Историята на Vkas

Отдавна чета тук и всяка от вашите истории ми вдъхваше кураж и надежда да продължа борбата със стерилитета  и вяра, че един ден ще успея и аз. Този ден за нашето семейство бе 24.08.2007 г. с раждането на нашето слънчице Теодор.

Започвам отначало - далечната 1990г. - 29.12.1990 г. на път за вкъщи пиян шофъор ме блъска. Катастрофата е тежка-имам двойна фрактура на таза, луксация на десен крак, счупени ребра, влачена съм 60 м. и съм загубила на пътя по-голямата част от кръвта си.

 

Лекарите очакват изхвърлена матка, спукан далак, мощен вътрешен кръвоизлив и дават малка надежда на родителите ми да оживея.Въпреки всичко аз излизам борец-аз 2 месеца съм отново на линия все едно, че нищо не съм преживяла. Само вдигам една температура 37,5...така и не се открива причина за нея:(Идва лятната ваканция и аз трябва да ходя на санаториум заради счупените кости. За да отида се налага да посетя няколко лекаря за да се оформи цялостния ми здравословен профил. Междувременно от няколко месеца усещам, че корема ми е по-подут от обикновеното...но го отдавам на рязкото сваляне на много килограми по време на престоя в болницата и после повъстановяване на формата. Посещавам травматолог, сърдечен лекар - всичко е оки. Отивам на хирург - опипва ми корема и ме пита кога ще постъпя в болницата за операция възможно най-скоро...шока е огромен...чувствам се много зле - току що физически и психически съм успяла да се почуваствам здрава и пак болница и пак операция:((( Оказва се, че имам киста на десния яйчник - травматологична - развила се след силния удар вдясно по време на катастрофата. Постъпвам още същия ден...една седмица ме готвят за операция и на 09.07.1990 г. ме оперират. Търпя доста обиди от следящия ме хирург-че едва ли не съм проститутка, а се правя на света вода/казвам, че съм девствена и никой не ми вярва.../

 

Шока след операцията е още по-голям-заедно с кистата в Бургас ми махат и тръбата. Хирурга ми се извинява за обидите. Плача няколко дни безутешно и се моля Бог да ми даде шанс да стана майка един ден...От тогава живота ми минава в учене, после работа, късно започване на полов живот, отсяване на мъжете допускани в моя живот и много посещения профилактични при гинеколози/винаги ми се възхищаваха как без оплаквания аз ходя за профилактика/. Междувренно на 25 г. ми откриват миомен възел - по наследство всички жени в нашия род имат миомни възли/майка, леля, братовчедки.../ Лекарите ме съветват да започна да мисля за дете...да ама аз не съм открила подходящия мъж. На 28 това се случва, а преди 30 г. плахо и със страх започваме с опитите. Не се получава 6 месеца. Откривам клуба в дира "Проблемно забременяване" и започвам усилено да чета. Проследявам овулация с тестове и БТ и откривам, че такава няма и решавам, че няма да чакам да мине година и започваме с изследванията, но не в Бургас, а в София.

 

Не искам да ви разказвам за многото студени нощи в нощния влак Бургас-София. Резултатите са - спермограма разширена с малко забележки при д-р Тачева /повишен вискозитет и леко намалена морфология-12%/, добри резултати за полови хормони и проблем с щитовидната жлеза. Последва 10 месеца лечение на хиперфункция на щитовидната ми жлеза и Хашимото. През това време не спирам-правя хидротубация при д-р Даскалов да видим как е състоянието на единствената ми тръба за да разберем имам ли шансове за нормално забременяване - резултата е трудно проходима тръба - изпратена съм за лапароскопия при проф.Горчев в Плевен. Вече си пиша с Дари от Пловдив и тя много ми помага с нейния голям опит в борбата - с мен е и ме окуражава. Тук е момента отново да и благодаря и да кажа,че нашето семейство много се моли за техния успех и вярва в това. Лапароскопията показва - проходима лява тръба, ляв яйчник има малки кистички вследствие хормоналния дисбаланс след махането на другия яйчник - фенерестриран е. Лекарите ми дават зелена светлина за бебе по естествен начин. Аз не спирам да се надявам това да се случи. Правя и имунологични и генетични изследвания - там се отчитат положителни антифосфолипидни антитела. Доц.Конова ми препоръчва вливания с имуновенин и инжекции с фраксипарин, ако евентуално забременея. Последват някоко месеца в пиене на билки за урегулиране на хормоналния баланс и въстановяване на овулацията/след лапарото 3 месеца ми се разбутват хормоните/.Не сме спрели с опитите...ходя на фоликулометрия, правя тестове за овулация - уж всичко е оки, а бебе не става:(.Даваме си малко почивка - обикаляме страната и отиваме на Кръстова Гора за Кръстов Ден. Там молим да ни прочетат молитва за рожба и докато младия отец ни я чете аз усещам как ми се затопля корема и си виждам рожбата.Усещам, че ще стана майка, но по кой начин незнам. Продължаваме пак борбата - Отиваме в София при д-р Стаменов - той препоръчва инсеминация, заради повишения вискозитет при половинката - според док не е възможно с него да се забременее спонтанно. Правим такава на естествен цикъл, тъй като си имам спонтанна овулация.Опитът е неуспешени нямаше как да е...док беше и тогава много зает-искаше да ме следят в Бс/където няма гинеколози с добри апарати/ и да ида само за инсето...е отидох, ама със спукан фоликул...когаа се е спукал така и не стана ясно. Сама се отазах да продължаваме по този начин...Решаваме, че сме на 32 и нямаме време за губене и започваме да мислим за инвитро. Отиваме този път при доц. Маркова във Варна. Тя препоръчва инвитро предвид миоматозната ми матка и възрастта ми, но преди това цветна снимка за да видим състоянието на миомните възли. Цветната снимка показва двурога матка, но не притеснителна по отношение на миомни възли/лапарото беше отчело един външен с диаметър около 1см./.Половинката пие междувременно много витамини и минерали за подобряване на спермограмата.Усилено в месеца на цветната снимка подготвям и докс за здравната каса за инвитро и решавам, че няма да следя ову, а до инвитрото ще си починем малко психически от мисълта за бебе.Идва Нова година и аз си чакам цикъла за да направя последните изследвания - хормоналните и се ядосвам, че 3ти ден ще ми се падне в почивните дни...Междувременно още на Нова Година много ме втриса, раболявам се и почти провалям празника на нашите приятели. Чакам все още да ми дойде и решавам, че впредвид болестта е нормално да ми закъснее...така 5дни и решавам една сутрин в 4 да направя тест/хич не обичах да ги правя, че много зле ми действаше отрицателния резултат/ и о, боже...две ясни черти...толкова бях щастлива.Звъннах на половинката...той милия не вярваше докато не чу сърцицето...дори на сутринта ми звъня да ме пита дали не е сънувал...От тук започва втория етап от борбата ни - нелеката ми бременност.Започна с много малка надежда за оцеляване на плода заради миомните възли/док виждаха по няколко на брой с какви ли не огромни размери/.Направих кървене в 10г.с.

 

Посещавахме за фетална морфология д-р Даскалов и д-р Димитрова в София. Кръвотока в матката и отляво и от ясно не беше добър...Д-р Димитрова не даваше много надежда. Първото ми вливане на имуновенин завърши неуспешно с мощна алергия в Плевенската болница.През цялата си бременност бях на инжекции фраксипарин, които си биех сама в корема.Аз обаче продължавах да вярвам, че ще успея...и вярвата ми се засилваше след всеки преглед виждайки как расте нашето малко слънцице - още от 13г.с знаехме,че ще е момче. Едва към 28г.с ни дадоха малко кураж, че кръвотока се е нормализирал и че плода се развива много добре- даже е напред с 3г.с.И тогава една сутрин направих мощен кръвоизлив.Веднага ме приеха в Бургаската болница на системи за задържане – очакваха отлепена плацента, преждевременно раждане – слава богу нищо от това не се оказа истина/по-късно стана ясно, че причина за това е била двурогата ми миоматозна матка/. Спраха ми аспирина и до края останах само на фраксипарин. В началото на 9тия месец дойдохме в Пловдив при д-р Минев за уговорка за раждане в „Селена”. Той пък видя несъответствие между диаметъра на главата и крачето, та до самото секцио мира от притеснения .Секциото и то мина тежко-направила съм кръвоизлив и се наложи да имам дренаж в корема, както и да ми преливат кръв...но всичко това минава и го забравих виждайки милото личице и малкото телце на сина ми и вярвайте ми в този първи момент пожелах Бог да е с нас, да ни закриля както досега и да ми даде възможност пак да стана майка...

 

Пожелавам от все сърце това щастие да се случи един ден на повече момичета от Вас.

 

Публикувана 2007 г.