Публикувано на: 31.12.2008г.
Как става заразяването с токсоплазма?
Заразяване с токсоплазма става по един от следните начини:
1. Фекално-орален
2. Зоонозен (от животно на човек)
3. Конгенитален (от майка на дете през плацентата)
4. Други редки начини
1. Фекално-орален
Ядене на недобре термично обработено месо (особено свинско, агнешко и сърнешко).
Поглъщане на необработено контамнирано месо при работа със сурово месо и недобро измиване на ръцете след това (токсоплазмата не може да бъде абсорбирана през здрава, интактна кожа).
Ядене на храна, която е заразена чрез ножове, дъски за рязане и други прибори, които са били в контакт с опаразитено месо.
2. Зоонозен (от животно на човек)
Котките играят основна роля при предаването на паразита. Те се заразяват при ядене на мишки, птици, насекоми и други животни, заразени с токсоплазма. Паразитът се отделя чрез фекалиите в стадий на ооцист. Котките отделят милиони ооцисти в изпражнения си до 3 седмици след инфектиране и така замърсяват котешката тоалетна, както и водата и почвата, ако излизат извън къщата.
Хората могат да погълнат паразита в неговата ооцистна форма. Това може да стане при:
Почистване на контаминирана котешка тоалетна.
Докосване и поглъщане на нещо, което е било в контакт със заразени изпражнения.
Недобро измиване на ръцете след работа със замърсена почва.
Ядене на замърсени недобре измити, небелени, сурови плодове и зеленчуци.
3. Конгенитален (от майка на дете през плацентата)
Предаване от майката на бебето вътреутробно води до вродена, конгенитална токсоплазмоза. Бременната жена, която се е заразила за първи път по време на бременността с токсоплазма, може да няма никакви симптоми, но да предаде паразита на нероденото си дете.
4. Други редки начини
При трансплантация на органи от токсоплазма-позитивни донори или кръвопреливане, но този път за предаване е рядък. Лекари, лаборанти и други здравни работници, които работят с кръв и кръвни продукти, могат да се заразят чрез инокулация.
Какви са симптомите на токсоплазмоза?
Симптомите при инфекция варират.
Повечето хора, инфектирани с токсоплазма, нямат оплаквания.
Някои хора с токсоплазмоза развиват неспецифични, подобни на грип, симптоми – болки в мускулите или подуване на лимфните възли, в течение на месец и повече.
Тежката форма на токсоплазмоза поразява мозъка, очите и други органи и се развива при острата форма на токсоплазмена инфекция или възникнала в ранните стадии на развитието и реактивирана по-късно. Сериозните поражения са по-вероятно при хора с отслабена имунна система, макар че рядко дори и хора с нормална, здрава имунна система могат да страдат от очни поражения вследствие на токсоплазмоза.
Симптомите на очна локализация на токсоплазмената инфекция включват хориоретинит (възпаление на ретината и хороидеята), отслабено зрение, неясно виждане, болка в очните ябълки (особено при силна светлина), чувствителност към светлина (фотофобия), зачервяване на очите и понякога сълзене. Дали да се прилага лечение или не, очните лекари решават в зависимост от стадия на токсоплазмозата и локализацията и тежестта на очните поражения. Очните поражения могат да се реактивират след години и прогресивно да доведат до слепота.
Повечето новородени с вродена токсоплазмоза нямат симптоми при раждане, но могат да ги развият по-късно през живота си, като слепота и умствено изоставане. Малък процент от новородените имат сериозни очни или мозъчни поражения при раждане.
Как се проявява конгениталната токсоплазмоза?
Обикновено ако жената е била инфектирана преди бременността, бебето е защитено от нейния имунитет. Ако жената се зарази по време или малко преди бременността, тя може да предаде инфекцията на детето вътреутробно (конгенитална трансмисия). Пораженията върху плода са толкова по-тежки, колкото по рано в хода на бременността е инфектиран. Потенциални резултати са:
Аборт
Мъртвораждане
Раждане на дете с признаци на токсоплазмоза (напр. уголемена или малка глава). Класическата триада включва хориоретинит, интракраниални калцификати и хидроцефалия.
Кой е изложен на риск от тежка токсоплазмоза?
Хората, които са в най-рисковите групи за развитие на тежка форма на токсоплазмоза, са:
Новородени от майки, които са били инфектирани за първи път с токсоплазма по време на бременността
Хора с подтиснат имунитет, като заразени с ХИВ, по време на някои видове химиотерапия и получаващи имуносупресивни лекарства след органна трансплантация.
Какво да правя, ако съм в рисковите групи?
Ако планирате бременност, обърнете се към лекар, който да ви назначи тестове за Toxoplasma gondii. Ако тестът ви е положителен, това означава, че вече сте имала среща с паразита и е малко вероятно да заразите бебето си вътреутробно. Ако тестът ви е негативен, трябва да внимавате да не се заразите по време на бременността.
Някои специалисти препоръчват да се изчака 6 месеца след заразяване с токсоплазма и тогава да се планира бременност.
Ако вече сте бременна, дискутирайте с вашия лекар рисковете от токсоплазмоза и направете тестове.
Ако сте с подтисната имунна система, направете си тестове за Toxoplasma gondii и обсъдете с вашия лекар нуждата от лечение или от предпазване от заразяване.
Как се поставя диагнозата токсоплазмоза?
Диагнозата обикновено е серологична. Тестовете измерват IgG и така се преценява дали индивидът е бил в контакт с токсоплазма. Ако е необходимо да се установи времето на инфектиране, което е особено важно при бременни жени, се измерват нивата на IgM, а също така се прилагат и тестове за авидитет.
Може да се постави диагноа и чрез директно наблюдение на паразита чрез оцветяване в тъкнни проби, цереброспинална течност (ликвор) и други биопсични материи. Тези методики се използват по-рядко поради трудността да се получат тъканни проби.
Паразитите също така могат да бъдат изолирани от кръв и други телесни течности (напр. ликвор), но този процес е труден и времеемък.
Молекулни техники за детекция на паразитната ДНК в амниалната течност могат да се използват в случаите на възможна конгенитална инфекция.
Как се лекува токсоплазмозата?
Възможно е лечение с комбинация от антипротозойни препарати. Лекарството, дозата и показанията за лечение се определят от лекаря.
Как да се предпазя от токсоплазма?
Има няколко основни препоръчителни стъпки, които могат да намалят риска за инфекция с Toxoplasma gondii.
Гответе на подходяща температура. Можете да използвате специален термометър, за да измерите температурата на готвеното месо. Не опитвайте месото преди готвене.
Говеждо, агнешко и телешко месо трябва да се готвят при температура минимум 65°С.
Свинско, мляно и дивечово месо трябва да се готвят при температура минимум 70°С.
Птиче месо трябва да се готви при температура минимум 85°С.
Какво е токсоплазма?
Toxoplasma gondii е едноклетъчен паразит, който предизвиква заболяването токсоплазмоза. Паразитът е разпространен в целия свят, като добри условия за развитието му са топлия климат, високата влажност на въздуха и ниската надморска височина. В САЩ 22,5% от хората над 12 годишна възраст и 15% от жените в репродуктивна възраст (15 до 44 г.) са инфектирани с токсоплазма. В някои географски места до 95% от хората са заразени. Високият процент заразени във Франция се дължи на хранителните навици да се яде сурово и недобре термично обработено месо, докато за Централна Америка основни рискови фактори са многото улични котки и добрите климатични условия, които позволяват висока преживяемост на ооцистите.
Toxoplasma gondii е едноклетъчен паразит, който предизвиква заболяването токсоплазмоза. Паразитът е разпространен в целия свят, като добри условия за развитието му са топлия климат, високата влажност на въздуха и ниската надморска височина. В САЩ 22,5% от хората над 12 годишна възраст и 15% от жените в репродуктивна възраст (15 до 44 г.) са инфектирани с токсоплазма. В някои географски места до 95% от хората са заразени. Високият процент заразени във Франция се дължи на хранителните навици да се яде сурово и недобре термично обработено месо, докато за Централна Америка основни рискови фактори са многото улични котки и добрите климатични условия, които позволяват висока преживяемост на ооцистите.
Само малка част от заразените хора имат симптоми, защото имунната система на здравия човек обикновено не позволява на паразита да предизвика заболяване. Обаче бременните жени и хората с подтиснат имунитет трябва да внимават, защото за тях инфекцията с токсоплазма може да предизвика сериозни здравословни проблеми.
Как става заразяването с токсоплазма?
Заразяване с токсоплазма става по един от следните начини:
1. Фекално-орален
2. Зоонозен (от животно на човек)
3. Конгенитален (от майка на дете през плацентата)
4. Други редки начини
1. Фекално-орален
Ядене на недобре термично обработено месо (особено свинско, агнешко и сърнешко).
Поглъщане на необработено контамнирано месо при работа със сурово месо и недобро измиване на ръцете след това (токсоплазмата не може да бъде абсорбирана през здрава, интактна кожа).
Ядене на храна, която е заразена чрез ножове, дъски за рязане и други прибори, които са били в контакт с опаразитено месо.
2. Зоонозен (от животно на човек)
Котките играят основна роля при предаването на паразита. Те се заразяват при ядене на мишки, птици, насекоми и други животни, заразени с токсоплазма. Паразитът се отделя чрез фекалиите в стадий на ооцист. Котките отделят милиони ооцисти в изпражнения си до 3 седмици след инфектиране и така замърсяват котешката тоалетна, както и водата и почвата, ако излизат извън къщата.
Хората могат да погълнат паразита в неговата ооцистна форма. Това може да стане при:
Почистване на контаминирана котешка тоалетна.
Докосване и поглъщане на нещо, което е било в контакт със заразени изпражнения.
Недобро измиване на ръцете след работа със замърсена почва.
Ядене на замърсени недобре измити, небелени, сурови плодове и зеленчуци.
Пиене на вода, контаминирана с паразита.
3. Конгенитален (от майка на дете през плацентата)
Предаване от майката на бебето вътреутробно води до вродена, конгенитална токсоплазмоза. Бременната жена, която се е заразила за първи път по време на бременността с токсоплазма, може да няма никакви симптоми, но да предаде паразита на нероденото си дете.
4. Други редки начини
При трансплантация на органи от токсоплазма-позитивни донори или кръвопреливане, но този път за предаване е рядък. Лекари, лаборанти и други здравни работници, които работят с кръв и кръвни продукти, могат да се заразят чрез инокулация.
Какви са симптомите на токсоплазмоза?
Симптомите при инфекция варират.
Повечето хора, инфектирани с токсоплазма, нямат оплаквания.
Някои хора с токсоплазмоза развиват неспецифични, подобни на грип, симптоми – болки в мускулите или подуване на лимфните възли, в течение на месец и повече.
Тежката форма на токсоплазмоза поразява мозъка, очите и други органи и се развива при острата форма на токсоплазмена инфекция или възникнала в ранните стадии на развитието и реактивирана по-късно. Сериозните поражения са по-вероятно при хора с отслабена имунна система, макар че рядко дори и хора с нормална, здрава имунна система могат да страдат от очни поражения вследствие на токсоплазмоза.
Симптомите на очна локализация на токсоплазмената инфекция включват хориоретинит (възпаление на ретината и хороидеята), отслабено зрение, неясно виждане, болка в очните ябълки (особено при силна светлина), чувствителност към светлина (фотофобия), зачервяване на очите и понякога сълзене. Дали да се прилага лечение или не, очните лекари решават в зависимост от стадия на токсоплазмозата и локализацията и тежестта на очните поражения. Очните поражения могат да се реактивират след години и прогресивно да доведат до слепота.
Повечето новородени с вродена токсоплазмоза нямат симптоми при раждане, но могат да ги развият по-късно през живота си, като слепота и умствено изоставане. Малък процент от новородените имат сериозни очни или мозъчни поражения при раждане.
Как се проявява конгениталната токсоплазмоза?
Обикновено ако жената е била инфектирана преди бременността, бебето е защитено от нейния имунитет. Ако жената се зарази по време или малко преди бременността, тя може да предаде инфекцията на детето вътреутробно (конгенитална трансмисия). Пораженията върху плода са толкова по-тежки, колкото по рано в хода на бременността е инфектиран. Потенциални резултати са:
Аборт
Мъртвораждане
Раждане на дете с признаци на токсоплазмоза (напр. уголемена или малка глава). Класическата триада включва хориоретинит, интракраниални калцификати и хидроцефалия.
Раждане на дете, което няма симптоматика при раждането, но по-късно може да развие признаци на вродена инфекция, като зрителни проблеми, умствени затруднения и гърчове.
Кой е изложен на риск от тежка токсоплазмоза?
Хората, които са в най-рисковите групи за развитие на тежка форма на токсоплазмоза, са:
Новородени от майки, които са били инфектирани за първи път с токсоплазма по време на бременността
Хора с подтиснат имунитет, като заразени с ХИВ, по време на някои видове химиотерапия и получаващи имуносупресивни лекарства след органна трансплантация.
Какво да правя, ако съм в рисковите групи?
Ако планирате бременност, обърнете се към лекар, който да ви назначи тестове за Toxoplasma gondii. Ако тестът ви е положителен, това означава, че вече сте имала среща с паразита и е малко вероятно да заразите бебето си вътреутробно. Ако тестът ви е негативен, трябва да внимавате да не се заразите по време на бременността.
Някои специалисти препоръчват да се изчака 6 месеца след заразяване с токсоплазма и тогава да се планира бременност.
Ако вече сте бременна, дискутирайте с вашия лекар рисковете от токсоплазмоза и направете тестове.
Ако сте с подтисната имунна система, направете си тестове за Toxoplasma gondii и обсъдете с вашия лекар нуждата от лечение или от предпазване от заразяване.
Как се поставя диагнозата токсоплазмоза?
Диагнозата обикновено е серологична. Тестовете измерват IgG и така се преценява дали индивидът е бил в контакт с токсоплазма. Ако е необходимо да се установи времето на инфектиране, което е особено важно при бременни жени, се измерват нивата на IgM, а също така се прилагат и тестове за авидитет.
Може да се постави диагноа и чрез директно наблюдение на паразита чрез оцветяване в тъкнни проби, цереброспинална течност (ликвор) и други биопсични материи. Тези методики се използват по-рядко поради трудността да се получат тъканни проби.
Паразитите също така могат да бъдат изолирани от кръв и други телесни течности (напр. ликвор), но този процес е труден и времеемък.
Молекулни техники за детекция на паразитната ДНК в амниалната течност могат да се използват в случаите на възможна конгенитална инфекция.
Как се лекува токсоплазмозата?
Възможно е лечение с комбинация от антипротозойни препарати. Лекарството, дозата и показанията за лечение се определят от лекаря.
Как да се предпазя от токсоплазма?
Има няколко основни препоръчителни стъпки, които могат да намалят риска за инфекция с Toxoplasma gondii.
Гответе на подходяща температура. Можете да използвате специален термометър, за да измерите температурата на готвеното месо. Не опитвайте месото преди готвене.
Говеждо, агнешко и телешко месо трябва да се готвят при температура минимум 65°С.
Свинско, мляно и дивечово месо трябва да се готвят при температура минимум 70°С.
Птиче месо трябва да се готви при температура минимум 85°С.
Белети и мийте старателно плодовете и зеленчуците.
Мийте всички ножове, дъски за рязане, тенджери и всички други домакински съдове с топла вода и детергент след контакт със сурово месо и немити плодове и зеленчуци.
Замразявайте месото за няколко дни преди готвене, за на намалите значително рисковете от заразяване.
Носете ръкавици при работа в градината, по време на контакт с контаминирани вода и пясък и мийте ръцете си след това.
Ако имате домашна котка, не я пускайте навън, хранете я само с добре сготвена, суха или консервирана храна и не сменяйте котешката тоалетна, ако сте бременна.
По време на бременност не взимайте улична котка вкъщи и не галете уличните котки, а също така се консултирайте с ветеринарен лекар за рисковете вашата домашна котка да се зарази с токсоплазма.
Не пийте вода от непроверени източници.
Мийте всички ножове, дъски за рязане, тенджери и всички други домакински съдове с топла вода и детергент след контакт със сурово месо и немити плодове и зеленчуци.
Замразявайте месото за няколко дни преди готвене, за на намалите значително рисковете от заразяване.
Носете ръкавици при работа в градината, по време на контакт с контаминирани вода и пясък и мийте ръцете си след това.
Ако имате домашна котка, не я пускайте навън, хранете я само с добре сготвена, суха или консервирана храна и не сменяйте котешката тоалетна, ако сте бременна.
По време на бременност не взимайте улична котка вкъщи и не галете уличните котки, а също така се консултирайте с ветеринарен лекар за рисковете вашата домашна котка да се зарази с токсоплазма.
Не пийте вода от непроверени източници.
Материалът е любезно предоставен на Зачатие от 
Превод: д-р Мариела Даскалова