e-therapy: Осиновяването - изход или трудна дилема?
Всяко нещо има своята предистория. В тази статия трябва да говорим за психологическите параметри у жената, мъжа и двойката, възникващи при поява на възможността за осинoвяване на дете. Но преди това, има ред трудни моменти, които са в основата на сложните и специфични преживявания, съпровождащи осиновяването.
 |
Всяка жена знае през колко много процедури - болезнени, дълги, инвазивни и стресиращи организма и психиката, е преминала. Как всеки месец е била в очакване да се появят двете червени чертички. Как се е борила с неизвестността и невъзможността да контролира живота си, ежедневието си и въобще да прави планове. Как любовта често забива в съмнения, чувство за непълноценност и все по - често се появяват въпросите за раздяла. |
Как всичко става планово и строго програмирано в интимната сфера, според овулация процедури за лечение и ред други външни фактори. На колко семейства животът е бил сканиран за тази едничка цел - бебето?
И какво, след всички тези мъки и лишения от свободата, от себе си и от спонтанноста в любовта - да се осмелиш, да се откажеш или да търсиш алтернатива?? Една от Вас, скъпи “Зачатия”, каза ”Не мога да се примиря, че стигнах до тук… и сега, как да се откажа?”
Ето това е пътят до изхода или до трудната дилема - осиновяването. И в този момент, когато двойката трябва да търси алтернатива, едни виждат осиновяването като добър изход, който би решил проблема, а други бягат от него, защото е трудно решение.
Ако погледнем на въпроса от няколко страни, а именно: обществото, жената и мъжа, ще разберем и колко още стопове се крият там в заложените стереотипи и предрасъдъци.
Обществото залага едни идеални стандарти за семейство, без да търси индивидуалността. Жената несъзнателно приема тези стандарти и подлага на съмнение своята женственост, впряга амбициите си в обществените очаквания. А мъжът изпада в объркване, скрива емоциите си, за да защити поне малко от мъжествеността си. В един момент всеки иска да изчезне трудния период, както не веднъж сме се сблъсквали с подобни изказвания! “Искам този въпрос да се реши от само себе си!” Но в действителност този въпрос не би могъл да се реши лесно - заложено е много, а колебанията са грандиозни. На преден план излизат множество задръжки и те прекрасно се илюстрират от изказванията Ви в терапиите - “Няма да успея да обичам осиновеното дете като мое”, “ След като не съм преживяла бременноста и раждането физически, мисля, че изпускам нещо много важно” “Незнам дали осиновеното дете ще ми даде тези чувства, които бих изпитвала към моето собствено”
Но колко от Вас, пред тази дилема са се замисляли и за факта, че бременноста не е истинското събитие, което предопределя майчинството и въобще родителството? И колко от Вас могат да приемат за себе си, че една жена може да е майка и да е пълноценна, женствена и да е удовлетворена, независимо от това дали е родила или осиновила. Вместо това много от Вас се чувстват “различни”, споделят, че се възприемат като “осакатени” “физически непълноценни” и направо биха искали “да престанат да чувстват”!
Няма по-тежко нещо от това да се откажеш от мечтата си, за която си се борил дълго и тежко, в която си заложил всичко. Но няма и по–тежко от това да агонизираш в преследването на мираж, ако нямаш зад гърба си алтернатива, която да ти носи успокоение. Действително успокоението не лекува стерилитета, но е много важна основа, на базата на която, могат да се вземат правилни решения. Защото тук става въпрос и за страха от вземането на решение. Как да кажем на близките си, на семейството си, че може би ще осиновим дете? ”Та ние не можем да говорим свободно за проблемите си, а сега и това!”
Дори между самите партньори дискутирането на този проблем е болезнено. Жената се страхува, (ако проблемът е в нея), че мъжът ще откаже, поради неговата способност, че окончателно ще я приеме като “негодна”. В обратния вариант ситуацията не е много по- различна – мъжът с репродуктивни проблеми съвсем бяга от подобни разговори пак поради страх от отхвърляне, от доказване на “липсата на мъжественост”! Така всеки има труден път до другия и всеки продължава да упорства в тясната пътечка към надеждата, с процедурите, с изследванията, лекарствата….. докато съвсем се изтощи.
Е, действително нужна е смелост - да се откажеш от лечението и да осмислиш новата ситуация, свързана с осиновяването. Необходими са сили, за да не допуснеш у себе си вина, че си се отказал. Едно семейство трябва да пристъпи към осиновяването едва когато действително премине през приемането на невъзможността да има биологично дете. Но от друга страна това не е отказ в пълния смисъл на думата – това е избор на алтернатива и поставяне на нова мечта, но много по-реална. Когато имаш зад гърба си друга възможност, тогава можеш да реагираш много по-спокойно, да приемаш фактите с необходимата мъдрост. И не на последно място пътят, който е преминала една жена, мъж и семейството като цяло - всички процедури и ред изследвания, не са изгубени напразно. Те са опит, те са основата, на която след време, ще се вземе по-стабилно и обосновано решение за осиновяване. Благодарение и на тези трудности, няма да има неизяснени положения и съответно съмнението в правилността на решението няма да се прокрадва и да гризе като червей вътрешността на ябълката – нивото на тревожността постепенно ще спадне.
А какво е самото осиновяване?
Не рядко се приема “като благороден акт”, но този благороден акт няма покритие с родителството. Въщност едно дете независимо дали е генетичен последовател на родителите си или е осиновено, се нуждае от любов, от подкрепа и когато у Вас има заложено изначално майчиното чувство, ще можете да му дадете всичко това. Осиновеното дете не е различно и не е част от лотария, в която не знаеш дали си взел печелившия билет – то автоматично става Ваше и е част от Вас. То ще научи това, което Вие му покажете, ще чувства и преценява според заложеното от Вас, ще има всичко, което можете да дадете на едно дете, което е и биологично!! Така че степента на близост и любов се определя от Вас, а не от биологичния акт на раждане! И защо тогава да не приемем осиновяването като един щастлив изход, който дарява с любов и щастие много хора. А щастието ще бъде достатъчно пълноценно, когато погледнете назад и разберете, че си заслужава да подадете ръка на по- добрата алтернатива, отколкото да линеете в мъчително преследване на цел, която все Ви убягва.
И накрая ще повторим нещо, което някои от Вас са прочитали в сесиите си, но то е универсално за тази ситуация: Понякога е много трудно да обърнеш гръб на нещо, което си желал много силно и да пристъпиш към друго, от което си се пазил, но е много по–важно да разбереш кое те измъчва и да опознаеш това, от което си се пазил. Затова опознайте осиновяването не само като юридически казус и процедура, а с неговата емоционална наситеност. Познатите неща са по-малко страшни и ни дават много повече доводи в избора ни.
Ние сме с Вас :)
WWW.E-THERAPYBG.COM