Публикувано на: 05.02.2013г.
Аз имам син вече почти на 18 години, забременяването с който беше от ония, от първия път, от раз! Разделихме се с бащата много бързо, но това е друга приказка...
Да, ама не - на 6-ия месец след операцията отивам на профилактичен преглед, решена, че изоставям местните доктори - имала съм раничка на шийката, биопсии, щуротии и подобни. Резултатът беше, че получих някаква дисфункция (нямам по-точно описание на тогавашния проблем) и лекарства и без бебеправене до 2004. Е цяла година няма резултат - айде пак на доктор – някой ми препоръча Коларов. Хормони - добре, хламидия - няма, спермограма - отличник, ама цветна снимка - нъцки! Без дясна, а лявата непроходима - образува сакче! Ами сега??? – ревах като луда – ама сигурно ви е познато! Междувременно откривам Зачатие – благословен да е тоя миг! И започвам да чета – обсебват ме историите на изстрадали момичета, непознати, но и толкова близки, преживявщи същото като мен, страдащи, но мислещи и действащи! Четох дълго, водих си записки, правих списъци, някъде октомври на 2005 се престраших и да пропиша! Вече се бях насочила към д-р Стаменов – беше от списъка ми, пък и Коларов ми го препоръча – действаме!
Първо инвитро стартираме веднага след Нова година – добра реакция на стимулацията, 13 фоликула, 8 оплодени. Върнахме 5, разделени на 4 и 5. Лигавица едвааа 8 мм. Тест – отрицателен, док със съмнение по отношение на лигавицата. Правим нов план – 1. раничката да се маха! 2. Документи за касата 3. Аз настоявам за лапароскопия и отстраняване на другата тръба, ако е необходимо (необходимо беше – сраствания към коремната стена – пълна каша по думите на док) 4. Терапия на лигавицата 5. Втори инвитро опит.
Така и стана – всичко по реда си – но проблемите с лигавицата си останаха и не виждахме начин да се справим! Благодарение на неуспеха с конските дози естрофем, аспирин, витамин Е и подобни – д-р Стаменов предложи виаграта. Аз започнах да чета и пиша на американските специалисти по въпроса и видях надеждата...
Ноември 2006 стартираме втори опит – фоликулите добре, лигавицата трагична! Док му сложи голямо планиране с лекарствата, за да докараме лигавицата до малко над 8 мм. Фоликули 16, оплодени 15, върнати 7, разделени на 8-10. Кръвен тест на 8-и ден – 6.39 и се започнаха тестове през ден! – на 19.12.2006 чухме сърчицето и плакахме от щастие. След неспокойно прекарани няколко месеца бременност – притеснения за каквото се сетите, че и малко повече (параноята ме беше гепила здраво!!!) – на 26.07.2007 – в 38 седмица нормално се роди нашата Ема – нашето щастие!
Силно ви прегръщам всички и желая успех! И вярвам!
Публикувана 2007 г.
Моята история е малко по-различна, или поне началото й...
Аз имам син вече почти на 18 години, забременяването с който беше от ония, от първия път, от раз! Разделихме се с бащата много бързо, но това е друга приказка...
Именно поради начина ми на забременяване не съм си и помисляла, че АЗ ще имам някакви проблеми – как ли пък не!
С мъжа ми сме заедно от 1997 година и дойде момент да планираме бебе – 2003 година, лятото, морето – кога по-добре! На 3-ия месец от опитите ни – ураа, положителен тест и радост, мечти! Ох, прокървях, боли ме страшно много – какво става – първи доктор – не знам – пий ношпа, втори доктор – рано е да се види, да бием прегнил, за да закрепим положението, та така 3 седмици експерименти какво точно се случва – мили родни картинки! Още се чудя как не ми изгърмя тръбата и как успях да устискам толкова време до спешната операция от извънматочна бременност – лапаротомия, абразио преди това (за всеки случай), отстранена дясна тръба! „Всичко е наред с лявата – ще си забременееш – не се притеснявай!!!” – каза чичо док!
Да, ама не - на 6-ия месец след операцията отивам на профилактичен преглед, решена, че изоставям местните доктори - имала съм раничка на шийката, биопсии, щуротии и подобни. Резултатът беше, че получих някаква дисфункция (нямам по-точно описание на тогавашния проблем) и лекарства и без бебеправене до 2004. Е цяла година няма резултат - айде пак на доктор – някой ми препоръча Коларов. Хормони - добре, хламидия - няма, спермограма - отличник, ама цветна снимка - нъцки! Без дясна, а лявата непроходима - образува сакче! Ами сега??? – ревах като луда – ама сигурно ви е познато! Междувременно откривам Зачатие – благословен да е тоя миг! И започвам да чета – обсебват ме историите на изстрадали момичета, непознати, но и толкова близки, преживявщи същото като мен, страдащи, но мислещи и действащи! Четох дълго, водих си записки, правих списъци, някъде октомври на 2005 се престраших и да пропиша! Вече се бях насочила към д-р Стаменов – беше от списъка ми, пък и Коларов ми го препоръча – действаме!
Първо инвитро стартираме веднага след Нова година – добра реакция на стимулацията, 13 фоликула, 8 оплодени. Върнахме 5, разделени на 4 и 5. Лигавица едвааа 8 мм. Тест – отрицателен, док със съмнение по отношение на лигавицата. Правим нов план – 1. раничката да се маха! 2. Документи за касата 3. Аз настоявам за лапароскопия и отстраняване на другата тръба, ако е необходимо (необходимо беше – сраствания към коремната стена – пълна каша по думите на док) 4. Терапия на лигавицата 5. Втори инвитро опит.
Така и стана – всичко по реда си – но проблемите с лигавицата си останаха и не виждахме начин да се справим! Благодарение на неуспеха с конските дози естрофем, аспирин, витамин Е и подобни – д-р Стаменов предложи виаграта. Аз започнах да чета и пиша на американските специалисти по въпроса и видях надеждата...
Ноември 2006 стартираме втори опит – фоликулите добре, лигавицата трагична! Док му сложи голямо планиране с лекарствата, за да докараме лигавицата до малко над 8 мм. Фоликули 16, оплодени 15, върнати 7, разделени на 8-10. Кръвен тест на 8-и ден – 6.39 и се започнаха тестове през ден! – на 19.12.2006 чухме сърчицето и плакахме от щастие. След неспокойно прекарани няколко месеца бременност – притеснения за каквото се сетите, че и малко повече (параноята ме беше гепила здраво!!!) – на 26.07.2007 – в 38 седмица нормално се роди нашата Ема – нашето щастие!
Силно ви прегръщам всички и желая успех! И вярвам!
Публикувана 2007 г.