Публикувано на: 05.02.2013г.
Със съпруга ми се запознахме през далечната 1993 г. След 2 седмици вече живеехме заедно, в края на първия месец вече бях бременна. Пиех хапчета тогава и сега мога да кажа, че сме се пазели. Но истината е, че ми се случвало да пропусна.
Три дни преди датата направих спонтанен. Почуствах облекчение, че не се наложи аз да решавам. И тъга, по-скоро носталгия по едно бъдеще, което не се състоя.
След този случай започнах стриктно да си пия хапчетата.
До 1999 г., когато със същия мъж решихме да си направим детенце. Към края на годината бях бременна. За 11 г.с., отново спонтанен аборт.
Опитвах се да не мисля за съдбата...
След като подновихме опитите, забременях към края на 2000 г. Бях в 7 г.с. когато претърпяхме тежка катастрофа. Не загубих бебето, но в последствие се наложи аборт по медицински показания, заради антибиотиците и силните успокоителни, които трябваше да взимам. Дали е било правилно или не, опитвах се да не мисля за това в следващите години. И без това не можех да върна времето назад.
След като се възстановихме, продължихме да правим опити. Надявахме се, че лошите работи, дето е трябвало да ни се случват, вече са се случили.
Да, ама не.
Случи се това, което въобще не очаквах- не можех да забременея. Минаха година, две, все си казвах-другия месец ще успеем.
В началото на 2003 г. ми писна и тръгнах по доктори. Всичките до един препоръчани ми от познати, на които бяха помогнали. Резултатът беше, че всичко ми е наред (хормони, овулация, цветна снимка) и няма начин да не стане. Но не ставаше.
Началото на 2005 г. се сдобих с интернет в къщи и първото нещо, което написах на търсачка беше “стерилитет”. Попаднах в Дир-а, после в Зачатие. Сега си давам сметка, че това е бил най-късметлийския ден в живота ми. Защото, ако го нямаше Зачатие днес нямаше да имам син. Убедена съм в това.
Четях почти денонощно. Трябваше ми клиника по стерилитет, това беше ясно.
И така, на 7.03.2005 г. се озовах в клиниката на Щерев. След обичайните хормони, хидротубация и спермограма, направихме първата инсеминация. Нямаше какво да чакаме бях вече на 34. След първата последваха още 5 - все неуспешни. След 4-тата имах + кръвен тест, но след няколко дни ми дойде, така и не дочаках ехографа. Никакви допълнителни изследвания не ми направиха, но аз продължавах да чета и започнах да питам- не се ли налагат имунологични, генетични, изследвания на щитовидната. Нямало нужда, нямало данни при мен за имунологичен стерилитет, нито за проблем с щитовидната. И аз понеже съм тъпа, а и не съм учила за лекар все пак, не настоявах повече.
Та решихме да правим лапароскопия, да не би да имам ендометриоза. Направихме я април 2006 г.- никакъв проблем. Всичките ми репродуктивни органи бяха като нови. Започнах да настоявам за ин витро на естествен цикъл, за да се види качеството на ембрионите. От клиниката искаха да правим стимулирано. Накрая направихме стимулация с половин хапче Серпафар на ден. Резултатът- 2 фоликула-2 яйцеклетки-2 отлични ембриона-няма имплантация.
Отново попитах за имунологични-нямало нужда.
Отидох и си ги направих сама- високи НК-клетки. После пуснах генетични- вродена тромбофилия. Занесох изследванията в клиниката, най-после обърнаха внимание на исканията ми. Изследвахме антиовариални антитела- имах си и от тях, както и антифосфолипидни. И за десерт- Хашимото.
Та както бях безпроблемна, така се сдобих с всички екстри. Но поне знаех с какво се боря.
Бях си позагубила доверието в клиниката, но реших да правя стимулирано ИКСИ при тях, защото времето си течеше и не исках да почвам отначало някъде другаде.
Стимулацията беше пълна катастрофа, наложи се да я прекратим, не реагирах въобще. И за капак, в левия яйчник се появи киста. Савова, с орловия си поглед, само като я видя, отсече-ендометриозна. Тя е факир на ехографа, та бях сигурна че е права.Кистата беше малка, направиха пункция. Наистина беше ендометриозна.
Реших да си почина 2-3 месеца и да реша какво да правя.
По навик обаче, продължих да пускам всеки месец ЛХ, ФСХ, естрадиол. И дойде големият удар. До този момент хормоните ми винаги бяха идеални. Октомври 2006 – ФСХ -24, ноем.-ФСХ- 22, дек.- ФСХ-20. Изследвах инхибин-55, антимюлеров хормон- 1,1 (колкото да не е без хич). Бях приела всички диагнози спокойно, защото за тях поне има терапия, но изчерпан яйчников резерв ми дойде в повече.
Въобще не се върнах при Щеревите- нямах време за губене.
Записах си час при д-р Владимиров – април 2007 г. Той беше категоричен- или ИКСИ със силна стимулация, или донорска яйцеклетка. Попитах за ИКСИ на спонтанен цикъл. Не беше много съгласен, но каза че можем да го коментираме.
Докато стигна до нас, вече бях решила да правя ИКСИ с донорска яйцеклетка (тогава още не знаех колко се чака). Финансово щеше да излезе колкото силна стимулация, каквото аз не исках да правя по ред причини. А и казват, че успеваемостта с донорска яйцеклетка е по-голяма. Не ме интересуваше, че детето няма да е биологично мое. Щеше да е от съпруга ми, щях да го нося 9 месеца, да го родя и да го обичам. Животът е просто нещо всъщност, освен ако ние не решим да го усложняваме.
Владимиров можеше да ме поеме чак септември 2007 г.,затова реших да използвам времето и да чуя още едно мнение. Записах си час при Персенска за 1.06.2007 г. Слънчев ден, хубав празник и среща с най-страхотната жена.
Юни месец направихме първо ИКСИ на естествен цикъл, юли-второ. Хубави ембриони се получаваха, но нямаше имплантация. Но аз отново имах надежда.
Август месец клиниката почиваше, септември започнахме ИКСИ с лека стимулация. Получиха се 3 фоликула-3 яйцеклетки, от тях 3 ембриона. Двата отлични, единия не много читав, върнаха ги и трите. На 19 ден от трансфера ЧХГ-то беше 3182. Тия цифри ще ги помня цял живот. На другия ден видях нещото на ехографа. Персенска беше по-щастлива от мен. Мен за първи път в живота ми беше обзела паника. Не знаех какво правя, не чувах какво ми говорят, бях като вцепенена.
Последваха 9 месеца, в които броях всеки ден, не смеех да се зарадвам, да кроя планове. Бях на терапия в фраксипарин, аспирин и вливания на имуновенин. Въпреки страховете ми обаче, бременността ми беше лека и безпроблемна.
На 9.06.2008 г. се роди нашият Каруми - най-прекрасното създание на този свят, най-чаканото и най-обичаното. Като всички дечица в този форум.
И тук идва ред на благодарностите.
Благодаря на д-р Персенска! Всъщност няма думи на този свят, с който да изразя благодарността си към нея. Винаги ще ви нося в сърцето си, докторке! Бог да ви пази!
Благодаря на д-р Марков и д-р Сигридов за перфектното следене на бременността ми и за това, че ми даваха кураж! Защото имаше дни, в които не можех да си поема дъх от страх!
Благодаря на д-р Тодорова за професионализма и огромното сърце!
Благодаря на проф. Кременски, за това че ми помогна да взема едно много трудно решение и за всеотдайността, с която помага на толкова много жени!
Благодаря на д-р Гергов от Тина Киркова, при който ходех на ЖК за внимателното отношение и за страхотното секцио, което направи!
Благодаря на имунолозите в клиника Малинов!
Благодаря на ембриолозите в клиника Надежда, които ми направиха толкова хубаво момченце!:) Надявам се, че като му дойде времето ще се справят толкова добре и с правенето на едно момиченце!:)
Благодаря на д-р Стаменов и на целия страхотен екип на клиниката, за това че сбъдват мечти!.
Благодаря на съпруга си, че беше до мен през всичките тези години. Благодаря му за любовта, силата и вярата. Благодаря му, че не престана да ме обича, че не ме предаде и беше най-добрия ми приятел! А сега е най-грижовния баща!
Благодаря на Люба за приятелството и за това, че въпреки хилядите километри, които ни делят, винаги беше до мен! Знам, че ще се случи и твоето чудо, приятелко!
Благодаря на всички момичета, с които се запознах тук и които със своята съпричастност направиха дните и нощите ми по-малко тъжни!
Благодаря на създателите на Зачатие за огромния труд, всеотдайността и човечността им!
Благодаря на Бог, че ми даде сили да се боря и ни дари с нашето прекрасно момченце!
Мили момичета, най-голямото ми желание е всяка от вас да се сдобие с детенце и сълзите да останат зад гърба ви!
Публикувана 2008 г.
Много исках да пиша тук още докато бях бременна, но не ми достигна кураж, а може и суеверието да е било в повече.
Със съпруга ми се запознахме през далечната 1993 г. След 2 седмици вече живеехме заедно, в края на първия месец вече бях бременна. Пиех хапчета тогава и сега мога да кажа, че сме се пазели. Но истината е, че ми се случвало да пропусна.
Не изпаднах в паника, аз по принцип трудно се паникьосвам. Седнах и започнах да мисля какво да правя. Записах си и час за аборт, за да не взема да изпусна сроковете, в случай че реша да направя такъв.Мъжът ми каза аз да решавам, той щял да приеме всеки вариант. Сега си признавам, че нещата отиваха към аборт по желание (лековато звучи, все едно си поръчваш сладолед в сладкарница).
Три дни преди датата направих спонтанен. Почуствах облекчение, че не се наложи аз да решавам. И тъга, по-скоро носталгия по едно бъдеще, което не се състоя.
След този случай започнах стриктно да си пия хапчетата.
До 1999 г., когато със същия мъж решихме да си направим детенце. Към края на годината бях бременна. За 11 г.с., отново спонтанен аборт.
Опитвах се да не мисля за съдбата...
След като подновихме опитите, забременях към края на 2000 г. Бях в 7 г.с. когато претърпяхме тежка катастрофа. Не загубих бебето, но в последствие се наложи аборт по медицински показания, заради антибиотиците и силните успокоителни, които трябваше да взимам. Дали е било правилно или не, опитвах се да не мисля за това в следващите години. И без това не можех да върна времето назад.
След като се възстановихме, продължихме да правим опити. Надявахме се, че лошите работи, дето е трябвало да ни се случват, вече са се случили.
Да, ама не.
Случи се това, което въобще не очаквах- не можех да забременея. Минаха година, две, все си казвах-другия месец ще успеем.
В началото на 2003 г. ми писна и тръгнах по доктори. Всичките до един препоръчани ми от познати, на които бяха помогнали. Резултатът беше, че всичко ми е наред (хормони, овулация, цветна снимка) и няма начин да не стане. Но не ставаше.
Началото на 2005 г. се сдобих с интернет в къщи и първото нещо, което написах на търсачка беше “стерилитет”. Попаднах в Дир-а, после в Зачатие. Сега си давам сметка, че това е бил най-късметлийския ден в живота ми. Защото, ако го нямаше Зачатие днес нямаше да имам син. Убедена съм в това.
Четях почти денонощно. Трябваше ми клиника по стерилитет, това беше ясно.
И така, на 7.03.2005 г. се озовах в клиниката на Щерев. След обичайните хормони, хидротубация и спермограма, направихме първата инсеминация. Нямаше какво да чакаме бях вече на 34. След първата последваха още 5 - все неуспешни. След 4-тата имах + кръвен тест, но след няколко дни ми дойде, така и не дочаках ехографа. Никакви допълнителни изследвания не ми направиха, но аз продължавах да чета и започнах да питам- не се ли налагат имунологични, генетични, изследвания на щитовидната. Нямало нужда, нямало данни при мен за имунологичен стерилитет, нито за проблем с щитовидната. И аз понеже съм тъпа, а и не съм учила за лекар все пак, не настоявах повече.
Та решихме да правим лапароскопия, да не би да имам ендометриоза. Направихме я април 2006 г.- никакъв проблем. Всичките ми репродуктивни органи бяха като нови. Започнах да настоявам за ин витро на естествен цикъл, за да се види качеството на ембрионите. От клиниката искаха да правим стимулирано. Накрая направихме стимулация с половин хапче Серпафар на ден. Резултатът- 2 фоликула-2 яйцеклетки-2 отлични ембриона-няма имплантация.
Отново попитах за имунологични-нямало нужда.
Отидох и си ги направих сама- високи НК-клетки. После пуснах генетични- вродена тромбофилия. Занесох изследванията в клиниката, най-после обърнаха внимание на исканията ми. Изследвахме антиовариални антитела- имах си и от тях, както и антифосфолипидни. И за десерт- Хашимото.
Та както бях безпроблемна, така се сдобих с всички екстри. Но поне знаех с какво се боря.
Бях си позагубила доверието в клиниката, но реших да правя стимулирано ИКСИ при тях, защото времето си течеше и не исках да почвам отначало някъде другаде.
Стимулацията беше пълна катастрофа, наложи се да я прекратим, не реагирах въобще. И за капак, в левия яйчник се появи киста. Савова, с орловия си поглед, само като я видя, отсече-ендометриозна. Тя е факир на ехографа, та бях сигурна че е права.Кистата беше малка, направиха пункция. Наистина беше ендометриозна.
Реших да си почина 2-3 месеца и да реша какво да правя.
По навик обаче, продължих да пускам всеки месец ЛХ, ФСХ, естрадиол. И дойде големият удар. До този момент хормоните ми винаги бяха идеални. Октомври 2006 – ФСХ -24, ноем.-ФСХ- 22, дек.- ФСХ-20. Изследвах инхибин-55, антимюлеров хормон- 1,1 (колкото да не е без хич). Бях приела всички диагнози спокойно, защото за тях поне има терапия, но изчерпан яйчников резерв ми дойде в повече.
Въобще не се върнах при Щеревите- нямах време за губене.
Записах си час при д-р Владимиров – април 2007 г. Той беше категоричен- или ИКСИ със силна стимулация, или донорска яйцеклетка. Попитах за ИКСИ на спонтанен цикъл. Не беше много съгласен, но каза че можем да го коментираме.
Докато стигна до нас, вече бях решила да правя ИКСИ с донорска яйцеклетка (тогава още не знаех колко се чака). Финансово щеше да излезе колкото силна стимулация, каквото аз не исках да правя по ред причини. А и казват, че успеваемостта с донорска яйцеклетка е по-голяма. Не ме интересуваше, че детето няма да е биологично мое. Щеше да е от съпруга ми, щях да го нося 9 месеца, да го родя и да го обичам. Животът е просто нещо всъщност, освен ако ние не решим да го усложняваме.
Владимиров можеше да ме поеме чак септември 2007 г.,затова реших да използвам времето и да чуя още едно мнение. Записах си час при Персенска за 1.06.2007 г. Слънчев ден, хубав празник и среща с най-страхотната жена.
Юни месец направихме първо ИКСИ на естествен цикъл, юли-второ. Хубави ембриони се получаваха, но нямаше имплантация. Но аз отново имах надежда.
Август месец клиниката почиваше, септември започнахме ИКСИ с лека стимулация. Получиха се 3 фоликула-3 яйцеклетки, от тях 3 ембриона. Двата отлични, единия не много читав, върнаха ги и трите. На 19 ден от трансфера ЧХГ-то беше 3182. Тия цифри ще ги помня цял живот. На другия ден видях нещото на ехографа. Персенска беше по-щастлива от мен. Мен за първи път в живота ми беше обзела паника. Не знаех какво правя, не чувах какво ми говорят, бях като вцепенена.
Последваха 9 месеца, в които броях всеки ден, не смеех да се зарадвам, да кроя планове. Бях на терапия в фраксипарин, аспирин и вливания на имуновенин. Въпреки страховете ми обаче, бременността ми беше лека и безпроблемна.
На 9.06.2008 г. се роди нашият Каруми - най-прекрасното създание на този свят, най-чаканото и най-обичаното. Като всички дечица в този форум.
И тук идва ред на благодарностите.
Благодаря на д-р Персенска! Всъщност няма думи на този свят, с който да изразя благодарността си към нея. Винаги ще ви нося в сърцето си, докторке! Бог да ви пази!
Благодаря на д-р Марков и д-р Сигридов за перфектното следене на бременността ми и за това, че ми даваха кураж! Защото имаше дни, в които не можех да си поема дъх от страх!
Благодаря на д-р Тодорова за професионализма и огромното сърце!
Благодаря на проф. Кременски, за това че ми помогна да взема едно много трудно решение и за всеотдайността, с която помага на толкова много жени!
Благодаря на д-р Гергов от Тина Киркова, при който ходех на ЖК за внимателното отношение и за страхотното секцио, което направи!
Благодаря на имунолозите в клиника Малинов!
Благодаря на ембриолозите в клиника Надежда, които ми направиха толкова хубаво момченце!:) Надявам се, че като му дойде времето ще се справят толкова добре и с правенето на едно момиченце!:)
Благодаря на д-р Стаменов и на целия страхотен екип на клиниката, за това че сбъдват мечти!.
Благодаря на съпруга си, че беше до мен през всичките тези години. Благодаря му за любовта, силата и вярата. Благодаря му, че не престана да ме обича, че не ме предаде и беше най-добрия ми приятел! А сега е най-грижовния баща!
Благодаря на Люба за приятелството и за това, че въпреки хилядите километри, които ни делят, винаги беше до мен! Знам, че ще се случи и твоето чудо, приятелко!
Благодаря на всички момичета, с които се запознах тук и които със своята съпричастност направиха дните и нощите ми по-малко тъжни!
Благодаря на създателите на Зачатие за огромния труд, всеотдайността и човечността им!
Благодаря на Бог, че ми даде сили да се боря и ни дари с нашето прекрасно момченце!
Мили момичета, най-голямото ми желание е всяка от вас да се сдобие с детенце и сълзите да останат зад гърба ви!
Обичам ви и ви благодаря от цялото си сърце!
Публикувана 2008 г.