Яйчникът
Чифтен орган. Разполага се странично в таза, в специална вдлъбнатина, наречена яйчникова ямка.
Големината и формата на яйчника се променят с възрастта и зависят от функционалното състояние на неговата "вътрешност", наречена паренхим.
Средните му размери, при израстнали:
- дължина: 3 - 4 сантиметра
- ширина: 1.5 - 2 сантиметра
- дебелина: 1 - 1.5 сантиметра.
По правило, десният яйчник е малко по-голям от левия.
След преминаване на пубертета, т.е. в периода на половата зрялост, яйчникът е с елипсовидна форма, приплесната в посока отгоре-надолу. Така се различават две повърхности - една, която заляга в яйчниковата ямка, и друга, която е насочена към кухината на малкия таз. Двете повърхности се срещат в два ръба: -заден - свободен и преден - прикрепен за т.нар. широка маточна връзка. По предния ръб има яйчникова порта (хилус), през която врата преминават съдове и нерви. Яйчникът има и два полюса: долен - насочен е към маточното тяло и горен - насочен е към маточната тръба.
Като цяло, яйчниците са разположени почти в отвесна посока в таза, като това се поддържа от специален сложно-устроен поддържащ апарат.
Отгоре, яйчникът е покрит с т.нар. опорак (мезовариум), който представлява продължение на т.нар. коремница (перитонеум - това е ципа, вътре в коремната кухина, която покрива стените на тази кухина, като на определени места се прехвърля от тези стени върху вътрешните органи и ги покрива или обвива). Дефакто, яйчниците не са обвити от коремницата, а са само покрити отгоре, и постлани отдолу.
Самият яйчник е покрит от особен слой клетки, наречен зародишев епител, или герминативен епител, който представлява видоизменена ембрионално коремница. Т.е. това е един слой от кубични по форма клетки. От този слой, чрез прорастване в дълбочина и откъсване, по време на вътреутробното развитие се образуват т.нар. първични яйчникови фоликули.
Под този герминативен епителен слой на яйчника, се разполага т.нар. туника албугинеа - това е съединителнотъканна обвивка на яйчника, изградена от специален белтък - наречен колаген. Оттук-насетне, започва т.нар. вътрешност на яйчника (строма), в чиято периферна част са разположени специфични жлези - яйчниковите фоликули. Това всъщност е т.нар. паренхимна зона на стромата. Във вътрешността на стромата, която е по-рехава и по-хлабава, се съдържат кръвоносни съдове и лимфни съдове, които обособяват т.нар. зона васкулоза.
Яйчникови фоликули
Те се образуват през време на вътреутробното развитие, като при раждането на момичето, двата яйчника нормално съдържат общо около 400 хиляди (400000) първични форикула. От тези фоликули само малка част се развиват и достигат пълна зрелост - около 1/1000. През време на активния полов живот на жената, който трае средно около 30 години (от пубертета до менопаузата) узряват по 13 фоликула на година или всичко - около 400 фоликула за целия период на полова активност. Останалите фоликули се подлагат на обратно развитие, като този процес е най-интензивен в детската възраст, но продължава и в другите възрастови периоди.
Първичните фоликули - са сферични телца, в чийто център се разполага една клетка - това е яйцеклетката. Тя е заобиколена от един ред плоски по форма клетки - нар. фоликуларни клетки. В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване. Зреещите фоликули се наричат везикулозни, или Граафови фоликули. На всеки 28 дни, един от тези фоликули стига пълна зрелост и освобождава една яйцеклетка, способна за оплождане. Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация. Непосредствено преди овулацията зрелият Граафов фоликул достига голям размер. Той се уголемява толковамного, че заема целият паренхим на яйчника. На едно определено място, което се подава навън от яйчника, туника албугинеа изтънява, изтъняват и другите обвивки. Появява се специална течност нар. фоликуларна течност и фоликулйт се разпуква сам - т.е. настъпва овулацията, фоликуларната течност се излива навън заедно с яйцеклетката. Яйцеклетката поема своя път към маточната тръба (при нормалните случаи). Пътувайки, най-голямата клетка в човешкото тяло е заобиколена от дебела мембрана - нар. зона пелуцида, и един слой клетки с цилиндрична форма, които образуват корона радиата. Така яйцеклетката прилича на движещо се слънце, или наподобява икона на светец с ореол около себе си. При излизането си от яйчника, яйцеклетката го разкъсва, тъй като яйчника няма изходен канал.
Яйцеклетката пътува обвита в своя ореол, който има защитна функция, за да достигне до маточната тръба, където попада заедно с фоликулната течност. Тук яйцеклетката или бива оплодена от сперматозоида или загива. Времето за оплождане на една зряла яйцеклетка и не повече от 24 часа. Обикновено, след настъпване на овулацията, се счита че първите 3-5 часа са най-сигулни за оплождане, ако не се улучи момента, то яйцеклетката загива и бременност не настъпва. Ето защо, доста двойки забременяват след дълъг период от време, без видими други причини. Просто не е улучено времето, когато яйцеклетката е решила, че трябва да бъде оплодена и е тръгнала да търси своя сперматозоид. Ако яйцеклетката се оплоди, то тя тръгва вече оплодена (под формата на зигота)и достига матката. Целият този път се изминава за около 3 дни. Достигайки до матката, оплодената яйцеклетка се имплантира в подготвената маточна лигавица и започва своето делене, хранене и развитие, докато след време се създаде ембриона, който преминава в плод, който раждайки се, дава новороденото бебе. В случай на неоплождане, яйцеклетката се разгражда и получената материя се стича към матката, където заедно с олющеният епител на матката (който е чакал подготвен оплодената яйцеклетка) се сформира материал, който се изхвърля навън през влагалището под формата на мензес.
Важно е да отбележим, че при изхвърлянето на спермата във влагалището на жената, сперматозоидите, ако не бъдат убити от защитните бариери на влагалището, то те преминават през маточната шийка и попадат в матката, където им предстои един дълъг път, който те изминават пъплейки нагоре, към една от двете маточни тръби. Чиста случайност е, кой сперматозоид ще намери яйцеклетката. Попадайки в гънките на маточната тръба, сперматозоидите могат да запазят своята подвижност за дълго време - до три седмици, но тяхната оплодителна способност не трае повече от 1-2 до 3 дни, и то ако яйцеклетката през това време е налице, и все още не е загинала. Този факт, също трябва да се отчита при проблемното забременяване, тъй като отново друга причина може и да няма.
Интересен факт:
След пукването на всеки един фоликул, и изхвърлянето на една яйчеклетка навън, започва образуването на т.нар. жълто тяло, което е вид вътрешна жлеза на яйчника, която произвежда хормона прогестерон, който има способността да предпазва по време на бременност олющването на маточната лигавица (на датите за цикъл), и по този начин обуславя задържането и развитието на плода в матката. Жълтото тяло расте през целия период на бременностт, като при изтичането на бременността се подлага на обратно развитие, и оставя след себе си белег върху яйчника. В случай, че не настъпи оплождане, жълтото тяло се подлага също на обратно развитие в първата седмица на овулацията, и тогава се говори за менструално жълто тяло. В крайния етап от неговото обратно развите тогава, се образува т.нар. бяло тяло, като отново се образува белег на яйчника. Освен това белези по яйчника остават след всяко пръскане на фоликал, което предизвиква яйцеклетката , за да излезе навън.
Така в крайна сметка, яйчника се покрива целия с белези, ръбци и вдлъбнатини, предизвикани от описаните по-горе процеси. И в крайна сметка, той става с активно-намален капацитнет, което се бележи с последното овулиране. Оттук насетне, яйчникът само произвежда известно количество хормони, които отговарят за половите белези на жената, и някои телесни промени.