Нормална цервикална слуз
Цервикалната слуз е желеобразна субстанция, произвеждана от фините жлези в цервикалния канал, които се наричат цервикални крипти. Тя има предпазни функции и може да предотвратява попадането на бактерии в маточната кухина. Секретът се променя предвидимо и циклично по време на менструалния цикъл. По време на първата половина от цикъла (преди овулацията), когато хормонът естроген се произвежда в непрекъснато увеличаващи се количества, секретът, отделян от цервикалните жлези, става воднист и изобилен. Сперматозоидите могат да проникват във воднистия секрет лесно и когато настъпи полов контакт, те плуват през него докато достигнат матката.
След овулация качеството на секрета се променя, тъй като жълтото тяло (corpus luteum) на яйцеклетката, започва да произвежда хормона прогестерон. Секретът, произвеждан под влиянието на прогестерона, е по-гъст, лепкав и с намалено количество. Сперматозоидите не могат да плуват в такъв секрет и той се оказва бариера за преминаването им в маточната кухина.
Дори и ако има проникване във времето, което е най-благоприятно за зачеване, само 1 от всеки 2000 сперматозоида навлиза в цервикалната слуз. Останалите сперматозоиди остават във влагалището и там умират заради киселинното му pH. Сперматозоидите, които са навлезли в слузта, със сигурност могат да оцелеят за дълго време - до няколко дни след проникването. Веднъж попаднали в цервикалната слуз, те спокойно плуват нагоре към матката – около 48 до 72 часа. По този начин цервикалната слуз играе ролята на резервоар за сперматозоидите, в случай че проникването се е случило не по време на овулация. Ето защо, не е нужно да правите секс всеки ден! Освен това цервикалната слуз е и филтър, който позволява само на най-добрите сперматозоиди да плуват през нея, към матката и към яйчниците, разположени във фалопиевите тръби.
Как да следите цервикалната си слуз?
Цервикалната слуз се излива от цервикса по стените на вагината и може да се наблюдава, когато достигне до вулвата (външните полови органи). Можете да се научите да наблюдавате промените в цервикалната си слуз, като я разглеждате редовно. Това е т. нар. Билинг метод (познаване на фертилността) и ви позволява сами да прецените кога е овулацията ви.
След като месечният ви цикъл спре, трябва ежедневно да проверявате как изглежда цервикалната ви слуз. Ще видите, че секретът се намира в изхода на вагината ви, т.е. вулвата (външните полови органи). Запомнете, не проверявайте влажността във вагината, а във външните полови органи. Те са мястото, където се следи цервикалната слуз. Вагината така или иначе е винаги влажна и ще ви заблуди.
При типичния 28-дневен цикъл, в края на кървенето, ще усещате сухота и няма да виждате и усещате цервикална слуз. При някои жени има слуз, но тя е гъста, лепкава и оскъдна. Тази сухота означава, че в тези 2-3 дни жената не е фертилна. Когато този период приключи, може да усетите влажност във вулвата и цервикалната слуз ще промени цвета и вида си. Тя става по тънка, по-чиста, по-изобилна и разтегателна, като белтък на сурово яйце. Тази цервикална слуз предизвиква хлъзгаво и мокро усещане. Последният ден, в който има такава фертилна цервикална слуз (когато вулвата е хлъзгава) се нарича „пик на фертилността”, защото е най-фертилният ден на цикъла. Вие ще разберете, че това е бил последния ден, когато той вече е отминал. Най-важно е да знаете, че най-фертилният ден не винаги е този, в който жената има най-много цервикална слуз. Най-фертилен е последният ден, в който цервикалната слуз има фертилни качества. Овулацията обикновено настъпва до 24 часа след пика на фертилност. Ето защо, за да увеличите шансовете за зачеване, това са най-подходящите дни за полово сношение.
Фиг 1. Нормална шийка на матката
Фиг 2. Изобилна цервикална слуз
Фиг 3. Билинг диаграма за отчитане на цервикалната слуз. Периодът, обозначен със „С” е фертилен.
Как влияят проблемите с цервикалната слуз на фертилността?
При някои жени е възможно цервикалната слуз да пречи на сперматозоидите да се движат свободно в матката. Причините за това могат да бъдат следните:
- Недостатъчно цервикална слуз, която да улеснява движението на сперматозоидите.
- Твърде гъста и лепкава цервикална слуз.
- Несъвместима със спермата на мъжа цервикална слуз.
Как лекарят ви измерва качеството на цервикалната слуз?
Проблемите на цервикалната слуз обикновено не причиняват неудобства и съответно няма никакви симптоми. За да се установи дали цервикалната слуз е нормална или не, се правят специални тестове.
Докторът започва да наблюдава цервикалната ви слуз от десетия ден на цикъла. Шийката на матката се класифицира според това колко отворена е тя, а цервикалната слуз според нейното количество, разтегливост и способността и да образува папратова шарка. При ”папратовия тест”, една малка част от слузта се капва върху лабораторно стъкло и се оставя да изсъхне. Тя трябва да кристализира, образувайки разклонения, които много приличат на листа на папрат. Този тест се прави за да се получи т.нар. рейтинг на цервикалната слуз (на Инслер). Нормалната слуз е обилна, много разтегателна (до 10 см на дължина) и образува папратова шарка.
Какво е посткоитален тест (PCT)?
Посткоиталният тест е един от най-старите методи за изследване на стерилитет и се прилага от повече от 100 години. Изключително важно е посткоиталният тест да се направи в точното време. Той се прави в периода преди овулацията, когато цервикалната слуз е изобилна и чиста. Гинекологът изследва малка проба слуз под микроскоп няколко часа след полово сношение. Слузта се изтегля безболезнено от цервикалния канал по време на прегледа. Повечето лекари смятат, че най-доброто време за това е 6-24 часа след полов контакт, но това не е толкова важно. Тестът е положителен ако в цервикалната слуз има множество живи сперматозоиди. Те трябва да плуват в почти права линия и да са много енергични. Позитивният PСT е много окуражителен и означава, че:
1. Съпругът най-вероятно произвежда нормални сперматозоиди.
2. След проникване спермата се задържа във вагината.
3. Цервикалните жлези са здрави.
4. Овулацията е нормална, тъй като преди нея организмът на жената е произвел достатъчно естроген.
5. В цервикалната слуз няма антитела, които да пречат сперматозоидите.
Какво ако PCT е негативен (няма сперматозоиди и или всички сперматозоиди са мъртви)? Някои причини за негативен резултат:
- Тестът не е направен в най-подходящото време т.е. направен е твърде късно или твърде рано. Грешното таймиране е една от най-честите причини за негативни посткоитални тестове.
- Няма овулация в месецът, в който е правен теста – най-вероятно поради стреса от правенето на любов ‘по график’.
- Малко количество сперматозоиди. При мъже с малък брой сперматозоиди или такива с бавно подвижни сперматозоиди посткоиталният тест обикновено е негативен.
- Аномалии на шийката на матката – например хроничните инфекции на шийката могат да пречат на произвеждането на качествена цервикална слуз. А някои жени с наранен цервикс може да не произвеждат достатъчно цервикална слуз. Пациентите с операции на шийката, конизация на шийката на матката например (премахване на конус от шийката с цел лечение на цервикална дисплазия), често имат този проблем.
- Шийката на жената произвежда антитела срещу спермата на мъжа.
- Лекарства като Кломифен, Тамоксифен, Прогестерон и Даназон и различните лекарства за лечение на стерилитет могат да попречат на производството на качествена слуз.
Запомнете, че отрицателният посткоитален тест е валиден само ако е повторен няколко пъти, и то в перфектни условия.
Ние нямаме практиката да правим посткоитални тестове, защото смятаме, че те дават прекалено малко информация и не се отразяват на плана за лечение на пациентите.
Какво е пенетрационен тест?
Ако цервикалната слуз е добра, но посткоиталният тест е отрицателен след няколко повторения, тогава прилагаме пенетрационен тест. Това става под микроскоп, чрез поставяне на една капка прясна цервикална слуз до една капка прясна сперма. Взаимодействието между двете капки се изследва около 15 минути, когато става ясно дали сперматозоидите проникват в слузта и дали плуват активно в нея. Ако това не стане, то значи, че има някакъв вид имунна реакция между спермата и слузта и следва да се назначат нови тестове, за да се открие какво се случва.
Могат да се направят и кръстосани изследвания с цервикална слуз и сперма, като се разглеждат различни комбинации на донорски слуз и сперма. По този начин ще се разбере дали проблемът е в спермата или в цервикалната слуз на двойката.
Друг прост тест за откриване на антитела в цервикалната слуз е тест, при който спермата и цервикалната слуз се смесват (sperm cervical mucus contact test – SCMC). Ако, погледнато под микроскоп, се вижда че сперматозоидите треперят по специфичен начин, това означава, че има наличие на антитела.
Как се лекува оскъдна цервикална слуз?
Проблеми на шийката могат да се лекуват в зависимост от това, какво ги е причинило. Например, причините за оскъдна цервикална слуз могат да бъдат:
- Липса на овулация – в този случай се предизвиква овулация.
- Инфекция на шийката – в този случай анормалната тъкан се обгаря или се замразява, така че да бъде унищожена, и след това се заменя със здрави цервикални жлези.
- Гъста или вискозна цервикална слуз обикновено се лекуват с лекарства за кашлица (отхрачващи лекарства, които съдържат Гуаифенезин (Робитусин), като дозата е 1-2 супени лъжици на ден, започвайки 3-4 часа преди контакта. По същият начин както Гуаифенезинът помага за разреждане на храчките, така и разрежда цервикалната слуз.
- Оскъдна слуз – оскъдната слуз може да се увеличи чрез приемане на ниски дози естроген.
При постоянни проблеми на шийката, най-лесното решение може да бъде тя да бъде избегната чрез инжектиране на спермата направо в матката т.е. вътрематочна инсеминация.
Понякога проблем може да бъде и т.нар. „враждебност” на цервикалната слуз към спермата т.е. когато в цервикалната слуз има антитела, които убиват сперматозоидите. За лечението на това състояние вече има доста добри прогнози:
- Някои лекари препоръчват на жената да избягва контакт със сперма за известно време. Чрез ограничаване на контакта между спермата и цервикалната слуз, антителата вече не се срещат често с антигените на мъжа (бел. ред. антигените са вещества, които се възприемат от организма като чужди и предизвикват специфичен имунен отговор). Това може да доведе до изчезване на антителата в цервикалната слуз, тъй като произвеждането им вече не е нужно. Двойката може да прави секс, но с презерватив, за да не може спермата да достигне до шийката на жената. Такова лечение се препоръчва за около 6 месеца, докато изчезнат антителата. Поради очевидни причини то се предписва все по-рядко в наше време.
- Други лекари опитват да преодолеят проблема с вътрематочна инсеминация, т.е. чрез инжектиране на спермата направо в матката. Но това лечение има ограничен успех, тъй като често в тръбите и матката също има антитела, които убиват сперматозоидите.
- Друг метод на лечение е приемът на стероиди. Но за да има ефект от тях, те се приемат в много високи дози, които пък водят други странични ефекти. Това лечение е по-скоро експериментално и не особено ефективно.
- IVF (Ин витро оплождане). Антителата в шийката не пречат на ин витро оплождането. Ето защо то е добро решение за пациенти с подобни проблеми.
How to have a baby – Overcoming infertility
Dr Aniruddha Malpani, MD and Dr Anjali Malpani, MD
Malpani Infertility Clinic, Bombay, India
Превод: rashi