Публикувано на: 06.02.2013г.
При последната инсеминация я попитах до кога ще правим- а тя ми каза-докато стане, при което аз реших че това не е отговор който ме задоволява и реших да поровя и да видя каква информация има в интернет и така слава богу попаднах на форумите първо в дира, после в зачатие и бг мама, прочетох много неща, разбрах че инсеминациите се правят с обработка на материала иначе е опасно (а при мен такава нямаше, дори едната инсеминация ми бе направена от сестрата на д-р Халачева,в една студена стая в Окръжна болница, с включена електрическа печка за да не замръзна...). До там бях с д-р Халачева.
После лутайки се попаднах за кратко и при д-р Уалид, но вече бях прочела доста информация и не ми беше нужно много време за да разбера, че това е един обикновен гинеколог и няма нищо общо със стерилитета, независимо че и той изяви желание да ми прави инсеминации .
И така след загубени 2 години и половина пари, нерви и надежди 2005 год. се озовах пред кабинета на доц Маркова в "Майчин дом" (по ирония на съдбата съседния на д-р Халачева). Още като ми видя цветната снимка и чу разказа ми за тези 2,5 год, доц. Маркова се изсмя и каза, че не може да повярва че някой неин колега така се е изгаврил с мен и че стези тръби съм единствено и само за инвитро, дори едната трябва да се премахне, защото е с изявен хидросалпингс, а също че мога и да кандидатствам за ин витро по ЗК. Излизайки от кабинета ми потекоха сълзите, това беше направо удар за мен, не знаех какво ще правя, как ще кажа на мъжа ми, как ще го възприеме, толкова въпроси бушуваха в мен, е слава богу мъжа ми прие всичко нормално и до ден днешен ме подкрепя, никога не ми е казал нещо за да се чувствам виновна.
И така след първоначалният шок се съвзехме, подгхотвихме документите за ин витро по ЗК и 04.2005год го подадохме. Същият месец направих и лапарскопия при д-р.Козовски (по препоръка на доц.Маркова), при което ми бе отстранена тръбата с хидросалпингса и беше освободена другата, която в резултат на предишна операция от херния беше със сраствания и зачакахме да ни одобрят от касата, междувременно опитите си продължаваха-мерене на температура, тестове за овулация, секс по график... Ходихме и до Плевен при доц.Конова, направихме имунологични изследвания, всичко в норама, изскокна една хламидия която излекувахме в последствие преди първия опит.
Януари 2006г започнах подготовката за първия си опит ин витро (бяхме одобрени от ЗК), това беше време на големи емоции, вълнения, много нови приятели от Зачатие, с умиление се сещам за тогава, запознах се точно в него момент с много стойностни и важни за мен хора. Първия опит -20 фоликула, 20 оплодени яйцеклетки,аз в еуфория.На пункцията се запознах и с един много важен човек за мен , а именно д-р Александров (благодаря на Бога всеки ден , че ме срещна тогава случайно с този невероятен Човек и Лекар). Трансфер на 5-ти ден, 5 замразени. Денят на теста-две черти, голяма радост, две седмици след това се установява че плода няма пулс-диагноза кухо яйце....Последва кюретаж, сълзи, мъка, изправям се и продължавам.
Декември 2006 год трансфер на замразените, има три оцелели след размразяването. Идва ми точно в деня когато трябва с момичетата от Зачатие да ходим до дома за изоставени деца в Бързица, боли ме но отивам и всичко забравям сред тези невероятни деца.
2007 год правим гинетични изследвания във Варна, всичко е ок.
Благодарениве на форума получавам една писалка гонал от eleonor и това ми дава тласък за следващ опит.Водя си дневник в къщи на опитите-срещу този написвам последен опит . Междувременно съм се изместила вече при д-р Александров. По негова препоръка преди опита правя втора цветна снимка при д-р Сариев, единствената ми тръба е проходима и без хидросалпинкс. Много бърза стимулация за 6 дни с 900 единици гонал, изакарват ми 4-ири яйцеклетки, трансфер на 2-ри ден на 2бр. ембриони. Денят на теста-положителен отново. Вече не смея да се радвам като първия път. След две седмици-има пулс, но нещо не му харесва плодния сак на д-р Александров....В 10г.с. мисед, смазана съм, отново кюретаж, сълзи, казвам че нямам повече сили, давам си почивка..
Лека полека започваме да обмисляме варианта за осиновяване, отначало мъжа ми не е много склонен, но с много дълги и продължителни разговори вземаме решение да ги подадем, като единствената му молба е да пробвам все пак само още веднъж с ин витро. Събирам сили... Тук е момента да благодаря на DESI2, delfi и д-р Александров, които ми подаряват лекарства за следващият опит.
Едновременно започвам опита и подготовката на документите за осиновяване. За резултат от опита този път не мисля, имам си друга надеждица аз. Всичко и с двете неща си върви по план. срещи със социалната (одобрени сме и включени във всички регистри), стимулацията.. Преди опита-трета цветна снимка, прави ми я д-р Александров, всичко с тръбата е все още ок, поне от там да не очакваме изненади.Този път съм по къс протокол, защото междувременно имам прекъснати два опита по дълъг протокол с декапептил микродози, нещо явно не ми влияе добре. Отново съм при д-р Александров. Този път 9 дена стимулация,14 фоликула, 11 оплодени яйцеклетки, трансфер на 5-ти ден (на рожденият ми ден), кръвен тест на 10-и ден (на рожденият ден на мъжа ми) -отново положителен резултат. Аз плача...нямам сили да се зарадвам.започва боцкане с фраксипарин, приемам и аспирин, първи преглед-има пулс, малко е неправилна формата на плодния сак, но не е нищо страшно. Аз се свивам съвсем, ходя на работа и стискам зъби, кървя от време на време, няма видима причина за кървенето.
В 10г.с. седмица д-р Александров измерва нухална гънка 2,9 мм почти гранична стойност за това време и се виждат две кистички на вратлето на бебко-ще се наложи амниоцентеза,но д-ра се притеснява, все пак с толкова мъки сме стигмнали до тук и казва че ако правим ще е само при доц.Димитрова в София, препоръчва ми консулт първо с д-р Давидков (който вижда същото) и с доц. Димитрова -една мила жена,коятто с две думи написани и от мен в един имейл ме вмъкна в графика си който беше зает с месеци напред...Първоначално нищо не видя, гледа ме с коремен ехограф, но в последствие и показах снимките които ми беше прииготвил за нея д-р Александров и след преглед с вагинален, откри същото и ме изпрати на консулт с проф.Кременски и една д-рка в Майчин дом -София мисля че се казваше д-р Вържилова, много мили хора...предложиха ми амниоцентеза, имах две седмици да реша, според тях нямаше смисъл от БХС, защото при наличие на кисти така или иначе щяло да излезе че риска е висок..
д-р Александров не искаше да рискуваме с амниоцентезата, преглеждаше ме, мереше, гледаше в дебелите английски учебници, толкова много време посвети на мен и бебето, просто не мога цял живот да му се отблагодаря на този човек. Накрая съвместно с доц. Димитрова решиха все пак да направя БХС и след това да вземат решение. Е слава богу резултата от БХС беше добър и след доста умуване и прегледи взехме решение да не правя амниоцентеза, междувременно нухалната гънка не нарастваше повече, постепенно и кистите изчезнаха до 20 г.с., но страхът свил сърцето ми си остана до края.
Иначе с изключение на тези неприятност изкарах една невероятно лека бременност.И така на 29.01.09 след едно много леко раждане (1 час общо с контракциите, самото раждане беше около 10 мин.) на бял свят се появи моят син, който засега слава богу е добре и е едно невероятно спокойно и добро дете.
Дано успея да помогна на някого с този разказ (ако има нервите накой изобщо да го прочете до края) и да ви кажа мили момичета да четете, да питате и да не си губите времето по разни квартални гинеколози и пишман лекари.
Залагайте на истинските лекари в истинските клиники по стерилитет.
Публикувана 2009 г.
Вече сме семейство от 3 год.( оженихме се през 2000год.), като първата година се пазехме да не забременея (кой да ти предполага какво ни е приготвил живота), първо живеехме при свекър и свекърва, после по квартири и т.н., но вече е дошъл момента да забременея-купихме си апартамент, живеем сами, работим, с една дума справяме с е с живота. Правим планове за майско бебе, всичко е разчетено и така..... година и половина аз не забременявам... Взех да се ослушвам, явно нещо не беше наред и така реших да посетя лекар. Препоръчаха ми д-р Халачева от "Майчин дом". Още на първия преглед след като и споделих, че се опитваме вече повече от година и половина и нищо не става тя ми препоръча цветна снимка а на мъжа ми спермограма.
На цветната снимка се оказа че аз съм с една напълно запушена тръба и една почти непроходима тръба, при мъжа ми всичко беше ок. Последваха две странни хидротубации при който д-рката реши, че едната ми тръба вече е отпушена и започнахме стимулации с клостилбегит и така няколко месеца пиех клостилбегит и правихме фоликулометрии, мерих температурата, секс по график... на повечето им е ясно за какво става въпрос, но резултат нямаше. Бях пила вече повече от 3 месеца клостилбегит и прочетох в листовката че трябва на три месеца да се спре, питах докторката, но тя каза да не чета листовката, това били глупости.
По нейна препоръка пристъпихме към инсеминации, по три в месеца, 4 месеца подред при което аз продължавах да си пия клостилбегита вече 9 месец подред...
По нейна препоръка пристъпихме към инсеминации, по три в месеца, 4 месеца подред при което аз продължавах да си пия клостилбегита вече 9 месец подред...
При последната инсеминация я попитах до кога ще правим- а тя ми каза-докато стане, при което аз реших че това не е отговор който ме задоволява и реших да поровя и да видя каква информация има в интернет и така слава богу попаднах на форумите първо в дира, после в зачатие и бг мама, прочетох много неща, разбрах че инсеминациите се правят с обработка на материала иначе е опасно (а при мен такава нямаше, дори едната инсеминация ми бе направена от сестрата на д-р Халачева,в една студена стая в Окръжна болница, с включена електрическа печка за да не замръзна...). До там бях с д-р Халачева.
После лутайки се попаднах за кратко и при д-р Уалид, но вече бях прочела доста информация и не ми беше нужно много време за да разбера, че това е един обикновен гинеколог и няма нищо общо със стерилитета, независимо че и той изяви желание да ми прави инсеминации .
И така след загубени 2 години и половина пари, нерви и надежди 2005 год. се озовах пред кабинета на доц Маркова в "Майчин дом" (по ирония на съдбата съседния на д-р Халачева). Още като ми видя цветната снимка и чу разказа ми за тези 2,5 год, доц. Маркова се изсмя и каза, че не може да повярва че някой неин колега така се е изгаврил с мен и че стези тръби съм единствено и само за инвитро, дори едната трябва да се премахне, защото е с изявен хидросалпингс, а също че мога и да кандидатствам за ин витро по ЗК. Излизайки от кабинета ми потекоха сълзите, това беше направо удар за мен, не знаех какво ще правя, как ще кажа на мъжа ми, как ще го възприеме, толкова въпроси бушуваха в мен, е слава богу мъжа ми прие всичко нормално и до ден днешен ме подкрепя, никога не ми е казал нещо за да се чувствам виновна.
И така след първоначалният шок се съвзехме, подгхотвихме документите за ин витро по ЗК и 04.2005год го подадохме. Същият месец направих и лапарскопия при д-р.Козовски (по препоръка на доц.Маркова), при което ми бе отстранена тръбата с хидросалпингса и беше освободена другата, която в резултат на предишна операция от херния беше със сраствания и зачакахме да ни одобрят от касата, междувременно опитите си продължаваха-мерене на температура, тестове за овулация, секс по график... Ходихме и до Плевен при доц.Конова, направихме имунологични изследвания, всичко в норама, изскокна една хламидия която излекувахме в последствие преди първия опит.
Януари 2006г започнах подготовката за първия си опит ин витро (бяхме одобрени от ЗК), това беше време на големи емоции, вълнения, много нови приятели от Зачатие, с умиление се сещам за тогава, запознах се точно в него момент с много стойностни и важни за мен хора. Първия опит -20 фоликула, 20 оплодени яйцеклетки,аз в еуфория.На пункцията се запознах и с един много важен човек за мен , а именно д-р Александров (благодаря на Бога всеки ден , че ме срещна тогава случайно с този невероятен Човек и Лекар). Трансфер на 5-ти ден, 5 замразени. Денят на теста-две черти, голяма радост, две седмици след това се установява че плода няма пулс-диагноза кухо яйце....Последва кюретаж, сълзи, мъка, изправям се и продължавам.
Декември 2006 год трансфер на замразените, има три оцелели след размразяването. Идва ми точно в деня когато трябва с момичетата от Зачатие да ходим до дома за изоставени деца в Бързица, боли ме но отивам и всичко забравям сред тези невероятни деца.
2007 год правим гинетични изследвания във Варна, всичко е ок.
Благодарениве на форума получавам една писалка гонал от eleonor и това ми дава тласък за следващ опит.Водя си дневник в къщи на опитите-срещу този написвам последен опит . Междувременно съм се изместила вече при д-р Александров. По негова препоръка преди опита правя втора цветна снимка при д-р Сариев, единствената ми тръба е проходима и без хидросалпинкс. Много бърза стимулация за 6 дни с 900 единици гонал, изакарват ми 4-ири яйцеклетки, трансфер на 2-ри ден на 2бр. ембриони. Денят на теста-положителен отново. Вече не смея да се радвам като първия път. След две седмици-има пулс, но нещо не му харесва плодния сак на д-р Александров....В 10г.с. мисед, смазана съм, отново кюретаж, сълзи, казвам че нямам повече сили, давам си почивка..
Лека полека започваме да обмисляме варианта за осиновяване, отначало мъжа ми не е много склонен, но с много дълги и продължителни разговори вземаме решение да ги подадем, като единствената му молба е да пробвам все пак само още веднъж с ин витро. Събирам сили... Тук е момента да благодаря на DESI2, delfi и д-р Александров, които ми подаряват лекарства за следващият опит.
Едновременно започвам опита и подготовката на документите за осиновяване. За резултат от опита този път не мисля, имам си друга надеждица аз. Всичко и с двете неща си върви по план. срещи със социалната (одобрени сме и включени във всички регистри), стимулацията.. Преди опита-трета цветна снимка, прави ми я д-р Александров, всичко с тръбата е все още ок, поне от там да не очакваме изненади.Този път съм по къс протокол, защото междувременно имам прекъснати два опита по дълъг протокол с декапептил микродози, нещо явно не ми влияе добре. Отново съм при д-р Александров. Този път 9 дена стимулация,14 фоликула, 11 оплодени яйцеклетки, трансфер на 5-ти ден (на рожденият ми ден), кръвен тест на 10-и ден (на рожденият ден на мъжа ми) -отново положителен резултат. Аз плача...нямам сили да се зарадвам.започва боцкане с фраксипарин, приемам и аспирин, първи преглед-има пулс, малко е неправилна формата на плодния сак, но не е нищо страшно. Аз се свивам съвсем, ходя на работа и стискам зъби, кървя от време на време, няма видима причина за кървенето.
В 10г.с. седмица д-р Александров измерва нухална гънка 2,9 мм почти гранична стойност за това време и се виждат две кистички на вратлето на бебко-ще се наложи амниоцентеза,но д-ра се притеснява, все пак с толкова мъки сме стигмнали до тук и казва че ако правим ще е само при доц.Димитрова в София, препоръчва ми консулт първо с д-р Давидков (който вижда същото) и с доц. Димитрова -една мила жена,коятто с две думи написани и от мен в един имейл ме вмъкна в графика си който беше зает с месеци напред...Първоначално нищо не видя, гледа ме с коремен ехограф, но в последствие и показах снимките които ми беше прииготвил за нея д-р Александров и след преглед с вагинален, откри същото и ме изпрати на консулт с проф.Кременски и една д-рка в Майчин дом -София мисля че се казваше д-р Вържилова, много мили хора...предложиха ми амниоцентеза, имах две седмици да реша, според тях нямаше смисъл от БХС, защото при наличие на кисти така или иначе щяло да излезе че риска е висок..
д-р Александров не искаше да рискуваме с амниоцентезата, преглеждаше ме, мереше, гледаше в дебелите английски учебници, толкова много време посвети на мен и бебето, просто не мога цял живот да му се отблагодаря на този човек. Накрая съвместно с доц. Димитрова решиха все пак да направя БХС и след това да вземат решение. Е слава богу резултата от БХС беше добър и след доста умуване и прегледи взехме решение да не правя амниоцентеза, междувременно нухалната гънка не нарастваше повече, постепенно и кистите изчезнаха до 20 г.с., но страхът свил сърцето ми си остана до края.
Иначе с изключение на тези неприятност изкарах една невероятно лека бременност.И така на 29.01.09 след едно много леко раждане (1 час общо с контракциите, самото раждане беше около 10 мин.) на бял свят се появи моят син, който засега слава богу е добре и е едно невероятно спокойно и добро дете.
Дано успея да помогна на някого с този разказ (ако има нервите накой изобщо да го прочете до края) и да ви кажа мили момичета да четете, да питате и да не си губите времето по разни квартални гинеколози и пишман лекари.
Залагайте на истинските лекари в истинските клиники по стерилитет.
Публикувана 2009 г.