Публикувано на: 06.02.2013г.
И искрено пожелавам на всяка от вас да прегърне своето дете. По възможност – след по-малко трудности по пътя си.
В заключение – вярвайте в себе си, следвайте мечтите си, и, за Бога, правете цветни снимки!!!
Публикувана 2010 г.
Историята започва съвсем обикновено - 2004-та година прилежно отказах цигарите след връщане от морето и престанахме да се пазим. 6 месеца без резултат ме отведоха при д-р Иван Димитров (тогава практикуващ в 14-та поликлиника). Следене на овулация, таймирани опити – нъцки. Той ми обясни, че мога да направя цветна снимка или лапароскопия (зависело от мен кое да е ... все едно си купувам зарзават на пазара), за да видим състоянието на тръбите. Вече четях форума „Проблемно забременяване” в Дир-а и прецених, че е време да се обърна към клиника за стерилитет. Повечето момичета бяха „разпределени” в три от софийксите клиники – Щерев, Владимиров и Стаменов. Подробно прочетох информация за трите и, честно казано, освен местоположението и различните имена, не можех да открия сериозна разлика.
Избрах си клиниката на Щерев и д-р Савова, везните към тях наклони едно изречение, която май прочетох на сайта им (цитирам неточно) – че започват от по-малко инвазивните процедури и се стараят да не тормозят пациентките си с излишни манипулации.
Започнахме с обстоен първи преглед, изследване на хормони, следене на овулация и т. н. Отново нямаше резултат. Преминахме към хидротубация – за мен тази процедура беше изключително болезнена, както по време, така и след извършването й. Резултатът – „вероятно проходими тръби”. Попитах какво означава „вероятно” – ами, имало вероятност все пак да не са, ама надали... Ами, лекар е, най-добре знае. Продължаваме с инсеминации. След 3 неуспешни инсеминации, предположението е, че 2 малки миомни възела пречат на имплантацията – ще се пристъпва към миомектомия. Следва консултация (безплатна) с доц. Щерев, отивам и при небезизвестния д-р Славчев, който освен, че ми взима 75 лв. за УЗ преглед, не обелва и дума за миомните възли, а ме праща да си изследвам пролактин!
Февруари 2006-та ме оперират в МЦРЗ и проверяват тръбите ми отново – резултат: дясна непроходима с увреден фимбриален апарат, лява – пропуска под налягане, има сраствания. Шок! Единственият ми шанс е ин-витро! Нали тръбите ми пропускаха? Ами, да, ама не. Това е.
Подавам документи в НЗОК по съществуващата тогава програма и октомври месец 2006 съм на фронта. Дълъг протокол, стимулация с Пурегон, противозачатъчни в предния цикъл, блокаж – диферелин 3,75. 8 яйцеклетки, 3 чудесни ембриона трансферирани на 3-ти ден. Резултат на 10-ти ден след трансфер – мензис и бета ЧХГ 0,1. Рев, рев, но си казвам – при повечето момичета не става от раз, просто ще стане другия път. Имам замразени ембриони!
Декември 2006 – замразен трансфер на 3 чудесни ембриона. Резултат на 10-ти ден след трансфера – мензис и бета ЧХГ 0,1. Е, все пак успеваемостта на замразения трансфер е по-малка. Започвам да събирам пари за следващия опит. Вече няма начин да не стане!
Февруари 2007 и юни 2007 – пробваме междувременно с лека стимулация. И двата пъти не стигам до трансфер (изпуснат фоликул и празен фоликул). На празния фоликул не спрях да плача цял ден, нервите ми не издържаха... Бях отчаяна, че няма да получа дори 10-те си дни надежда!
Октомври 2007 – нов стимулиран опит. Дълъг протокол, противозачатъчни в предния цикъл, блокажът – с диферелин 0,1. 8 яйцеклетки, 6 ембриона. Трансфер на 3 броя бластоцисти! Кървене още на 8-ми ден от трансфера, мензисът ми дойде на 11-ти ден, а бета ЧХГ на 10-ти ден... ами, познатото 0,1.
Февруари 2008 – правим още един опит с лека стимулация, този път с клостилбегит и менопур. Канцелираме цикъла, защото ЛХ скача до 38 на 12-ти ден от цикъла. Започвам да чета за преждевременния ЛХ пик и разбирам, че това е проблем за мен от време оно. След първия цикъл обаче старателно си записвам стимулацията и стойностите на хормоните – вече знам, че протокол от стимулация никоя клиника не дава, а информацията ще е важна, ако се наложи да сменя клиниката някой ден. Очевидно нещата няма да станат толкова лесно при мен. Повдигам въпроса за евентуален хидросалпингс – все пак съм с тубарен проблем, а тръбите ми отдавна не са поглеждани. Нееее, изключено! Няма начин да не се види на УЗ, тъй като стимулацията активира хидросалпингса!
Март 2008 – нов стимулиран опит, вече нямам нерви за леки стимулации. Противозачатъчни в предния цикъл, дълъг протокол, стимулация с Гонал, блокаж – диферелин 3,75. 8 яйцеклетки, 6 ембриона, решение за двоен трансфер (да, знам, че е спорно, но вече и аз не знам какво да правя, съгласявам се). Трансфер на 2 броя на втори ден и 2 броя на пети ден. Вторият трансфер не минава гладко – първо, че ми го правят при наличен полип на шийката на матката. Второ, че усетих трансфера и трето – получих кървене след това. Въпреки че за пръв път ми се прави трансфер под УЗ контрол.
На 9-ти ден от първия трансфер правя тест – бета ЧХГ 4,22! Не е 0,1!!!! Не знам какво да мисля. Чета като побъркана – някои лаборатории смятат за положителен резултат такъв над 3. Други са категорични – над 5! След 2 дни пускам още един тест. Бета ЧХГ е 3,02. Няма да е и този път, но за мен това е надежда! Защото 2 пъти подред резултатът не е 0. Решавам (и до днес мисля така), че е имало опит за имплантация.
Междувременно съм си записала час в клиника „Надежда”, но той е чааак за януари 2009-та. Има ужасно много време дотогава. А доверието ми в д-р Савова е категорично разколебано, след като ми се предлага надраскване на лигавицата като единствено решение след безумния двоен трансфер. Отново питам за хидросалпингс – абе, не е това!
Бързам, искам да забременея веднага и успявам да си запиша час за юни месец в клиниката на д-р Владимиров. Много съм писала за тоя опит, който се интересува, може да намери коментарите ми. Накратко: октомври 2008 – противозачатъчни в предния цикъл, доколкото мога да преценя – протокол Маркес. Зверска стимулация, без обяснения – стартирах на 525 единици Гонал на ден, приключих на 600. Намеци (подхвърлени в коридора) за намален яйчников резерв, преди да са излезли резултати от инхибин и АМХ. Нямам нищо черно на бяло по този въпрос. Не помня да са ми броени антрални фоликули. Преди стимулацията повдигам отново въпроса за възможен хидросалпингс – нямало проблем, ще се види на УЗ. Никаква възможност по време на стимулацията да обсъдим лечението ми, да ми се обясни каквото и да било. Още треска ме тресе, като се сетя. Не съм се чувствала по-зле, по-излъгана в очакванията си и по-изтормозена психически. Трансферират ми 3 от 4 ембриона на 3-ти ден по мое настояване, защото категорично отказах да чакам до бластоцист! След трансфера прокървявам – полипът на цервикалния канал все още не е махнат, усетила съм трансфера по познатия ми вече начин. Знам, че и прогестеронът ми е бил твърде висок в деня на ЧХГ инжекцията. Ясно ми е какво следва, но все пак – надеждата умира последна с ЧХГ 0,7 на 10-ти ден от трансфера.
Януари 2009 - преглед при д-р Стаменов. Започваме с цветна снимка – двустранен хидросалпингс, потвърден и отстранен при лапароскопия през март 2009. Май 2009 правим опит на ЕЦ, който обаче не стига до трансфер – яйцеклетката не се оплоди. Септември излиза заповедта от фонда (хиляди, милиарди благодарности на Зачатие и хората, които се бориха за този фонд!) . Правим биопсия, резултатите не са идеални, но аз отказвам промивки. Така в петък, 13.11.2009, плахо започва моя N-ти опит, този път по къс протокол и без противозачатъчни в предния цикъл. Плахо, защото прогестеронът ми е твърде висок като за начало на стимулацията и не се знае дали ще продължим. Продължаваме. Ш*баният полип на цервикалния канал се появява отново (беше отстранен март месец). На втори ден след пункцията ми под звуцитеслагат лепило. На трети ден – идеален, перфектен трансфер на Et si tu n’existais pas… Разплаквам се, когато лекарите ме оставят сама, защото вече обмислям да се откажа и да се примиря с мисълта, че няма да имам деца. Заминавам в командировка в един страхотен спа-център близо до Виена. Не влизам в горещите минерални басейни с температура 37 градуса и не мога да се съсредоточа в темите, които обсъждаме... На връщане решавам, че няма да пишкам 4-5 часа и щом се прибера, ще направя тест за бременност. Влитам вкъщи, вадя теста и влизам в тоалетната, а половинката се скрива в очакване на нов фонтан от сълзи. Но този път – на 15-ти ден от трансфера, видях двете чертички. Така и не направих кръвен тест. Не повторих и уринарния. Вече знаех, че всичко ще е наред.
Изкарах една прекрасна бременност. Единственото ми повръщане беше в деня на раждането, докато правех разкритие. Неприятни симптоми почти нямах, беше наистина страхотна бременност! И така, на 12.08.2010, следобяд, се роди Борис, нашият син, който измести котарака от императорския трон и наложи нов ред вкъщи. Разбрах какво е денят ти да се озарява от една детска усмивка, независимо от малкото часове сън и умората. Разбрах, че имам един неизчерпаем извор на радости и тревоги...
Започнахме с обстоен първи преглед, изследване на хормони, следене на овулация и т. н. Отново нямаше резултат. Преминахме към хидротубация – за мен тази процедура беше изключително болезнена, както по време, така и след извършването й. Резултатът – „вероятно проходими тръби”. Попитах какво означава „вероятно” – ами, имало вероятност все пак да не са, ама надали... Ами, лекар е, най-добре знае. Продължаваме с инсеминации. След 3 неуспешни инсеминации, предположението е, че 2 малки миомни възела пречат на имплантацията – ще се пристъпва към миомектомия. Следва консултация (безплатна) с доц. Щерев, отивам и при небезизвестния д-р Славчев, който освен, че ми взима 75 лв. за УЗ преглед, не обелва и дума за миомните възли, а ме праща да си изследвам пролактин!
Февруари 2006-та ме оперират в МЦРЗ и проверяват тръбите ми отново – резултат: дясна непроходима с увреден фимбриален апарат, лява – пропуска под налягане, има сраствания. Шок! Единственият ми шанс е ин-витро! Нали тръбите ми пропускаха? Ами, да, ама не. Това е.
Подавам документи в НЗОК по съществуващата тогава програма и октомври месец 2006 съм на фронта. Дълъг протокол, стимулация с Пурегон, противозачатъчни в предния цикъл, блокаж – диферелин 3,75. 8 яйцеклетки, 3 чудесни ембриона трансферирани на 3-ти ден. Резултат на 10-ти ден след трансфер – мензис и бета ЧХГ 0,1. Рев, рев, но си казвам – при повечето момичета не става от раз, просто ще стане другия път. Имам замразени ембриони!
Декември 2006 – замразен трансфер на 3 чудесни ембриона. Резултат на 10-ти ден след трансфера – мензис и бета ЧХГ 0,1. Е, все пак успеваемостта на замразения трансфер е по-малка. Започвам да събирам пари за следващия опит. Вече няма начин да не стане!
Февруари 2007 и юни 2007 – пробваме междувременно с лека стимулация. И двата пъти не стигам до трансфер (изпуснат фоликул и празен фоликул). На празния фоликул не спрях да плача цял ден, нервите ми не издържаха... Бях отчаяна, че няма да получа дори 10-те си дни надежда!
Октомври 2007 – нов стимулиран опит. Дълъг протокол, противозачатъчни в предния цикъл, блокажът – с диферелин 0,1. 8 яйцеклетки, 6 ембриона. Трансфер на 3 броя бластоцисти! Кървене още на 8-ми ден от трансфера, мензисът ми дойде на 11-ти ден, а бета ЧХГ на 10-ти ден... ами, познатото 0,1.
Февруари 2008 – правим още един опит с лека стимулация, този път с клостилбегит и менопур. Канцелираме цикъла, защото ЛХ скача до 38 на 12-ти ден от цикъла. Започвам да чета за преждевременния ЛХ пик и разбирам, че това е проблем за мен от време оно. След първия цикъл обаче старателно си записвам стимулацията и стойностите на хормоните – вече знам, че протокол от стимулация никоя клиника не дава, а информацията ще е важна, ако се наложи да сменя клиниката някой ден. Очевидно нещата няма да станат толкова лесно при мен. Повдигам въпроса за евентуален хидросалпингс – все пак съм с тубарен проблем, а тръбите ми отдавна не са поглеждани. Нееее, изключено! Няма начин да не се види на УЗ, тъй като стимулацията активира хидросалпингса!
Март 2008 – нов стимулиран опит, вече нямам нерви за леки стимулации. Противозачатъчни в предния цикъл, дълъг протокол, стимулация с Гонал, блокаж – диферелин 3,75. 8 яйцеклетки, 6 ембриона, решение за двоен трансфер (да, знам, че е спорно, но вече и аз не знам какво да правя, съгласявам се). Трансфер на 2 броя на втори ден и 2 броя на пети ден. Вторият трансфер не минава гладко – първо, че ми го правят при наличен полип на шийката на матката. Второ, че усетих трансфера и трето – получих кървене след това. Въпреки че за пръв път ми се прави трансфер под УЗ контрол.
На 9-ти ден от първия трансфер правя тест – бета ЧХГ 4,22! Не е 0,1!!!! Не знам какво да мисля. Чета като побъркана – някои лаборатории смятат за положителен резултат такъв над 3. Други са категорични – над 5! След 2 дни пускам още един тест. Бета ЧХГ е 3,02. Няма да е и този път, но за мен това е надежда! Защото 2 пъти подред резултатът не е 0. Решавам (и до днес мисля така), че е имало опит за имплантация.
Междувременно съм си записала час в клиника „Надежда”, но той е чааак за януари 2009-та. Има ужасно много време дотогава. А доверието ми в д-р Савова е категорично разколебано, след като ми се предлага надраскване на лигавицата като единствено решение след безумния двоен трансфер. Отново питам за хидросалпингс – абе, не е това!
Бързам, искам да забременея веднага и успявам да си запиша час за юни месец в клиниката на д-р Владимиров. Много съм писала за тоя опит, който се интересува, може да намери коментарите ми. Накратко: октомври 2008 – противозачатъчни в предния цикъл, доколкото мога да преценя – протокол Маркес. Зверска стимулация, без обяснения – стартирах на 525 единици Гонал на ден, приключих на 600. Намеци (подхвърлени в коридора) за намален яйчников резерв, преди да са излезли резултати от инхибин и АМХ. Нямам нищо черно на бяло по този въпрос. Не помня да са ми броени антрални фоликули. Преди стимулацията повдигам отново въпроса за възможен хидросалпингс – нямало проблем, ще се види на УЗ. Никаква възможност по време на стимулацията да обсъдим лечението ми, да ми се обясни каквото и да било. Още треска ме тресе, като се сетя. Не съм се чувствала по-зле, по-излъгана в очакванията си и по-изтормозена психически. Трансферират ми 3 от 4 ембриона на 3-ти ден по мое настояване, защото категорично отказах да чакам до бластоцист! След трансфера прокървявам – полипът на цервикалния канал все още не е махнат, усетила съм трансфера по познатия ми вече начин. Знам, че и прогестеронът ми е бил твърде висок в деня на ЧХГ инжекцията. Ясно ми е какво следва, но все пак – надеждата умира последна с ЧХГ 0,7 на 10-ти ден от трансфера.
Януари 2009 - преглед при д-р Стаменов. Започваме с цветна снимка – двустранен хидросалпингс, потвърден и отстранен при лапароскопия през март 2009. Май 2009 правим опит на ЕЦ, който обаче не стига до трансфер – яйцеклетката не се оплоди. Септември излиза заповедта от фонда (хиляди, милиарди благодарности на Зачатие и хората, които се бориха за този фонд!) . Правим биопсия, резултатите не са идеални, но аз отказвам промивки. Така в петък, 13.11.2009, плахо започва моя N-ти опит, този път по къс протокол и без противозачатъчни в предния цикъл. Плахо, защото прогестеронът ми е твърде висок като за начало на стимулацията и не се знае дали ще продължим. Продължаваме. Ш*баният полип на цервикалния канал се появява отново (беше отстранен март месец). На втори ден след пункцията ми под звуцитеслагат лепило. На трети ден – идеален, перфектен трансфер на Et si tu n’existais pas… Разплаквам се, когато лекарите ме оставят сама, защото вече обмислям да се откажа и да се примиря с мисълта, че няма да имам деца. Заминавам в командировка в един страхотен спа-център близо до Виена. Не влизам в горещите минерални басейни с температура 37 градуса и не мога да се съсредоточа в темите, които обсъждаме... На връщане решавам, че няма да пишкам 4-5 часа и щом се прибера, ще направя тест за бременност. Влитам вкъщи, вадя теста и влизам в тоалетната, а половинката се скрива в очакване на нов фонтан от сълзи. Но този път – на 15-ти ден от трансфера, видях двете чертички. Така и не направих кръвен тест. Не повторих и уринарния. Вече знаех, че всичко ще е наред.
Изкарах една прекрасна бременност. Единственото ми повръщане беше в деня на раждането, докато правех разкритие. Неприятни симптоми почти нямах, беше наистина страхотна бременност! И така, на 12.08.2010, следобяд, се роди Борис, нашият син, който измести котарака от императорския трон и наложи нов ред вкъщи. Разбрах какво е денят ти да се озарява от една детска усмивка, независимо от малкото часове сън и умората. Разбрах, че имам един неизчерпаем извор на радости и тревоги...
И искрено пожелавам на всяка от вас да прегърне своето дете. По възможност – след по-малко трудности по пътя си.
В заключение – вярвайте в себе си, следвайте мечтите си, и, за Бога, правете цветни снимки!!!
Публикувана 2010 г.