b>Показания, резултати
Размерът на пениса често е предмет на дискусия между мъжете, но за размера на тестисите се мълчи. Между другото за оплождането те са много по-важни от пениса. Именно в тестисите се изработват сперматозоидите, а чрез пениса те просто достигат влагалището.
< Тестисите са хормонално зависим орган, техните размер и вътрешен строеж зависят от това как е протекъл живота на мъжа от превръщането му от дете в мъж. Тестисите започват да се развиват още в зародиша, когато се оформят тъканите, от които впоследствие ще се образуват сперматозоиди. Ако в периода на бременността жената приема хормони, облъчва се, боледува, подложена е на нервно напрежение или на стресови ситуации, то съществува риск от поражение на тестисите на плода с последващо безплодие.
Друг риск на развитието на зародиша е незарастването на ингвиналния канал в слабината област, по който тестисите се спускат в скротума от коремната кухина (а именно там те се развиват в плода). В такъв случай може да липсва единия от тестисите или и двата (крипторхизъм). Освен че това води до безплодие, така скритите тестиси създават и опасност за злокачествено израждане. Ако е имало ендокринно заболяване в детството, то е напълно възможно да има поражения на каналите на тестисите, в които впоследствие следва да се образуват и развиват сперматозоидите. Това се изразява както в пълно отсъствие на сперматозоиди, така и рязко понижение в количествено и качествено отношение. Такова нарушение се наблюдава и при хормонални разстройства в периода на половото съзряване.
Варикозното разширение на вените на семенната връв (варикоцеле) нарушава температурния режим в тестиса и също води до нарушена сперматогенеза.
Освен това във всяка възраст се случват инфекциозни поражения на тестисите или каналите. На всички е известна заушката (вирусен паротит), която в 20% от случаите води до нарушение в състоянието на тестисите и неизлечимо безплодие при мъжа. Но това може да бъде казано и за тежкия грип, микробното поражение на уретрата или простата и т.н.
Обичайните размери на тестисите са 4-5 х 2,5-3 х 3-3,5 см, теглото им е 20-30 г. Размер на тестиса под 2,0 х 2,5 см, по принцип, свидетелства за нарушение на процесите на сперматогенеза.
Най-главният показател в диагностиката на мъжкото безплодие е спермограмата.
Ако в еякулата отсъстват сперматозоиди, то възниква въпроса: отсъстват въобще или не постъпват в уретрата?
В първия случай лекарите често са безсилни, а във втория все още може да се води борба за създаване на собствено дете.
Спермограмата е сложен анализ. В нея всичко трябва да бъде много точно взаимосвързано, затова само ако отделните показатели се събират в непротиворечива картина, може да се говори за по- нататъшни перспективи.
Например, в еякулата има 1-2 сперматозоида. Значи те по някакъв начин се изработват и постъпват в уретрата. Необходимо е да се търсят причините за това минимално съдържание на сперматозоиди.
Например, ако сперматозоиди въобще няма, но допълнителните показатели (например фруктоза) са в достатъчно количество, то е възможно в тестисите да се произвеждат сперматозоиди, но да не преминават през каналите.
Така че, преди да продължим напред, трябва добре да се обмислят получените резултати. Понякога се случва така, че показателите са на границата и не се знае кое си струва: дали да се проведе лечение или да се направи операция. За да не се получи така, че каналът е разрязан и зашит, упойката е дадена, операцията е протекла успешно, а нищо не минава през канала – сперматозоиди просто не се произвеждат. Затова в определени случаи, преди да се вземе решение за необходимостта от операция, се прави пункция на тестиса.
Технически всичко е много просто: с тънка игла се прави отвор в кожата на скротума и тестиса. Малка част от съдържанието се изсмуква със спринцовка, а при необходимост се прави и биопсия, като се взима малко парченце тъкан от тестиса. Това е нужно, за да се определи състоянието на тъканите, произвеждащи сперматозоиди. Според получените резултати се изработва и тактиката за по-нататъшно действие. Операцията се счита за почти безболезнена, продължава няколко минути и не оставя последствия.
Но какво да се направи, ако се открие, че в тестиса има сперматогенеза, а в уретрата не постъпват сперматозоиди – пътят им е препречен от възпаление на семепроводните канали? Вариантите са два и не много обнадеждаващи.
Първо: микрохирургическа операция на каналите. Възникват много въпроси: къде точно е запушен канала, каква е дължината на запушения участък, как да се достигне до него, как да се предотврати оставането на белези след операцията. Хирурзите не обичат такива операции, когато предварителната информация е малко, а накрая може и да няма никакъв резултат. Счита се, че след възстановителна операция в еякулата се появяват сперматозоиди при почти 19% от мъжете.
Вторият вариант е ин-витро оплождане. В този случай се прави пункция на тестиса (или на епидидимиса), изважда се сперма, обработва се, а после следва ИКСИ – оплождане с отделни единични сперматозоиди.
В този случай вероятността за забременяване е 30% до 70% в зависимост от състоянието на жената.
Излиза, че до пункция в един курс на лечение се прибягва два пъти: първо за определяне на състоянието, и втори път – в деня на взимането на яйцеклетка от жената, за да се направи оплождане.
В заключение, независимо от болезненото усещане от третирането на скротума, си струва да се обмисли необходимостта от пункция, ако спермата е некачествена и ако наистина желаете да имате собствен наследник.
Източник: www.ma-ma.ru
Превод от руски: lilia_black