Публикувано на: 06.02.2013г.
Най - накрая съдбата ни срещна с най-добрия лекар, когото познаваме - д-р Стаменов. Още при първото ни виждане той беше категоричен - решението за нас е ИКСИ. Първите 2 опита бяха неуспешни, а 3-ят стана реалност, благодарение на Фонда. И тук искам да благодаря на " Зачатие " за това, че ни помогна изключително много и продължава да го прави и на всички, които взеха участие в създаването на Фонда за асистирана репродукция.
Няма да описвам подробно трудностите, през които преминахме-физически, психически, емоционални, финансови. Особено тежко преживях втория си неуспех, тъй като и възрастта неумолимо ме притискаше.
Никога няма да забравя думите на д-р Стаменов при последния (3) опит. Преди трансфера в малката стаичка бяхме аз, съпругът ми и докторът. Гледахме монитора и д-р Стаменов каза: " Този път ембрионите са чудесни, като по учебник! ", а малко преди да влезем в операционната, докторът ме погледна и прошепна: " Виждаме се за последно тук, нали! " В този момент имах нужда точно от това. " Благодаря Ви, д-р Стаменов! "
След време видях и " двете чертички " - направих 3 теста, които пазя и до днес. Емоциите, които изпитах, не могат да се опишат с думи. И все пак истински щастлива бях след като видях резултата от кръвния тест, който направих в Клиниката. Нямаше съмнение - бях бременна. Със сълзи в очите и с разтуптяно до полуда сърце се обадих на съпруга си. След това се качих с треперещи ръце и крака до 3-ия етаж. Д-р Стаменов беше в коридора до кабинета - показах му теста, скочих на врата му и го прегърнах силно. Последва преглед - всичко беше наред. Това беше най - вълнуващият ден в моя живот до този момент.
Бременността ми протече сравнително леко, с малки изключения. Във втория месец получих силни болки и се наложи да постъпя в болница. Имах и още един критичен момент - в 6 месец, но тогава " положението беше овладяно " само с хапчета. Имах щастието бременността ми да бъде следена от един прекрасен човек и невероятен специалист - д-р Сигридов. Въпреки спокойствието и позитивизма, с които ме зареждаше докторът при всеки преглед, страхът не ме е напускал през всичките 9 месеца. И така всичко завърши благополучно. На 9 юли се роди нашият дългочакан син Божидар (тегло-3200 г, ръст-49 см). Родих в Шейново 1 седмица преди термин със секцио. Възстанових се много бързо, защото малкият имаше нужда от мен.
Оттогава светът за нас е друг. Нашето Слънчице огря дома ни, стопли душите ни и ни научи да плачем от радост. Оттогава не спирам да благодаря на Бог за чудото, което стори и на д-р Стаменов за щастието, с което ни дари.
Момичета пожелавам успех на всяка от вас. Не спирайте да преследвате мечтите си, не спирайте да се борите и вярвайте! Това, което най-силно желаете, ще се сбъдне наистина!
Публикувана 2010 г.
С написаното искам да дам вяра и упование най - вече на момичетата на 40 и на 40+.
Всичко започна отдавна - аз бях на 24, а съпругът ми - на 26. Обичахме се и очаквахме своето детенце, но то така и не идваше. Пътя, който изминахме заедно, беше дълъг и тежък. През всичките тези години бракът ни оцеля, благодарение на обичта, доверието и вярата, че един ден мечтата ни ще се сбъдне. Така и стана. В онези години всичко беше много по - различно, медицината съвсем не беше това, което е.
Всичко започна отдавна - аз бях на 24, а съпругът ми - на 26. Обичахме се и очаквахме своето детенце, но то така и не идваше. Пътя, който изминахме заедно, беше дълъг и тежък. През всичките тези години бракът ни оцеля, благодарение на обичта, доверието и вярата, че един ден мечтата ни ще се сбъдне. Така и стана. В онези години всичко беше много по - различно, медицината съвсем не беше това, което е.
Тръгнахме от т. нар. " Кабинет по стерилитет " и обиколихме почти всички гинеколози в родния ми град, но резултат нямаше. След дълго лутане нашият проблем се установи, за съжаление твърде късно. Съпругът ми се оказа с тежка диагноза - олигоастенотератозооспермия. Оперира се при д-р Кацаров, но за жалост спермограмата му не се подобри.
Най - накрая съдбата ни срещна с най-добрия лекар, когото познаваме - д-р Стаменов. Още при първото ни виждане той беше категоричен - решението за нас е ИКСИ. Първите 2 опита бяха неуспешни, а 3-ят стана реалност, благодарение на Фонда. И тук искам да благодаря на " Зачатие " за това, че ни помогна изключително много и продължава да го прави и на всички, които взеха участие в създаването на Фонда за асистирана репродукция.
Няма да описвам подробно трудностите, през които преминахме-физически, психически, емоционални, финансови. Особено тежко преживях втория си неуспех, тъй като и възрастта неумолимо ме притискаше.
Никога няма да забравя думите на д-р Стаменов при последния (3) опит. Преди трансфера в малката стаичка бяхме аз, съпругът ми и докторът. Гледахме монитора и д-р Стаменов каза: " Този път ембрионите са чудесни, като по учебник! ", а малко преди да влезем в операционната, докторът ме погледна и прошепна: " Виждаме се за последно тук, нали! " В този момент имах нужда точно от това. " Благодаря Ви, д-р Стаменов! "
След време видях и " двете чертички " - направих 3 теста, които пазя и до днес. Емоциите, които изпитах, не могат да се опишат с думи. И все пак истински щастлива бях след като видях резултата от кръвния тест, който направих в Клиниката. Нямаше съмнение - бях бременна. Със сълзи в очите и с разтуптяно до полуда сърце се обадих на съпруга си. След това се качих с треперещи ръце и крака до 3-ия етаж. Д-р Стаменов беше в коридора до кабинета - показах му теста, скочих на врата му и го прегърнах силно. Последва преглед - всичко беше наред. Това беше най - вълнуващият ден в моя живот до този момент.
Бременността ми протече сравнително леко, с малки изключения. Във втория месец получих силни болки и се наложи да постъпя в болница. Имах и още един критичен момент - в 6 месец, но тогава " положението беше овладяно " само с хапчета. Имах щастието бременността ми да бъде следена от един прекрасен човек и невероятен специалист - д-р Сигридов. Въпреки спокойствието и позитивизма, с които ме зареждаше докторът при всеки преглед, страхът не ме е напускал през всичките 9 месеца. И така всичко завърши благополучно. На 9 юли се роди нашият дългочакан син Божидар (тегло-3200 г, ръст-49 см). Родих в Шейново 1 седмица преди термин със секцио. Възстанових се много бързо, защото малкият имаше нужда от мен.
Оттогава светът за нас е друг. Нашето Слънчице огря дома ни, стопли душите ни и ни научи да плачем от радост. Оттогава не спирам да благодаря на Бог за чудото, което стори и на д-р Стаменов за щастието, с което ни дари.
Момичета пожелавам успех на всяка от вас. Не спирайте да преследвате мечтите си, не спирайте да се борите и вярвайте! Това, което най-силно желаете, ще се сбъдне наистина!
Публикувана 2010 г.