Какво е неизяснено безплодие?
Неизяснено безплодие най-просто означава, че ние не знаем защо двойката е безплодна – това е признание за медицинското невежество. Пациентите с неизяснено безплодие попадат в две групи. Първата група са тези, които наистина нямат никакъв репродуктивен проблем, но просто са „без късмет”. Втората група са тези, които имат причина да са безплодни – но причината е толкова сложна, че със съвременната медицинска технология не можем да я открием.
Безплодието може да се нарече „неизяснено”, ако жената овулира редовно, има пропускливи маточни тръби без никакви сраствания или ендометриоза; ако мъжът има нормална продукция на сперматозоиди и посткоиталният тест е положителен. Сексуалните контакти трябва да бъдат чести, особено около времето, когато настъпва овулация, а двойката трябва да се е опитвала да има дете в продължение на поне една година.
Използвайки тези критерии, около 10% от всички безплодни двойки са с неизяснено безплодие. Процентът на двойките, обаче, които са класифицирани като такива с неизяснено безплодие, ще зависи от пълното и задълбочено изследване и усъвършенстването на технологиите в медицината.
Как се поставя диагноза за неизяснено безплодие?
Диагнозата е по метода на изключването – което се прави, след като са извършени всички изследвания и техните резултати са нормални. Ето защо, честотата на тази диагноза ще зависи от това колко клинични изследвания са направени – колкото по-малко изследвания са направени, толкова по-често ще се поставя тази диагноза.
Какви са причините за неизяснено безплодие?
Възможните причини за неизяснено безплодие:
1. Аномалии на тръбите: Възможно е да съществува лек дефект в механизма, чрез който фимбриалният апарат „поема” яйцеклетката при овулация или ресничките в тръбата може да не функционират правилно.
2. Анормални яйцеклетки: Става ясно, че в много малко случаи, неизясненото безплодие е в резултатa на постоянно произвеждане на дефектни яйцеклетки. Тези яйцеклетки могат да имат деформирани структури или хрмозомни аномалии.
3. „Заклещени“ яйцеклетки: В някои случаи може да изглежда, че яйцеклетките се произвеждат и развиват нормално във фоликула, който след това се превръща в корпус лутеум (жълто тяло) и не успява преди това да отдели яйцеклетката. Яйцеклетката, следователно, буквално е „заклещена” вътре в неразрушения корпус лутеум - това се нарича LUF синдром или „синдром на лутеинизирания неспукан фоликул”.
4. Аномалии в лутеалната фаза: Лутеалната фаза е тази част от цикъла, която настъпва след освобождаването на яйцеклетката от яйчника. Тя може да бъде недостатъчна - това се нарича дефект на лутеалната фаза. Корпус лутеум (жълтото тяло) произвежда хормона прогестерон. Прогестеронът е отговорен за подготвянето на ендометриума за приемане на оплодената яйцеклетка. Няколко неща може да се объркат при производството на прогестерон: повишаването на отделянето му може да бъде прекалено бавно, нивото му може да е прекалено ниско или времето, през което се произвежда, да е прекалено кратко. Друга възможна причина е дефектен ендометриум, който не реагира добре на прогестерона. Дефект на лутеалната фаза може да се изследва чрез направена в подходящото време ендометриална биопсия или чрез следене на производството на прогестерон чрез вземането на кръв в различни дни от менструалния цикъл след овулация и измерването на нивото на прогестерон в съответните дни.
5. Имунологичен фактор: Имунната система може да реагира срещу сперматозоидите на мъжа и да ги убива, задържайки ги или карайки ги да се залепват един за друг. Жената също може да развие имунна реакция срещу обвивката на своите собствени яйцеклетки, което може да предотврати прикрепянето на сперматозоидите към тях.
6. Инфекции: Наблюдавано е, че някои инфекции могат да бъдат отговорни за някои случаи на неизяснен стерилитет. Например, микоплазма или хламидия могат да бъдат в количества, които не са достатъчни за да се проявят при едно клинично изследване, но въпреки това причиняват безплодие. Ето защо някои доктори прилагат емпирично лечение с антибиотици.
7. Невъзможност на сперматозоидите да проникнат в яйцеклетката: Някои мъже имат напълно нормално количество сперматозоиди, но тяхната сперма не може да оплоди яйцеклетката. Единственият начин да се постави такава диагноза е чрез IVF; ако спермата от донор успее да оплоди яйцеклетката, а спермата на съпруга не, тогава диагнозата се потвърждава.
8. Маточен фактор: Някои жени имат анормален ендометриум (лигавица на матката), който не позволява на ембриона да се имплантира. Това е трудно доловимо и често се пропуска. Може да се диагностицира чрез серия вагинални ултразвукови изследвания, за да се направи оценка на дебелината и структурата на ендометриума. При някои безплодни жени, ендометриумът остава постоянно тънък. Това може да се дължи на неадекватно кръвоснабдяване на матката или на недостатъчно естрогенни рецептори в ендометриалните клетки. Този проблем може да бъде много трудно лечим и лечението обикновено е емпирично (с ниски дози аспирин или високи дози естроген).
9. Психологически фактори: Изучаването на групи мъже и жени с репродуктивни проблеми доведе до противоречиви констатации относно значението на психологическите фактори като причина за безплодие. Емоционалните нарушения несъмнено изглежда, че имат някакво значение. Звучи правдоподобно, ако приемем, че целият хормонален цикъл със своите деликатни настройки се контролира от мозъка. Това е област, която се нуждае от допълнителни проучвания.
Дали не пропускаме нещо?
Направените изследвания трябва внимателно да се прегледат, за да сме сигурни, че диагнозата действително е „неизяснена” – и че нито едно изследване не е забравено или пропуснато. Понякога може да се наложи да се повторят някои изследвания. Така например, ако предишната лапароскопия е била правена с единичен разрез и е била представена за нормална, може да се наложи повторна лапароскопия с два разреза, за да се провери за ранна ендометриоза.
Как се лекува неизяснено безплодие ?
Запомнете, вие все още имате сравнително добри шансове да забременеете без чужда помощ и без да трябва да се лекувате изобщо! Ако не са открити никакви аномалии, шансовете ви да забременеете без никакво лечение през следващите 3 години са около 1 от 3. Предприемането на лечение помага да се повишат шансовете от зачеване – и също прави възможно да забременеете по-скоро.
Лечението на дефекти в лутеалната фаза е толкова спорно, колкото и самата диагноза. Може да бъде лекувано с използването на кломифен (clomiphene), който може да помогне като увеличи секрецията на FSH и така да подобри качеството на фоликула (и следователно, на корпус лутеум, който се развива от него). Директно лечение с прогестерон също може да помогне при дефекти в лутеалната фаза. Прогестерон може да се прилага като инжекции или като вагинални глобули.
Много пациенти се притесняват, че ако не можем да открием причините за тяхното безплодие, няма да сме способни да ги лекуваме. За щастие, това не е така – днес, технологията за лечение на безплодие далеч превъзхожда технологията за поставяне на диагноза! Във всички случаи, повечето двойки с репродуктивни проблеми не са наистина заинтересовани от намирането на причината за техния проблем – те са много по-заинтересовани от намирането на разрешение за техният проблем – да имат бебе!
Днес, с асистираните репродуктивни технологии, шансовете лечението да е успешно са много добри. Вътрематочната инсеминация със суперовулация е най-простият метод и той помага, защото повишава шансовете за среща на яйцеклетката и сперматозоида, но някои пациенти може също да се нуждаят от инвитро IVF илиr ZIFT (зиготен интрафалопиев трансфер). IVF може да бъде полезно, защото дава информация за способността на спермата да опложда, а също така позволява на доктора да извърши в лаборатория онова, което не може да се получи в спалнята (каквато и да е причината за това) ; при ZIFT, от друга страна, има по-висок процент на зачеване и е много полезно при тези пациенти, които имат нормални маточни тръби.
How to have a baby – Overcoming infertility
Dr Aniruddha Malpani, MD and Dr Anjali Malpani, MD
Malpani Infertility Clinic, Bombay, India
Превод: galya77