Ин витро процедурата: Бебе в епруветка
IVF (ин витро) означава фертилизация (оплождане) извън човешкото тяло в “епруветка”. От раждането на Луиза Браун, първото “бебе в епруветка” през 1978 г., по метода ин витро в света са родени над 1 000 000 бебета. Честотата на успешните бременности и раждания бе значително повишена през последните няколко години, което доведе до стабилно увеличване броя на IVF циклите провеждани в световен мащаб.
На кого се препоръчва Ин витро?
Съществуват няколко групи двойки, при които се препоръчва фертилизация по метода ин витро:
* Жени с блокирани, повредени фалопиеви тръби, тръби не подлежащи на операция или отстранени по време на ектопична ( извънматочна) бременност.
* Жени с ендометриоза.
* Жени с проблеми в цервикалната слуз.
* Мъже със стерилитет.
* Мъже или жени с имунологично обусловен стерилитет.
* Двойки с неизяснен произход на стерилитет.
Стантартен Ин Витро (IVF) метод
Раждането на Луиза Браун, първото дете родено чрез ин витро фертилизация (IVF) през 1978 г., е важен крайъгълен камък в преодоляването на стерилитета. Първоначално ин витро (IVF) бе прилагано при двойки с повредени или отстранени фалопиеви тръби при жената, но с увеличаването на успешните IVF цикли започна да се прилага при пациенти с най-различни причини за стерилитет.
В ранните години на ин витро нормалният цикъл включваше трансфер на един ембрион. Както и да е, с течение на времето естественият цикъл IVF бе напълно изоставен в полза на стимулираните цикли (суперовулация – с използването на стимулиращи препарати), с което да се повиши успеваемостта чрез трансфер на повече от един ембрион.
Драматичен е напредъка на науката и медицината в развитието на метода ин витро през последните 25 години. В частност използването на интрацитоплазмената спермална инжекция (ICSI).
Ин витро (IVF) процедурата
Какво включва процедурата ин витро (IVF)?
Конвенционалната или стандартна ин витро (IVF) прецедура включва администрацията при приемането на стимулиращите лекарства и индукция на овулацията, мониторинг на цикъла, събиране на яйцеклетки чрез пункция на фоликули, смесване на яйцеклетките и сперматозоидите в лабораторни условия, оплождане и ранен растеж на ембриона. Ембрионите се оставят да пораснат и най-подходящите 2-3 от тях се прехвърлят (трансферират) в матката. Някои от останалите могат да бъдат замразени за бъдещ трансфер. Във Великобритания се прави трансфер на максимум 3 ембриона.
Първоначалните показания за ин витро (IVF) бяха само нарушения в тръбите, но сега процедурата се използва за решаването на голям брой проблеми като неизяснени причини за стерилитет, ендометриоза, мъжки фактор при безплодие, неуспех при опити за забременяване след 12 цикъла на успешна индукция на овулацията, неуспех след 6 цикъла на интраутеринна инсеминация (IUI) и др.
източник: www.ivf-infertility.com
следва .......