Изяснените причини при мъжкия стерилитет могат да бъдат разделени на 4 групи:
Хормонални проблеми
Тази група обхваща се отнася до неспособността на хипофизната жлеза, намираща се в основната част на мозъка, да стимулира тестисите. Разстройствата от тази група, обикновено причислени към ендокринологичните причини за мъжкия стерилитет, са сравнително редки, засягащи приблизително 1 от 100 пациента.
Проблеми с продукцията на сперматозоиди
Тази втора група включва разрушаване на продукцията на сперматозоиди в тестисите или образуването на антитела срещу сперматозоидите, което блокира тяхната функция. Това е най-често срещаната причина, която обхваща около 60 от 100 пациента.
Блокиране на пътищата за транспортиране на сперматозоиди
Третата голяма група обхваща обструкцията или блокиране на пътищата, извеждащи сперматозоидите извън тестисите в еякулата, а именно в епидидимиса и семепровода. Това е втората по честота група и засяга около 30 от 100 пациента.
Проблеми с ерекцията и еякулацията
Четвъртата категория се отнася до проблеми с ерекцията и еякулирането, които са необходими за нормален сексуален акт. Този проблем засяга 5 от 100 пациента.
Неизяснени причини
Все още има дупки в знанията и за 40% от мъжете със стерилитет, причината за проблема е неизяснена. Тогава се говори за идиопатичен (неизяснен) стерилитет.
Хормонални проблеми
Хормоналните или ендокринологични причини за мъжкия стерилитет са много редки и са около 1% от всички случаи на мъжки стерилитет. Необходимо е да се диагностицират правилно, защото имат ефективно лечение.
Хормоналните причини за мъжкия стерилитет обхващат проблеми в продукцията на хормони, които стимулират образуването на сперматозоиди в тестисите. Хипофизната жлеза е разположена в основата на мозъка и произвежда хормоните FSH (ФСХ, фоликулостимулиращ хормон) и LH (ЛХ, лутеинизиращ хормон), които са отговорни за стимулацията на тестисите.
Тумори на хипофизата и други състояния, при които се засяга хипофизната жлеза спират производството на хормоните, които са необходими за стимулиране на тестисите.Ако хормоните не се произвеждат по време на пубертета, тестисите няма да се развият напълно.Ако хипофизната жлеза не функционира по-късно в живота, това ще даде отражение на тестисите и причинява спиране на производството на сперматозоиди.
Образуването на сперматозоиди може да бъде прекъснато в различни етапи по време на процеса поради следните причини.
Синдром на само-Сертолиевите клетки (Sertoli cell-only syndrome). Тестисите могат да бъдат лишени от предшестващи клетки, които се разделят, за да образуват сперматозоиди. Това е тежка форма на смущение при образуването на сперматозоиди, която прави мъжа стерилен.
Спиране на развитието. Предшестващите клетки не могат да завършат своето развитие до сперматозоиди в тестисите.
Хипосперматогенеза. При някои мъже се образуват изключително малко бройки сперматозоиди. Само някои от тях или никои не успяват да се придвижат през каналчетата и в еякулираната течност.
За съжаление белите петна в знанието оставят около 40% от смущенията при образуването на сперма описани като "неизяснени".
Изяснените случаи, които прекъсват образуването на сперматозоиди са:
Неуспешно слизане на тестисите в скротума. При повечето момченца първоначално растат в коремната област, след което се смъкват или слизат в скротума преди раждането. При приблизително 6-10% от тях тестисите не се смъкват в скротума при раждането, но това става до първата година на бебето. Обаче при около 1% тестисите не се смъкват след първата година. Това състояние е познато като крипторхизъм. Изследване показва, че увреждане на сперматогенезата се получава, когато тестисите останат в коремната област. Има данни, които предполагат, че тестиси, които не са слезли са предразположени в по-голяма част към образуване на ракови заболявания. За да се избегне това 6-24 месеца след раждането на бебето се правят опити оперативно да се смъкнат тестисите в скротума (орхидопексия – бел. прев.).
Крипторхизъм често се свързва със стерилитета при мъжете. Ако и двата тестиса не са били слезли след раждането и не са оперирани , за да слязат до 2 годишна възраст има много голям риск за стерилитет. Дори мъжете с един задържан тестис са в групата с висок риск от стерилитет. Това може да е защото основната причина за несмъкването на тестиса води до проблеми при образуване на сперматозоиди в другия тестис. Но има мъже, които с един неслязъл и един слязъл тестис нямат проблеми с фертилността.
Генетични причини за стерилитет
Хромозомите са структурирани в клетки, които предават генетичната информация. Всяка клетка в нашето тяло има 46 хромозоми, в които се съдържа цялата генетична информация (гените) за развитието и функционирането на нашето тяло. Промяна в хромозомите и гените може да доведе ненормален процес на образуване на сперматозоиди.
Промяна в броя на хромозомите
Промяната на броя на хромозомите в клетките може да доведе до стерилитет. Генетичния набор на мъжете включва 46 хромозоми, 2 от които са половите, X и Y. Y хромозомата носи генетичен материал, които се среща само при мъжете. Половите хромозоми при жените включват две X хромозоми.
Синдромът на Клайнфелтър (Klinefelter's Syndrome) е най-често срещаното хромозомно смущение при мъжете, което засяга 1 от 600 мъже. Причинява се от присъствието на допълнителна X хромозома. Мъжете с този синдром имат 47 хромозоми, като половия хромозомен набор е XXY.Повечето мъже с този синдром имат 0 броя сперматозоиди, въпреки, че има данни, че в тестисите им могат да бъдат открити клетки от първия етап на образуване на сперматозоиди по време на пубертета, които изчезват прогресивно. Скорошни проучвания показаха, че при много малко от мъжете с този синдром могат да се открият пространства в тестисите, където се произвеждат сперматозоиди, въпреки, че няма сперматозоиди в еякулата. Мъжете със синдрома на Клайнфелтър имат много малки тестиси (4-6 милилитра, при нормалните мъже са >15). Те имат и ниски нива на мъжкия полов хормон - тестостерон. Това може да доведе до пречка да имат нормален пубертет и до понижено полово желание. Други черти на синдрома са малък пенис, повишена телесна мазнина, висок ръст с дълги крайници и късо тяло, гинекомастия (увеличени млечни жлези) и намаляващо окосмяване на лицето и тялото.
Синдромът на Даун е състояние, при което хората имат допълнително копие на 21 хромозома (тризомия 21) и представлява още един пример за стерилитет причинен от промяна в хромозомния набор. Мъжете със синдром на Даун страдат от ненормална продукция на сперматозоиди.
Други генетични причини за стерилитет: Наскоро се доказа, че липсващ генетичен материал в Y хромозомата може да се свърже със стерилитета при приблизително 6 - 10 % от мъжете с брой 0 - 5 милиона/мл. Смята се, че тези части в Y хромозамата, които липсват, са важни при образуването на сперматозоиди. Има налични тестове за откриване на промени в Y хромозомата (изследване за микроделеции на Y хромозомата – бел. прев.), но точният начин, по който липсващия генетичен материал намалява продукцията на сперматозоиди е неизвестен.
Вродената липса на семепровод се случва при 1 от 2 500 мъже и води до стерилитет. Дължи се на промяна в гена, който отговаря за транспортирането на материал в покритието на много от повърхностите на тялото. При мъжете родени с тази вродена липса липсват някои части на репродуктивната система, които пречат на преминаването на сперматозоидите от тестисите в еякулата.
Аномалии в гена-рецептор на тестостерон (андроген). Това е много рядко състояние, при което телесна тъкан не може да разпознае тестостерона и да реагира на него. При тази много тежка форма, тази загуба на хормона при мъжете (46 XY) води до раждане на дете с женски гениталии и с проблем при образуването на сперматозоиди. При леката форма има нормални мъжки гениталии, но с лошо образуване на сперматозоиди.
С подобряване на знанието за човешките гени се очаква, че другите генетични причини за мъжки стерилитет ще започнат да обясняват голям брой от проблеми при образуване на сперматозоиди, които сега са в графата" неизвестни".
Инфекции и образуване на сперматозоиди
Инфекцията на тестисите се нарича орхит. Орхитът в следствие на заушка е най-познатата инфекция на тестисите и е причинена вируса на заушката. Тази инфекция не винаги е придружаван от заушка, но когато се случи през пубертета може да доведе до подуване и болка и до абсолютно разрушаване на тръбите за образуване на сперматозоиди в тестисите. По-леките форми могат да спрат образуването на сперматозоиди от 6 до 12 месеца след атаката. Няма ефективно лечение, затова е важно децата да се ваксинират срещу заушка.
Епидидимо-орхит (възпаление на тестиса и на епидидима) се причинява от бактериална инфекция на тестисите и епидидимиса., които често възникват заедно. Болката и подуването обикновено траят няколко дни и могат да се лекуват с антибиотици. Това състояние понякога придружава инфекция на уринарния тракт и може да предизвика постоянно запушване на спермоотводящите пътища, причинявайки стерилитет.
Горещината и функционирането на тестисите
Тестисите се намират в скротума, където температурата е приблизително 1 - 1.5 градуса под тази за останалата част от тялото. Това е постигнато чрез специален механизъм, който охлажда кръвта идваща в тестисите. По - ниската температура е необходима за образуването на сперматозоиди. По време на боледуване, което включва и треска, образуването а сперматозоиди може да бъде спряно, докато не премине треската. По същия начин, когато тестисите са изложени на по-висока температура -като например честото посещения в сауни, това също може да предизвика този процес. Невъзможността тестисите да се смъкнат в скротума също може да предизвика този проблем, поради по-високата температура в коремната кухина. Води се дебат за ефекта на бельото върху образуването на сперматозоиди, дали боксерите трябва да се предпочитат пред слиповете. Според някои проучвания се предполага, че носенето на стегнато бельо може да намали броя на сперматозоидите, докато други изследвания не са открили подобна причина. Докторите обикновено съветват пациентите си да се опитат да намалят риска от високи температури около тестисите, като избягват честите горещи бани и стегнато бельо.
Антиспермални антитела
Антителата са вещества, които тялото произвежда в отговор на нахлуване на чужди организми. Например когато бактериална инфекция причинява болезнено гърло, тялото разпознава тази бактерия като чужда и произвежда антитела, които да покрият бактерията и да подпомогнат защитните системи на организма да се отърват от нея.
Способността на тялото да прави разлика между това, кое е свое и кое чуждо обикновено е "програмирана" преди раждането. Тъй като сперматозоидите не се произвеждат до пубертета, тялото ги разпознава като чужди и затова образува антитела срещу тях. Обаче специални състояние в тестисите предотвратяват тази реакция.
Приблизително 5-7 % от мъжете с инфертилни проблеми образуват антитела спрямо собствените си сперматозоиди. Тези антитела могат да имат разрушителен ефект за фертилността като покриват сперматозоидите и пречейки на движенията им в женската репродуктивна система. Антиспермалните антитела могат да предотвратят и взаимодействията между яйцеклетката и сперматозоида, които протичат по време на оплождането. При някои случаи тези антитела могат да нанесат щети на образуването на сперматозоиди вътре в тестисите. Антиспермалните антитела могат да се образуват след операция на тестисите, травма или след вазектомия, когато сперматозоидите се реабсорбират в епидидимиса. Има и случаи, когато наличието на антиспермални антитела не може да бъде обяснено.
Усукване на тестисите (торзия)
Усукването на тестисите е състояние, при което кръвоносните съдове, които снабдяват тестисите се усукват. Това обикновено става, когато е налице структурен проблем, който позволява на тестисите да се усукват. Ако се забележи усукване в единия тестис, много вероятно е това да се случи и с другия. Усукването е съпроводено със силна болка и подуване и трябва спешно да се лекува усукването на кръвоносните съдове спира достъпа на кръвта до тестисите, причинявайки щети на паренхима, който произвеждат сперматозоиди. Ако прекъсването на кръвоснабдяването е за дълъг период от време, тестисите не се възстановяват. Симптомите на усукването са сходни на тези при инфекция на тестисите, затова лекарите са обучени да лекуват тези симптоми като торзия, докато не се установи друга причина.
Варикоцеле (разширени вени на скротума)
Варикоцелето представлява подуване на вените около тестисите, което обикновено се среща от лявата страна, като резултат на това, че клапата във вените не отвежда правилно кръвта от тестисите. Тази кръв трябва да се движи нагоре по вените, обратно на гравитацията, Клапите във вените помагат на кръвта да се движи от тестисите до главна вена, отвеждайки кръвта от долната част на тялото. Ако тези клапи не функционират правилно, кръвта започва да се събира във вените около тестисите, образувайки варикоцеле. За да се забележи то е необходимо мъжът да бъде прегледан прав. Тестисът под варикоцелето обикновено е по-малък от другия. Приблизително 15% от мъжете имат варикоцеле, но то е по-често срещано при мъже, които имат проблеми със стерилитета. Проучвания, при които се сравняват спермограми на мъже с и без варикоцеле показват, че мъжете с варикоцеле имат по-малък брой сперматозоиди, намалена подвижност и повишен брой сперматозоиди с абнормална морфология. Въпреки това, някои мъже с варикоцели имат нормални показатели на спермограмата и имат деца.
Превод: wa_wa