Публикувано на: 05.02.2013г.
Публикувана 2006 г.
Започнахме опитите за бебе веднага след сватбата през 2000 г. и след като не се получи 3 месеца отидох на лекар при д-р Градева в Бургас. Тя ме прегледа и каза, че всичко изглежда добре и 3 месеца не са повод за притеснение, пусна ми изследване за хламидия и ни посъветва да направим спермограма ако не се получи още известно време. Аз знаех, че няма повод за притеснение и не си го взимах толкова навътре докато не минаха още 5-6 месеца. Всеки месец правех тестове и нищо. Започнах да моля половинката за спермограма и все отлагаше "Хайде ако и този път не стане тогава".
И така мина още една година. След година и половина неуспешни опити през лятото на 2002 г. открих клуб "Проблемно забременяване" в dir.bg. Той тъкмо беше създаден, направо преди броени дни, защото имаше едва 2-3 страници с теми и пишеха основно не повече от 10 момичета. Много се развълнувах, когато започнах да чета. Това бяха теми, които ми бяха в главата непрекъснато и не смеех с никой да споделя от хората около мен. В един момент попаднах сред сродни души и вс едно четях моите мисли написани от друг. Първите дни много се разстройвах, но после свикнах и пуснах тема за да се представя. Момичетата бяха разкошни и ме приеха, започнаха да ми дава съвети от къде да започна изследванията, че трябва първо да направим спермограма и в никакъв случай да не я отлагаме.
Два месеца по-късно през август 2002 г. направихме спермограма. Резултатът беше смазващ - липса на сперматозоиди в еякулата. Само наличие на единични акинетични на зрително поле. Повторихме спермограмата отново в Бургас - същия резултат. Лекарката ми каза, че трябва да отидем в София, тук няма кой да ни помогне. Две седмици по-късно есента на 2002 г. заминаваме за София. И естествено първо в Майчин дом за спермограма. Станиславов я направи и започна да клати глава със съжаление, няма никакви - дори единични акинетични нямало. Предложи ни донорска инсеминация. Изписа едни антиоксиданти с неясен произход за 80 лева и каза след 3 месеца пак да отидем. Попитахме го къде можем да намерим уролог и той ни отказа да ни каже (все едно не знае). Не сме от София, бях си взела само 2 дни и бързах всичко да направим и като изследвания. След това ни се развика, че сме направили изследванията в Кандиларов, а не там където той ни е пратил и че така не се правело. А ние искахме да са готови днес, защото трябваше да си пътуваме за Бургас. Една медицинска сестра в коридора ни упъти къде е клиниката по урология и там да питаме за уролози, които се занимават със стерилитет. Спомням си как ходех с буца на гърлото, а очите ми бяха пълни непрекъснато и не знаехме къде да отидем. Отидохме при д-р Милен Кацаров, той прегледа мъжа ми и каза, че вероятно става въпрос за късно слезли тестиси, но без да ги отвори нищо не може да каже. Назначихме си ден за операция - оперативна диагностика и тестикуларна биопсия един месец по-късно. Направихме и консултация с доц. Славов от същата клиника и той не ни даде никакви шансове.
Октомври 2002 г. операция. Заключението на уролога беше, че анатомически всичко е наред, но има някакъв блокаж. Често се случвало така при негови пациенти. В част случаите се подавали на медикаментозно лечение. Изписа хормонален тестостеронов препарат, който съпругът ми да пие 3 месеца и след това да направим спермограма и ако има някакво подобрение да отидем при него. Още 3 месеца надежда и зимата на 2003 г. правим поредната спермограма. Никаква промяна. Тогава изпаднах в голямата дупка. Не знам дали беше депресивно състояние, но ме държа с месеци. Събуждах се разплакана, лягах си разплакана и нямах желание за нищо, което правя. Спрях нацяло да пиша в клуба "Проблемно забременяване" (не че имаше какво толкова да пиша и преди това), а само четях и се радвах на всички как очакват закъснения, правят тестове, следят овулация. При мен нищо от това нямаше смисъл. През март 2003 г. нашите гледали едно предаване и отидохме в Пловдив за билките на д-р Кирчева, на която съм много благодарна! В същото време мъжът ми нацяло отказа цигарите и алкохола. Трябваше да направим спермограма лятото на 2003 г. През това време се запознах лично с момичетата от клуба - Wildberry, miroslava, Kler, Vlas. Много им благодаря за помощта и надеждата, която ми даваха, защото само от това имах нужда. Толкова бях отчаяна.
През юли 2003 г. направихме поредната спермограма. Не бях спала цяла нощ. Берито ме чакаше на кю да се върна от лабораторията през цялото време. Когато ми дадоха листа щях да литна - 1 020 000 на мл. с 10% нормално подвижни, 25% слабо подвижни и 65% неподвижни. Спермограма с цифри. Разплаках се от щастие и тичах на бегом до колата за да съобщя на мъжа ми. Започнахме да правим спермограми през 3-4 месеца и резултатите се подобряваха с всяка следваща, но много бавно. През март достигнаха до 3 600 000 на милиитър с 25% нормокинетични. Нямаше смисъл да се чака повече и започнахме да обмисляме да направим ин витро, по-точно ИКСИ.
След срещата с момичетата и разговорите ни около клуб "Проблемно забременяване" установихме, че това общуване в интернет ни е от безкрайна полза и повечето от нас са успели да се свържат с доктори и да научат много неща именно чрез него. Но този клуб е само един форум, ние нямахме влияние върху неговата администрация а имаше нужда информацията да се стегне и подреди за да я запазим. Точно тогава бубенцето беше разстроена и пусна тема за създаване на организация на пациентите с репродуктивни проблеми и всички в клуба подкрепиха идеята. Тогава реших да започна да сортирам по-важните неща и да ги оформим като статии. Септември стартира домейна и сайта вече работеше и дори отвреме нареме имаше по 2-3 посетителя онлайн
През януари 2004 г. се запознах с една изключителна жена, доктор, която влизаше в клуба с ник Мели Дано прочете това и разбере колко много съм й благодарна, че от този момент нататък и до ден днешен е винаги до мен, когато ми е трудно и в хубавите моменти също - и с проблемите свързани с обществената ни дейност и с личните ми проблеми. Щастлива съм, че има такива хора като нея и много я обичам! Тя се включи като администратор в поддръжката на сайта и започна да пише и редактира статии. През март 2004 г. десетина момичета учредихме сдружението и започнахме. Всичко това ми изпълваше ежедневието и осмисляше свободното ми време.
Мели ме посъветва, че при такова сериозно нарушение на спермогенезата е добре преди да се пристъпи към асистирана репродукция по метода ИКСИ да се направят генетични изследвания на половинката - изследване за кариотип и изследване за микроделеции на Y-хромозомата. Направихме ги през пролетта на 2004 г. Един месец напрежение около чакането. Оказа се, че са добри. Решихме наесен да направим ин витро, а дотогава имах важната задача да избера клиника. След много мислене и премисляне се спрях на Репробиомед в София. Някои от клиниките, които работят в момента ги нямаше още.
През октомври 2004 г. започна стимулацията - първи опит ИКСИ, клиниката на д-р Табакова. Къс протокол, пурегон, много добър отговор с много малки дози, пункция на 9 яйцеклетки, трансфер на 4 качествени ембриона, тест на 14 ден от трансфера, ниско ЧХГ, УЗ - 2 плодни сака, които не растат, спиране на лекарствата, менструация. През цялата процедура бях като навита пружина и стомаха ми ме свиваше постоянно от стрес и притеснени от момента, в който направихме първоначалните изследвания до деня на теста. Една седмица ми беше много криво, но реших, че няма да чакам и след 2 месеца започваме нов опит. Добре, че родителите ми ни подкрепиха финансово във всичко това.
Февруари 2005 г. Начало на стимулацията за втори опит ИКСИ , същата клиника на д-р Табакова, същата схема, пурегон, отново много добър отговор, пункция на 8 фоликула, 5 яйцеклетки, трансфер на 3 качествени ембриона, тест на 14 ден от трансфера с ниско ЧХГ, под въпрс дали се вижда сак или не в матката, спиране на лекарствата, менструация и наново една седмица отчаяние и твърдо решение за третия опит да сменя екипа, колкото и да би м натоварило емоционално това допълнително. Записах си веднага час през април за доц. Маркова във Варна, която е от екиопът по ин витро в Университетския ин витро център към АГ болницата, а през това време с jam отидохме до Плевен да направим имунологични изследвания. Запознах се наживо с една изключителна жена - доц. Конова. Преди това си пишехме само във връзка със събития около сайта и Сдружение "Зачатие". Тя ни консултира, направи изследвания и установи, че едното антитяло е леко завишено и трябва да се направи наново, когато започна следващото ИКСИ. През април 2005 г. бях на преглед при доц. Маркова, Тя прегледа всички изследвания и протоколи до момента, прегледа ме и каза, че е оптимистично настроена и ни записа за септември.
Начало на стимулацията за трети опит ИКСИ – септември 2005 г. Варна, Направих отново изследване в Плевен на въпоросното антитяло - беше в норма. Университетски ин витро център към АГ болница Варна, дълъг протокол, пурегон, пункция на 22 качествени яйцеклетки, 15 успешно оплодени, 5 качествени ембриона на стадий бластоцист на 5 ден, трансфер на 2 ембриона. На 8 ден от трансфера подуване на корема от хиперстимулация и следва хоспитализация. Тогава д-р Александров ми каза, че вторична хиперстимулация се получава при бременност и най-вече при многоплодна бременност. Обаче аз си чаках теста, защото не вярвах, че може да ми се случи. В болницата ми правиха вливания и пункция на коремната кухина, за да аспирират изливащата се от яйчниците течност в резултат на хиперстимулацията. Прекарах 18 дни в АГ болницата. На 12 и 14 ден от трансфера правих тестове за бременност. И двата бяха с бледа втора черта. Не знаех какво става и дори не можех да повярвам, че тези тестове са мои. На УЗ прегледа се видяха 2 плодни сака и не можах да си сдържа сълзите. Не знам как мога да изразя благодарността си към този екип – д-р Александров и доц. Маркова, а също и проф. Козовски, който направи пункцията и след която не усещах никаква болка – като никога досега.
Бременността си я карах предимно на постелен режим, в къщи пред телевизора и пред компютъра. В 13, 19 и 24 седмица пътувах за София и Пловдив за фетална морфология. В Пловдив ме преглеждаше на ултразвук за фетална морфология д-р Даскалов, на който съм изключително благодарна за вниманието и старанието, с което се отнасяш към нас. В София правих УЗ при д-р Мазнейкова, д-р Димитрова и фетална ехокардиография при д-р Спасов.
Ден преди планираното секцио ме приеха във ВИП на АГ болница Варна. Горещо го препоръчвам на всички, които са решили да раждат там – условията са прекрасни, отношението на екипите също. Операцията направи д-р Александров от екипът, при който направих успешната процедура ИКСИ и на 5 юни 2006 г. на бял свят се появиха нашите малки слънчица
Много ви благодаря милички, че бяхте с мен през всичките тези години. Не зная как да ви се отблагодаря за всичко това. Тук създадох толкова истински приятелства. Ще бъда с вас и ще се моля за всички докато всяка една от всички ни гушне своето малко здраво и хубаво бебченце! Всички ще успеят, ще видите! Много много ви обичам!
Октомври 2002 г. операция. Заключението на уролога беше, че анатомически всичко е наред, но има някакъв блокаж. Често се случвало така при негови пациенти. В част случаите се подавали на медикаментозно лечение. Изписа хормонален тестостеронов препарат, който съпругът ми да пие 3 месеца и след това да направим спермограма и ако има някакво подобрение да отидем при него. Още 3 месеца надежда и зимата на 2003 г. правим поредната спермограма. Никаква промяна. Тогава изпаднах в голямата дупка. Не знам дали беше депресивно състояние, но ме държа с месеци. Събуждах се разплакана, лягах си разплакана и нямах желание за нищо, което правя. Спрях нацяло да пиша в клуба "Проблемно забременяване" (не че имаше какво толкова да пиша и преди това), а само четях и се радвах на всички как очакват закъснения, правят тестове, следят овулация. При мен нищо от това нямаше смисъл. През март 2003 г. нашите гледали едно предаване и отидохме в Пловдив за билките на д-р Кирчева, на която съм много благодарна! В същото време мъжът ми нацяло отказа цигарите и алкохола. Трябваше да направим спермограма лятото на 2003 г. През това време се запознах лично с момичетата от клуба - Wildberry, miroslava, Kler, Vlas. Много им благодаря за помощта и надеждата, която ми даваха, защото само от това имах нужда. Толкова бях отчаяна.
През юли 2003 г. направихме поредната спермограма. Не бях спала цяла нощ. Берито ме чакаше на кю да се върна от лабораторията през цялото време. Когато ми дадоха листа щях да литна - 1 020 000 на мл. с 10% нормално подвижни, 25% слабо подвижни и 65% неподвижни. Спермограма с цифри. Разплаках се от щастие и тичах на бегом до колата за да съобщя на мъжа ми. Започнахме да правим спермограми през 3-4 месеца и резултатите се подобряваха с всяка следваща, но много бавно. През март достигнаха до 3 600 000 на милиитър с 25% нормокинетични. Нямаше смисъл да се чака повече и започнахме да обмисляме да направим ин витро, по-точно ИКСИ.
След срещата с момичетата и разговорите ни около клуб "Проблемно забременяване" установихме, че това общуване в интернет ни е от безкрайна полза и повечето от нас са успели да се свържат с доктори и да научат много неща именно чрез него. Но този клуб е само един форум, ние нямахме влияние върху неговата администрация а имаше нужда информацията да се стегне и подреди за да я запазим. Точно тогава бубенцето беше разстроена и пусна тема за създаване на организация на пациентите с репродуктивни проблеми и всички в клуба подкрепиха идеята. Тогава реших да започна да сортирам по-важните неща и да ги оформим като статии. Септември стартира домейна и сайта вече работеше и дори отвреме нареме имаше по 2-3 посетителя онлайн
През януари 2004 г. се запознах с една изключителна жена, доктор, която влизаше в клуба с ник Мели Дано прочете това и разбере колко много съм й благодарна, че от този момент нататък и до ден днешен е винаги до мен, когато ми е трудно и в хубавите моменти също - и с проблемите свързани с обществената ни дейност и с личните ми проблеми. Щастлива съм, че има такива хора като нея и много я обичам! Тя се включи като администратор в поддръжката на сайта и започна да пише и редактира статии. През март 2004 г. десетина момичета учредихме сдружението и започнахме. Всичко това ми изпълваше ежедневието и осмисляше свободното ми време.
Мели ме посъветва, че при такова сериозно нарушение на спермогенезата е добре преди да се пристъпи към асистирана репродукция по метода ИКСИ да се направят генетични изследвания на половинката - изследване за кариотип и изследване за микроделеции на Y-хромозомата. Направихме ги през пролетта на 2004 г. Един месец напрежение около чакането. Оказа се, че са добри. Решихме наесен да направим ин витро, а дотогава имах важната задача да избера клиника. След много мислене и премисляне се спрях на Репробиомед в София. Някои от клиниките, които работят в момента ги нямаше още.
През октомври 2004 г. започна стимулацията - първи опит ИКСИ, клиниката на д-р Табакова. Къс протокол, пурегон, много добър отговор с много малки дози, пункция на 9 яйцеклетки, трансфер на 4 качествени ембриона, тест на 14 ден от трансфера, ниско ЧХГ, УЗ - 2 плодни сака, които не растат, спиране на лекарствата, менструация. През цялата процедура бях като навита пружина и стомаха ми ме свиваше постоянно от стрес и притеснени от момента, в който направихме първоначалните изследвания до деня на теста. Една седмица ми беше много криво, но реших, че няма да чакам и след 2 месеца започваме нов опит. Добре, че родителите ми ни подкрепиха финансово във всичко това.
Февруари 2005 г. Начало на стимулацията за втори опит ИКСИ , същата клиника на д-р Табакова, същата схема, пурегон, отново много добър отговор, пункция на 8 фоликула, 5 яйцеклетки, трансфер на 3 качествени ембриона, тест на 14 ден от трансфера с ниско ЧХГ, под въпрс дали се вижда сак или не в матката, спиране на лекарствата, менструация и наново една седмица отчаяние и твърдо решение за третия опит да сменя екипа, колкото и да би м натоварило емоционално това допълнително. Записах си веднага час през април за доц. Маркова във Варна, която е от екиопът по ин витро в Университетския ин витро център към АГ болницата, а през това време с jam отидохме до Плевен да направим имунологични изследвания. Запознах се наживо с една изключителна жена - доц. Конова. Преди това си пишехме само във връзка със събития около сайта и Сдружение "Зачатие". Тя ни консултира, направи изследвания и установи, че едното антитяло е леко завишено и трябва да се направи наново, когато започна следващото ИКСИ. През април 2005 г. бях на преглед при доц. Маркова, Тя прегледа всички изследвания и протоколи до момента, прегледа ме и каза, че е оптимистично настроена и ни записа за септември.
Начало на стимулацията за трети опит ИКСИ – септември 2005 г. Варна, Направих отново изследване в Плевен на въпоросното антитяло - беше в норма. Университетски ин витро център към АГ болница Варна, дълъг протокол, пурегон, пункция на 22 качествени яйцеклетки, 15 успешно оплодени, 5 качествени ембриона на стадий бластоцист на 5 ден, трансфер на 2 ембриона. На 8 ден от трансфера подуване на корема от хиперстимулация и следва хоспитализация. Тогава д-р Александров ми каза, че вторична хиперстимулация се получава при бременност и най-вече при многоплодна бременност. Обаче аз си чаках теста, защото не вярвах, че може да ми се случи. В болницата ми правиха вливания и пункция на коремната кухина, за да аспирират изливащата се от яйчниците течност в резултат на хиперстимулацията. Прекарах 18 дни в АГ болницата. На 12 и 14 ден от трансфера правих тестове за бременност. И двата бяха с бледа втора черта. Не знаех какво става и дори не можех да повярвам, че тези тестове са мои. На УЗ прегледа се видяха 2 плодни сака и не можах да си сдържа сълзите. Не знам как мога да изразя благодарността си към този екип – д-р Александров и доц. Маркова, а също и проф. Козовски, който направи пункцията и след която не усещах никаква болка – като никога досега.
Бременността си я карах предимно на постелен режим, в къщи пред телевизора и пред компютъра. В 13, 19 и 24 седмица пътувах за София и Пловдив за фетална морфология. В Пловдив ме преглеждаше на ултразвук за фетална морфология д-р Даскалов, на който съм изключително благодарна за вниманието и старанието, с което се отнасяш към нас. В София правих УЗ при д-р Мазнейкова, д-р Димитрова и фетална ехокардиография при д-р Спасов.
Ден преди планираното секцио ме приеха във ВИП на АГ болница Варна. Горещо го препоръчвам на всички, които са решили да раждат там – условията са прекрасни, отношението на екипите също. Операцията направи д-р Александров от екипът, при който направих успешната процедура ИКСИ и на 5 юни 2006 г. на бял свят се появиха нашите малки слънчица
Много ви благодаря милички, че бяхте с мен през всичките тези години. Не зная как да ви се отблагодаря за всичко това. Тук създадох толкова истински приятелства. Ще бъда с вас и ще се моля за всички докато всяка една от всички ни гушне своето малко здраво и хубаво бебченце! Всички ще успеят, ще видите! Много много ви обичам!
Публикувана 2006 г.