За мъжа в двойката, която среща трудности да има поколение
Досега анализирахме предимно женските душевни терзания и мъчителни изживявания в следствие на стерилността.
Какво става с мъжа в тази сиуация?
За този въпрос имаме твърде малко информация, поради една характерна особеност на мъжката психика, а именно: когато мъжът е в проблемна ситуация, обикновено не я обсъжда така открито, както прави жената. Той по- скоро осмисля всичко вътре в себе си и търси решението там. По същия начин криe и емоциите си и сам се бори с тях. И как не, като този модел на поведение е социално обусловен и е залегнал като възпитателна норма, отнасяща се до момчетата. Мъжът е силният пол, той не може да хленчи, да се оплаква и да плаче- това ще е признак на слабост, та даже и грях!
И така какво става вътре в душата на мъжа?
Той също приема болезнено невъзможността да има поколение от жената, която обича. Този факт е твърде мъчителен за него и може да е израз на лична неудовлетвореност по отношение на себеосъществяването, да е удар по самооценката му. Постепенно силната ни половинка започва да става все по- неуверена, да има все по- ясно изразено чувство за несправяне и напрегнатост. Мъжът има чуство, че все по- малко успява да контролира живота около себе си и този стрес го дезадаптира. Той е свикнал да има реални доказателства за своя принос, както в материален, така и в духовен аспект. За него е много важно да може да даде на партньорката си това от което мисли че има нужда тя. Tогава и той се чуства удоволетворен. Разглеждайки всички досегашни сесии на членовете от здружение “Зачaтие” изведохме една основна тенденция, която имаше почти сто процентова валидност- интроверзията или затвореността на почти всички жени, борещи се с етикета на безплодието.
Тяхното затруднение или частичност в споделянето е допълнителна причина, която засилва несигурността в мъжа и го навежда на мислите за неспособност и вина. Женските сълзи са един от най- стресиращите и обезсилващи мъжката половина фактори! Когато се появи чуството за несправяне изникват две основни тенденции на мъжко действие, едната- активната е свързана с необходимостта мъжът да е опора на партньорката си- той отива с нея на всички изследвания, интересува се от всяка стъпка за решаване на проблема (” казва, че много ме обича и ще направи всичко, за да съм щастлива.”) Като че ли го плаши алтернативата да се спре за миг, защото тогава може да почуства безсилието си. Понякога тази активност има и други измерения- изчезва импулсивността в емоциите и общуването и действията са съсредоточени и преднамерени, за да постигнат едничката цел- себедоказване и отблъскване на тлеещото чувство за непълноценност.
Другият случай е когато мъжът става пасивен, отдръпва се и бяга от проблема. Тогава, като че ли той не желае да приеме нещата такива каквито са в реалността, защото това би означавало да признае собствената си слабост.( “сега на него му правиха и операция, за която сякаш обвинява мен, въпросът трябваше да се реши, за да има бебе.”). Това е отблъскването на болезнената истина и от своя страна пази мъжа от разрушителността на собственото му неодобрение. А това себенеодобрение пуска все по-здрави корени и провокира усещането за ненужност и изолираност. Често, когато причината е в партньорката, се включват механизмите на догмата- “това са женски работи и един мъж няма какво да прави в тях!” От тук стартира отчуждението, взаимното неразбиране и подтискането на емоциите. Това е защитният капан, който не позволява на силния пол да се срине и да признае, че това не е по- силите му.
Жената започва да се чуства неразбрана и сама в проблема си- раждат се две съвсем отделни части на едно цяло, които имат еднакви желания,но всеки е скрил зад защитна преграда изявата им. Много от мъжете, попаднали в такава ситуация, се активират до крайност в работата си- търсят там забрава и доказателство за способностите си, лекуват неувереността си. Една от жените споделяше” Работи много и трудно се абстрахира от ежедневните проблеми” Постепенно от това отношенията в двойката “зациклят”, стават “скучновати”, както се изрази друга наша клиентка. Наред с това силният пол е притиснат и от идеалните представи в обществото за супер мъжа, който трябва да изглежда перфектно, да се справя прекрасно с всяко нещо, да е силата и опората. Той се сравнява с другите- колеги, приятели и познати. В този аспект невъзможността да имат дете с партньорката му, го прави много уязвим.
И мъжът, както нежната половинка е суетен и той може да се пита как го възприема неговата партньорка . И той има нужда от подкрепа, и той иска да изживее трепетите на бащинството. Така че, не допускайте между Вас да застане призракът на мълчанието и отчуждението- бъдете едно същество- това е силата при всеки труден момент.
Психотерапевтите от:
www.e-therapybg.com