме право да решим какво ще правим с него. Решението да нямаме дете не бива да обезсмисли значението на всички тези години опити. Ние сме споделили толкова много важни неща заедно, и като повечето двойки вече сме станали по-способни да говорим един с друг, по-осъзнали своите ценности, по-умеещи да се ценим един друг. Имаме право да преминем на нова предавка.
Мит: Ако останем без деца ще съжаляваме по-късно.
Факт: Разбира се, че ще има дни, когато ще се чудим дали бихме били по-щастливи ако бяхме направили друг избор. Всеки се чуди...
източник: www.resolve.org