Завърнах се и ето с какво мога да съм ти полезна:
Никак не обичам дългите постинги, но тоя май ще стане точно такъв. Поне ще опитам да се изразявам "телеграмно".
Не знам къде ще те оперират, аз ще говоря за Майчин дом. Оперира ме д-р Славчев. Без да подценявам качествата на д-р Попова /Клер/, която е супер оператор, особено в случаите с тумори и засегнати лимфни възли, Славчев се счита за 1 от най-големите виртуози в оперативната гинекология. Слави се като абсолютен перфекционист. Нямаш идея какви невероятни случаи имаше в отделението, включително и такива, на които правиха пластика /моделиране/ на матка, влагалище, пикочен мехур. Миомектомията там я нямат за нищо.
ПОДГОТОВКА:
Най-важното е да не се страхуваш. Уверявам те, ще бъде много по-леко от очакванията ти. Не само при мен беше така, казаха ми го всички оперирани момичета в отделението. Едната от лекарките в екипа ми каза, че по нейни наблюдения, бързото възстановяване страшно много зависи от духа и настройката на пациента. Права е! Трябва да легнеш на операционната маса с мисълта, че на следващия ден ще се разхождаш.
ПОСТЪПВАНЕ В БОЛНИЦАТА:
Не знам дали не си се насочила към частна клиника, това, което пиша, се отнася за старите, мизерни, скапани болници. Носи компактна чанта, голямата ще се чудиш къде да я завреш. На мен ми искаха чаршафи, не знам с теб как ще е. Пижамата е удобна, но за деня на операцията и 1-2 дни след това, нощницата е задължителна. Вземи си и втора, защото операционната почти винаги се оказва намацана с кръв, йод и други гадости. 2 чифта чехли - едните за баня, за да не ходиш с мокри после. Не стъпвай боса никъде! Ежедневните превръзки и мокрите кърпички /бебешки/ ще ти трябват за първите часове, докато преодолееш предубеждението към болничните баня и тоалетна. После вече няма да ти пука от нищо. В Метро има хартиени постелки за тоалетна дъска - 7-8 от тях ще ти позволят да ползваш спокойно тоалетната след операцията. Колкото и да ти е гадно, забърсваш и това е. Със срязан корем не може да се клечи на мускули. 2 хавлиени кърпи, термометър, тоалетни принадлежнасти, няколко превръзки за всеки случай /аз, например, не пуснах и капка кръв след операцията, но, да има/. Вземи си няколко хапчета за смукане - гърлото ти може да се окаже поиздрано от интубацията, а за кашляне и дума не може да става. Носи си меко слабително средство за след опер. - на мен "Гуталакс" ми свърши прекрасна работа и ме спаси от гадното рициново масло, което ще те задължат да изпиеш, ако не можеш да се изакаш до 3 дни след това. Дори и да пропуснеш нещо, не се притеснявай. Около болниците се продава ВСИИИИЧКО. Не е нужно да гладуваш преди постъпването. Напротив - храни се добре, защото ще имаш нужда от сили за 3-4 дни глад след това. Така или иначе няма и да ти се яде. !!! носи "Аулин" - хапчета или прахчета. Прекрасно обезболяващо за първите 1-2 дни след рязането.
ДЕНЯ ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА:
След 12 часа - никаква храна, след 22 часа - и никакви течности. Вероятно клизма /нищо страшно, даже чувството на лекота после доста си го бива/. Не пий приспивателни, дори и да не можеш да заспиш вечерта, защото може да ти е по-гадно след упойката. Време за сън после ще имаш в изобилие. Такива болнични отделения отдавна не са пълни с бабки, статистиката в оперативната гинекология за последните 6 години е малко страшна - средна възраст 28 години. Искам да кажа, че със сигурност ще си намериш добра компания за разтуха преди "заколението". Ако не си епилирана предварително /много боли и не те съветвам/, избръсни се сама. Санитарките може да те порежат, а и не се знае с какви ножчета действат. Никакъв лак за нокти, никаква козметика или грим /трябва да следят цвета на кожата и ноктите, за това/ Старай се да мислиш, че това трябва да мине, а доброто идва после. Ако се опиташ да даваш кураж на другите уплашени наоколо, ще си по-смела. /от опит казано :)/
ДЕНЯ НА ОПЕРАЦИЯТА:
Нищичко не бива да поглъщаш сутринта. Дори при миенето на зъбите се плюе старателно, защото стомахът трябва да е абсолютно празен. Това се прави, за да не върнеш сокове, които да влязат в дробовете през тръбата, през която ще дишаш по време на операцията. В някои болници слагат 1 диазепамче преди да те вкарат в операционната, особено ако ти е първа пълна упойка. Розови слончета и от нищо не ти пука, демек :).
По традицият целия персонал е много мил. Ако имаш алергии или затруднения с дишането, вдигай аларма още при постъпването и настоявай да го кажеш на анестезиолога задължително. Преди операцията отново му го кажи. За всеки случай. Още преди да заспиш, ще ти сложат катетър. Въобще не боли и не се усеща после. Ще ти е нужен - 1 денонощие няма да ставаш, а ще ти вливат разни неща венозно.
Събуждането е доста шеметен процес. Всичко се върти, малко ти се повдига, може и да повръщаш. Ама малко. Упойката си е 100% отрова, а също слагат и много силни антибиотици. Мерят ти кръвното и пулса през час. Спиш на пресекулки и не усещаш как минава времето. Нама да лъжа за болката - боли. Искай си да ти слагат обезболаващи, когато имаш нужда. Мисли си, че със всяка минута болката отслабва - наистина е така. Не бива да пиеш вода въпреки жаждата. Поискай мокра марличка за устните, повече не дават.
ДЕНЯ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА:
Чай без захар /благодат/. Вече можеш да пиеш и вода. Трябва да станеш и да походиш. Мен ме натъпкаха насила с 1 бисквитка и парче сирене, за да не ми прилошее. Ако няма рехабилитатор, сестрите ще ти помогнат да се раздвижиш. Вече са ти свалили катетъра, минал ти е шемета в главата и си готова за подвизи. Чувството, че вътрешностите ти ще се изсипят на плочките е пълна заблуда, не се притеснявай. Днешните шевове са козметични, не тече и кръв. Местят те в отделението, мерят ти температурата постоянно и те карат да ставаш. За този ден 10 разходки по коридора са задължителни. Ако се появи болка в гърдите, врата или слънчевия сплит, няма страшно. Това е от въздуха, който влиза в коремната кухина и се абсорбира за ден-два.
ПОСЛЕ:
Всичко тръгва по вода. Свалянето на конците е на 7-ия ден и представлява отрязване на 2 възелчета без грам болка. Казаха ми, че мога да опитвам да бременея след 3 месеца, аз смятам да си дам 5-6, за да се възстановя напълно.
НАКРАЯ
При 3-часова операция ми махнаха 9 /!!!!/ възела. Нямах дренажи, нямах температура, не повръщах. Антибиотиците ми спряха още на деня след операцията. Ходех постоянно като кон из отделението, напълно изправена. На третия ден подтичвах, на 4-ия ме изписаха, на 5-ия бях в офиса, защото посрещах гости от Италия и нямаше кой да превежда. Никой не разбра, че съм оперирана. Днес е 11-ия ден, вече си ям и си пия като пич. Карам и кола, дойде ми без никакви проблеми, въобще ..... всичко е на ред /чукам на дърво/.
Напълно съм сигурна, че и при теб ще е така, защото си млада и здрава! Повярвай ми, това не е тежка операция, само страха е голям. След това се забременява от въздуха! /е, чак пък.... малко се поизсилих/.