Скъпи приятели и съмишленици,
Сдружение „Зачатие” има удоволствието да съобщи, че организира конкурс за лична история, свързана с борбата ни със стерилитета под мотото “Сърце под моето сърце”. Могат да участват всички, които все още се борят да сбъднат своята мечта, независимо дали са членове на сдружението, в България или зад граница.

В журито ще има както представител на Сдружение Зачатие, така и репродуктивни специалисти.

Жури в състав:
Г-жа Керана Ангелова, писател - председател на журито
Д-р Сигридов, АГ - клиника Надежда (д-р Стаменов)
Д-р Лили Димитрова, АГ - клиника София (д-р Владимиров)
Ани Коцева, психолог - Медицински център Репродуктивно здраве (д-р Щерев)


Разкажете ни за Вашата мечта, опишете ни какви чувства ви връхлитат, докато се борите да затупти сърчице под вашето сърце, покажете на всички колко красота има в желанието да пребориш стерилитета и да създадеш дете...
Целта на конкурса е да се даде надежда и кураж на жени със сходни проблеми и да се разкрият емоционалните преживявания на жените, изправени пред това изпитание.

Участниците в конкурса могат да са анонимни и да се представят под псевдоним, като се изисква единствено e-mail за обратна връзка, който ще се ползва само за информиране на участника за резултатите от конкурса.
Историите могат да се изпращат на e-mail: [email protected].

Срокът за получаване на историите е до 25 май 2008 на e-mail: [email protected]

Обемът на текстовете трябва да бъде до две стандартни страници А4.

Резултатите ще бъдат обявени на сайта на сдружението www.zachatie.org  до 01 юни 2008.

Наградата за първо място е субсидиране за лечение на стерилитета в семейството. Размерът на финансовата помощ ще е 1500 лв. Те ще бъдат предоставени на победителя под формата на ваучър, който може да бъде изразходван в рамките на една календарна година.

Трите най-добри истории ще бъдат публикувани в сайта на сдружението и в избрани партньорски медии.

Конкурсът е част от ежегодната ни иницитива Ден на репродуктивното здраве. Празникът на Сдружение Зачатие ще се проведе за трета поредна година и е с амбицията да се превърне в традиционна среща между пациенти и утвърдени лекари в областта на стерилитета. Тази година домакин на събитието ще бъде Стара Загора на 14 юни. Форматът на инициативата е изключително удачен, защото предоставя едновременно възможност както за пациентите да получат безплатни консултации, така и за репродуктивните специалисти да представят пред аудитория най-новите си постижения.

Новото тази година е, че Сдружение Зачатие, освен конкурс за лична история, ще организира специално за членовете си томбола с награден фонд, предвиден за безвъзмездно финансово подпомагане на лечението на няколко семейства. Очаквайте скоро подробности за размера на субсидирането и документите за кандидатстване.

В тази тема може да задавате въпросите си относно конкурса.


Критерии за оценяване:
(максимум 10 точки)
- искреност и автентичност на историята - (оценката от 1 до 10)x3
- наличие на обществено значимо послание - (оценката от 1 до 10)x2
- стройно и логично изложение - оценката от 1 до 10
- наличие на остро сюжетни елементи - изненада, прелом, обрат и т.н. - оценката от 1 до 10
- правопис - оценката от 1 до 10

Ето и първите истории, дошли на мейла, които публикувам със съгласието на авторките. Нека служат за вдъхновение!
Благодаря, момичета!

---

МОЯТ СЪН
                                                                       
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

Киплинг


Иглата бавно се забиваше в кожата ми.
Бавно и протяжно.
Като онзи гнет, забиващ се в сърцето ми всяка сутрин . Спътника, с който посрещам дните си.

Ей, сега ще заспя от упойката!
Усмихвам се на болката. Какво пък толкова, вече не помня, колко игли се забиваха в мен до този момент. Посрещах всяка игла с усмивка. Усмивка, пълна с искряща вяра за извървяна стъпка, по дългия път до нероденото ни дете.

Мъжът ми, как ли се чувства сега навън ?  Сигурно, мери с крачки коридора, стиска юмруци и свежда поглед, за да не види никой избилата в очите му, мъжка сълза.
Сълза, голяма колкото капчицата, в която ще съберем нашата мечта. Онази кристална сфера, пълна с живот, любов, надежда и очакване. Очакване на Чудото.

Още само миг, един, единствен миг и ще заспя.
Трябва да намеря думи за молитва, сега !
Но ги няма.....
А толкова пъти ги редих, пред толкова олтари.....
Забрави ме Бог, или не ме чу?!
Не  чу, стенанието и воплите на разкъсаната ми душа, свита в празнотата на безчадието...
Не чу, или аз не стигнах до него?...

В главата ми звучи стих, на любима поетеса:
„ Грешна ли съм, Господи, кажи ми ?....”

Ето, започва се !
Потъвам в съня !
Очаквам го с трепет. Ще открадна минути покой. Минути на забрава. И тогава, няма да зная, коя съм, какво ми се случва и колко боли.
Боли, да обичаш, без да можеш да родиш живот от тази любов!...

Няма, дори да сънувам все същия сън, как ръцете ми полюшват бебето, тъй чакано, бленувано, обичано ...... нашето бебе.
А аз му пея, пея и го милвам ..... преди да се събудя!

Очите ми са вперени в луминисцентната лампа на тавана.
А наоколо летят пеперуди и белите престилки се превръщат в щъркели....
Навън е пролет и ухае на цветя.

Заспивам, за да се събудя в моя сън!

Чакаме те,  дете !
                         мама и татко



26 март 2008г                                                         Ефирче

---

Сърце под моето сърце!
   
/разказ с очаквано продължение на една почти бъдеща майка/
 
 
 СЪРЦЕТО!
   
 Колко ли поговорки има за него? 
 Май няма песен за любов, без да се пее за сърцето.
   
 „Обичам от цялото си Сърце!”
 Значи любовта идва от сърцето? 
   
 „От мъка ми се къса сърцето.”
  И мъката идва оттам...
 Това го знам.
 
 Отначало е любовта.
 Срещащ някого. 
 Усещаш, че една топлина извира от сърцето ти, когато си с него.
 Искаш тази топлина завинаги!
 И Той я иска!
 .....
 Живели заедно дълго и щастливо.

 Стоп!
 Нещо липсва в приказката.
 В сърцето си усещаш болка. Какво липсва? Знаеш много добре и се бориш! Всичко друго
вече няма значение.
 Вече не мечтаеш да живееш в прекрасна къща. Щом в нея няма детски смях. 
 Не искаш морето. Щом няма кого да учиш да плува.
 Не искаш почивката в планината, щом няма на кого да разкажеш легендата за Орфей.
 Защо си чел толкова много книги, като няма на кого да почетеш приказка за лека нощ?
 
 За пореден път...
 Вземат ти кръв.
 Чакаш пред лекарския кабинет.
 Обясняваш –„Опитваме от 3 години....” 
 И отново добри резултати.

 Какъв е проблема? Всички дребни препятствия по пътя са отстранени. Къде е истинския проблем?
   
 И изведнъж, нещо се случва! Боже, нима е възможно! Две чертички! 
 Какво усещаш със сърцето си? Толкова си чакала! И мислеше, че ще скачаш и викаш от радост. 
 Страх! Дали е в матката?
   
 „Ето, погледнете тази точица. В матката е. Но е рано за сърдечни пулсации. Елате след 10 дни.”
 Радост, сълзи, прегръдки. 
 „Видя ли, че дочакахме нашата точица?”
   
 „Кажи й, че тати я обича.”
   
 Но какво е това? Защо кървя? Какво става? 
 .....
   
  “Abortion completed”. Утре е Коледа. Всички са радостни. Твоето сърце плаче. Плаче от празнота. Огромна, абсолютна празнота! 
 „Поплачи си!”
   
 „Сигурно не сме достатъчно зрели. Нашето бъдещо бебе сега е звездичка и ни гледа отгоре.”
 Празнота. Сърцето ти се къса!
 ...
 Отново ти вземат кръв.
 Отново чакаш пред лекарския кабинет.
 После идва Надеждата. 
 „Този път ще стане”...
 Тест... „Нищо, поплачи си. Но да знаеш, че следващата инсеминация ще е успешна!”
 Защо ли пак чувстваш същата празнина в Сърцето?
 ....
 Отново е Коледа. След няколко дни е очакваната дата. На Теста. 
 След първото ин-витро!
 Сърцето ти ще изхвръкне. „Ох, не е ли излязъл вече резултатът? Нали казаха след 2 часа”.
 0.7! 
 Една буца в гърлото! И познатата празнота.
В сърцето.
 ....
 Това е знак! Започваш стимулация на Благовещение!
 Трябва да стане! 
 „Пиленце, ще видиш, че е за последно.”
   
 Наближава Великден.
 Той трябва да доносесе късмет!
 
 И ще изчезне болката в Сърцето!
 И влудяващата Му празнота.
 
 Щом чуя пулсациите на СЪРЦЕТО ПОД МОЕТО СЪРЦЕ.


26 март 2008г                                      Мальовица

     Кой го измисли т’ва патетично заглавие, моля, кажете, не на шега? Мила детска учителка ли беше или пенсионирана поетеса с уклон към физиологични метафори май? Как ние, останалите – каръци, пушачки, нещастници, лигли, „с неизяснен”, с недонаправени изследвания, с недоизпипани органи, с недотерапевтирани мозъци – как да си представим тази проста анатомия, на която се крепи света, а ние свят нямаме – имаме само надежда.
     Знам, че се побърках в последно време, знам, че е от поредното чакане. И пак няма да си пусна кръвен. Няма пък – напук – не че така ми е по-добре, но не бих искала да изглеждам още по-жалка в собствените си очи. Утре пак ще отида в клиниката. Там обикновено влизам отривисто и жизнерадостно изстрелвам: „Добър ден!”, при което 2-3 глави се вдигат, за да ме премерят от глава до пети, а останалите сигурно ми теглят нещо пожелателно наум за поздрава. В следващите няколко часа чакащите шпионски се изучават в натежалото от напрежение мълчание. Тази чакалня не е като другите, тук никой не зяпа клюкарски, тук погледите са строги и съсредоточени и сякаш мислено се питат: „Защо не приличаш по външност на мен, а си тук? На какъв принцип Господ ни избира?” Аз за себе си знам. Мен ме трансферира я на РД на мъжа ми, я на моя, а последният път беше на Великден. За да ми натрива носа – айде пак, наесен с песен, за да се науча, че те, хубавите работи, стават бавно и да ми напомни, че, видите ли, талантът е 1 %, трудът – 99 %. Ми, на – трудя се, колкото мога. Като моите идоли , Щъркелите, съм – те до 22 h-на работа, и аз с тях – да им правя компания. Може би белобрадият старец с черно чувство за хумор следващият път ще ми избере Международния ден на учените, за да ми го върне тъпкано за нелепите шеги, че е много вероятно да ни се роди гений. Момчето с иглата изглежда интелигентно и няма начин да не бодне сперматозоид със страшно ДНК, въпреки че, мъжо, те всичките са ти със супер ДНК.
     После, както си му е редът, пак ще отида да прося /банките вече ги карам на жребий/ и ще обясня лъчезарно: „Железен е договорът, страхотна заплата, турбо-важна позиция, без мен Компанията загива. Просто малко, така, не че е важно, не че е спешно, но за едно ин-витро става въпрос...” По време на разпита ще ми идва да кажа: „Виж, УНСС – graduate, парите са жизненоважни, знаеш, че и утре могат да ме уволнят, а лекарствата от Касата ми стигнаха само за първите 4 дни, помогни ми и иди да празнуваш 8-и декември!” Но няма да го направя, ще демонстрирам просперитет, респект, университет и правилен вискозитет.
     Сега съм вкъщи и чакам. Служебният ми е с изключен звук, не спира да просветва. Спомням си, че след последната ми лапароскопия, веднага щом излязох от упойка, първият човек, на когото се обадих, беше шефът ми, за да го успокоя, че скоро ще съм на работа. А когато го помолих за отпуск преди последната сага, ми обясни учтиво, че явно не са ме проучили добре, преди да ме вземат на тази висока позиция; че то с тези сериозни здравословни проблеми как го мисля занапред, а? И след половин час предложи да съберем по 50 кинта за подарък за бебето на родилата ни колежка - обеци с диамантчета, божке... На устата ми беше да кажа, че искам златен спекулум за моя доктор. Клоня към уволнение... М-да, ще търся болничен. Бюрократичното тяло на Щъркелите пък не давало болнични по време на стимулация!?! Добре, че беше милото ми, подкупно GP, което с терапевтичен тон ми обясни, че трябва да съм спокойна по време на процедурата и после с не толкова терапевтичен тон ми предложи да го почерпя в замяна на един бронхит от него. С две думи – скоро май ще загубя и единственото обяснение на неизречения от т.нар.  „технически сътруднички” в Отдел „Администриране” въпрос: ”Вие, какво, нещо, деца, няма ли...?” – „Ами, щото съм много амбициозна и правя кариера.” Дотогава ще съм си същата Търчи-Лъжи – с кредити и незавършени ремонти, и тайнствено отговаряща на служебния: „Къде ли? Ами тук, наблизо, до поликлиниката, нещо понастинах.” А аз тайно се ограмотявам гинекологично всъщност, но това е тайна.
     Вчера една новородила моя приятелка, с ученически прякор The Moron, (С кой акъл я поканих, че и започна „Часът на мама”, а аз – съответно – да се пържа в собствен сос) изтресе: „К’во е т’ва зигота?” Ми как, бе, пиле, к’во е? Ми тъй ли ги правите тия деца – от въздуха? Ми питай мен, питай и к’во е cumulus oophorus, и zona pellucida, и... На интересуващите се от химия мога да кажа, че ХЕС, освен бризантна взривна смес, е и  средство, разширяващо утеро-плацентарните кръвоносни съдове за венозно капелно вливане преди ЕТ, само че се пише HAS. Или пък спора около Интралипид-а и Имуновенин-а? Но да не забравяме икономистите. Рекламите ни набиват, че има верига офиси SDI – Лидери в застраховането, а аз, патката, ходих до Плевен, за да изследваме процента дефрагментация на сперматозоидите чрез теста SDI. Сега като видя офис с табела SDI, и все към него ме влече. И други работи мога да кажа, ама ще спра, че много ме тресе злобата – що да го ограмотявам момичето, то Господ си знае работата, а и учените още не са установили...
     От това, последното, се сетих за един случай. Преди няколко години, докато се разхождахме с мой познат по улиците на Лайден (тогава още не знаех за проблема си), го попитах: „Прави ли ти впечатление колко майки с близнаци и тризнаци се разхождат?” И той отвърна: „”Ъ, те тук ги правят ин-витро, щото холандците мислят само за пари и ги мързи да правят секс.” (Макар и изразявайки се с общонародния глагол за правене на секс.) Сега, по ирония на съдбата, при мен се получи обратното: „Мисля само за пари, щото правя ин-витро, ” и още по-трагичното продължение: „поради което не правя секс.” То и без това майка ми ни беше на гости за 2-3 дни. Не че имам нещо против жената, ама как пък тъй един път не попита: „Как става тая пункция?”, „Какво представлява трансферът?” Мисли си сигурно: Ау, тия страхотии ужасни, я да не шашкаме детенцето допълнително с травмиращи теми...” Да не говорим за оня вещер свекърва ми. При нея е още по-зле – за толкова години нищо не ме е попитала, което ме навежда на мисълта, че сигурно мисли, горката, че е заразно, да не ‘зема да й лепна тая зла болест, дето мори толкоз народ... Да, ама взех, че я лепнах на сина й – и милият ми мъж скоро се присъедини към по-слабия отбор – амортизация някаква на Джонитата показва спермограмата. Затова сега беше ICSI и оттук нататък тъй ще е май. Но, както казах, вярвам, че ръката на момчето ще избере късметлийското Джони.
      Не, днес май ще мина без: „Защо точно аз?” (Имаше такава книга, с подзаглавие „Изповед на една жена, болна от СПИН.) Истина е обаче, колкото и да ме е срам, че през всичкото време мислих: „Защо точно на мен?” Минаваха ми всякакви идиотски идеи, включително Аристотеловата теория за това как децата изкупуват греховете на родителите си и прочее психо-, зоо-, пара-, екстра-, пан-, фило-, онто-, транс- и хич даже не транс-, ами пошли битови терзания. До отговор не стигам. Но съм сигурна, че има причина - липсва ми смирение. Трябва ми смирение. Ужасно много ми трябва, а нямам сили никакви да го получа. Сега се измъчвам и лутам, без да мога да спра. Нямам сили да приема Божието решение. Бягам от него, живея от опит до опит. Когато го приема – тогава ще имам сърце под моето сърце.

Ванда

Сърце под моето сърце

Благодаря, Сдружение "Зачатие", че ви има.

Благодаря ви за моралната подкрепа, благодаря ви за всичко, което правите и ще правите за нас - хората с репродуктивни проблеми.

През месец ноември 2006 г. чрез вас бе организиран протест срещу спирането на програмата на НЗОК за лечение на безплодието при жената чрез поставяне на буркани с цвете във всеки, пред сградата на НЗОК. Към исканията от протеста бе и признаването на стерилитета като здравен проблем. До момента НЗОК не поема цялото ин витро (манипулациите са за сметка на пациентите), а само точно определени лекарства на стойност 1700 лв. ЕДНОКРАТНО за ограничен брой пациентки. Почти няма страна в Европа, в която да не се поема ин витро, при това изцяло заедно с процедурата. В старите европейски държави от 3 до 6 опита се поемат от здравните каси. В страните от нашия регион като: Полша, Словения и Гърция, опитите които се покриват от здравните каси са обикновено до 3, а в Германия - от 2 до 4. Без намесата на държавата и отговорните институции, проблемът стерилитет ще се задълбочава. Ние не трябва да допускаме социално-икономическото положение сега да бъде оправдание пред идните поколения за намаляване на българската нация.

Нека чрез вас с изключителната ви инициатива и чрез медийни изяви, нашата борба - борбата на хората с репродуктивни проблеми докосне сърцата и съзнанието на всички висшестоящи държавни управници и даде твърде значимо отражение, в отговор на което очакваме тяхното внимание под формата на загриженост и материална подкрепа.

Лично аз, вървейки по дългия и изпълнен с препятствия път на трудна борба, непрекъснато се сблъсквам с бюрократични пречки и ограничения. Едно от тези ограничения беше възрастта ми - 41 г. (която не ми позволи да кандидатствам по програмата на НЗОК за подпомагане дори само с лекарства за стимулациите, тъй като възрастовата граница по изискванията на НЗОК е 40 години). Но мисля, че вече това ограничение трябва да отпадне, тъй като са факт и реалност двете момиченца - близначки на 52 год. майка от София, родени след ин витро. Изискванията на Фондация "Ariston S" (национална кампания по проект "Нашите деца" с цел финансиране на двойки с репродуктивни проблеми) за възрастовата граница е 45 години.

Но всичко това не беше пречка, за да тръгнем по дългия и труден път на борбата за сбъдване на най-съкровената ни мечта. Ето и личната ни история:

С мъжа на живота ми сме заедно от 11 години. От 5-6 години се опитваме да имаме дете, но за съжаление без резултат. През месец март 2006г. по препоръка на гинеколога ми от гр. Шумен започнахме да си правим пълни изследвания, за да се установи причината за неуспеха. Хормони: полови и на щитовидната жлеза, хламидия, цитонамазка, цветна снимка за проходимост на тръбите, спермограма. Резултатите бяха: всичко в норма, проходими тръби, единствено при спермограмата - 0% подвижни сперматозоиди. С всички тези резултати отидохме в гр. Варна (най-близкия до гр.Шумен център за репродуктивно здраве). Без да ми разгледа изследванията, единствено само спермограмата, лекарят ни говореше за донорски яйцеклетки с въпроса: "Къде съм била до тази възраст 41 години и съм чакала?". В този момент като че ли спрях да дишам и светът престана да съществува около мен. Единствено чрез подкрепата и обичта на мъжа до мен успях да се изправя отново и твърдо решена продължих напред.

Отидохме в клиника - гр. София, където по препоръка на лекаря направихме нова спермограма. Диагнозата беше: Oligoasthenozoospermia, Teratozoospermia. Единствено възможен вариант за нас бе ИКСИ. Сърцето ми щеше да изхвръкне от радост, че и ние ще си имаме наше дете.Нито за миг дори не съм си и помисляла за неуспех. Бях твърдо убедена, че всичко ще бъде наред. И ето успехът дойде: в края на октомври 2007 г. имах потвърдена бременност и наблюдавана, която за съжаление се разви само до V-та, VI-та седмица. Дори не исках да повярвам, че наблюдавайки развитието на плодния сак нямаше промяна в размерите му, но кръвният тест потвърди това. За втори път светът около мен спря да съществува. По препоръка на лекаря от София направихме имунологични и генетични изследвания през декември 2007г., в резултат на които се установи: при мен (от имунолог. изследване) завишени релативни стойности на 16+56+NK клетъчната субпопулация и нормален женски кариотип 46,ХХ, а на съпруга ми (от генетичните изследвания) - наличие във всички клетки на балансирана Робертсонова транслокация между хромозоми 13 и 15, и допълнителен хетерохроматин на хромозома 1 - кариотип 45,XY,t(13;15)(p10;p10),1qh+. Това е едно от изключително редките генетични заболявания, което оказва роля единствено на репродуктивните способности. Транслокацията не може да бъде коригирана - тя остава за цял живот и се предава по наследство. В диагнозата от генетичните изследвания беше казано, че шансът ни за живо и здраво дете е 30% (и то само чрез ИКСИ), като подборът на мъжките клетки е на случаен принцип.

Затова и тук е мястото, ако мога да отправя призив и е възможно: генетични изследвания да се правят задължително преди започване на ин витро програма, понеже човек никога не знае с какво се ражда. И тъй като са скъпо-струващи, поне някаква част от тези изследвания да се поема от НЗОК. Също мисля, тук е мястото да подчертая загрижеността на държавата ни към пациенти с редки заболявания в паралел с Великобритания: Unique - група на пациенти с редки хромозомни аномалии.

Но най-важното за момента беше, че сме здрави, а не неизлечимо болни (рак и инсулт - причина за смъртта на родителите ми) и можем да продължим напред. Бях твърдо убедена да продължим борбата, въпреки крайния й резултат. Разбрах за предимплантационната диагностика и заедно с лекаря от София - това е лекар с голямо "Л" решихме през месец март 2008 г. да започнем второ ИКСИ като този път се използват донорски сперматозоиди (за да има сигурен резултат). Тъй като по думите на лекаря имах 6 много хубави яйцеклетки (след пункцията) решението ни беше: част от тях да бъдат оплодени с донорски сперматозоиди и другата част - с тези от съпруга ми. Ембрионите от съпруга ми ще преминат предимплантационна диагностика, за да се установи имат ли тази транслокация между 13-та и 15-та хромозома. В продължение на няколко часа с трепет очаквах лекарката-генетичка да ми съобщи дългоочакваната новина: имахме едно здраво ембрионче от съпруга ми и 3 донорски. 

Ето я, дългоочакваната победа дойде. Знаех, бях убедена че тестът ми ще бъде положителен. 29 март 2008 г. - рожденият ми ден и моят най-голям подарък: тестът наистина е положителен. Знаех, че сме победили. Почувствах най-после удовлетворение и радост от живота. Болката от стимулациите и умората от дългия път Шумен-София и обратно са били толкова незначителни в сравнение с огромното ми желание за наша рожба. Седмица, две след това трябваше заедно с лекаря да видим това мъничко същество - чудо на природата, но за съжаление и мое разочарование така и не се визуализира плоден сак, въпреки положителните ми тестове.

Още веднъж неуспехът беше на наша страна, но това няма да сломи силата в мен, израснала от болката и трудностите. Уверена съм, че съвсем скоро ще дойде денят в моя живот, в който под моето сърце ще затупти малкото сърчице на нашето дългоочаквано дете. Радвам се и се възхищавам на всички бременни жени, които виждам по улицата, пред лекарските кабинети, по целия свят. Прекланям се пред това велико чудо на природата - да бъдеш майка. Усмихвам се на малките, невинни дечица, които срещам, и в отговор получавам усмихнатите им погледи. Вярвам, че скоро и ние с любимия ми човек ще бъдем възнаградени с това изключително щастие: да чуем ритъма на малкото сърчице под моето сърце.

Личните ни истории са обединени от болката, която изгаря самотните ни сърца, от борбата с една обща цел - да създадем дете. От болката и трудностите израстваме по-силни и по-упорити.

И този конкурс е, за да се покаже силата, която ни окриля, топлината на огъня, който идва от сърцата ни, смисъла на живота, призванието да бъдеш майка.

Надеждата, мили жени никога не умира, тъй като в противен случай и ние не трябва да живеем, да имаме цели стремежи и мечти, които да осъществяваме. Необходима е толкова воля,толкова вяра и невероятна сила на разума и душата, за да се преборим със сълзите и мъката и продължим битката с надежда напред. Но това ще бъде нашата спечелена битка.

Никой не трябва да се отказва от мечтите си поради каквато и да е причина (дори и финансова). Защото борбата си заслужава победата - да почувстваш ритъма на новия живот: сърчице под твоето сърце.

 

Таня               

Скъпи, приятели!

Сдружение Зачатие благодари на всички участници в конкурса "Сърце под моето сърце" за изключително въздействащите, емоционални и прекрасно написани истории. Дълбоко в себе си се надяваме, че всички те ще имат продължение - красиво, истинско и изпълващо живота ви, като туптящо сърце под всяко ваше майчино сърце!

Приключи приемането на материали във връзка с конкурса. Всички получени творби за него са включени и публикувани на адрес: http://konkurs2008.zachatie.org и в този вид ще бъдат изпратени на уважаемото жури в състав:

- Г-жа Керана Ангелова, писател - председател на журито,
- д-р Сигридов, АГ - клиника "Надежда",
- д-р Лили Димитрова, Център са репродуктивна медицина и оплождане ин витро "София",
- Ани Коцева, психолог - Медицински център "Репродуктивно здраве".

Имената на победителите ще са ясни другата седмица и ще бъдат обявени на пресконференция на сдружението на 9 юни. УС на Сдружение Зачатие гласува следните парични награди:

1 място - 1500 лв
2 място - 800 лв
3 място - 500 лв
Фаворит на публиката - 500 лв

Освен парична награда, всички победители ще получат колие със сребърно сърце и грамота.

Победителите в конкурса ще бъдат наградени веднага след тържественото откриване на Деня на репродуктивното здраве в Стара Загора на 14 юни 2008 г. от 13:00 ч. Повече за предстоящото събитие можете да научите на адрес: http://drz2008.zachatie.org

За да дадем възможност на всички потребители на сайта и форума на Зачатие да са съпричастни към избора на най-вълнуваща, истинска и затрогваща история, ще бъде присъдена и награда на публиката. Така всички вие ще можете да дадете своя глас за фаворита си.

Моля гласувайте тук:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=28067
Срок за гласуване 8 юни 2008 г