Публикувано на: 06.02.2013г.
И така последва лапароскопия , после втора веднага след първата защото се наложи да ми прекъснат тръбите а трябваше да ме попитат преди това. Оказа се 4-та степен на ендометриоза и разбрах че освен с инвитро нямам друг шанс да имам деца. Последва 6 месеца лечение с золадекс. Понеже цикълът ми не идваше го предизвкахме с медикаменти и веднага започнахме подготовка за инвитро. Последва инвитро на естествен цикъл , опита беше неуспешен , и още на следващият цикъл които беше октомври започнахме стимулирано икси . Д-р Стаменов каза че понеже енметриозата е нанесла доста щети (помеждодругото каза съм си я имала поне 10 години) се наложи доста медикаменти а извадихме само 3 яйцеклетки от които 2 се оплодиха и ги върнахме.Оше си спомням как моят лекар влезна и каза " този път ще стане , ще видиш" мисля че тогава и аз повярвах в това. И наистина стана бяха се хаванали и двете но едното спря да се развива още в началото . Така на 21 юли се роди нашата прекрасна Яна. Откакто се е родила плача всеки ден от щастие( знаех че ще е хубаво да имаш дете , но то надмина очакванията ми). До последно си мислих че неможе да е истина и когато проплака в родилното.............не мога ви го опиша вие ще го изпитате .
Благодаря ви момичета , без вас нямаше да открия най-прекраният лекар на света, този който ми помогна да бъда МАЙКА. Благодаря............................
Желая на всяка от вас да гушне своето щастие.
Не спирайте да се борите .
Зная че всяка една от нас ще успее.
Здравейте! Искам да ви разкажа моята история тук. Да ви кажа честно не ми се вярваше много че някога и това ще стане.
При нас борбата за бебче продължи 11 години . Омъжих се на 19 години и понеже не ставаше бебето първите 6 месеца аз реших да отида на лекар, но там вместо разбиране ми се изсмяха и ми казаха че още съм малка и щяло да стане да чакам и аз чаках , но не дълго:) и пак тръгнах по лекари, но не попадах на лекар на който да имам доверие .Всички те ми казваха " нищо ти няма , ще стане" или само ме влачеха по ехографи за да следим овулацията и така минаха доста години.
При нас борбата за бебче продължи 11 години . Омъжих се на 19 години и понеже не ставаше бебето първите 6 месеца аз реших да отида на лекар, но там вместо разбиране ми се изсмяха и ми казаха че още съм малка и щяло да стане да чакам и аз чаках , но не дълго:) и пак тръгнах по лекари, но не попадах на лекар на който да имам доверие .Всички те ми казваха " нищо ти няма , ще стане" или само ме влачеха по ехографи за да следим овулацията и така минаха доста години.
И така някъде към 2003 година намерих клубчетата на дир. бг и там намерих клуб проблемно забременяване и научих от вас много неща , след това се преместихме тук в зачатие . Понеже не живея постоянно в България , ми се наложи само да събирам информация и когато се прибрах реших да отида при някой от лекарите от които вие тук сте доволни. И така реших да отида при д-р Владимиров . След няколко прегледа се установи луф синдром и той ме накара да направя лапароскопия като се съмняваше за ендометриоза и се наложи да намеря лекар при който да я направя. И пак от тук решх това да е д-р Попов от Шейново. Няма да ви разказвам как кофти се държа този човек и аз излезнах разплакана от там . Съпругът ми като ме видя така ми взе тефтерчето където бях записала адресите и телефоните на лекарите и се обади на д-р Стаменов. Той ни прие веднага (понеже не сме от софия )и още докато ме преглеждаше каза" и какво ви казаха че е проблема за да не става бебето?" аз вдигнах рамене а той ми каза" имаш ендометриоза и то доста развита щом на ехограф се вижда" аз останах като попарена а той ми каза" извинявай че така ти го казах но си мислих че ме изпитваш, просто невярвам да не са го видели колегите при които сте ходили" ....
И така последва лапароскопия , после втора веднага след първата защото се наложи да ми прекъснат тръбите а трябваше да ме попитат преди това. Оказа се 4-та степен на ендометриоза и разбрах че освен с инвитро нямам друг шанс да имам деца. Последва 6 месеца лечение с золадекс. Понеже цикълът ми не идваше го предизвкахме с медикаменти и веднага започнахме подготовка за инвитро. Последва инвитро на естествен цикъл , опита беше неуспешен , и още на следващият цикъл които беше октомври започнахме стимулирано икси . Д-р Стаменов каза че понеже енметриозата е нанесла доста щети (помеждодругото каза съм си я имала поне 10 години) се наложи доста медикаменти а извадихме само 3 яйцеклетки от които 2 се оплодиха и ги върнахме.Оше си спомням как моят лекар влезна и каза " този път ще стане , ще видиш" мисля че тогава и аз повярвах в това. И наистина стана бяха се хаванали и двете но едното спря да се развива още в началото . Така на 21 юли се роди нашата прекрасна Яна. Откакто се е родила плача всеки ден от щастие( знаех че ще е хубаво да имаш дете , но то надмина очакванията ми). До последно си мислих че неможе да е истина и когато проплака в родилното.............не мога ви го опиша вие ще го изпитате .
Благодаря ви момичета , без вас нямаше да открия най-прекраният лекар на света, този който ми помогна да бъда МАЙКА. Благодаря............................
Желая на всяка от вас да гушне своето щастие.
Не спирайте да се борите .
Зная че всяка една от нас ще успее.
Публикувана 2009 г.