Ами и аз нося зрънце живот и любов в себе си...
(историята на Free Soul)
Понеже влизам не много често тук, искам да разкажа накратко моята история, за да ви вдъхна малко смелост и повече Вяра. Особено на Rommi и на другите момичета с неизяснен стерилитет.
През 2001 г. реших да започна изследвания за стерилитет, след като 6-месечни опити за забременяване не дадоха резултат. Тогава бях на 27 години и нямах търпение да изчакам цяла година опити, и тогава да се насоча към лекар. Приеха ме в "Майчин Дом". Хоспитализираха ме за 3 седмици в отделението за Ендокринология и Тубарен Стерилитет. Тогава имаше някаква програма за пълни изследвания и наблюдения на един цикъл.
Мереше се всяка сутрин температура, правеха се всякакви кръвни изследвания, хормони, снимка на щитовидната жлеза, фоликулометрия, накрая - цветна снимка, която даде резултат: "Дясна тръба трудно проходима". Друго всичко бе ОК.
Сама си "назначих" изследване за хламидия - и двамата имахме положителен резултат. При мен лекуването беше доста трудно и продължително, разни антибиотици не действаха, накрая с прием на Вилпрафен се излекувах.
Съпругът ми паралелно правеше спермограми, първите не бяха с добър резултат, но след като се разтършувах из литературата и нета - и по съвет на двама андролози, почна прием на вит.Е, цветен прашец и "Спимен" /хранителна добавка/. Резултатите станаха отлични. А и при съпругът ми бързо се "ликвидира" хламидията.
След цветната снимка се назначи лапароскопия пак в "Майчин Дом". Оперираха ме проф. Налбански и д-р Филипов. Оказа се, че и двете ми тръби са проходими, но пък задържам жълти тела - тоест - овулацията не винаги се осъществява, защото фоликулите не се пукат. Пенетрираха ми ячниците по време на лапароскопията - надупчиха ги, за да се осъществява по-лесно пукането на фоликулите.
След операцията ми назначиха нагревки, които изпълних стриктно в една поликлиника. Лекарите казваха, че най-голям шанс за забременяване има няколко месеца след лапароскопията. Да, ама не - при мен нищо такова.
Вече бе 2002 год.
Аз, естествено, не спирах да чета и да се информирам за всичко по въпроса. Ходих в Народна библиотека, висях по клубовете с интернет /още нямахме у дома/, дори проведохме заедно със съпруга си курс на лечение с тибетски лекарства /ужасна горчилка, брррр/ Приемахме разни хранителни добавки - Трибестан най-вече - за мен, и Спимен - за него. Храним се принципно здравословно. Спрях каланетиката и други упражнения, стягащи коремната мускулатура.
Станах пациент на д-р Коларов в частния му кабинет /в "Майчин Дом" още го нямаше центърът му/. И при него всеки месец - Клостилбегит, УЗИ, Прегнил, Инсеминация/аз исках, макар че спермограмите бяха мн. добри/, Дуфастон, УЗИ. Нарастване на фоликулите имаше винаги, със или без Клостилбегит, но пък не винаги се пукаха - понякога с 10 000 единици Прегнил се келешеха, понякога с 5 000 ед. се пукаха.
Сложиха ми диагноза LUF синдром. И си продължавах по този начин месеци и месеци. Цикълът ми от своя страна след лапароскопията се нормализира и стана точен като часовник 28 дни, много рядко плюс/минус 1 ден.
С Клостилбегит продължих така около година и половина- без резултат. Фоликулите нарастваха, пукаха се, правехме инсеминации в Майчин Дом или секс у дома - нищо. По случайност веднъж се наложи друга лекарка да ми прави фоликулометрия и като чу историята на лекуването ми, препоръча да сменя това лекарство с друго. Само че не стигнах до там.
След нея пак на преглед при Коларов и пак след думите му - "всичко е наред, ама що не става?...нищо,ние продължаваме...", аз си попитах направо докога можем да продължаваме с тези опити, той каза - докогато искаш. Каза ми също, че попадам в онези 10 % от хората с неизяснени причини за стерилитет и следващият път, ако искам - да си поговорим за ин витро.
Това беше миналата година (2003 г.) в началото на лятото. Аз смених работата. Не исках да отсъствам от офиса по време на изпитателния срок. Трезво обмислих, че пари за ин витро нямаме, но пък в мен разцъфтя идеята да си осиновим детенце. Съпругът ми обаче сподели, че ми е рано да се отказвам, и можем още да опитваме. Аз отстъпих, но вътрешно в себе си бях решила. Исках да стана майка СЕГА, а не след още години опити...Чувствах много любов в себе си, която исках да дам сега...Мислех - и като осиновим дете, пак ще се опитваме да създадем още едно. Просто вече много желаех да бъда майка... На лекар не ходех вече. Не приемах никакви хранителни добавки.
Към края на миналата година реших да направя последен опит - и да отида в Ендокринологичния институт, в който има отделение по стерилитет. Исках пак да изследват хормоните ми.
Януари тази година (2004 г.) се свързах със завеждащия отделението професор, който ми препоръча два дни след началото на цикъла ми да отида за изследвания.
Януари вече имах цикъл и с истинско нетърпение зачаках следващия, за да отида на преглед. Чакам...чакам..., зная, че трябва някъде около 10 февруари да ми дойде. Ама не идва..."Тюх", викам си аз, пак ми се разстрои цикъла...пак почна да прескача през месец, както едно време. Изобщо не ми мина идея за бременност през главата. Абсурд!... Същевременно гърдите ми наедряха, чувствах напрежение в яйчниците, но акне /както обикновено преди менструация/ не се появи. Не ми се гадеше, но сънят ми се разстрои - през деня като сомнанбул, вечер се въртя. Усетих, че бира и вино изобщо не ми се пият /само такъв алкохол по принцип пия на вечеря/.
Чакам още... края на феврури е. Решавам - ще хода при д-р Коларов да видим какво се е объркало пак. Но си мисля - дай да направя за зор-заман един тест за бременност, да не се изложа пред лекаря, ако ме пита дали не съм правила. И направих - и 5 минути се взирах като идиот в двете чертички. Едната бе по-бледа и не й се доверих изцяло. На другия ден си купих друг вид тест - и втората чертичка цъфна почти веднага. Казах на съпруга си, той - радост голяма, на другия ден ходих на УЗИ в Майчин Дом, но не при д-р Коларов - той бе на семинар. Притеснявах се дали яйцето е в матката.
В матката се оказа, но....лекарката не видя ембрионална сянка, а само плодна торбичка - тоест, каза, че има вероятност да е "кухо яйце", освен това ми откри миома. Лицето на самата лекарка повяхна, каза ми да отида след пет дни пак на УЗИ - имало шанс да се "появи нещо", имало такива случаи. Макар че вече съм била в 7ма генестационна седмица и трябвало да се види ембрион.
На мен вътрешно всичко ми се срина.
Когато отидох на работа, веднага почнах да търся и чета инфо за кухо яйце и миома - и прочетеното беше обезкуражаващо. Щеше да ми се наложи аборт - ако нямаше ембрионче, миомата също застрашава евентуална бременост. Аз съм силна личност и никога не се предавам пред проблемите, а ако не могат да се решат - извличам поука и мъдрост от тях и ставам по-калена....но всичко това уби усмивката ми. А иначе аз съм усмихнат човек....Пет дни - до следващия ултразвук, аз емоционално бях на дъното. Съругът ми се опитваше да ме подкрепя,но виждах, че и на него му е много тежко. Тъй че и аз го щадях и не се оплаквах, не обичам да товаря с грижите си. Получих духовна подкрепа и от една колежка, и от приятел, комуто съм много благодарна. С друг не споделих.
Психически се подготвих за предстоящ аборт. Приех "фактите", "съдбата", и реших, че щом трябва - значи трябва. Успокоих се, но не си върнах усмивката. На 3ти март отидох пак в Майчин Дом - при същата лекарка, която бе дежурна. И... ...тя видя бебенце!!!......Имаше и пулсации!.....
А аз се разплаках и не вярвах...Разпечата ми снимка на една мъничка запетайка А аз вече хвърчах... Развънях се по телефоните на съпруга си, на сестра ми, после на родителите...Всички плакаха повече от мен.
Така се случват чудеса...
Вярвам, че Бог е откликнал на молбите за детенце и бе до мен, когато се нуждаех отчаяно от Вяра.
Момичета, желая на всички ви от все сърце да не губите вяра. Дори и това да е станало, дори да сте се отказали от надеждата да заченете. Животът обича да прави изненади.
Желая на всички скоро да ни зарадват с новина за бебенце!
Free Soul