Публикувано на: 05.02.2013г.
Понеже аз съм много нетърпелива /мъж ми твърди, че съм седмак колкото и майка ми да го обеждава, че ме е преносила / още на 1 юли хукнахме към Пловдив на контролна спермограма. Д-р Даскалова /Мели/ след като удари едно броене /извинявай Мели ама все се сещам как те питаха как броиш плувците та..1,2,3,..1 милн. / каза, че това за нея е по-добрата спермограма въпреки, че бяхме извън всякакви норми.
м. октомври 2005г. - бягаме пак за контролна спермограма при Мели. И чувам така вълшебните думи..."За мен има шанс от естествено забременяване" при което аз решавам, че трябва да стане веднага.Малко по-късно същия месец минавам на цветна снимка при д-р Даскалов, която за мен беше удоволствие имайки предвид условията в клиниката и усмихнатия доктор. Резултата от снимката - двустранно отпушени тръби.
м. декември 2005г. - положителен резултат на теста за бременност...но уви след десет дена обилен цикъл. Аз рухнах...мъж ми също.
м. януари 2006г. - зъкесняваше ми два дена и започнаха леко да ме болят гърдите и аз се ядосах защото след като започнат да ме болят ми идва след 10 дена и реших, че пак ще имам дълъг цикъл. Мислех да си купя тест...но мъж ми каза "само даваш излишни пари" Но аз нали съм като теле пред майка си...на връщане от работа си купих тест Унимарк - някакви лентички и реших да се тествам. Беше с вечерна урина...след секунди се появи втората черта...изпадна в паника. Прижълтя ми пред очите и въобще мислех, че халюцинирам. Бягам при мъжо а той отсече..."има второ черта но аз на тестове не вярвам вече". Звъня в 20 часа на Мели и едва ревяща и казвам" имам две черти...а сега какво да правя?" Каза ми да пия утрогестан, аспирин и фолиева. Винаги съм си мислела, че най-трудното е да видиш двете черти на теста. Повярвайте ми...сега ми се струва по-лесно. Паниката от това, че съм бременна и от това да минат 9-те месеца благополучно е по-голяма.
м. февруари /6 число/ отиваме на доктор. Ще запомня деня, че беше отвратително студено и снега беше до колене. Щом сложи вагиналния апарат и докторката каза "Честито бременна си"...при което моят мъж импулсивно каза "Докторке ще те черпя".
Така започна моята /нашата/ бременност. Имах и перипети..нямаше как. Април месец лежах 17 дена в Патологията с кървене....после почти през цялото време лежанка но септември месец когато влезнах в деветия месец.
Имах насрочено секцио за 21.09...8,30 часа но моят хубусник реши да излиза по-рано и се пробвах нормално раждане и го родих за един час...с болките със всичко. В 5,55 изплака моят /нашия/ Слави и аз за миг забравих вече е имало болка. От емоции не заспах през деня въобще въпреки, че от притеснения за секциото не бях спала две вечери. Емоцията е страхотна..преживяването също.
Желая на всички момичета от този форум скоро да обсъждат не поредната спермограма или цветна снимка а нааканите памперси на своите бебчета
Най ме беше яд, че нямаше да мога да изненадам мъж ми..винаги съм си мечтала да му се обадя и да му кажа " Честито татенце" а сега като ме знаеше в колко ще раждам ме хващаше яд...но го изненадах този път. Като му звънах в 06,00часа..той си помислил, че му се обаждам да ме успокои за секциото и започна с думите "Няма страшно..всичко ще е наред"...а аз крещя от другата страна " Честито мише..стана тати..родих нашата мишанка". При което мълчание...и започва да заеква от другата страна...ама как..кога. Затворихме и след малко ми звъни " Мише аз забравих да те питам...ти как си".
Та така...родих Слави жизнено и здраво дете 3,600кг...52см...12 дена преди термина. Да ми е жив и здрав мишока.
Обичам ви и благодаря.
Публикувана 2006 г.
В недалечната 2004г. се взехме с моя мъж. Естесвено веднага започнахме да работим по въпроса с увеличаване на родата. Минаха няколко месеца но резултата беше все една черта Започнах да чета из нета и тама попаднах тук във форум "Зачатие". Решихме да направим спермограма и понеже знаех вече, че в наше село няма доктори занимаващи се със стерилитет отидохме в Пловдив.
април 2005г. - първо посещение в клиника "Торакс" и първа спермограма при Мели. Резултата - астенотератозооспермия и препоръка от д-р Даскалова за прегред с уролог и да се направят хормони на мъжа ми. Веднага пожелахме преглед с Уролог и след поволин час той вече преглеждаше мъжа ми. От него си добавихме още една диагноза - варикоцеле в ляво. Мъжът ми леко уплашен и стреснат но тук ме заляха мен нови сили и започнах да го успокоявам, че двамата заедно ще успеем. Важното за мен беше, че открихме проблема. Бяха му изписани доста витамини и антиоксиданти, които той веднага започна да пие. Както се шегуваше той - по-зле бил от бабите по селата..те пиели по една шепа само а той по две.
м.май 2005г. - операцията на мъжа ми от варикоцеле. Възстанови се за три дена във ВМИ Стара Загора...там беше опериран от д-р Цировски. Прибрах си го у нас и след като се възстанови напълно си тръгна на работа. През цялото време не спираше да пие витамините и антиоксидантите.
м.май 2005г. - операцията на мъжа ми от варикоцеле. Възстанови се за три дена във ВМИ Стара Загора...там беше опериран от д-р Цировски. Прибрах си го у нас и след като се възстанови напълно си тръгна на работа. През цялото време не спираше да пие витамините и антиоксидантите.
Понеже аз съм много нетърпелива /мъж ми твърди, че съм седмак колкото и майка ми да го обеждава, че ме е преносила / още на 1 юли хукнахме към Пловдив на контролна спермограма. Д-р Даскалова /Мели/ след като удари едно броене /извинявай Мели ама все се сещам как те питаха как броиш плувците та..1,2,3,..1 милн. / каза, че това за нея е по-добрата спермограма въпреки, че бяхме извън всякакви норми.
м. октомври 2005г. - бягаме пак за контролна спермограма при Мели. И чувам така вълшебните думи..."За мен има шанс от естествено забременяване" при което аз решавам, че трябва да стане веднага.Малко по-късно същия месец минавам на цветна снимка при д-р Даскалов, която за мен беше удоволствие имайки предвид условията в клиниката и усмихнатия доктор. Резултата от снимката - двустранно отпушени тръби.
м. декември 2005г. - положителен резултат на теста за бременност...но уви след десет дена обилен цикъл. Аз рухнах...мъж ми също.
м. януари 2006г. - зъкесняваше ми два дена и започнаха леко да ме болят гърдите и аз се ядосах защото след като започнат да ме болят ми идва след 10 дена и реших, че пак ще имам дълъг цикъл. Мислех да си купя тест...но мъж ми каза "само даваш излишни пари" Но аз нали съм като теле пред майка си...на връщане от работа си купих тест Унимарк - някакви лентички и реших да се тествам. Беше с вечерна урина...след секунди се появи втората черта...изпадна в паника. Прижълтя ми пред очите и въобще мислех, че халюцинирам. Бягам при мъжо а той отсече..."има второ черта но аз на тестове не вярвам вече". Звъня в 20 часа на Мели и едва ревяща и казвам" имам две черти...а сега какво да правя?" Каза ми да пия утрогестан, аспирин и фолиева. Винаги съм си мислела, че най-трудното е да видиш двете черти на теста. Повярвайте ми...сега ми се струва по-лесно. Паниката от това, че съм бременна и от това да минат 9-те месеца благополучно е по-голяма.
м. февруари /6 число/ отиваме на доктор. Ще запомня деня, че беше отвратително студено и снега беше до колене. Щом сложи вагиналния апарат и докторката каза "Честито бременна си"...при което моят мъж импулсивно каза "Докторке ще те черпя".
Така започна моята /нашата/ бременност. Имах и перипети..нямаше как. Април месец лежах 17 дена в Патологията с кървене....после почти през цялото време лежанка но септември месец когато влезнах в деветия месец.
Имах насрочено секцио за 21.09...8,30 часа но моят хубусник реши да излиза по-рано и се пробвах нормално раждане и го родих за един час...с болките със всичко. В 5,55 изплака моят /нашия/ Слави и аз за миг забравих вече е имало болка. От емоции не заспах през деня въобще въпреки, че от притеснения за секциото не бях спала две вечери. Емоцията е страхотна..преживяването също.
Желая на всички момичета от този форум скоро да обсъждат не поредната спермограма или цветна снимка а нааканите памперси на своите бебчета
Най ме беше яд, че нямаше да мога да изненадам мъж ми..винаги съм си мечтала да му се обадя и да му кажа " Честито татенце" а сега като ме знаеше в колко ще раждам ме хващаше яд...но го изненадах този път. Като му звънах в 06,00часа..той си помислил, че му се обаждам да ме успокои за секциото и започна с думите "Няма страшно..всичко ще е наред"...а аз крещя от другата страна " Честито мише..стана тати..родих нашата мишанка". При което мълчание...и започва да заеква от другата страна...ама как..кога. Затворихме и след малко ми звъни " Мише аз забравих да те питам...ти как си".
Та така...родих Слави жизнено и здраво дете 3,600кг...52см...12 дена преди термина. Да ми е жив и здрав мишока.
Обичам ви и благодаря.
Публикувана 2006 г.