Историята на Galia

Дойде времето и аз разкажа нашата история и пътят, който извървяхме до дългочаканите си дечица. На 5 октомври 2007 година родих със секцио момче и момиче след 6 години опити да забременея. Заслугата е на д-р Стаменов и д-р Зарзаланов от Русе. Опитите ни започнаха в далечната 2001 година, когато заживяхме заедно. Аз много исках възможно най-скоро да имам бебе, мъжът ми все още не беше готов за тази стъпка, но уважи желанието ми.

 

След няколко месеца спретнахме сватба и продължавахме с опитите, но без резултат. За няколко години посетихме редица провинциални "специалисти", но освен стимулации с клостилбегит и пиене на Дуфастон или Утрогестан никой не направи нищо повече да потърси проблема. Всички се бяха вторачили в мен като причина за стерилитета и моята "липсваща" овулация. И така до 2005 година, когато открих клуб "Проблемно забременяване" и  прочетох за варикоцелето като причина за стерилитета при мъжа. Тогава вече посещавах д-р Зарзаланов, който за много кратко време ми направи цветна снимка, проследи овулацията и ни насочи към уролог, който установи варикоцелето на мъжа ми. Последва операция, прием на витамини и добавки, но за съжаление вдигнахме бройката само до 8 млн/мл и не успяхме да стигнем до нормално забременяване.

 

Януари 2006 посетихме за първи път доктор Стаменов, направената при тях спермограма показа 3 млн/мл и доктора беше категоричен, че шанса ни е единствено ИКСИ. Първия опит направихме лятото на 2006 година с лекарства от касата. Опитът беше неуспешен. Не беше голяма трагедия, бързо се мобилизирахме и започнахме да събираме финанси и сили за втория опит. Той беше успешен! На 7 март 2007 видяхме двете тупкащи сърчица!Такава радост и в същото време такъв страх никога през живота си не съм изпитвала. Така изминаха почти 9 месеца (родих 20 дни преди термина, планирано секцио) непрекъснато при някой доктор за най-малкото нещо до 5 октомври - Денят, който промени живота ми завинаги.

Желая на всички момичета успех в борбата и сбъдване на мечтата им!

 
Публикувана 2007 г.