Публикувано на: 06.02.2013г.
Усетих се след известно време, допитах се и отидох при друг лекар (за съжеление се оказа като първия), но той поне откри причината-ПКЯ. Иключително висок пролактин и пиене на бромокриптин. И се започна-три месеца пия Диане 35, три месеца клостил и дуфастон и така. Мина известно време и док каза,че трябва да ми направи резекция и ми дава гаранция, че до три месеца след операцията ще съм бременна. Не ми трябваше много да се навия.И така на 04.10.2005 ме оперираха. Три месеца след това аз продължавах да не забременявам, последва ново пиене на клостил (пак три месеца), след което док си призна, че повече нищо не може да направи и ме препрати при свой колега в Плевен.За съжеление той се оказа пълен кошмар. Още от самото начало ми говореше,че трябва и той да ме оперира и че ако не се съглася няма да забременея никога.Попитах за ин витро, но ми каза, че и за това не ставам!
Решихме да теглим кредит и да тръгваме за София. Ориентирахме се към Щереви- при д-р Александров.Направихме малко изследвания и решихме,че януари 2007 започваме първия опит. Поради висок естрадиол спряхме още в началото.Февруари започваме пак, пак е малко висок, но док решава, че няма проблем.Пункция на 20-ти ден,трансфер на петия след пункцията-три ембриончета и трите ми ги връщат.Толкова бяхме щастливи,бяхме убедени в пол.тест. Да ама не,на третия ден след трансфера ми прокърви.
Подадохме документи в касата и зачакахме. Юни ни одобриха и септември с нови сили. Пак ми върнаха три емброинчета, но и замразихме две. Пак бяхме щастливи. На 14 ден тест-станах преди мъжа ми за да направя теста и да го събудя с радостна новина, но уви. На другия ден цикъл.
Междувременно мъжа ми започна работа в Казанлък и решихме,че пролетта и аз ще се приместя при него.
Март 2008 решихме да правим трансфер със замразените ембриончета. Пак щастие.Бях убедена,че този път ще стане. В деня на трансфера ме посрещнаха на регестратурата, че няма оцелели ембриони. Тук бях вече съсипана, защото знаех,че аз нямам друг шанс.Бяхме потънали в кредити, нямаме жилище, дори кола нямаме, нямаше и какво да продадем. Трябваше ми известно време да си стъпя на краката и реших, че си давам почивка.
На 23.05.08 се приместих в Казанлък при мъжа ми. Казах си, че започваме отначало-нов град,нова работа,нови приятели.
Миналата година май месец една приятелка ме орисваше, че съвсем скоро ще стана майка, но аз и казвах, че това е невъзможно. След като два дни ми закъсня цикъла(бяхме нощна смяна с нея), тя прати приятеля си за тест само за да и докажа,че не е права. Направих го с такава ирония, НО БЕШЕ ПОЛОЖИТЕЛЕН .За първи път за тези 7 години видях пол.тест. Веднага се обадих на Светльо, той не ми повярва и се наложи и тя да му потвърди.
Изкарах изключително приятна бременност. Живеех от преглед за преглед. Всяка сутрин се будех със страх да не се случи нещо!
И така на 13.02.2010 г се появи най-прекрасното в моя живот-дъщеря ни Сияна!
Всяка вечер благодаря на Бог за това, че ми я изпрати и му се моля да я запази жива и здрава!
Все още я гледам и не мога да повярвам!
Благодаря и на съпруга ми, че нито за миг на падна духом (или поне не ми показа) и че вярваше, че нашето чудо ще се случи!
Благодаря и на всички вас че ви има и сте толкова всеотдайни!
Публикувана 2010 г.
С мъжа ми сме заедно от 1999г.Аз бях на 15г., той на 23.Мога да кажа,че почти от началото знаех,че той е моята половинка. И така края на 2002 решихме,че искаме бебче. Още първия месец ми закъсня,беше около средата на декември и толкова се радвахме, че може би нашето бебче идва, но не.На 14 февруари 2003 направихме годеж. Вече трети месец правихме опити,но резултат нямаше.Споделих с майка ми, но тя като жена която и с двете си бременностти забременява от по един единствен опит ми каза,че се притеснявам излишно. Май месец ми беше бала,после август направихме сватба и като,че ли не мислих толкова много. А и тези на които бяхме казали,ме успокояваха,че няма начин да не стане.
Март 2004,след година и 3 месеца безуспешни опити отидох при кварталния гинеколог. Започна мерене на температура,един месец пиех клостил, на следващия антибиотик (и аз не знам защо) и така си ги редувах, но за някакви по задълбочени изследвания и дума не ставаше,само спермограма.Заключението на док беше,че няма никаква причина да не забременея, няма кисти, имало ову, малко късна, но имало (нямаше месец в който температурата да ми се качи преди 20-ти ден,но за него това не е проблем,а аз нямаше откъде да прочета нещо и вярвах).
Усетих се след известно време, допитах се и отидох при друг лекар (за съжеление се оказа като първия), но той поне откри причината-ПКЯ. Иключително висок пролактин и пиене на бромокриптин. И се започна-три месеца пия Диане 35, три месеца клостил и дуфастон и така. Мина известно време и док каза,че трябва да ми направи резекция и ми дава гаранция, че до три месеца след операцията ще съм бременна. Не ми трябваше много да се навия.И така на 04.10.2005 ме оперираха. Три месеца след това аз продължавах да не забременявам, последва ново пиене на клостил (пак три месеца), след което док си призна, че повече нищо не може да направи и ме препрати при свой колега в Плевен.За съжеление той се оказа пълен кошмар. Още от самото начало ми говореше,че трябва и той да ме оперира и че ако не се съглася няма да забременея никога.Попитах за ин витро, но ми каза, че и за това не ставам!
Решихме да теглим кредит и да тръгваме за София. Ориентирахме се към Щереви- при д-р Александров.Направихме малко изследвания и решихме,че януари 2007 започваме първия опит. Поради висок естрадиол спряхме още в началото.Февруари започваме пак, пак е малко висок, но док решава, че няма проблем.Пункция на 20-ти ден,трансфер на петия след пункцията-три ембриончета и трите ми ги връщат.Толкова бяхме щастливи,бяхме убедени в пол.тест. Да ама не,на третия ден след трансфера ми прокърви.
Подадохме документи в касата и зачакахме. Юни ни одобриха и септември с нови сили. Пак ми върнаха три емброинчета, но и замразихме две. Пак бяхме щастливи. На 14 ден тест-станах преди мъжа ми за да направя теста и да го събудя с радостна новина, но уви. На другия ден цикъл.
Междувременно мъжа ми започна работа в Казанлък и решихме,че пролетта и аз ще се приместя при него.
Март 2008 решихме да правим трансфер със замразените ембриончета. Пак щастие.Бях убедена,че този път ще стане. В деня на трансфера ме посрещнаха на регестратурата, че няма оцелели ембриони. Тук бях вече съсипана, защото знаех,че аз нямам друг шанс.Бяхме потънали в кредити, нямаме жилище, дори кола нямаме, нямаше и какво да продадем. Трябваше ми известно време да си стъпя на краката и реших, че си давам почивка.
На 23.05.08 се приместих в Казанлък при мъжа ми. Казах си, че започваме отначало-нов град,нова работа,нови приятели.
Миналата година май месец една приятелка ме орисваше, че съвсем скоро ще стана майка, но аз и казвах, че това е невъзможно. След като два дни ми закъсня цикъла(бяхме нощна смяна с нея), тя прати приятеля си за тест само за да и докажа,че не е права. Направих го с такава ирония, НО БЕШЕ ПОЛОЖИТЕЛЕН .За първи път за тези 7 години видях пол.тест. Веднага се обадих на Светльо, той не ми повярва и се наложи и тя да му потвърди.
Изкарах изключително приятна бременност. Живеех от преглед за преглед. Всяка сутрин се будех със страх да не се случи нещо!
И така на 13.02.2010 г се появи най-прекрасното в моя живот-дъщеря ни Сияна!
Всяка вечер благодаря на Бог за това, че ми я изпрати и му се моля да я запази жива и здрава!
Все още я гледам и не мога да повярвам!
Благодаря и на съпруга ми, че нито за миг на падна духом (или поне не ми показа) и че вярваше, че нашето чудо ще се случи!
Благодаря и на всички вас че ви има и сте толкова всеотдайни!
Публикувана 2010 г.