Стъпки, включени при изкуственото оплождане
Вътрематочната инсеминация има по-голям успех от интравагиналната и интрацервикалната, защото се поставя сперма с добри качества близо до Фалопиевите тръби и ако се комбинира със стимулация на яйчниците, то тогава ще има повече от една яйцеклетка за оплождане.
Процедура при вътрематочната инсеминация
Процедурата при вътрематочната инсеминация включва директно поставяне на предварително обработена сперма във вътрешността на матката във време около овулацията (спонтанна или стимулирана).
Стимулация на яйчниците
Изкуственото оплождане може да се извърши или при обикновен цикъл или при стимулиран цикъл. Стимулацията на яйчниците включва даване на хапчета за плодовитост на жената като clomiphene на таблетки, ФСХ или hMG или отделно или в комбинация за стимулиране на яйчниците да произведат няколко фоликула. Има доказателства, че вътрематочната инсеминация със стимулация на яйчниците има по-голяма успеваемост отколкото без стимулация. Печалбата от нарастналия брой бремености и живи раждания постигната със стимулация на яйчниците трябва да бъде балансирана срещу нарастващата цена на хапчетата за стимулиране, цената на изследванията и потенциалните усложнения като многоплодна бременност или Синдром на хиперстимулираните яйчници.
Мониторинг на инсеминацията
Развитието на фоликулите и ендометриума се следи чрез кръвно изследване на хормоните и ултразвуково сканиране. Когато преобладаващият фоликул достигне 18 мм в диаметър и ендометриумът е добре развит, се прави hCG инжекция. Следенето на цикъла е основно за стимулираните цикли за да се види дали не се развиват прекален брой фоликули, което е индикация за възможен Синдром на стимулираните яйчници или многоплодна бременност (тройна или повече).
Време за инсеминацията
Прецизното определяне на времето за инсеминация е много важно, прави се или когато овулацията предстои или точно след като е настъпила. Съществуват няколко метода, които дават възможност за определяне на времето за инсеминация в един естествен цикъл. Те включват измерване на базалната температура (най-неточният метод), оценка на цервикалния секрет (неблагонадежден), определяне на нарастване на стойността на ЛХ хормона в урината или кръвта и ултразвуково сканиране.
Повечето клиники по безплодие определят времето за инсеминация в естествените цикли чрез ултразвуково сканиране и определяне на нарастване на ЛХ хормона, доколкото това са най-точните методи. Инсеминацията обикновено се извършва на 24 и 48 час след ЛХ нарастването. За стимулирани цикли инсеминацията обикновено се извършва около 40 часа след поставянето на hCG инжекцията.
Обработка и приготвяне на спермата
Съпругът дава проба семенна течност чрез мастурбация или се използва размразена сперма. В някои случаи като при обратна еякулация, спермата се събира от урината чрез центрофугиране. При вътрематочната инсеминация се използва само обработена сперма, защото чистата сперма може да причини някои контракции на матката, болки и понякога колапс. Целта на обработката на спермата е да се отдели спермата от семенната плазма, да се премахнат бактериите и други остатъци и химикали, които могат да причинят инфекция и дразнения и да се подобри капацитетът на спермата (това повишава способността на спермата да проникне и да оплоди яйцеклетката).
Спермата може да бъде екстрактирана от семенната плазма посредством набор от различни методи. 'Swim up' техниката и "density gradient" са най-широко използвани. 'Swim up' техниката отделя добре подвижните сперматозоиди като им позволява да "изплуват" в слой стерилна среда. След това те се центрофугират и ре-суспендират в чиста стерилна среда. "Density gradient" отделя нормалните живи сперматозоиди от семенната плазма и други клетки и остатъци чрез центрофугиране върху слой от флуид съдържащи частици, които действат като филтър. Нормалната сперма се концентрира на дъното на слоя и може да бъде махната и "отмита" чрез центрофугиране и ре-суспендиране в чиста среда.
Инсеминация
Тази процедура е проста и отнема около 5-10 минути, обикновено и неболезнена. Тя включва поставяне на разширител във влагалището за да се визуализира маточната шийка. След това шийката се почиства. Обработената сперма се инжектира в матката използвайки пластмасов катетър. След инсеминацията, пациентът може да си почине за известно време. Сексуалните контакти могат да продължат нормално по време на цикъла.
Тест за бременност
Около две седмици след инсеминацията може да се направи тест за бременност. В случаите, в които е положителен, се планира ултразвуково сканиране 3-4 седмици по-късно за да се провери броя, местоположението и жизнеспособността на плода.
Успеваемост на вътрематочната, интрафалопиевата и интраперитонеумната инсеминации.
Успеваемостта при тези методи варира значително между клиниките за безплодие и в самите клиники между различните двойки. Успеваемостта е от порядъка на 5-30% и зависи от много фактори, включващи:
• Причина за безплодието – причината за безплодието е решаваща за успеха на всяко лечение.
• Ендометриоза – жени с тежка ендометриоза или мъже с проблеми в спермата не са подходящи за вътрематочна инсеминация, заради ниската успеваемост.
• Стерилитет при мъжа – докладвано е, че при факторът мъжки стерилитет, нестимулирана вътрематочна инсеминация увеличава вероятността за бременност два пъти, докато стимулираната вътрематочна инсеминация увеличава шанса за бременност пет пъти. Мъже с тежки проблеми в спермата не са подходящи за вътрематочна инсеминация, заради ниския процент на успеваемост.
• Неизяснен стерилитет – при него нестимулираната вътрематочна инсеминация увеличава вероятността за бременност три пъти, докато стимулираната увеличава вероятността пет пъти.
• Стерилитет при жената – жени със здрави Фалопиеви тръби, които овулират редовно имат по-голям шанс да забременеят отколкото жени със проблеми в тръбите и с нередовна овулация.
• Възраст при жените – по-младите жени имат по-голям шанс да забременеят.
• Продължителност на стерилитета – вероятността за зачеване спада с продължителността на периода на стерилитет.
• Производство на сперма – качеството и количеството на спермата, степента на подвижност, процентите на нормалните сперматозоиди и броят им, е най–важният фактор. Това може да се определи с анализ на спермата.
Възможни усложнения при лечението
Неуспех в лечението е най-широкоразпространеното усложнение. Все пак, усложнението, което най-много касае двойката е възможността да се използва грешна семенна проба. Друго възможно усложнение на изкуственото оплождане е инфекция, Синдром на хиперстимулираните яйчници и многоплодна бременност. Много стерилни двойки гледат на многоплодната бременност като на желана и не съзнават риска за майката и нейните бебета.
Превод: tedy
източник:www.ivf-infertility.com